№ 14972
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110110000 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 71, ал. 1 вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата Д. В. В. твърди, че е била в трудово правоотношение с
„Х...“ЕАД по силата на трудов договор №3/08.01.2025г. Поддържа, че
процесният трудов договор е бил незаконосъобразно прекратен от
работодателя със Заповед № 15/20.01.2025г., връчена й при отказ да бъде
получена и подписана , тъй като без причина и по време на обучение е била
принудена да напусне работното си място. Поддържа и , че е имала издаден
болничен лист Е20250471849 в периода на прекратяване на трудовото
правоотношение.
С уточняваща молба , депозирана чрез назначен от съда процесуален
представител на ищцата- адв. Д. Д. от САК, е направено уточнение, че искът с
правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ се претендира
обезщетение за оставане без работа в размер на 1880лева , за времето, през
което ищцата е останала без работа поради незаконното прекратяване на
трудовото й правоотношение - за периода 21.01.25г.- 13.02.2025г. Предявена е
претенция към работодателя и за заплащане на левовата равностойност за
ваучер за храна в размер на сумата от 200лева, която е щяла да бъде получена
1
от ищцата, при условие , че трудовото й правоотношение не е било
незаконосъобразно прекратено с процесната заповед.
Ответникът „Х...“ ЕАД с депозирания по делото отговор на искова
молба взема становище за неоснователност на исковите претенции. Развива
доводи, че с трудовия договор е бил уговорен шестмесечен срок за изпитване
в полза на работодателя, като ответникът е връчил заповедта преди изтичане
на този срок- на 20.01.25г., при отказ на ищцата да я подпише, в присъствието
на свидетели. Счита, че работодателят е упражнил правото си съгласно чл. 71,
ал.1,КТ да прекрати трудовия договор в срока на изпитване, като това
прекратяване не изисква конкретна причина или вина на служителя, и
съответно работодателят не следва да се аргументира за това. Сочи се още, че
болничният лист е издаден след прекратяване на трудовия договор и е
неотносим. Оспорват се и останалите претенции като недължими и
неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Видно от представения по делото трудов договор с № 3/08.01.25г.
последният е сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1, вр. с чл. 70, ал.1 КТ , като
е посочено, че влиза в сила на 13.01.25г. и е със срок на изпитване от шест
месеца, уговорен в полза на работодателя. Посочено в договора е , че
основното месечно трудово възнаграждение на служителя за длъжността
„касиер- сътрудник касова зона“ е в размер на 1846,76лв., като служителят
има право и на допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит.
С процесната Заповед №15/20.01.25г. ответникът- работодател е
прекратил трудовия договор с ищцата на осн. чл. 71, ал.1 КТ , като заповедта
е връчена на ищцата на 21.01.25г. , при отказ да я подпише, удостоверено с
подписа на двама свидетели.
Представен и приет по делото е болничен лист № Е20250471849,
издаден за периода 29.01.25г.- 04.02.25г, за седем дни домашен-амбулаторен
режим на лечение.
2
В показанията си пред съда разпитаната по делото свидетелка
Владислава Николова потвърждава , че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата й е връчена при отказ за получаване, в
присъствието на посочените свидетели.
По делото не са ангажирани от страните други писмени или гласни
доказателства.
За да е законно уволнението, извършено на основание чл. 71 КТ, в
полза на работодателя следва валидно да е уговорено право на изпитване и
прекратяването да е извършено в рамките на уговорения срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичането на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати трудовия договор без
предизвестие. Поначало клауза със срок за изпитване може да се включи в
трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества
окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор с
уговорка за изпитване може да се сключи само веднъж - чл. 70, ал. 5 КТ.
Сочената разпоредба установява еднократност и изключителност на
договора - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се
държат страните /и предимно работника/ в договорна връзка, която е
неокончателна и затова несигурна. Трудов договор с клауза за изпитване може
да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по
реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на
работника или служителя. Само в този случай възложената работа по
трудовия договор ще е различна, което дава право на работодателя да изпитва
служителя с уговаряне на срок за изпитване.
Договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен
или безсрочен трудов договор, като в него се включи уговорката за това. И в
двата случая той може да се сключи само за срок не по-дълъг от шест месеца
съгл. чл. 70, ал. 1 КТ. Уговорката за срок за изпитване не прави договора
срочен, а дава право на едната или на двете страни да го прекратят с
едностранно изявление в рамките на срока.
В срока за изпитване договорът се прекратява от страната, в чиято
полза е уговорката, като прекратяването на договорната връзка е
облекчено - без дължими мотиви от работодателя, без предизвестие,
3
неприложима закрила по чл. 333 КТ.
Предвид гореизложеното и доколкото болничният лист на ищцата
касае период , последващ прекратяването на трудовото правоотношение с
процесната заповед ,следва да се приеме, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно от работодателя на
посоченото основание. С оглед на гореизложеното искът по чл. 344, ал.1,
т.1,КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение следва да се отхвърли.
Доколкото искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно прекратяване на трудово
правоотношение е акцесорен , и зависи от изхода на главния иск / този за
незаконност на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение/ ,
следва , че същият , без да бъде обсъждан по същество, подлежи на
отхвърляне , доколкото настоящият съдебен състав прие, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото
основание е законосъобразно. На отхвърляне поради акцесорния си
характер подлежи и искът за заплащане на сумата от 200лева-
равностойност на ваучери за храна , която ищцата би получила, в случай
, че не е било налице прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът.Същият не е
претендирал такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. В. с ЕГН ********** срещу
„Х...“ЕАД, ЕИК ........ искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл.
344, ал.1, т.3,КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед №
15/20.01.2025г. на основание чл. 71, ал.1 КТ на работодателя „Х...“ЕАД и за
4
нейната отмяна, както и за заплащане на обезщетение в размер на сумата от
1880лева за оставане без работа в резултат на прекратяването за периода
20.01.25г.- 13.02.25г., и за заплащане на сумата от 200лева – равностойност на
ваучери за храна,дължими поради прекратяване на трудовото правоотношение
.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да
се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5