Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 16.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 5938 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 8376/12.04.2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ, подадена
от С.Е.Б., с ЕГН: **********, против въвод във владение, извършен на 10.04.2019
г. по изп.д. № 20197900400424 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ.
В жалбата се твърди,
че на 25.06.1991 г. С.Е.Б. е придобила правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4327.7002.3.17, с
предназначение жилище, с площ от 54.41 кв.м., съставляващо апартамент № 8, с
адмистративен адрес: гр. София, кв. „Горна Баня“, ул. „******,
при съседи на същия етаж: имот № 68134.4327.7002.3.16, под обекта: имот №
68134.4327.7002.3.14, над обекта – няма, ведно с прилежащите му таванско помещение
№ 8, с площ от 24.72 кв.м., избено помещение № 8, с площ от 8.89 кв.м. и 5.1393
%идеални части от общите части на сградата.
Твърди се също
така, че от 25.06.1991 г. С.Е.Б. е получила и владението върху процесния
недвижим имот, като е започнала да упражнява фактическа власт върху него
единствено за себе си като свой недвижим имот.
Жалбоподателката
излага съображения, че решението, което се изпълнява, няма действие спрямо нея
и че е трето лице спрямо принудителното изпълнение. Сочи, че тъй като е трето
лице, което е придобило владението преди завеждане на делото, решението по
което се изпълнява, въвод в имота не е можел да бъде извършен. Сочи се също, че
съдебният изпълнител е констатирал, както че постоянният адрес на жалбоподателката
съвпада с адреса на имота, така и осъществената фактическа власт от нея.
Навеждат се доводи, че съдебният изпълнител не е приложил законовата
презумпция, установена с императивната норма на чл. 69 ЗС и извършил въвод в
имота при нарушение на мателиалния и процесуалния закон. Жалбоподателят се
позовава на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Моли, да бъде отменен
извършеният на 10.04.2019 г. въвод във владение.
Взискателите – Р.Г.К.
и М.Р.К. считат, че жалбата е неоснователна. Излагат съображения, че при
извършването на въвода, в имота са били заварени двамата длъжници, че
жалбоподателката е заявила „Кой къде ме хване и отнесе, там живея … “, както
и че тя нито владее, нито държи имота. Сочат, че по делото, решението по което
се изпълнява, длъжниците изрично са заявили, че съответно А.Б. (който е син на
жалбоподателката) – владее, а Р.Х. – обитава имота, както и че всички
доказателства опровергават твърденията в жалбата.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага
подробни съображения, че жалбата е неоснователна.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20197900400424 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ е образувано по молба на Р.Г.К.
и М.Р.К. и въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2019 г., издаден по гр.д. №
4054/2018 г. по описа на САС, ГК, 12 състав, с който А.В.Б.,
с адрес: *** и Р.Р.Х., с адрес: ***, са осъдени да предадат на Р.Г.К. и М.Р.К. владението върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4327.7002.3.17, с
предназначение жилище, с площ от 54.41 кв.м., съставляващо апартамент № 8, с
адмистративен адрес: гр. София, кв. „Горна Баня“, ул. „******,
при съседи на същия етаж: имот № 68134.4327.7002.3.16, под обекта: имот №
68134.4327.7002.3.14, над обекта – няма, ведно с прилежащите му таванско
помещение № 8, с площ от 24.72 кв.м., избено помещение № 8, с площ от 8.89
кв.м. и 5.1393 %идеални части от общите части на сградата.
Видно от протокол
за въвод, на 10.04.2019 г. е извършен въвод
във владение на взискателите в процесния имот. В протокола е посочено следното:
Пред сградата е бил Р.Х., който е заявил, че е освободил имота през 1991 г.
Длъжникът А.Б. е отворил имота, но е заявил, че не живее в него от 1991 г. В имота е била жалбоподателката С.Е.Б., която е заявила, че „Кой
къде я хване и я отнесе, там живее“, както и че „няма никакви претенции и
изявления“. При извършения оглед, съдебният изпълнител е констатирал, че в
гардероба е имало само мъжки дрехи, чисто ново дамско бельо – 5 бр. и 1 бр.
връхна дреха. В хола и стаята е нямало никакви мебели, освен 1 бр. стол, 1 бр.
скрин и 1 бр. гардероб. В кухнята е имало само 1 бр. газова печка, 2 бр. чинии
и 2 бр. лъжици. След като е анализирал отразените констатации, изявленията на
длъжниците по друго изпълнително дело за същия имот, обстоятелството, че адреса
на жалбоподателката (съвпадащ с адреса на имота), посочен в личната й карта е
от 02.04.2018 г., съдебният изпълнител е извършил въвод във владение, като е
дал срок да бъдат изнесени вещите от имота.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 25.06.1991 г., С.Е.Б. е придобила правото на собственост върху въпросния
апартамент № 8, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „******– видно от
нотариален акт № 15, том № ХХХХІІ, дело № 7874/1991 г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който
прехвърлителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху
прехвърления имот.
На 20.01.1995 г., С.Е.Б.
и В.М.Б. са продали имота на сина си А.В.Б..
Договорът за продажба е бил сключен с нотариален акт № 113, том ІІІ, дело №
519/1995 г., в който е посочено, че върху целия имот има запазено вещно право
на ползване на С.С.В., съгласно нотариален акт № 15, том № ХХХХІІ, дело № 7874/1991 г.
На 20.12.1996 г. и на
03.02.1997 г., А.В.Б. е дарил на Б.В.П.1/10 ид.ч. от имота, а на дъщеря си Д.А.Б.
– 9/10 ид.ч. (видно от нотариалните актове за дарение от посочените дати).
На 28.09.2016 г., Д.А.Б. и Б.В.П.са
продали на Р.Г.К., съответно 9/10 ид.ч. и 1/10 ид.ч. – видно от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ІІІ, рег. № 7864, дело 396/2016
г. по описа на нотариус с рег. № 340 от РНКРБ.
На 01.03.2017 г. по ч.гр.д. № 6242/2017 г. по описа на
СРС, 159 състав, въз основа на нотариалния акт от 28.09.2016 г., е издадена заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, с който Д.А.Б. и Б.В.П.са осъдени да предадат на Р.Г.К.,
владението върху въпросния апартамент № 8.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
6242/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, на 06.03.2017 г. е било образувано
изп. дело № 20177900400454 (приложено към изп.д. № 20197900400424), по което е бил
насрочен въвод за 20.04.2017 г.
На 18.04.2017 г., Р.Р.Х. е депозирал искане, в което е
посочил, че А.В.Б. е придобил имота на
20.01.1995 г., от когато е започнал и да го владее. Посочено е също, че на
08.02.2017 г., А.В.Б. е сключил договор за наем
с Р.Р.Х., който договор е представен, и е направено искане
да не се извършва въвод в имота.
По изп. дело № 20177900400454 въвод във владение на
недвижимият имот не е бил осъществен.
През 2017 г., Р.Г.К.
и М.Р.К. са предявили против А.В.Б. и Р.Р.Х.,
иск по чл. 108 ЗС относно същия имот.
Въз основа на тази искова молба е било образувано гр.д. №
4814/2017 г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, по което с решение от 01.06.2018
г. искът по чл. 108 ЗС е уважен. След обжалване на решението е било образувано гр.д. № 4054/2018 г. по описа на
САС, ГК, 12 състав, решението по което
се изпълнява по изп.д. № 20197900400424 по описа на ЧСИ с рег. № 790 от
КЧСИ.
Пред СГС, с отговора на исковата молба, А.В.Б. е заявил, че още на 01.01.2008 г. е придобил
имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност. В
открито съдебно заседание на 28.11.2017 г., А.В.Б.
е заявил, че владее имота, а Р.Р.Х. – че го държи въз основа на договор за
наем, сключен с А.В.Б..
По делото е
представен договор за наем, сключен на 08.02.2017 г. между А.В.Б. и Р.Р.Х..
При така установената
фактическа обстановка, Софийският градски съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК, въвод във
владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било
във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се
изпълнява.
В настоящия случай, жалбата е
подадена от легитимирано лице, доколкото жалбоподателката твърди, че владее
имота отпреди депозиране на исковата молба, решението по която се изпълнява. Дали
това е така, е въпрос по същество на спора. Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу обжалваем акт на ЧСИ, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна:
По делото не са събрани
никакви доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателката, че владее
имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. По
принцип изцяло верни са изложените в жалбата доводи относно действието на
влязлото в сила съдебно решение, субективните предели на издадения изпълнителен
лист и съображенията, основани на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. По делото, обаче,
липсват каквито и да е доказателства, че от 25.06.1991 г., или в някакъв
по-късен момент, С.Е.Б. е установила фактическа власт върху имота, или че е
продължил да осъществява такава, както е че (и след като се е разпоредила с
него) е започнала да го свои. Липсата на доказателства, че жалбоподателката е била
във владение
на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява е
достатъчна да обоснове извод за неоснователност на жалбата.
Освен това: по
делото не само че не са събрани гласни
доказателства за установяване твърденията на жалбоподателката, но представените
писмени такива опровергават тези твърденията. На първо място, при осъществяване
на въвода в имота, жалбоподателката изобщо не е заявила, че владее имота преди
предявяване на иска, решението по което се изпълнява (заявила е, че „Кой къде я хване
и я отнесе, там живее“ ). С оглед на това и
след като е изпълнил задължението си „да се увери“ установила ли е изобщо
жалбоподателката фактическа власт върху имота, от кога и с какво намерение,
правилен е изводът на съдебния изпълнител, че не са били налице обстоятелства,
при които въвод не може да бъде осъществен. Изводът на съдебния изпълнител в
тази връзка е бил извършен след съвкупен анализ на всички факти, които са
удостоверение в протокола за оглед – изявленията на длъжниците и представените
от тях документи, вкл. наемното правоотношение между тях, обстоятелството, че
още през 1995 г. жалбоподателката (и В.М.Б.) е отчуждила имота в
полза на сина си -
длъжника А.В.Б., който впоследствие
също се е разпоредил с правото на собственост върху него, състоянието и
намерените вещи в имота, обстоятелството, че входната врата на имота е била
отворена от длъжника Б., който е намерен в имота. Като се остави настрана въпросът, че
изявленията и представените от длъжниците документи изключват верността на
твърденията на жалбоподателката, както и че обявяването по административен ред
на постоянен и настоящ адрес, не установява нито упражняването на фактическа
власт, нито намерението за своене, вписването на такъв е от 02.04.2018
г. – т.е. след предявяване на иска през 2017 г., решението по който се изпълнява.
Както беше посочено, съгласно
чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само
от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. След като категорични доказателства за такова
владение няма, то жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8376/12.04.2019 г.
по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ, подадена от С.Е.Б., с ЕГН: **********,
против въвод във владение, извършен на 10.04.2019 г. по изп.д. № 20197900400424
по описа на ЧСИ с рег. № 790 от КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.