№ 2
гр. Дупница , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Маргарита П. Алексиева
Секретар:Сашка И. Вукадинова
като разгледа докладваното от Маргарита П. Алексиева Административно
наказателно дело № 20201510200777 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от В. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Самораново,
общ. Дупница, обл. Кюстендил, *** против Наказателно постановление №19-0348-000634 от
07.10.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на сторените деловодни разноски.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2019 г. е съставен е Акт за установяване на административно нарушение №
634 от Бойко Джаджаров – мл. автоконтрольор при ОДМВР Дупница, РУ Дупница в
присъствието на свидетеля Ивайло Златанов за това, че на 20.07.2019 г. около 12:50 ч. в
1
местността ,,Дренски рид“ в посока ул. ,,Плиска“ В. Б. К. управлява четириколесно МПС без
регистрационен номер като вследствие на движение с несъобразена скорост с пътните
условия – ограничена видимост губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за
насрещно движение и удря насрещно движещият се автомобил ,,Грейт Уолл Х6“ с рег. №
СВ7723МТ. След ПТП водачът без да спира напуска местопроизшествието.
Актът е съставен в отсъствие на нарушителя и му е връчен на 28.09.2019 г. В акта за
нарушение в графа ,,възражения“ водачът е посочил, че не е съгласен с констатациите
отразени в него – не притежава такова МПС и не може да го управлява.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което е отразена идентична фактическата обстановка на тази в акта, с изключение на датата
на извършване на нарушението. В АУАН е посочена дата на нарушението – 20.07.2019г., а в
издаденото НП – датата е 27.07.2019 г.
Свидетелите Джаджаров и Златанов при разпита си заявяват, че поддържат
констатациите посочени в акта, който бил съставен в РУ-Дупница в отсъствие на
нарушителя. На K. не е изпращана покана за съставяне на акта, който му бил връчен от
техния колега Аспарух Ранчев. От показанията на последния се установява, че лично връчил
акта на нарушителя, с когото се познавали от години. Обадил му се по телефона и се
разбрали да се видят при Банка ДСК /срещу Учителския институт/ в гр. Дупница, където му
връчил екземпляр от АУАН.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началника на РУ Дупница в качеството
му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, приложена по делото.
Съдът при цялостна проверка на издаденото НП, съобразно вменените му в закона
задължения, намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения
водещи безусловно до отмяната на НП.
Административнонаказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от
правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като
съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Установява се от
приложените към административната преписка доказателства, че в АУАН № 636/27.07.2019
г., поставил началото на АНП, нарушението е прието за извършено на 20.07.2019 г., а в
2
издаденото въз основа на АУАН НП е прието, че датата на нарушението е 27.07.2019 г.
Различието в посочване на задължителния реквизит – дата на извършване на нарушението -
както в АУАН така и в атакуваното НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на
нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна
преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора. От обективна страна
административното нарушение се характеризира и с дата, респ. период на осъществяването
си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт
относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна
страна/ на твърдяното нарушение.
Посочването в НП на дата на извършване на административното нарушение различна
от тази посочена в АУАН, води до нарушаване на административнопроцедурните правила
при издаване на НП и води до опорочаване на последното, с което се засяга правото на
защита на нарушителя. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и
НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка“ и не е
предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на посочената в наказателното
постановление дата на нарушението, не следва да се приема в случая за техническа грешка.
Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се
установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното
постановление. Липсата на яснота в НП по отношение на датата на нарушението и неговото
описание, както и наличието на несъответствие между в приетата дата на нарушение в
АУАН и наказателното постановление влече извод за невъзможност да се провери дали
деянието, за което е санкционирано дружеството е съставомерно от обективна страна.
Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният
момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на
различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН
и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното.
Събраните по делото доказателства установиха, че в процедурата по установяване на
нарушението и съответно налагане на наказанието, са допуснати и други съществени
нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 ЗАНН - в
отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
3
Последният е бил известен, с посочен адрес, но не са представени доказателства, че същия е
бил търсен, а още по-малко поканен за съставяне на АУАН.
Процесуалните норми в ЗАНН са императивни и представляват гаранция за правата
на нарушителя, като нарушението им води до невъзможност за организиране на защитата.
Реда за съставяне на АУАН е посочен в чл.40, ал. 1 от ЗАНН, като ал. 2 на същия текст
допуска изключение от горното правило, само ако са налице предпоставките, визирани в
него. В случая, както бе посочено по-горе същите не са били налице, което налага отмяната
на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на
разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на
водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за
квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от
ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е
непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава
на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на
наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и
пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на
нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е
изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на
понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и
обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица
фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Относно
приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен
твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил
констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното
МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се
посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и
доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на
който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия
от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му
нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН,
като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. От събрания доказателствен материал не може да се направи никакъв извод
относно скоростта, с която водачът се е движил в посочения участък от пътя и съответно да
бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. Като
не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото
4
на защита на жалбоподателя, който е била лишен от възможността да разбере конкретно
какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното
наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата
обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за
административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за
движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното
средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В случая е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото
в обжалваното НП не са описани никакви факти и обстоятелства относно извършеното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като единствено е посочено, че след ПТП водачът
без да спира напуска местопроизшествието. В този смисъл правния извод на наказващия
орган за извършено административно нарушение по посочения текст от ЗДвП не може да
замести задължението на последния да изложи точно и ясно обстоятелствата при
извършване на посоченото административно нарушение. Допуснатото от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на
процесуалните права на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да се запознае с
обвинителната теза на административнонаказващия орган и по-специално с фактите, на
които се основава същата.
По тези съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед заявената претенция от процесуалния представител на жалбоподателя за
5
присъждане на разноски – адв. хонорар в размер на 300.00 лева, за които е представен
договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка за платената в брой
сума, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр.
с чл. 143, ал.1 и чл. 144, ал. 4 от АПК, такива се дължат в полза на жалбоподателя. Поради
това съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора
Елиан Стамболийски да заплати в полза на В. Б. К. сумата от 300.00 лева - адвокатски
хонорар по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0348-000634 от 07.10.2019 г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на В. Б. К., с ЕГН
********** с постоянен адрес: с. Самораново, общ. Дупница, обл. Кюстендил, *** на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора Елиан Стамболийски да
заплати на В. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Самораново, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, *** сумата от 300.00 лв. /триста лева/ - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил с
касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6