РЕШЕНИЕ
№ 1222
гр. Пловдив, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501417 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД, в качеството му на ответник по гр.д.№ 13912/2022г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., с която се обжалва постановеното по делото решение № 1346/27.03.2023г., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Я. И. А. сумата от 382,17 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в секвестиране на
22.10.2021г. от банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД по изп. дело № 137/2015 г. по описа
на ЧСИ Драгомира Митрова, ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от
22.10.2021г. до 29.09.2022г. в размер от 36,42 лева; сумата от 1292,11 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в секвестиране на
02.11.2021 г. от банковата й сметка в „УниКредит Булбанк“ ЕАД по горепосоченото
изп.дело № 137/2015г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от
02.11.2021г. до 29.09.2022г. в размер от 119,17 лева; сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащането
на адвокатско възнаграждение на пълномощника й по изп.дело № 137/2015г. на ЧСИ
Драгомира Митрова, ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от
18.10.2021г. до 29.09.2022 г. в размер от 48,20 лева, ведно със законната лихва върху трите
главници, считано от 30.09.2022 г., до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба
на първо място се сочи, че постановеното решение е недопустимо, тъй като въззиваемата в
качеството на ищец разполагала с друг иск по чл. 440 от ГПК, а не тези разгледани и
уважени от първоинстанционния съд по чл. 45 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения
в тази насока включително и с твърдения, че въззиваемата се явява трето лице в
производството по изпълнителното дело. По същество на спора по делото се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като погрешно Районен съд е
приел, че въззиваемата валидно се е отказала от наследството на своя баща, първоначален
длъжник по изпълнителното дело. След конституирането й като длъжник по изпълнителното
1
дело тя бездействала, което означавало, че е приела наследството. Иска се цялостна отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Не са заявени
доказателствени искания.
От въззиваемата Я. И. А. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Оспорват се
твърденията, че разполагала с други искове различни от разгледаните, а също така, че не е
заявила валидно отказ от наследството на своя баща. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13912/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Я. И. А. от гр. Пловдив, в качеството й на наследник по закон – дъщеря, на
покойния си баща И. К. Г., против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове по чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.440, ал.3 от ГПК за
това ответното дружество да бъде осъдено да й заплати горепосочените суми,
представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди. С подадения от
ответника- жалбоподател в настоящето производство, “ЕВН България Топлофикация” ЕАД-
гр. Пловдив исковете са оспорени като недопустими, неоснователни и недоказани.
От приетите по първоинстанционното дело заверени копия от материалите по
изп.дело № 137/2015г. на ЧСИ Драгомира Митрова е видно, че същото е образувано по
издаден на 12.01.2015г. изпълнителен лист в полза на , “ЕВН България Топлофикация” ЕАД
против И. К. Г. за сумата от 1529,51 лева- главница, 294,25 лева- обезщетение за забавено
плащане, и 336,48 лева- съдебни разноски, като с молбата за образуване на изпълнителното
дело от главницата и лихвите са претендирани съответно 1489,33 лева и 284,97 лева, тъй
като междувременно от длъжника били извършени доброволни плащания. Молбата за
образуване на изпълнителното дело е подадена на 28.01.2015г., а И. Г., видно от
удостоверението за наследниците му на л.67 по делото на ПдРС, е починал на ***г.. С
протокол от 10.02.2015г. ЧСИ Митрова е конституирала като длъжници по изпълнителното
дело наследниците на първоначалния длъжник, който, както стана ясно от гореизложеното е
починал преди образуване на изпълнителното производство против него, между които
наследници е и Я. И. Г. / с брачна фамилия А./. На 18.02.2015г. й е изпратено съобщение от
ЧСИ за конституирането й като длъжник. Същото не е връчено. През 2015г., 2019г. и през
2020г. са правени справки относно регистрираните й трудови договори. Ново съобщение до
въззиваемата обаче е изпратено едва на 21.01.2019г. и то отново на личния й адрес, като
също не е връчено. След извършената на 24.11.2020г. справка, с резолюция на ЧСИ
Драгомира Митрова от 11.12.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Я.
Г., дължимо от работодателя й „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“- клон България.
Запорното съобщение е връчено на работодателя на 15.12.2020г.. Ведно със същото чрез
работодателя са изпратени и съобщения до въззиваемата- съобщение за конституирането й
като длъжник и съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение, които
обаче с писмо от 16.12.2020г. / л.215 по първоинстанционното дело/ са върнати от „БНП
Париба пърсънъл файненс С.А.“- клон България на ЧСИ Митрова по причина на това, че от
месец ноември 2020г. Я. А. е в болничен и към датата на изпращане на писмото била
настанена за лечение в болнично заведение. Ново съобщение до въззиваемата е изпратено
чрез работодателя на 08.04.2021г.. Обратната разписка към писмото, с което е изпратено
съобщението, е подписана от представител на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“- клон
България, но не е отразена дата. На самото съобщение е вписана дата на връчване
13.04.2021г., но не е ясно кой е вписал тази дата, тъй като съобщението е изпратено по
пощата и съответно липсва подпис на връчител. На 14.10.2021г. по изрична молба от
взискателя от 04.10.2021г. е наложен запор върху банковите сметки на Я. А. в „Първа
инвестиционна банка“АД, „Българо- Американска кредитна банка“АД, „Банка ДСК“ЕАД и
„УниКредит Булбанк“АД. В изпълнение на връчените запорни съобщения на 22.10.2021г. от
„Банка ДСК“ЕАД по сметка на ЧСИ Драгомира Митрова е преведена сумата от 382,17 лева,
а на 02.11.2021г. от „УниКредит Булбанк“АД е преведена сумата от 1292,11 лева / видно от
2
удостоверението на л.318 по делото на ПдРС, л.266 по изпълнителното дело/.
Междувременно, на 26.10.2021г. ЧСИ Митрова е разпоредила вдигане на всички запори на
банковите сметки на въззиваемата, а на 02.11.2021г. е издала постановление за приключване
на изпълнителното производство по отношение единствено на нея поради изчерпване на
предмета на изпълнението, т.е. поради погасяване на припадащата й се по наследство част
от задължението на баща й с преведените от двете банки суми. Съобщение за вдигане на
запорите е връчено на Я. А. на 28.10.2021г., чрез работодателя й „БНП Париба пърсънъл
файненс С.А.“- клон Българи. Съобщение за приключване на изпълнителното производство
по отношение на Я. А. е връчено на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД на
09.11.2021г.. На същата дата по изпълнителното дело е постъпила молба от адв.О. Д., с
приложени пълномощно от Я. А. и договор за правна защита и съдействие от дата
18.10.2021г., както и с искане да бъде издадено горепосоченото удостоверение на л.266 по
изп.дело. Удостоверението на л.10 по приложеното ч.гр.д.№ 12437/2016г. на ПдРС, ХІ гр.с.
относно вписания на 15.09.2016г. отказ на Я. Г. / А./ от наследството на покойния й баща И.
Г. така и не е представено по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗН отказът от наследство, направен за срок е недействителен
и от тук следва, че е недопустимо наследник по закон да има това качество през определен
период от време, а след това да го загуби. Следователно в резултат от вписания отказ от
наследство наследникът губи това си качество от момента на откриване на наследството. В
този смисъл е и т.1 от мотивите към Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК
на ВС. Що се отнася до това, дали въззиваемата е приела останалото от покойния й баща
наследство с конклудентни действия, следва преди всичко да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика- така например Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3838/2008 г., IV г. о., ГК, „Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на
действителната воля на наследника да приеме наследството“. Така също и в мотивите към
Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК се сочи, че
„Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия, които по безспорен и
несъмнен начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме
наследството“. Приемането следва да се изразява именно в извършването на определени
действия, а не в бездействие, каквото всъщност не е налице до датата на вписване на отказа
от наследство, тъй като към тази дата, а и впоследствие на въззиваемата не е била връчена
ПДИ или съобщение за конституирането й като длъжник в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 440, ал.3 ГПК, взискателят отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за
вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имущество, което
им принадлежи. Предвид вписания отказ от наследство, въззиваемата се явява именно трето
лице в изпълнителното производство, макар и формално да е констуирана като длъжник. За
да се ангажира отговорността на взискателя по чл.45 от ЗЗД да е налице виновно насочване
на изпълнението спрямо имущество на трето лице, както и настъпването на вреди за
последното, които да са в пряка причинно- следствена връзка с действието на взискателя. С
молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД е извършено възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ в полза на ЧСИ
Драгомира Митрова. Следователно всички изпълнителни действия, извършени от ЧСИ
Драгомира Митрова, включително и наложените запори върху банкови сметки на
въззиваемата, в резултат от които са секвестирани процесните суми, следва да се считат
такива от името и по искане на взискателя “ЕВН България Топлофикация”ЕАД. Всъщност,
както беше посочено по- горе, налице е и изрично искане на взискателя за налагане на
запорите. В съобщенията, изпратени до въззиваемата, е вписано указание в 7- дневен срок да
представи удостоверение за направен отказ от наследство, като в противен случай ще се
пристъпи към принудително изпълнение спрямо имуществото й. Само по отношение на
съобщението от 08.04.2021г. има известно основание да се счита, че й е връчено през месец
април 2021г., но тъй като това съобщение е изпратено по пощата, то и датата на връчването
би следвало да бъде удостоверена от служител на съответния пощенски оператор.
Доколкото на обратната разписка към писмото до „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“-
клон Българи не е отразена дата на връчване, не е налице категорично основание да се
3
приеме, че въпросното съобщение е редовно връчено. При това липсват преки и сигурни
данни за това, че въззиваемата е знаела за конституирането й като длъжник по
изпълнителното дело преди 18.10.2021г., когато е упълномощила адв.О. Д. да я представлява
по изпълнителното дело.
Налагането на запорите върху банковите сметки на Я. А., преди да й е била
осигурена възможност да заяви, дали е приела или се е отказа от наследството на баща си, и
преди да е извършена проверка относно това обстоятелство, е станало пряка причина за
настъпването на съответни имуществени вреди за нея. Вината на взискателя се предполага /
по- точно на съответните негови служители/, като в тази връзка следва да се допълни, че не
е необходимо да е налице умисъл. От коментираните по- горе материали по изпълнителното
дело, както и от приетото по първоинстанционното дело заключението по ССЕ, изготвено от
вещо лице Б. Д. се установява, че на 22.10.2021г. от банковата сметка на въззиваемата в
„Банка ДСК“ ЕАД по сметката на ЧСИ Драгомира Митрова са преведени 382,17 лева, а на
02.11.2021 г. от банковата сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ ЕАД по сметката на
ЧСИ са преведени 1292,11 лева. Тези суми безспорно са изплатени в полза на взискателя по
изпълнителното дело “ЕВН България Топлофикация” ЕАД. По този начин неоснователно е
ощетено имуществото на въззиваемата, като вредите следва да бъдат репарирани.
По отношение на платеното на 18.10.2021г. от Я. А. адвокатско възнаграждение в
размер от 500 лева следва преди всичко да се има предвид, че към онзи момент
принудителното изпълнение спрямо нея не е било приключило. Три дни преди това е
наложен запор върху банковите й сметки, като това действие обосновава необходимостта от
реализирането на защита, включително и с помощта на адвокат. Действително до издаване
от ЧСИ Драгомира Митрова на постановлението от 02.11.2021г. за приключване на
изпълнителното производство спрямо Я. А. / с предходна фамилия Г./ упълномощеният от
нея адвокат не е предприел никакви действия по изпълнителното дело. Това обаче не
означава, че при сключване на договора за правна защита и съдействие не е било налице
основание за договаряне и плащане на адв.възнаграждение. От друга страна обаче съдът
намира за основателно заявеното още с отговора на исковата молба при условие на
евентуалност възражение от страна на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД за прекомерност
на платеното възнаграждение, тъй като е имало възможност същото да бъде договорено до
минималния размер по Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Чл.10, т.2 от наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2. В съобщение изх.№ 13960/14.10.2021г., изпратено до въззиваемата е
посочено, че дължимите от нея суми са следните: 34,69 лева неолихвяема сума, 819,67 лева
главница, 299,70 лева лихви и 146,50 лева разноски или общо 1300,56 лева. Съобразно с
материалния интерес минималното адв.възнаграждение е в размер от 215 лева /½ от 400 лева
+ 10% върху 300 лева/. До този размер искът се явява основателен, поради което
обжалваното решение ще следва да бъде отменено само в частта, с която искът е уважен за
разликата до 500 лева. Законната лихва върху сумата от 215 лева за периода 18.10.2021г. до
29.09.2022 г., изчислена с помощта на он- лайн калкулатор е в размер от 20,72 лева, поради
което решението на ПдРС ще следва да бъде отменено и за разликата над тази сума до
присъдената сума в размер от 48,20 лева.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена 312,48/2329,87- ма част от направените от него съдебни разноски в размер от 100
лева за юрк.възнаграждение в първоинстанционното производство и в размер от 250,84 лева
за юрк.възнаграждение и държавна такса във въззивното производство / 100 лева
юрк.възнаграждение и 150,84 лева държавна такса/, а именно суми в размер от 13,40 лева и
33,64 лева. В полза на пълномощника на въззиваемата адв.О. Д. ще следва да бъде
определено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 533 лева, като
от същото бъде присъдена 2017,39/2329,87- ма част или сума в размер от 461,50 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1346/27.03.2023г. по гр.д.№ 13912/2022г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в
частта с която “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37, е осъдено да заплати на Я. И. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ***, сумата от 285 лева- обезщетение за причинените на
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение на
пълномощника й по изп.дело № 137/2015г. на ЧСИ Драгомира Митрова, която сума в
размер от 285 лева се явява разликата между присъдените 500 лева и дължимите 215 лева,
както и в частта, с която е присъдено обезщетение за забава върху горепосочената сума за
периода от 18.10.2021г. до 29.09.2022 г. в размер над 20,72 лева, а именно в размер от 48,20
лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ***,
против “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37 искове по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.49 от ЗЗД и
чл.440, ал.3 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 285 лева- обезщетение за
причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско
възнаграждение на пълномощника й по изп.дело № 137/2015г. на ЧСИ Драгомира Митрова,
която сума в размер от 285 лева се явява разликата между присъдените 500 лева и
дължимите 215 лева, както и на сумата от 27,48 лева- обезщетение за забава върху
горепосочената сума за периода от 18.10.2021г. до 29.09.2022 г., която сума се явява
разликата между присъдените 48,20 лева и дължимите 20,72 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1346/27.03.2023г. по гр.д.№ 13912/2022г. на ПдРС, VІІІ
гр.с. в останалата му част, а именно в частта, с която “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” №
37, е осъдено да заплати на Я. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ***, сумата от
382,17 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи
се в секвестиране на 22.10.2021г. от банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД по изп. дело №
137/2015 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, ведно с обезщетение за забава върху тази
сума за периода от 22.10.2021г. до 29.09.2022г. в размер от 36,42 лева; сумата от 1292,11
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в
секвестиране на 02.11.2021 г. от банковата й сметка в „УниКредит Булбанк“ ЕАД по
горепосоченото изп.дело № 137/2015г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 02.11.2021г. до 29.09.2022г. в размер от 119,17 лева, ведно със законната лихва
върху двете горепосочени главници, считано от 30.09.2022 г., до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Я. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ***, да заплати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37, сумите от 13,40 лева и 33,64 лева- съдебни разноски
съответно в първоинстанционното и в настоящето въззивно производства.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37 да заплати на пълномощника на
Я. И. А., адвокат О. А. Д., със служебен адрес: гр. Пловдив, бул. ***, сумата от 461,50 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6