Р
Е Ш Е Н И Е
№ /17.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2252 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Фул Мобил Къмпани“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Заповед № 164-ФК от 17.09.2021 година на Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : магазин за продажба на GSM аксесоари, находящ се в гр. Варна, ***за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Твърди, че нарушението е маловажно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. В условията на евентуалност моли съда да намали срока на наложената принудителна административна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 11.11.2021 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.09.2021 година служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите са извършили проверка в обект – магазин за продажба на GSM аксесоари, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 8, стопанисван от „Фул Мобил Къмпани“ ЕООД, обективирана в Протокол № АА0437200 от същата дата (л. 5-4 от административната преписка). В протокола е отбелязано, че на 14.09.2021 година, в 13,40 часа, И. С. Т., инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна е извършил контролна покупка на стока – 1 бр. протектор за телефон на стойност 25 лева, за която не е издадена бележка от касов апарат.
С Акт за установяване на административно нарушение № F629224 от 28.09.2021 година (л. 6 от административната преписка) е започнало административнонаказателно производство срещу „Фул Мобил Къмпани“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 година) (Наредбата) затова, че на 14.09.2021 година, в 13,40 часа, в търговски обект – магазин за продажба на GSM аксесоари, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 8, не е издаден фискален бон за сумата от 25,00 лева.
Със Заповед № 164-ФК/17.09.2021 година (л. 10 от административната преписка) Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите е наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в
експлоатация фискално устройство, но от същото да не е издадена касова бележка
за получено плащане в брой. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на
основание чл.
118, ал. 2 и 4
от ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, частично
възпроизведена в чл.
3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва
изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се
свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба.
В конкретния случай стоката е получена от контролния орган и е извършено плащане, което не е регистрирано. За да изведе този извод съдът съобрази удостоверителната сила на протокола за извършена проверка, която не е оборена от жалбоподателя.
Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 06.02.2021 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходите, арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (л. 1 от административната преписка), с която изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е делегирал правомощията си по чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност на началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция за приходите.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
В оспорената заповед се съдържа описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. Заповедта, обаче, е в недостатъчна степен мотивирана в частта на определяне продължителността на наложената мярка.
В мотивите на Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 година, постановено по тълк. дело ТР № 4/2002 година на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Република България, докладчик председателят на V отделение А И е прието, че „въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.“.
Преценката, която съдът е задължен да извърши е за съответствието на акта с материалния закон и целта на закона, арг. чл. 146, т.т. 4 и 5 от АПК. Тази преценка изисква извеждане на извод за съответствие на мярката и срока и на действие с извършеното нарушение.
В случая определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована с необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Изложените от административния орган мотиви са общи и неотносими към конкретния случай.
В акта не са изложени конкретни мотиви, които съдът да анализира и въз основа на тях да изведе извод за правилното приложение на материалния закон, както и за съответствието на акта с целта на закона. Макар и нарушението да е установено по безспорен начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност, като мотивира и/или определи продължителността на срока на мярката.
С оглед на изложеното съдът намира, че административният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което подлежи на отмяна.
Дори и да се приеме, че акта е мотивиран, съдът намира, че определеният срок не съответства на извършеното нарушение.
Предвиденият в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок за налагане на мярката е до 30 дни. Стойността на извършената продажба е 25 лева, а неотчетеният приход от нея възлиза на 5 лева.
Отделно от това в практиката си съдът е срещал случаи, при които за продажби на по-висока стойност е налагана мярка за същия или за по-кратък срок (например адм.д. № 2568/2018 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 46 лева, наложената мярка е за срок от 7 дни, нарушението е извършено за първи път); адм.д. № 3263/2019 година по описа на Административен съд – Варна (извършената продажба е на стойност 48,30 лева, наложената мярка е за срок от 14 дни, нарушението е извършено за първи път)).
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне на срока на наложената мярка органът неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не разполага с правомощието да намали срока на наложената мярка, поради което оспорената заповед подлежи на отмяна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон.
За прецизност на изложението съдът излага и следните съображения:
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на принудителната административна мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на принудителната административна мярка, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите (например липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни). Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред. Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда, като отделно от това и следва да има достатъчно доказателства, за да се изведе обоснован извод, че тази практика ще продължи. Доведена до крайност, тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре извършването на нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения на реда на отчитане на продажбите. Такива цели в хипотезата на довършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата не може да си поставя.
Съдът намира, че преценката за маловажност не е приложима в производствата по налагане на принудителна мярка. Разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания е приложима само за производствата по административно наказване.
Стойността на извършената покупка, за която не е издадената касова бележка има значение при определяне срока на принудителната административна мярка от административния орган, при упражняване на оперативната му самостоятелност.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и на това основание и следва да бъде отменена.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 164-ФК от 17.09.2021 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект : магазин за продажба на GSM аксесоари, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 8, за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, по жалбата на „Фул Мобил Къмпани“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 10, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: