№ 330
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Иванова
Членове:Елеонора С. Кралева
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100501479 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Сет къмпани“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуяне“, ул.“Бесарабия“ № 114,
представлявано от Марина Колева, в качеството на трето лице-помагач по гр.д.№ 557/2021
г. по описа на РС-Несебър, против решение № 160/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№
557/2021 г. по описа на РС-Несебър.
С първоинстанционното решение е уважен предявеният иск от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от
2686.22 лв., от които 15 лв. – ликвидационни разноски и 2671,22 лв. – регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Автокаско“ по щета №
44010212002596, за ПТП, настъпило на 13.05.2020г . по пътя на „Дюлински проход“ на 3-5
км. преди с.Паницово, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
иска – 27.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 775.49 лв.
за направените по делото разноски.
Със същото решение е уважен и предявеният обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ против третите лица-помагачи на ответника – „Пътстрой ВДХ“ ЕАД
(предишно „Пътстрой Бургас“), „СЕТ Къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Щрабаг“ ЕАД
и „Инфра Експерт“ АД, всички като съдружници в Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, които
са осъдени да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“ съразмерно на дела им в
Консорциум „ТРП-Бургас 2019“ от цялата дължима сума от 2686.22 лв. по чл.28 от Договор
за възлагане на обществена поръчка изх.№ РД-38-8 от 30.03.2020 г., представляваща
ликвидационни разноски и платено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД застрахователно
обезщетение въз основа на застраховка „Автокаско“ по щета № 44010212002596, за ПТП,
настъпило на 13.05.2020г. по пътя с. на „Дюлински проход“ на 3-5 км. преди село Паницово,
1
както следва: 667,81 лв. за „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, 347,26 лв. за „Сет Къмпани“ ЕАД, 534,24
лв. за „Бургаспътстрой“ АД, 667,81 лв. за „Щрабаг“ ЕАД и 454,10 лв. за „Инфра Експерт“
АД, ПРИ УСЛОВИЕ, че АПИ заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД посочената сума.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като
счита същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила и необосновано. Счита се, че в хода на делото пред първата
инстанция е останала неустановена скоростта, с която се е движел водача на увреденото
МПС, както и естеството на твърдяната неравност на пътния участък, като по тези въпроси
съдът изцяло се е позовал на показанията на водача, без да съобрази ниската им
доказателствена стойност, както и на автотехническата експертиза, въпреки изготвянето й
върху снимков материал, придобит след произшествието и основаването й на
предположения, като вещо лице се е запознало с процесния участък не лично, а чрез
„Гугъл“, т.е. на публична информация, за която няма данни да отразява действителното
положение на географския район. Счита се също, че съдът не е съобразил и наличието на
несъответствие в представените от ищеца доказателства, пораждащи съмнение за точната
локация на твърдяното произшествие, поради противоречието между твърденията в
исковата молба и изявленията на водача. Счита се за неправилен и извода на НРС за липса
на съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС, за което са изложени
подробни съображения. Отделно от това, въззивникът посочва, че съгласно клаузите на
договора за изпълнение на обществена поръчка, Консорциум „ТРП-Бургас 2019“ няма
задължение за текущо поддържане и работите се извършват от изпълнителят само въз
основа на изрични задания, като възложителят АПИ не е доказал по делото наличие на
неизпълнение на заданието от м.април 2020 г., тъй като е приел извършеното без никакви
забележки. В тази връзка се счита, че процесното ПТП не може да е резултат от некачествен
ремонт, тъй като АПИ не е отправяла забележки към работата на Консорциума и поради
това се оспорват като незаконосъобразни изводите на НРС, че възложителят може да
отправи забележки в отговора на исковата молба, като неправилно е прието от съда
приложението на чл.265, ал.3 ЗЗД, без да се съобрази, че съгласно чл.17в, ал.3, т.3.2 от
сключения между АПИ и Консорциума договор гаранционните срокове за процесните
видове работи е една година и този срок е изтекъл без АПИ да е отправила забележки по
изпълнението, поради което съдружниците в Консорциума не могат да са отговорни за
твърдяното ПТП. По горните съображения, моли въззивния съд да отмени решението на
НРС и да се постанови ново за отхвърляне на главния иск и на обратната искова претенция.
А в случай, че се приеме обжалваното решение за правилно по отношение на главния иск, се
моли същото да бъде отменено в частта, с която е уважен обратния иск. Не се правят нови
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна, като са изложени подробни съображения. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени
искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който въззивната жалба се счита са частично
основателна по отношение на главния иск на застрахователя и неоснователна по отношение
на обратния иск, за което са изложени съображения. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от въззиваемите
страни „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Щрабаг“ ЕАД и „Инфра Експерт“
АД, от същите не е взето становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
2
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Несебър е образувано по исковата молба на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл.49
ЗЗД, за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца сумата от
2686.22 лв., от които 15 лв. ликвидационни разноски, която сума представлява изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“, по щета № 44010212002596, за
нанесени на 13.05.2020 г. щети на лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ А 7812 НВ, поради
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност/дупка на пътното платно за
движение, намираща се на пътя на „Дюлински проход“, на около 3-5 км. преди с.Паницово,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.05.2020г., около 22:30 часа, на
„Дюлински проход“, на 3-5 км. преди с.Паницово, водачът К. Г. е управлявал по много тесен
път застрахования при ищеца лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ А 7812 НВ и при
разминаване с товарен автомобил (микробус) попаднал с двете десни гуми на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно за движение,
вследствие на което настъпило ПТП. В резултат на настъпилото ПТП на автомобила били
нанесени имуществени вреди, които били обезщетени от застрахователя „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на основание сключен договор за застраховка „Автокаско“ – полица №
440119021047786, със срок на действие 21.12.2019г. – 20.12.2020г. По образуваната при
ищеца щета № 44010212002596 било определено обезщетение за имуществените вреди в
размер на 2671.22 лв., заплатено на ползвателя на пострадалия автомобил, като освен
изплатеното обезщетение ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Застрахователят поискал от ответника Агенция пътна инфраструктура, като собственик на
пътя, да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение и поради неизпълнение от
страна на АПИ, ищецът е предявил и настоящия осъдителен иск.
Така предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е
оспорил иска като неоснователен, за което е изложил подробни съображения. Направил е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, за което също са
изложени съображения.
На основание чл.219, ал.1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е
привлякъл като трети лица – помагачи – „Пътстрой Бургас“ ЕООД (сега – „Пътстрой ВДХ“
ЕАД), „Сет Къмпани“ ЕАД, „Бургаспътстрой“ АД, „Инфра Експерт“ АД и „Щрабаг“ ЕАД, в
качеството им на участници в ДЗЗД „Консорциум ТРП – Бургас 2019“, срещу които на
основание чл.219, ал.3 ГПК е предявил евентуални обратни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД – в
случай, че АПИ бъде осъдена по главния иск, да бъдат осъдени третите лица помагачи-
ответници по обратните искове да й заплатят солидарно сумата от 2686.22 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение, за която би бил уважен предявения против АПИ главен иск от
застрахователя, както и за заплащане на направените по делото съдебни разноски.
Обратните искове са основани на твърдението, че между Агенция „Пътна
инфраструктура“ и ДЗЗД „Консорциум ТРП-Бургас 2019“, в който участници са третите
лица-помагачи, е сключен договор № РД-38-8/30.03.2020 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет – „Поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени
позиции на територията на Югоизточен район, стопанисвани от АПИ, за обособена позиция
№ 1 – ОПУ Бургас“, като в предмета на договора попада и пътния участък, описан като
3
място на произшествието. С месечно задание за м.април 2020 г. е възложено на изпълнителя
извършването на конкретни действия – попълване на банкети и изкърпване на единични
дупки на настилката на посочените в заданието републикански пътища, в т.ч. и на
процесния пътен участък от път ІІІ-906, на който е настъпило процесното ПТП. Посочва се,
че причинените щети са настъпили в резултат на неизпълнение на договора от страна на
изпълнителя, поради което същият е отговорен за тях и следва да възстанови сумата, която
АПИ ще заплати на застрахователя при уважаване на предявения против нея иск.
В депозирания писмен отговор от трето лице-помагач и ответник по обратния иск –
„Сет Кампъни“ ЕАД са оспорени като неоснователни предявения главен иск и предявения
обратен иск. По главния иск са изложени съображения за липса на конкретни данни за
твърдяната дупка и липса на официално съставени документи, отразяващи действителното
реализиране на твърдяното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване от водача на
настъпилите вреди, за което също са изложени съображения. По обратния иск се признава
наличието на договорни отношения между страните по обратния иск за поддържане на
републикански пътища, но се оспорва твърдението на АПИ за неизпълнение (некачествено
изпълнение) на договорни задължения, сочи се, че от АПИ не са представени задания на
дружествата по смисъла на чл.9, ал.2 и ал.3 от договора и след като ПТП не е причинено от
действие на изпълнителя, то той не носи отговорност.
Писмен отговор е депозиран и от третото лице-помагач „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, с
който главният и обратният иск са оспорени като неоснователни.
Не са постъпили отговори от трети лица-ответници по обратния иск
„Бургаспътстрой“ АД, „Инфра Експерт“ АД и „Щрабаг“ ЕАД.
Страните по делото са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебна
автотехническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията си.
След анализ на събраните доказателства, с обжалваното решение районният съд е
уважил първоначално предявения иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и е осъдил
ответника АПИ да му заплати исковата сума. Съдът е приел за установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение с ищеца във връзка с процесния автомобил,
настъпването в срока на действие на застраховката на ПТП, поради наличието на неравност
на пътното платно в процесния участък, изразяваща се в изронен край на пътя, довело до
съществена разлика във височината на между самия път и пътния банкет, в резултат на
което на автомобила са причинени щети, които са в причинно-следствена връзка и
съответстват на механизма на ПТП, както и заплащането на щетите от ищеца на ползвателя
на автомобила. Прието е, че процесният път е част от републиканската пътна мрежа и за
тези вреди отговорността е на АПИ, която съгласно чл.30 ЗП е следвало чрез своите
служители да поддържа пътя в добро състояние, респ. да обезопаси пътната неравност и да я
сигнализира, а в случая такова обезопасяване не е имало, поради което са налице основания
за ангажиране регресната отговорност на АПИ към застрахователя-ищец. За неоснователно
е прието възражението на ответната агенция и на третите лица-помагачи за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като по делото няма данни автомобилът да се е движел с
несъобразена скорост и да е бил над допустимия тонаж, както и, че при липса на
предприетата от водача маневра е щяло да настъпи ПТП с насрещно движещ се автомобил,
за което съдът се е позовал на свидетелските показания и на приетата по делото САТЕ. По
отношение размера на обезщетението съдът е възприел установената от експертизата
стойност на вредата от 2671.22 лв. и предвид липсата на съпричиняване е приел, че
дължимата от АПИ сума е в претендирания с исковата молба размер, към която следва да се
добавят и 15 лв. за ликвидационните разходи, поради което е уважил иска за сумата от
2686.22 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба против АПИ –
27.01.2021 г. до окончателното плащане.
Предвид осъждането на АПИ, съдът е разгледал предявения обратен иск за същата
4
сума против „Пътстрой Бургас“ ЕООД (сега – „Пътстрой ВДХ“ ЕАД), „Сет Къмпани“ ЕАД,
„Бургаспътстрой“ АД, „Инфра Експерт“ АД и „Щрабаг“ ЕАД, в качеството им на участници
в ДЗЗД „Консорциум ТРП – Бургас 2019“, който е приел за основателен, тъй като
процесният пътен участък е предмет на поддръжка по сключения между АПИ и посочените
дружества договор. Прието, че по делото е доказано извършването на ремонт, но към
13.05.2020г. (датата на процесното ПТП) пътният банкет не е бил изцяло запълнен, като
между асфалта и банкета са се образували неравности с голяма амплитуда, вследствие на
което е настъпило и цитираното ПТП с материални щети. Прието е също, че АПИ се е
възползвала от правомощията си да възрази срещу посочените работи в предвидения в
чл.265, ал.3 ЗЗД срок, като при установеното състояние на пътя към 13.05.2020г. (вкл. и от
изготвената по делото експертиза) е видно, че възложената задача по запълване на банкета
не е извършена качествено (само 13 дни след датата, на която работата е посочена като
извършена в банкета са били налични съществени неравности, които са причинили
въпросното ПТП), поради което е налице неизпълнение (некачествено изпълнение) на
договора и обратният иск е основателен за сумите, за които АПИ е осъдена да заплати на
застрахователя.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и делото е изяснено от фактическа страна. Районният съд
е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от
страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните по делото
доказателства да се въпроизвеждат и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на НРС за
основателност на предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ за ангажиране регресната
отговорност на ответника АПИ за вреди в претендирания размер, както и за основателност
на предявения обратен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на
дружествата-изпълнители. Тези изводи на районния съд са формирани въз основа на
установената фактическа обстановка по делото и въззивния съд ги намира за правилни и в
съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на
основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.30 ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Следователно
неосъществяването на законно регламентираното и задължение, изразяващо се в
бездействие по поддържането на републиканската пътна мрежа е от естество да ангажира
гаранционно-обезпечителната й отговорност в качеството й на възложител.
В настоящия случай по делото са представени доказателства за сключен
5
застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила (застрахователна
полица № 440119021047786, валидна от 21.12.2019 г. до 20.12.2020 г.); настъпило ПТП в
срока на покритие (13.05.2020 г.); за изплатено застрахователно обезщетение за причинетите
щети по автомобила. Следователно съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата
на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу
ответника по делото АПИ, отговорен за поддържането на републиканския път.
По делото са събрани писмени доказателства, установяващи мястото на
настъпването на застрахователното събитие, като настоящият съд намира, че изложените в
този смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни. Действително, за
произшествието липсват съставени официални документи (напр. протокол за ПТП), но в
случая такива не са били необходими, тъй като конкретното ПТП не попада в хипотезите на
чл.125, т.1-8 ЗДвП и законовите норми не съдържат изрично изискване всяко ПТП да бъде
посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за ПТП,
а само ПТП-та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата при попадане в
необезопасена неравност на пътя. Поради това, обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други
доказателствени средства, в случая – свидетелски показания и експертиза.
В конкретния случай ангажираните гласни доказателства на свидетел-очевидец и
констатациите на САТЕ установяват съществуването на пътната неравностост в участъка, за
който твърди ищеца. Установява се, че произшествието е настъпило на участък от път ІІI-
906, на „Дюлински проход“, на около 3-5 км. преди с.Паницово, който е републикански път
и за поддържането му отговаря ответната АПИ. В тази връзка, настоящият състав намира
възражението на въззивника за недоказаност на мястото на ПТП за неоснователно. За
доказването на участъка с процесната неравност са ангажирани показанията на свидетел-
очевидец К. Г. (водач на процесния автомобил), които са логични, последователни и
съвпадат с останалия доказателствен материал. Не може да се приеме, че свидетелят, който е
шофирал повреденото МПС е заинтересован, тъй като изходът от делото е без всякакво
значение за него, той не е страна в процеса и решението не го обвързва, а и собственикът на
автомобила вече си е получил стойността на авторемонтната услуга по отстраняване на
щетите, заплатена от ищеца, за да има водачът интерес задължително да бъде осъден
ответникът. Ето защо, показанията на водача на автомобила не могат да се преценят като
заинтересовани и следва да се кредитират като обективни и достоверни, както правилно е
приел и районния съд, като всички изложени в този смисъл възражения от въззивника са
неоснователни.
На основание чл.30, ал.1, вр. §1, т.14 от Закона за пътищата, ответникът АПИ е имал
задължение да поддържа пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, а съществуването на необезопасено
препятствие – изронен банкет на пътното платно на републикански път, представлява
неизпълнение на това законово задължение. Съгласно § 6, т.37 ЗДвП, „Препятствие на пътя“
е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. По смисъла на § 6,
т.1 ЗДвП, „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а според § 6, т.7
ЗДвП „Пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение. Съгласно § 6, т.5 ЗДвП, „Пътен банкет“ е надлъжна част
от пътя, ограничаваща платното за движение, като може да бъде укрепен или неукрепен, т.е.
пътният банкет е конструктивен елемент от пътното платно и като част от пътя той следва
да е изграден в съответствие със строителните правила и норми и да отговаря на всички
изисквания за безопасност.
В случая, установената неравност на пътя – изронен банкет, който е пропаднал под
6
нивото на пътната настилка и не е бил обозначен като опасен, представлява „препятствие на
пътя“ по смисъла на § 6, т.37 ЗДвП, което е създавало опасност за движението. От гласните
доказателства, които правилно са кредитирани от районния съд по изложените по-горе
събражения, както и от приетото заключение на САТЕ, се установява, че нанесените по
застрахования автомобил щети се дължат на изронения банкет в процесния пътен участък.
Предвид това, въззивният съд намира за неоснователи възраженията на жалбоподателя, че
от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка
между произшествието и причинените вреди, не са били доказани. От експертизата е
установена причинно-следствената връзка – увреждането на предна дясна джанта и задна
дясна джанта и получено вследствие на пропадане на десните колела в изровен банкет при
разминаване с друг автомобил в тесен участък от пътя, като банкетът е бил пропаднал под
нивото на пътната настилка и не е бил обозначен като опасен. Експертното заключение е
обективно и пълно, изводите на вещото лице относно причините за ПТП напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което същото
правилно е кредитирано от НРС и правилно районният е възприел изводите на вещото лице
относно механизма на процесното ПТП, пряката и непосредствена причинна връзка между
състоянието на пътя и увреждането на автомобила.
Неоснователно се явява и твърдението на въззивника, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила. По смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, принос има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, за да е налице съпричиняване
на вредите е необходимо действията или бездействията на пострадалия да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно закономерно
следствие. В случая, по делото не са ангажирани доказателства водачът на увреденото МПС
да го е управлявал с несъобразена скорост, нито такива за неизпълнение на задълженията му
по чл.44 и сл. ЗДвП. Твърденията във въззивната жалба, че водачът не е пропуснал
насрещно движещият се по тесния пътен участък товарен автомобил и не е осигурил
достатъчно разстояние между двете МПС-та са неоснователни и неподкредени от
доказателствата по делото. Не може да се изисква от водача на МПС да се съобразява с
възможността да възникне препятствие, което е налично поради противоправното поведение
на субекта, отговорен за пъддържането на пътя. От данни по делото е видно, че водачът е
съобразил движението и скоростта си с пътната обстановка, доколкото от експертизата се
установява, че и при по-ниска скорост могат да се получат увреждания по джантите при
пропадане на десните колела в изровения банкет, като причина за получаването на щетите е
именно състоянието на пътя. Обстоятелството, с което водачът в случая не се е съобразил
при движението си е била нерегламентираната неравност на пътя – изровения банкет, която
не е бил длъжен да предвиди, нито да очаква. Ако процесното препятствието на пътя бе
добросъвестно отстранено от служителите на АПИ, т.е. ако пътният банкет не е бил изровен,
а е бил в регламентираното по закон състояние, то не би имало проблем при разминаването
между двете МПС-та в тесния участък на пътя при преминаване на водача през пътния
банкет. Ето защо, доколкото по делото не се установя поведение на водача, което да не е
съобразено с пътната обстановка извън неподдържания пътен банкет, за което отговорността
е на АПИ, въззивният съд намира, че не е налице съпричиняване на вредите, както правилно
е приела и първата инстанция.
С оглед изложените съображения, БОС намира, че вредите по застрахования
автомобил са настъпили вследствие неизпълнението на задължението на ответника да
поддържа в изправно състояние на пътното платно по републиканските пътища, в частност
процесният пътен участък, така че да се осигури безопасността на движещите се по него
автомобили. Това е достатъчно за ангажиране на регресната отговорност на ответника АПИ
по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, поради което предявеният иск е основателен и доказан в
7
претендирания размер, установен с доказателствата по делото и приетото експертно
заключение. Ето защо, районният съд правилно е уважил предявения главен иск на
застрахователя, а въззивната жалба в тази част е неоснователна и не следва да се уважава.
Настоящата инстанция намира за неоснователна въззивната жалба и в частта
относно предявения от АПИ обратен иск против третите лица-помагачи.
По делото е безспорно, че страните по обратния иск са обвързани от Договор № РД-
38-8/30.03.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет – „Поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Югоизточен район,
стопанисвани от АПИ, за обособена позиция № 1 – ОПУ Бургас“, като в предмета на
договора попада и пътния участък, описан като място на произшествието. Срокът на
договора е 60 месеца (5 год.), считано от датата, посочена като начало на срока във
възлагателното писмо (чл.4, ал.1).
Спорът по делото е относно обстоятелството дали процесният пътен участък е бил
включен в обхвата на дадено от възложителя задание на изпълнителя за извършване на
ремонтни дейности по поддържане на пътя, респ. налице ли е неизпълнение на договорно
задължение от изпълнителя. Така повдигнатият от въззивника спор е по фактите, доколкото
същият оспорва твърдението на ищеца по обратния иск за наличие на
неизпълнение/некачествено изпълнение на договора, довело до процесната щета.
За ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя следва да е установена
причинната връзка между настъпилото ПТП с щети и неизпълнението или некачественото
изпълнение на предмета на договора и на нормативните технически изисквания по
поддържане на процесния участък. Видно от чл.12, ал.4 и ал.6 от процесния договор,
изпълнителят се е задължил в рамките на правата си по същия да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и да осигури
безопасни условия на движение, както и да започне работа веднага след появяването на
необходимост от това и след писмено възлагане от възложителя. Отговорността на
изпълнителя е уредена в чл.28 от договора, съгласно който при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на
договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
В конкретния случай, по делото е безспорно установено от гласните доказателства и
от автотехническата експертиза, че към момента на ПТП на 13.05.2020 г. процесната
неравност (изровен пътен банкет) е съществувала, същата се е намирала на пътното платно
на третокласен път ІІІ-906, на около 3-5 км. преди с.Паницово, поддържането на който
попада в обхвата на сключения между АПИ и ДЗЗД „Консорциум ТРП Бургас 2019“, като
участник в гражданското дружество е третото лице-помагач и настоящ въззивник „Сет
къмпани“ ЕАД. Противно на твърденията на въззивника, в съответствие с чл.5 от договора е
налице и възлагане от АПИ за извършване на ремонтни дейности в процесния участък, като
от представеното по делото месечно задание за м.април 2020 г. е видно, че АПИ чрез ОПУ-
Бургас е възложила на изпълнителя извършването на дейности по „попълване на банкети-
машинно“ на „Път ІІІ-906 от км-20.000 до км-34.000. От публикуваните на електронната
страница на АПИ карти на републиканската пътна мрежа и от страницата на Уикипедия,
които са с публичен достъп, се установява, че път ІІІ-906 е с дължина 65,3 км, като
с.Паницово се намира на км-20,08. Следователно, участъкът от пътя, на който е настъпило
процесното ПТП (на 3-5 км. преди с.Паницово в посока Варна) попада в обхвата на път ІІІ-
906 от км-20.000 до км-34.000, на който изпълнителят е следвало да извърши „попълване на
банкети“ съобразно даденото му задание от възложителя, поради което изложените във
въззивната жалба възражения за липса на възлагане, касаещо процесния участък, са
8
неоснователни. В този смисъл и доколкото към момента на ПТП на 13.05.2020 г. процесната
неравност на пътя е съществувала, пътният банкет е бил изровен, както и с оглед липсата на
ангажирани от ответниците по обратния иск доказателства за изпълнение на възложените
работи в конкретния пътен участък, следва да се приеме, че даденото с горното възлагателно
писмо задание не е било изпълнено.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във
въззивната жалба, че процесното ПТП не било резултат от некачествен ремонт, тъй като
АПИ била приела работата на изпълнителя без забележки. На първо място, по делото
липсват доказателства за каквото и да било изпълнение на работите по процесния участък,
респ. приемането им от страна на АПИ. Това обстоятелство не се установява и от
представения от третото лице „Пътстрой ВДХ“ ЕАД месечен отчет по месечно задание за
м.април 2020 г., тъй като в същия не фигурира като изпълнена работа по „попълване на
банкети-машинно“ на Път ІІІ-906, съгласно даденото задание, а е отчетено „попълване на
банкети-ръчно“ на Път І-9. При това положение, настоящата инстанция намира, че
изпълнителят – ДЗЗД, в който участва и въззивника, не е изпълнил задълженията си по
договора, поради което са налице предпоставките по чл.28 от договора за ангажиране на
неговата отговорност. На следващо място, дори и да се приеме, че работите са изпълнени и
отчетени, въпреки липсата на доказателства за това, настоящият съд намира за
неоснователни доводите на въззивника, че след като е нямало забележки при приемането на
работите АПИ не можела да прави такива с обратната искова молба, тъй като е изтекъл
едногодишния гаранционен срок по чл.17в, ал.3, т.3.2 от договора. От посочената договорна
клауза е видно, че изпълнителят се е задължил да отстранява за своя сметка всички дефекти
в качеството на изпълнените от него работи в 1-годишен срок за пътища от втори и трети
клас. Съгласно чл.160, ал.4 ЗУТ, гаранционните срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между
възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат по-малки
от минималните срокове, определени с наредбата на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Тези минимални срокове са определени в чл.20, ал.2 от Наредба №
2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни
срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, на която се позовава
въззивника и съгласно която - „гаранционните срокове се определят с договора между
възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат по-малки
от минималните срокове, посочени в тази наредба“. Следователно, законодателят е
предоставил на страните по договора възможност сами да преценят какъв гаранционен срок
да предложат, но във всички случаи същият трябва да е съобразен с минимално
установените срокове в цитираната наредба. Приложима към настоящия спор е нормата на
чл.20, ал.4, т.9 от Наредба № 2/31.07.2003 г., която определя следните минимални
гаранционни срокове: за автомагистрали и скоростни пътища – 7 години; за републикански
пътища от I и II клас – 5 години; за републикански пътища III клас – 4 години; при основен
ремонт и реконструкция на всички пътища от републиканската пътна мрежа – 3 години; за
останалите пътища и улиците – 3 години; при основен ремонт и реконструкция – 2 години.
Видно е, че най-малкият гаранционен срок за пътищата е 2 години, а в процесният договор е
уговорен по-кратък срок – 1 година, какъвто не е предвиден в горната наредба. Нормата на
чл.160, ал.3 ЗУТ, респ. на чл.20, ал.4, т.9 от цитираната наредба е императивна и страните не
могат да уговорят по-малък срок, поради което при наличието на противоречие между
договора и закона се прилага по право законовата норма. При това положение, следва да се
приеме, че за възложителя АПИ е налице възможност да направи забележки по качеството
на изпълнените работи с предявения обратен иск в установения от закона минимален срок
от 2 години, както е и в настоящия случай. Ето защо и доколкото по делото е установено
съществуването на процесната пътна неравност към настъпването на ПТП, то при липсата
на други доказателства следва да се приеме, че работите са били извършени некачествено от
9
изпълнителя, което отново обосновава ангажиране на отговорността му по чл.28 от
договора. Предвид това, предявеният обратен иск е основателен и правилно е уважен от
районния съд, макар и при неправилно приложениена нормата по чл.265, ал.3 ЗЗД.
В заключение следва да се обобщи, че неизпълнявайки свое задължение по
договора, изпълнителят е допуснал виновно договорно неизпълнение по смисъла на чл.79,
ал.1 ЗЗД, поради което следва да понесе отговорността за настъпилите вреди, както
правилно е приел и БРС. Ето защо, въззивният съд намира, че предявеният от АПИ обратен
иск против ДЗЗД „Консорциум ТРП Бургас 2019“, в т.ч. и настоящ въззивник „Сет къмпани“
ЕАД като участник в гражданското дружество, за заплащане на сумите, включващи
главница и разноски, които Агенцията е осъдена да плати на застрахователя, е основателен..
В този смисъл, предявеният обпратен иск правилно е бил уважен от първата инстанция, като
въззивната жалба в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете инстанции,
БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и направените искания за разноски по делото, на чл.78, ал.3
ГПК въззивникът „Сет къмпани“ ЕАД следва да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД направените във въззивното производство разноски в размер на 472.34 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и
платежен документ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№
557/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА „Сет къмпани“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Подуяне“, ул.“Бесарабия“ № 114, представлявано от Марина
Колева, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б,
предстадвлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, сумата от 472.34 лева (четиристотин
седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки) за направените в производството пред
БОС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10