№ 10859
гр. С, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110146850 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “ф-ма” ЕАД срещу Д. Х. А., в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и срещу Р. Л. Д.. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 70052/2021г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По отношение на
ответника връчване на заповедта станало на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което на “ф-
ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като исковата молба била подадена в
срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул.“К А I“ №16, вх.Б, ап.3, аб.№15467, е потребявал
топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че същият дължи за заплащане на сума в
размер на 880,85 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот на
адрес: гр. С, ул.“К А I“ №16, вх.Б, ап.3, аб.№15467 за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 30.11.2021г. в размер на 146,52 лева, сумата
от 19,84 лева, цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 30.11.2021г. в размер на 4,38 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. А., с който е признал
задълженията си по делото. Моли съда да не допуска исканите експертизи, тъй като не
оспорва задължението. Прави искане да се присъди минимално юрисконсултско
възнаграждение по заповедно и исково производство, които ще заплати след решението по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
1
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу Р. Л. Д. и Д. Х.
А. за присъждане на следните суми: 1761,69 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 05.2018г. до 04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
С, ул. К А I, № 16, вх. Б, ет. 2, апартамент инсталация **********, аб. № 15467, 293,04 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 30.11.2021г., 39,69 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 11.2018г. до 04.2020г.,
както и 8,76 лева, представляваща лихва върху цената на услугата за дялово разпределение
за периода от 31.12.2018г. до 30.11.2021г. По ч.гр.дело № 70052/2021г. по описа на СРС, 25-
ти състав е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2021г. за посочените суми, дължими от
Р Д и Д. А. при условията на разделност при квоти по ½ всеки. Издадената заповед е влязла
в сила по отношение на Р Д, а по отношение на Д. А. заповедта за изпълнение е била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя /ищец в настоящото производство/.
В исковата молба „ф-ма“ ЕАД са посочили, че Р Д е заплатила своята част от
задължението в размер на 1100 лева на 09.02.2022г.
С оглед признанието на ответника между страните са безспорни обстоятелствата, че
между тях за процесния период са били налице облигационни правоотношения по договор за
продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот през процесния период ищецът
е доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочена в исковата молба.
По делото е представено неподписано споразумение от 20.04.2023г., сключено между
„ф-ма“ ЕАД и Д. Х. А., в което е посочено, че между страните е налице висящо съдебно
производство по гр. дело № 46850/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което се
претендира сума в размер на 900,69 лева- главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. К А I № 16,
вх. Б, ет. 2, апартамент с абонатен номер ********** за периода 05/2018г. до 04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 150,90 лева- лихва за забава върху главницата за
периода от 30.12.2018г. до 30.11.2021г. и 100 лева съдебни разноски. Посочено е, че е
присъдено и в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, което не е
предмет на споразумението и следва да бъде заплатено допълнително, както и че ищецът ще
претендира и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство. Към датата на
споразумението дължимата от ответника сума е в общ размер от 1293,22 лева, от които
900,69 лева- главница, 150,90 лева- лихва за забава, 141,63 лева- лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението,
както и 100 лева съдебни разноски. В споразумението е уговорен следният погасителен
2
план: авансова вноска в размер на 387,97 лева, платима в деня на подписване на
споразумението; 150,87 лева- дължима на 20.05.2023г.; 150,87 лева, дължима на
20.06.2023г.; 150,87 лева, дължима на 20.07.2023г., 150,87 лева, дължима на 20.08.2023г.,
самата от 150,87 лева, дължима на 20.09.2023г. и сумата от 150,87 лева, дължима на
20.10.2023г.
Представен е касов бон, издаден от „ф-ма“ ЕАД за заплатена сума в общ размер от
387,97 лева, с която е погасена мораторна лихва в размер на 150,90 лева, съдебни разноски в
размер на 100 лева, както и законова лихва в размер на 137,07 лева.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че е налице общо плащане в размер на 1638,74 лева, останала била
неплатена само главница в размер на 754,38 лева, към нея и законната лихва и
юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че по споразумението са платени следните суми-
авансова вноска в размер на 387,97 лева, както и следващата вноска в размер на 150,87 лева.
От така представените по делото доказателства и становищата на страните се
установява по категоричен начин, че ответникът Д. А. изплаща процесните суми по
сключено между него и „ф-ма“ ЕАД споразумение от 20.04.2023г. Към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело /15.06.2023г./ ответникът е заплатил
следните суми: цялата дължима лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия
в размер на 146,52 лева, както и цялата дължима лихва за забава върху цената на услугата за
дялово разпределение в размер на 4,38 лева, т.е. общо 150,90 лева, дължимата законна лихва
до датата на сключване на споразумението общо в размер от 141,63 лева; както и
държавната такса по заповедното дело в размер на 21,03 лева и в исковото производство в
размер на 78,97 лева, тоест общо 100 лева. Ответникът е заплатил и втората дължима по
споразумението вноска в размер на 150,87 лева, с която е погасил останалата неизплатената
част от дължимата законна лихва в размер на 4,56 лева /141,63 лева -137,07 лева/ и главница
в размер на 146,31 лева.
Т.е. по делото са останали неизплатени вноските по споразумението, които
падежират след приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, които са в
общ размер от 754,38 лева /общо дължима сума по споразумението 1293,22 лева- 538,84
лева, извършени плащания/, което съответства на заявеното в проведеното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че е останала неплатена главница
в размер на 754,38 лева.
Поради гореизложеното съдът приема, че следва да се уважи единствено предявеният
иск за останалата неизплатена част от главницата за цена на доставена топлинна енергия, а
именно за сумата от 754,38 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
880,84 лева, искът подлежи на отхвърляне поради плащане в хода на процеса. Поради
погасяването в цялост на исковите претенции, касаещи мораторна лихва и цена на услугата
за дялово разпределение същите следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на
процеса.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Въз основа на
сключеното споразумение ответникът е заплатил дължимата по заповедното и исковото
производство държавна такса в общ размер от 100 лева. Предмет на споразумението, обаче,
не са били дължимите юрисконсултски възнаграждение, които следва да се присъдят на
ищеца в исковото и в заповедното производство. Съдът определи размерът на дължимите
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер на сумата от 100 лева на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Д. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „К А I“, № 16, вх.
Б, ап. 3, дължи на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Я“ 23Б, сумата от 754,38 лева, представляваща неизплатената част от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 05.2018г. до 04.2020г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, ул.“К А I“ №16, вх.Б, ап.3, аб.№15467, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 70052/21г. по описа на СРС, 25-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 880,84 лева поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ф-ма“ ЕАД срещу Д. Х. А. установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. Х. А. дължи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
30.11.2021г. в размер на 146,52 лева, сумата от 19,84 лева, цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за периода
от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до
30.11.2021г. в размер на 4,38 лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № 70052/21г. по описа на СРС, 25-ти състав поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Х. А. да заплати на „ф-ма“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, както и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство по ч.гр. дело № 70052/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на Д. Х. А. на адрес- гр. С, бул. В 36,
ет. 3, ап. 7А.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4