№ 2649
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100102077 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М. С. С. твърди, че в бр.47 от 27.11.- 03.12.2021г. във в-к „Уикенд“
ответникът е публикувал статия със заглавие „Суровина за хероин взривила автобуса ковчег
на „Струма?“, с подзаглавие, което съдържало името на ищеца, както и негова снимка.
Ищецът твърди, че публикуваната информация не отговаря на истината и подвежда
читателя за наличието на връзка между ищеца и трагичния пътен инцидент на
автомагистрала „Струма“. Ищецът не е давал разрешение или съгласие за ползваната
снимка. Счита, че по този начин се изгражда негативен образ за него в обществеността чрез
позиционирането му до описанието на катастрофата, без той да има някаква връзка с пътния
инцидент или с изграждането на пътя, вкл. се споменават изчезналите през 2012г. братя Г.и,
осъдени за организиране и участие в организирани престъпни групи. Ищецът посочва, че
статията цели да опозори личността и доброто му име и неговия обществен статус. Ищецът
счита, че мотивът на ответника за публикуване на процесната статия е набиране на
популярност на печатното издание, генериране на повече печалби и създаване на дълбоко
негативно обществено настроение и насаждане на омраза против личността на ищеца.
Ищецът сочи, че от публикуването на статията за него са настъпили неимуществени вреди –
душевни болки, страдания, чувство на срам и обида от асоцииране на името му с тежката
катастрофа и с бегълците на закона- братя Г.и. Разбрал за статията в дома си в гр.София на
12.12.2021г., когато Б.М. донесъл печатното издание в дома му. Предявява срещу ответника
иск за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,
ведно със законната лихва от 12.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД със седалище в гр.Ямбол не е депозирал становище по
иска, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
Ответникът „Н.М.Г.“ ЕАД е издател на вестник „Уикенд“, видно от отбелязването
1
върху самия вестник. В бр.47 на вестника, касаещ периода 27.11. - 03.12.2021г., отпечатан в
събота, е публикувана статия със заглавие: „Албанци движели трафика на дрога чрез
екскурзии до Истанбул. Суровина за хероин взривила автобуса ковчег на „Струма?“.
Поместена е снимка на автобуса, като върху нея е отбелязано, че статията продължава на
страници 3, 4 – 5. На стр.4, като продължение от стр.3, е поместена история за катастрофата
и разкази на свидетели. На стр.5 в първата половина, е поместена статия за строежа на
пътния участък, където е настъпила катастрофата с автобуса, а на втората половина на
страницата и на площ, заемаща ¼ от големината на страницата на вестника, е публикувана
статия „Сватът на М. С. строил пътя убиец“. Следва подзаглавие „И братя Г.и участвали
като подизпълнители в градежа на магистрала „Струма“. В началото на статията е
публикувана снимка на лице, за което ищецът твърди, че това е негова снимка. Прибавена е
стрелка, която свързва думата „Сватът /на М. С.…/“ с лицето на снимката. Статията започва
със следния текст : “Сватът на алкохолния олигарх М. С. - Б. П., е изградил магистралния
участък край Перник съвместно с македонска фирма „М.“. По-нататък се посочва, че
градежът на пътя е започнал през 2007г. и е изпълняван от консорциум между българска и
македонска фирма. Посочена е платената цена за строителството на участъка. Посочено е, че
собственикът на българската фирма е бизнесменът Б. П., който е сват на алкохолния олигарх
и клиент на специализираната прокуратура М. С.. Посочено е, че през лятото на 2016г.
синът на П. се оженил за дъщерята на М. С., като е споменато къде се е състояла
церемонията и какъв хонорар е платен за певицата на събитието. Посочено е по- нататък
следното: „За разлика от своя сват М. С., Б. П. се ползва с безупречна репутация в бизнес
средите“. По-нататък се описва конструкцията на пътя и липсата на нужда от ремонт досега.
Статията продължава със следния текст: “Любопитна подробност е, че в изграждането на
магистрала „Струма“ са участвали и фирми от орбитата на издирваните от Интерпол
дупнишки мафиоти П. Г. и А.Х.. Посочва се, че една от техните фирми е изградила част от
магистралата, а те са били доставчици и на инертни материали за строежа на магистралата и
са усвоили общо 40 млн. лв. от пътностроителните дейности, свързани със „Струма“. В края
на статията е поместена и снимка на двама мъже с надпис под снимката „Дупнишките
феодали П. Г. и А.Х. също са участвали в изграждането на участъци от магистрала
„Струма“.
На първо място ищецът се оплаква, че снимката му е публикувана във вестника на
ответника без негово съгласие. На следващо място посочва, че посочения в статията
граждански брак между синът на Б. П. и дъщерята на ищеца цели да формира заключение у
читателите за връзката между М. С. и изграждането на участък от АМ „Струма“, което не
отговаря на истината. Ищецът посочва, че бизнесът му е свързан със земеделие, лозарство и
винопроизводство. Споменаването на братя Г.и в статията ищецът също намира за
манипулативно и целящо да изгради негов негативен образ в обществеността, тъй като
братя Г.и са осъдени за организиране и участие в организирани престъпни групи. Ищецът
счита, че използваните думи „олигарх“ и „клиент на специализираната прокуратура“ са
обидни и позорни, а свързването му с инцидента с автобуса и с братя Г.и /бегълци от закона/
е лъжовно, и всички те създават негативна нагласа у обществото към личността на ищеца.
Ищецът признава, че неговата дъщеря е сключила граждански брак със сина на Б. П., като
бракът им е сключен 9г. след строежа на магистралата.
Разпитаният св. Б.Б., приятел на ищеца, посочва, че той е закупил вестника от
магазин, тъй като видял, че пишело за катастрофата с македонските граждани. Видял, че във
вестника свързват ищеца с автобуса и с братя Г.и. Вечерта на същия ден свидетелят занесъл
вестника на ищеца ,за да му го покаже. Ищецът не възприел положително статията. Хвърлил
очилата, ядосал се , вдигнал кръвното. Според свидетеля статията уронвала престижа на
ищеца в момент, в който цялото общество било настръхнало след инцидента с автобуса.
Свидетелят твърди, че негови познати го питали дали ищецът има нещо общо със
строителни фирми. Ищецът също му се оплакал, че и него го питали същото. Свидетелят е
категоричен, че ищецът не се занимава със строителство, а със земеделие, лозаровинарство,
добив на брашно. Свидетелят твърди, че ищецът е точен човек, честолюбив, коректен, не
обича да му се съсипва репутацията. Няма нищо общо с братя Г.и, за които от медиите знае,
2
че са наркодилъри. Знае също, че ищецът изпитвал негативни емоции след статията в
продължение на 3-4 месеца, когато решил да заведе дело срещу ответника. Споделил му, че
авторитетът му е съсипан, притеснявал се за отношенията си с бизнес партньорите, които
градял с години. Дразнел се, че го наричат „олигарх“ , че всъщност той не бил свързан с
властта, а било обратно – бил жертва на 12 годишно управление. Знае, че ищецът започнал
да взема хапчета за кръвно, които преди свидетелят не знае да е вземал. Посочва, че
вестникът, който закупил, се разпространява в магазини, бензиностанции, кафенета.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже
противоправно деяние, извършено от журналист при ответника, настъпили вреди за ищеца,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че в
статията се съдържат обидни думи - „олигарх“ и „клиент на специализираната прокуратура“
, както и клевети – статията го свързва със строежа на пътя, на който се е случил инцидента
с катастрофиралия автобус и с братя Г.и, който са осъдени за престъпления, свързани с
притежание и разпространение на наркотици.
Върховният касационен съд е уеднаквил практиката на съдилищата във връзка с
отговорността за разпространяване чрез печатно произведение на твърдения и оценки с
негативен характер в Решение № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о. и
Решение № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. , като тази практика
продължава да се поддържа от касационните състави и понастоящем – напр. в Решение №
116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2019 г., IV г. о., ГК. В посочените решения по
задължителен начин е прието, че „когато не се касае за превратно упражняване на правото
по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБългария и свободата на мнение не е използвана, за да
се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да
се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с
чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да
разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за
определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения
не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те
са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако
не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и
доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на
разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация“.
Такова разбиране е възприел и в практиката си Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/, напр. в решението по делото Flux с/у Молдова (2008) - когато става дума за
клевета, съответно претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се прецени на
първо място дали са налице оценъчни съждения или пък фактически твърдения. Когато са
налице фактически твърдения те изискват доказателство за истинността им, като съответно
повдигат въпроса относно това кой носи доказателствената тежест да установи истинността
им. В случая ответникът следва да докаже, че твърдените в статията факти и обстоятелства
отговарят на истината.
В конкретната статия името на ищеца се споменава пет пъти в следните изречения:
1. „Сватът на М. С. строил пътя убиец“;
2. „Сватът на алкохолния олигарх М. С. – Б. П., е изградил магистралния участък.“;
3. „Пътностроителният бос е сват на алкохолния олигарх и клиент на Специализираната
прокуратура М. С.“;
3
4. „През лятото на 2016г. синът на П. – П., се ожени за Я., дъщерята на М. С., на пищна
сватбена церемония в 5 звездния хотел „Р.К.“;
5. „За разлика от своя сват М. С., Б. П. се ползва с безупречна репутация в бизнес
средите“.
Ищецът признава, че неговата дъщеря е в брак със сина на посоченото в статията
лице Б. П. и че бракът е сключен около 2016г. – 9г. след строежа на пътя, което е станало
през 2007г. Следователно Б. П. е сват на ищеца и в този случай фактическото твърдение
„Сватът на М. С.“ е вярно фактическо твърдение. Ищецът не твърди, че Б. П. не е свързан
със строителството на конкретния път. Следователно фактическите твърдения в т.1, т.2, т.3
и т.4 са верни. В т.3, наред с фактическото твърдение, че ищеца е сват на Б. П., който се
занимава със строеж на пътища, се съдържат и оценъчни съждения, че ищеца е алкохолен
олигарх и клиент на специализираната прокуратура. Както е посочил ВКС в цитираните по-
горе решения, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. Ищецът твърди, че думите олигарх и клиент на специализираната
прокуратура са обидни за него. Думата олигарх се свърза с човек, който е икономически
богат, близък е до управляващите и оказва влияние на управляващите при вземане на
решения в държавата. Под клиент на специализираната прокуратура се разбира човек, който
е или е бил обект на разследване от този орган на съдебната власт. Ищецът не отрича, а и
св.Борисов установява, че ищецът е заможен, занимава се със земеделие, винарство. В
исковата молба ищецът сам посочва, че той е „един от най-големите бизнесмени в страната,
занимаващ се с производство на алкохол и със земеделие“ /л.5 пар.1/. Известен факт на съда
по см. на чл.155 от ГПК, научен от средствата за масова информация, е че срещу ищеца е
било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от Специализираната
прокуратура и той за определен период от време е бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Съдът няма информация на какъв етап е това разследване, дали е
прекратено или срещу ищеца е внесен обвинителен акт в съда. Но ползваните думи клиент
на прокуратурата отразяват информация, получена от други средства за масова
информация. Според установената съдебна практика на ЕСПЧ, журналистите нямат общо
задължение да проверяват верността на публична информация /така напр. в решението по
делото Selisto v Finland (2004), пар.60/. Дали ищеца указва влияние на властващите в
държавата при взимане на политически решения, за да покрие критериите на думата олигарх,
няма информация по делото. Но тъй като статията е насочена към широката публика /не е
публикувана в специализирано издание/, критичността към използваните думи и изрази
следва да бъде по-ниска. Разбира се речите на омраза и подбуждането към насилие са
недопустими и следва да бъдат възпирани. Но използваните думи олигарх и клиент на
прокуратурата не са неприемливи в публичното пространство и ползването им от автора
на статията не може да бъде обявено за противоправно.
В т.5 е използвано фактическо твърдение, което води до разбирането, че ищецът не са
ползва с безупречна репутация в бизнес средите. Това е твърдение, което ответникът следва
да установи. Това твърдение не се признава от ищеца, като напротив, водения от него св.Д.
установява, че ищецът е коректен човек и държи на бизнес репутацията си. В тежест на
ответника е да установи твърдението в статията, но такива доказателства не са ангажирани.
Ето защо, прилагайки правилото на чл.154 ал.1 от ГПК, съдът приема, че фактическото
твърдение, изложено в статията по т.5 е невярно. Налице е противоправно поведение на
автора на статията, като е посочил невярно фактическо твърдение касаещо репутацията на
ищеца в бизнес средите.
На следващо място ищецът прави оплакване, че ответникът е поместил снимката му
без негово съгласие и изрично е акцентирал върху снимката със стелка, за да насочи
вниманието на читателите към него. Съдът не познава ищеца визуално, въпреки публичното
оповестяване по средствата за масово осведомяване на воденото срещу него разследване, не
го е виждал /ищецът не се явил лично в съдебно заседание/, а от статията и по-конкретно
текста под снимката, не става ясно, че на снимката е заснет М. С.. Текстът под снимката
4
касае Б. П., а добавената върху снимката стрелка свързва думата в заглавието „Сватът“ с
фигурата на лицето на снимката. Т.е. за непознати с визията на ищеца /какъвто е и съда/
снимката в началото на статията не се свързва с ищеца, а с неговия сват. При липсата на
доказателства, че на снимката е ищеца, оплакването му се явява неоснователно.
Ищецът твърди също, че споменаването на неговото име в статията наред с името на
братя Г.и създава внушение за връзката му с тях. Внимателният прочит на статията не
оставя такова впечатление. Т.н. братя Г.и се споменават в края на статията като участници в
изграждането на магистрала Струма и доставчици на инертни материали за строежа й, и
поднесената за тях информация се свързва с тези, които са участвали в изграждането на
автомагистралата, в това число и споменатия Б. П., но не и с ищеца. Ответникът, чрез автора
на статията, е изпълнил задължението си като печатна медия да информира обществото за
важни и значими въпроси, като журналистът, явно търсейки причините за катастрофата на
автобуса, е изложил известната му информация как е осъществен строежа на пътя. При
изграждането на пътищата се разходват публични средства – пари от бюджета и/ или от
европейските фондове /събирани от европейските, вкл. и българските данъкоплатци/ - и
право на всеки данъкоплатец е да знае как и за какво се разходват тази пари. Силната
демокрация изисква правителството да подлежи на внимателна проверка от обществото и
медиите. Медиите са тази, които осигуряват информираността на обществото. И тази им
функция по информиране не може да се определи като противоправно поведение, а е
изпълнение на задължение. Обхватът на свободата на пресата трябва да се тълкува широко
заради близката й връзка с демокрацията, и поради това следва да се позволява известна
степен на преувеличение или дори провокация / така в решенията Radio France v France
(2004), Gaweda v Poland (2002) на ЕСПЧ/. Противното ще застраши ролята на пресата като
обществен пазител при разпространяване на информация, която може да е от важен
обществен интерес. Издаваният от ответника вестник е насочен към широка публика, с
публикуваната информация се търси сензация /видно от ползваната в заглавията в броя
лексика/ и съответно по-високи продажби. Този стил на поднасяне на информация, дори да
не се харесва на всички читатели, не е укорим, нито може да се определи като
противоправно поведение. И тук естествено възниква въпроса за баланса между свободата
на словото и защитата на репутацията на ищеца, респективно правото му на личен живот, и
дали автора на статията го е постигнал. Не може да не се отбележи, че журналистите трябва
стриктно да спазват задълженията и отговорностите си, както и професионалната етика и да
не правят обидни изявления за личния живот на частни лица. Защото при изследване на
баланса между обществения и личния интерес, репутацията, честта и достойнството на
частни лица има преимущество. По мнението на съда процесната статия не представлява
лична нападка на автора, респ. медията към ищеца, а е свързана с въпрос от обществен
интерес. Името на ищеца се появява заради връзката му по сватовство със строител на
магистралата, който факт сам по себе си е верен. Разходването на публични средства в
стопанската дейност от едно лице /като напр. строеж на пътища/ предполага по-голяма
обществена отчетност и съответно по-ограничена защита на личния живот. Ищецът е част
от семейството /по сватовство/ на лице, което изразходва публични средства в своята
стопанска дейност и поради тази причина следва да бъде подготвен да приеме по-голяма
критика и внимание към себе си. Отделно от това, самият ищец посочва, че е „един от най-
големите бизнесмени в страната, занимаващ се с производство на алкохол и със земеделие“.
Тъй като земеделието и лозаровинарството е субсидирана от държавата дейност, т.е. за да я
развива ищецът получава държавна помощ от публичните финанси на страната
/вътребюджетни или европейски фондове/ , неговата стопанска дейност също подлежи на
засилен обществен интерес. В случай на стопанска дейност, ползваща публични средства
/субсидии/ за да функционира, общественият интерес следва да надделява над частния
интерес на ищеца. Въпреки, че ищецът не е личност, която участва в политическия и
обществения живот на страната /като членовете на законодателната и изпълнителната власт
напр./ , при които прагът на търпимост към обществена критика следва да е по-висок от този
на обикновения гражданин, ищецът развива стопанска дейност с държавна помощ, поради
което следва да приема засилен граждански интерес и критика, а прагът на търпимост към
5
обществената критика следва да бъде по-висок. Когато ищецът определя себе си като един
от най-големите бизнесмени в страна, която по официални данни на Евростат за 2021г. е
обявена за втората по бедност държава в Европейския съюз от 27 държави членки / и
следователно с бюджет недостатъчен да покрие всички дейности в държавата и особено
нуждите на уязвимите групи в обществото – отново по данни на Евростат 32 % от хората в
България през 2021г. са били изложени на риск от бедност и социално изключване/, и ползва
държавна помощ в стопанската си дейност, неговата стопанска дейност и отношенията му
със съконтрахентите е нормално да бъде обект на засилена критика, а защитата му срещу
свободата на пресата - занижена заради обществения интерес. Разбира се, и в този случай не
следва да се засягат честта и достойнството на ищеца.
С оглед на изложеното, съдът установи противоправно поведение на автора на
статията само досежно изнесената невярна информация касаеща фактическото твърдение, че
ищецът не са ползва с безупречна репутация в бизнес средите. Заради публикуване на това
твърдение в статията, ответникът, като издател, носи отговорност пред ищеца. От събраните
гласни доказателства се установи, че ищецът е понесъл негативно отпечатаната статия,
разстроил се, вземал медикаменти. Налице е причинена от противоправното поведение на
ответника вреда, която е пряка причинно следствена връзка с отпечатаната статия. Поради
това на ищеца се следва обезщетение за причинените вреди. Съобразявайки, че в статията не
е публикувано директно фактическо твърдение, че М. С. е с лоша репутация, а
информацията е поднесена индиректно, като се акцентира на безупречната репутация на Б.
П., съобразявайки, че статията е публикува на 4-та страница, без в заглавната страница да се
прави референция към името на ищеца, съобразявайки, че независимо от отразеното върху
броя на вестника, че има тираж 342 000 броя, той не е достигнал такъв действителен тираж,
нито статията е достигнала такава огромна аудитория, намира, че на ищеца се следва
справедливо обезщетение в размер на 600лв. За разликата до претендирания размер от
60 000лв. искът следва да се отхвърли.
На основание чл.86 от ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законната лихва от
датата на увреждането – датата на която ищецът е узнал за публикуваната статия
12.12.2021г. Твърдението за тази дата не е опровергано от ответника.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от него
разноски в това производство съобразно уважената част от иска. Ищецът е представител
списък с разноски. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 5000лв. и
разноски за платена държавна такса в размер на 2400лв. По делото е представена разписка
от адв.П. за получена от нея сума в брой за платен адвокатски хонорар в претендирания
размер. Представена е и квитанция за платената държавна такса. Разноските са действително
сторени от ищеца и следва да бъдат възстановени от ответника, като съобразно уважената
част от иска /1%/ ответникът дължи на ищеца разноски по делото в размер на 74лв. /7400лв.
х 1 %/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на М. С. С., ЕГН ********** сумата
от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикуване
на невярно фактическо твърдение касаещо репутацията на ищеца в бизнес средите в
статията „Сватът на М. С. строил пътя убиец“ , поместена на стр.4 в бр. 47, от 27.11. -
03.12.2021г., на вестник „Уикенд“, ведно със законната лихва върху сумата от 12.12.2021г.
до окончателното изплащане и 74лв. разноски по делото.
Присъдените суми „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК **** следва да заплати по следната банкова
сметка на ищеца М. С. С., ЕГН **********: IBAN: ****.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 60 000лв., ведно със
законната лихва, като неоснователен.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7