ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 663 15.05.2020 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХХІІІ Наказателен
състав
На петнадесети май Година 2020
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
като разгледа докладваното от
съдията
ЧН дело
номер 2661 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Районна
прокуратура-град Пловдив с Постановление от 28.02.2020година е прекратила
наказателното производство по дознание № 95/2015год. по описа на Отдел „ИП”
ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено за престъпление по чл. 210,
ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена жалба от пострадалия Г.С.Г.. Същят счита, че така
издаденото Постановление за прекратяване на наказателното производство следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне с указания за
задължителното прилагане на закона.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след
преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по
чл.243 ал.3 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е водено
за това, че през периода от 07.02.2013г. до 24.10.2014г. в гр.Пловдив и
гр.София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение, както следва: На 07.02.2013г. в гр.Пловдив е възбудил и до
24.10.2014г. е поддържал заблуждение у Г.С.Г. *** относно доставката на лек
автомобил и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8 900 евро; На
25.02.2013г. в гр.Пловдив е възбудил и до 24.10.2014г. е поддържал заблуждение
у М И П от гр.София от носно доставката на леки автомобили и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 15 300 евро, или общата стойност на имотната
вреда е 24 200 евро, като причинената имотна вреда е в големи размери -
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от HK.
В хода на разследването било
установено следното :
През 2006г. приятелите и бизнес
партньори свидетелите Г.С.Г. и П се запознали със свидетеля И Я В, който по
това време се занимавал с внос и продажба на автомобили от Р.Италия. В общите разговори
между тримата, В. убедил Г. и П, че бизнесът с внос на автомобили от Италия има
потенциал, но самият В. не разполагал с необходимите парични средства за
развитие на по-мащабна търговска дейност. През 2007г. Г. и Попов решили да
подкрепят финансово св.В, като за целта тримата учредили дружеството „Джи Ем Ай
Ауто“ ООД, гр.Пловдив, с ЕИК: *********, чиято дейност се състояла в продажба
на автомобили внос от Р. Италия. В общото дружество В бил ангажиран с
организирането на доставките на автомобилите от Италия, а Г. и П финансирали
закупуването и транспортирането на колите. Тримата работили успешно около
година и половина, през което време между тях се създали трайни отношения на
доверие и приятелство. През пролетта на 2008г., поради настъпилата финансова
криза в страната, последвал рязък спад в продажбите на „Джи Ем Ай Ауто" ООД,
поради което В напуснал дружеството. Впоследствие, макар и спорадично, той
продължил да внася автомобили от Р.Италия. Не след дълго останалите съдружници
в дружеството започнали процедура по ликвидацията му и на 25.03.2013г., същото
било заличено от Търговския регистър. Въпреки че прекратили общия си бизнес, свидетелите
Г., П и В запазили приятелските си отношения. Първите двама продължили да
подпомагат дейността на В, като на няколко пъти му давали пари на заем, които
той винаги връщал съгласно уговорките им. Дори в края на 2012г. Попов влязъл в
ново съдружие с В, като двамата учредили „Мото трейдинг"ООД,
ЕИК:*********, гр.Пловдив, чийто предмет на дейност отново бил търговия с
автомобили.
Според Г.Г., през м.февруари
2013г., И В му показал снимка на ударен лек автомобил марка „Мерцедес",
модел С-200, обявен за продажба в Р. Италия, убеждавайки го, че може да му го
достави срещу цена от 5 000 евро. Г. се съгласил и му поверил сумата от 5 000
евро, като за плащането В издал Запис на заповед от 07.02.2013г., чийто падеж
бил на 07.03.2013г. Записът на заповед бил нотариално заверен от нотариус Д Н,
с район на действие PC - гр.Пловдив. Съгласно устната уговорка между двамата,
В. трябвало да докара колата до 20 - 30 дни. Впоследствие, обаче, последният
няколко пъти ходил до Италия и докарвал различни автомобили, но така и не
доставил обещаната на Г. кола, заявявайки му, че документите за колата все още
не били готови. В започнал да убеждава П да си смени автомобила, като му
заявил, че може да му намери по-нов модел от неговия, леко ударен, но на
изгодна цена. Предложил да достави изгодно автомобил и на съпругата на П. В
тази връзка попов твърди, че на 25 и 26 февруари 2013г. връчил на В пари за
доставка на два автомобила с марка „Мерцедес" - съответно 6 500 евро и 5
000 евро, както и сумата от 3 800 евро за наемане на автовоз, с който колите да
бъдат доставени до Р. България. На датите, на които била връчена всяка от трите
сумите, В издавал Запис на заповед /общо 3 на брой/ в полза на П.
Според нотариално заверени записи
на заповед от Д Н с район на действие PC - гр.Пловдив, свид. Г. връчил на свид.
В сумата от 3 900 евро, с краен срок за връщане на заетата сума до 15.04.2014г.
Вместо да се издължи на падежа обаче, В заявил на Г., че поради неуредица в
документите, автовозът от Р.Италия не бил пристигнал. През същите месеци на
2014г., В обещал на П, че до 1-2 месеца ще му достави от Италия подобни
автомобили на тези, които последният поискал преди това. Свид. П, от своя
страна, декларирал дадените на В суми в годишната си данъчна декларация. През
м.06.2014г., обаче, В обявил, че документите на автомобилите били изгубени и
щяло да отнеме много време да се извадят дубликати. Тогава П започнал да се
съмнява в действия му и прекратил съдружието си с него в общата им фирма „Мото
– Трейдинг“ ООД, като му продал своя дял. След няколко дни П извършил справка в
Търговския регистър относно вписването на продажбата, когато с изненада установил,
че върху дружествените дялове на И В са били наложени запори - от 14.12.2013г.
и от 12.05.2014г., на основание заповеди за незабавно изпълнение, издадени в
полза на взискател „Банка ДСК" вследствие на неизпълнени парични. От
последващи справки в Имотния регистър П. установил, че на 25 и 26 март 2013г.
Ва и съпругата му - свид. О В са прехвърлили собствеността върху притежаваните
от тях в СИО земеделски земи и друга недвижима собственост, на свидетеля М Д.
Установил също, че след продажбата на имотите, длъжникът му се е развел, а
година по-късно, бившата му вече съпруга придобила обратно от М Д собствеността
върху продадените имоти на много по-ниска цена от продажната. Нещо повече,
въпреки последващото им придобиване като лична собственост от О В, за част от
имотите /земеделски земи/, В сключил договор за наем, в качеството си на
наемодател. Горните обстоятелства породили съмнение у П в добросъвестността на В
и в последствие, в проведен разговор със свид. Г., П научил, че по сходен начин
и той е дал пари на В, които последният така и не му е върнал. Анализирайки
събитията, Г. и П., счели, че умишлено са били въведени в заблуждение от В., с
оглед личното му облагодетелстване, в резултат на което депозирали жалби пред
РП - гр.Пловдив.
В противовес на снетите от свидетелите
Г. и П свидетелски показания, са изнесените от В твърдения. Същият е обяснил,
че на дати 25.02.2013г. и 26.02.2013г. се е намирал във ВМИ -гр.Пловдив, когато
св.П е отишъл при него и за свое спокойствие поискал от него да подпише
приложените по делото 3бр. запис на заповед за суми съответно 6 500 евро, 5 000
евро и 3 800 евро, без действително да е имало предаване на такива парични
средства в момента на подписването им. Ва не е отрекъл, че дължи въпросните
суми, но твърди, че същите са стари задължения, произтичащи от учредяване на
общия им бизнес със свид. П, в който последният имал повече инвестиции, а не от
поет ангажимент за доставяне на автомобили.
По отношение нотариално заверения
Запис на заповед от 07.02.2013г. в полза на Г., В е изтъкнал, че сумата от 5
000 лв. е старо задължение, формирано във връзка с общата им дейност по внос на
автомобили. Винаги когато Г. му послужел с пари, за да извърши внос на
автомобили
Уговореният срок по Записите на
заповед изтекъл след един месец, но автомобилите така и не били доставени.
Малко след подписване на записите
на заповед, свид. В бил диагностициран с карцином на бъбрека, което наложило
извършването на спешна операция. Лечението му продължило няколко месеца, през
който период дейността му с внос на автомобили била преустановена. След
претърпяната хирургична интервенция, св.В не успял да се възстанови напълно и
да изпълнява пълноценно ежедневните си дейности. С Решение на ТЕЛК от
27.03.2014г. му била определена 86% неработоспособност с определени
противопоказания за тежък физически труд. Междувременно В и съпругата му - О В
инициирали процедура по развод поради влошените им лични отношения. Узнавайки
за заболяването му обаче, последната проявила съчувствие и за известен период
от време останала в общото им жилище, за да полагала грижи за . Поради
скъпоструващото лечение и нуждата от финансови средства, двамата съпрузи
обявили на всички свои познати, че продават съсобствените си имоти в землището
на с.Беловица, общ.Хисар. Разбрал за спешната нужда от пари на семейството, свид.
М А Д - близък приятел на сина на О В, решил да им окаже възмездна финансова
подкрепа. Така, с три нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти,
съответно №169/25.03.2013г., №168/25.03.2013г. и №179/27.03.2013г., сем. В
прехвърлили на М Д собствеността върху ПИ №524 /УПИ/, ПИ №054035/нива/, ПИ
№0301 15/нива/, по кадастралния план на с.Беловица, общ.Хисар срещу сумата от
13 700лв. за всички имоти. Година по-късно - на 17.07.2014г., когато разводът
на съпрузите вече бил приключил, М.прехвърлил обратно собствеността върху горепосочените
имоти на О В срещу двойно по-ниска сума -6 700лв., тъй като още първоначалното
му намерението му било да направи услуга на семейството, без да възнамерява да
влиза във владение на тези имоти.
За тежкото онкологично заболяване
на В, свидетелите Г. и П разбрали през м.04.2013г. Двамата му съчувствали и
предложили да му помогнат с каквото могат, като се разбрали да изчакат с
доставките на колите.
През м.септември 2013г. В отново
започнал да доставя автомобили от Р.Италия. Тогава Г. и П повдигнали въпроса за
автомобилите, за които му платили, като по думите на двамата свидетели, В им
обяснил, че тъй като дълъг период от време на бил ходил до Р.Италия, въпросните
автомобили, които бил капарирал, вече били продадени на други клиенти, а
междувременно той вложил част от дадените му средства в други коли и се
налагало първо да достави и продаде тях, след което щял да им върне дължимите
суми.
През м.03.2014г. св.В отново
поискал финансова подкрепа от Г., тъй като имал намерение да натовари един
автовоз с коли от Р.Италия, които да продаде в Р.България, след което да му
върне дължимата сума от 5 000 евро по Записа на заповед от 07.02.2013г. Г. и
този път му се доверил понеже се познавали отдавна и имал информация, че В
притежава земеделски земи, които могат да послужат като обезпечение при
евентуално неизпълнение от негова страна. Така двамата сключили договор за заем
от 13.03.2014г., нотариално заверен, за посочената сума.
При така установената фактическа
обстановка с постановление от 28.02.2020г. Районна прокуратура - Пловдив
прекратила на основание чл. 234, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
воденото досъдебно производство като изложила мотиви относно липсата на
достатъчно доказателства за извършено умишлено престъпление от общ характер,
както и, че е налице гражданскоправен спор между страните. Посочено е, че безспорно
установено в конкретния случай е наличието на неизпълнени парични задължения от
страна на И В, както към Г.Г., така и към П, аргумент за което черпим от
направеното признание на самия В. в свидетелските му показания. В подкрепа на
горното са и приобщените към делото 3 бр. записи на заповед в полза на свид. М
П, както и нотариално заверените запис на заповед и договор за заем в полза на
свид. Г.Г.. Изложени са аргументи, че записът на заповед се издава заради
конкретни отношения между издателя и поемателя, самият обезпечителен документ
обаче е „откъснат" от тези отношения. Съществуването на този документ
материализира и доказва единствено правото на поемателя да получи от издателя
конкретно посочена сума пари, без да е необходимо да се доказват каквито и да
било обстоятелства, свързани с отношенията, заради които записът на заповед е
издаден. В настоящия случай обаче, за изясняване наличието на съставомерност по
чл.209, ал.1 от НК е необходимо да се установи в какво са се изразили тези
отношения. Именно по този въпрос по делото условно се формират две версии:
първата се извежда от показанията на свидетелите П и Г., които навеждат
основания за изводи, че свид. В умишлено ги е въвел в заблуждение, посредством
сключването на устни неформални договори за услуга с предмет доставка на
автомобили, които са били скрепени със записи на заповед. Втората версия за
случая се формира от показанията на свид. И В, според които претендираните от П
и Г. суми не са свързани с конкретен ангажимент за доставка на автомобили, а
произтичат от стари задължения, възникнали в хода на общата им дейност, които В
не е успял да възстанови поради обективна невъзможност, вследствие на
внезапното му онкологично заболяване, рефлектирало както върху работоспособността,
така и върху платежоспособността му. Не на последно място е посочено и, че в
хода на разследването по делото е постъпил отговор от В Б - помощник нотариус
при нотариус б Т, видно от който при извършване на нотариална заверка на
подписите на Договора за наем на земеделски земи/19.08.2014г., с който св.И В.
наред със собствените си недвижими имоти е отдал под наем и притежавани от
съпругата му земи, не са били представени доказателства за собственост, поради
липсата на такова изискване.
Съдът, като прецени изложените в
прокурорския акт изводи, намира същите за обосновани, законосъобразни, почиващи
на доказателствата по делото и представляващи правилно приложение на
материалния закон.
В тази връзка следва да се посочи, че изцяло
се споделят доводите, изложени в Постановлението относно наличието или не на
съставомерно деяние по правна квалификация чл.210 от НК от обективна страна. По отношение на това обстоятелство следва наистина да
се възприеме становището, че за да бъде съставомерно
деянието е необходимо въвеждане
другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна
облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему
или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и
прилагане на разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал
намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го
направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната
собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде
облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно
определено имуществено право или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия,
извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от
него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в
следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/
на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в случаите,
когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още
с поемането му не възнамерява да го стори.
В конкретния случай никой от
посочените елементи от обективния състав на престъплението не са налице. В този
смисъл липсват доказателства И.В. да е въвел в заблуждение пострадалия Г.
относно възможността да му достави автомобил или съзнателно и преднамерено се възползвал от някакви
недостатъци в интелектуалната и социална сфера на пострадалия, като по този
начин да го е мотивирал да му предаде инкриминираната сума пари. Така
изложените изводи следват от целия приобщен по делото доказателствен материал,
доколкото въпреки положените усилия не са събрани доказателства, които да
опровергават тезата на В относно произхода на задължението му към Г., отразено
в записите на заповед. Нещо повече, липсват доказателства за това В да не е и
имал каквото и да било намерение да осъществи в пълнота ангажимента си, тъй
като липсват каквито и да било доказателства за това.
На следващо място не е налице е
друга част от обективната страна на престъплението измама, а именно това точно
в резултат на въвеждане в заблуждение или на използване неопитността и
неосведомеността на пострадалия,
имуществото на същият да е било ощетено в парични средства в посочените в
записите на заповед размери. В този смисъл отново не е опровергано твърдението
на самия В от къде е формиран дългът му към Г..
На следващо място изцяло се
споделят доводите, изложени от прокурора относно и наличието на обективна причина Василев да върне
парите на пострадалия, независимо от произхода на задължението му. В този смисъл категорично всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, са напълно еднопосочни и въз основа на тях се налага
обоснован извод за влошеното здравословно състояние на същия и то в
инкриминирания период.
Предвид гореизложеното и обжалваното
постановление на Районна прокуратура-Пловдив се явява законосъобразно, а
изводите изложени в него-съответстващи на събраните в хода на разследването
доказателства, поради което следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Поради
това и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 28.02.2020година за прекратяване наказателното
производство по досъдебно производство № 95/2015год. по описа на Отдел „ИП”
ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено за престъпление по чл. 210,
ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от
съобщаването му пред ПОС.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на Районна прокуратура – Пловдив и Г.С.Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.