Решение по дело №454/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.117, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, б.„д“ от КСО.

Образувано е по жалба от С. Р. М., с посочен постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат С. М. от АК - [област], с посочен в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-241 от 07.07.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на С. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, за периода месец 05.2025 год. - сумата в размер на *** (***) лева - главница.

Жалбоподателката С. Р. М. заявява в жалбата, че счита Решение №2153-08-241 от 07.07.2025 год., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, като сочи, че нормата на чл.1, ал.2 от цитираната наредба предвижда преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата да се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата. Счита, че в този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Според жалбоподателката М., от цитираната нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите осигурителните права на лицата, следва извод че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

На следващо място излага довод, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като поради това счита, че законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Сочи също, че едно от законово регламентираните изключения на правилото е, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. В тази връзка в жалбата се твърди, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане и че добросъвестността се предполага до доказване на противното, като в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. С оглед горните съображения жалбоподателката моли оспореното решение да бъде отменено, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката от С. Р. М., с посочен постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – гл.юрк. З. Б., която оспорва подадената жалба и счита същата за неоснователна. Сочи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали е постановено при изяснена фактическа обстановка, като счита, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката С. Р. М. сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год. и вземане на същата от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист №[номер]. Сочи също, че към настоящия момент има постановени многобройни съдебни решения по идентични казуси на настоящия съд, а именно - Решение №354 от 06.11.2023 год. по адм. дело №284/2023 год., Решение №356 от 06.11.2023 год. по адм. дело №332/2023 год., Решение №357 от 10.11.2023 год. по адм. дело №341/2023 год., Решение №430 от 28.12.2023 год. по адм. дело №370/2023 година. С оглед на изложените съображения счита, че като е отхвърлил жалбата на С. Р. М., против разпореждането за прихващане на изискуемо вземане на лицето от ДОО, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал правилен и законосъобразен административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата на С. Р. М., като неоснователна, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката С. Р. М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-316#1/07.07.2025 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/, като е получено от служител/секретар/ от кантората на адвокат С. М., срещу подпис, на 09.07.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД [номер]/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-241#1 на 14.07.2025 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, на 5-ия/петия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град [Кърджали] се установява, че с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л.29/, на жалбоподателката С. Р. М. от [населено място], [адрес], [община], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 год. до 17.09.2022 год., в размер на *** лева, от които главница *** лева и лихви – *** лева. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-0177041/06.01.2025 год., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и няма качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е, че поради тази причина С. Р. М. е нямала право на парично обезщетение за периода от 17.03.2019 год. до 17.09.2022 год. вкл., тъй като не е отговаряла на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно - не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 13.03.2019 год. до 20.09.2022 год. Предвид изложеното, с разпореждането е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период, ведно с дължимите лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането.

Това разпореждане е било получено от С. Р. М. на датата 13.02.2025 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.31/, като същото е било обжалвано от нея в срок, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба Вх.№1012-08-112 от 18.02.2025 год./л.24/. С Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали/л.20-л.23/, жалбата на С. Р. М. против Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било изпратено на пълномощник на жалбоподателката С. Р. М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-112#1/17.03.2025 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.19/, като е получено от служител/секретар/ от кантората на пълномощника - адвокат С. М., срещу подпис, на датата 01.04.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД [номер]/л.18/. По административната преписка, представена в съда, няма данни, а няма и твърдения и от страна на жалбоподателката, това Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали да е било обжалвано по съдебен ред, като освен това, след извършена от съдебния състав проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, не се установи в съда да е постъпвала жалба от С. Р. М., срещу това Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – [Кърджали], по реда на чл.118 от КСО, т.е. безспорно е, че решението не е обжалвано по съдебен ред. От горното следва, че това Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали е влязло в законна сила на 16.04.2025 година.

Така, с Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на С. Р. М., с [ЕГН], от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на *** лева, за периода месец 05.2025 год. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., издадено на основание чл.114, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което, С. Р. М. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на *** лева, от които *** лева - главница и *** лева - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 02.06.2025 год. е погасена част от задължението на лицето, в размер на *** лева, представляващи главница. Отразено е също, че към 02.06.2025 год., задължението на лицето е в размер на *** лева, от които *** лева - главница, *** лева - лихва и *** лева - допълнително начислена лихва до датата на издаване на настоящото разпореждане.

Това разпореждане е било получено лично от С. Р. М., на датата 05.06.2025 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, с баркод ИД [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.15/. Против разпореждането е била подадена в срок жалба от С. Р. М., до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-316 от 10.06.2025 год./л.10/. С Решение №2153-08-241 от 07.07.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали/л.6-л.7/, жалбата на С. М. против Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

В акта са изложени мотиви, че [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, е поискал от [длъжност] да бъде извършена проверка, която да установи, дали за периода от 13.03.2019 год. до 20.09.2022 год., лицето С. Р. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. По този повод, на основание чл.108 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали извършил проверка по разходите на ДОО, на самоосигуряващото се лице С. Р. М., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-01777041 от 06.01.2025 година.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката С. Р. М. не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода 13.03.2019 год. – 20.09.2022 год. Въз основа на описаните констатации в Констативния протокол №КВ-5-08-01777041 от 06.01.2025 год. на контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали, същият издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01777046 от 06.01.2025 г. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01777049 от 06.01.2025 год., с които предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице С. Р. М., [ЕГН], за периода 13.03.2019 год. - 31.12.2021 год. и за периода 01.01.2022 год. – 20.09.2022 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, а именно за периода от 13.03.2019 год. до 20.09.2022 год. Констативния протокол и издадените задължителни предписания били връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката С. Р. М., като същите не са били обжалвани и са влезли в законна сила, поради което представлявали стабилни административни актове.

В мотивите към решението е посочено, че на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., с което на С. Р. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 год. до 17.09.2022 год., в размер на *** лева, от които *** лева главница и *** лева дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО, за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. отхвърлил жалбата и потвърдил същото, като законосъобразно.

В мотивите са цитирани разпоредбите на чл.114, ал.5 от КСО и чл.117а от КСО, в която връзка са въведени доводи, че жалбоподателката М. не е ангажирала доказателства, че е спряно изпълнението на разпореждането по реда на чл.117а, ал.2 от КСО и тъй като обжалването не спирало изпълнението, съгласно чл.117а, ал.1 от КСО, то оспореното разпореждане се явявало постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което и жалбата на С. Р. М. е отхвърлена, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.92, ал.2 и чл.114, ал.3 и ал.4, и за прихващане по чл.114, ал.5, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.5, изр.2/второ/ от КСО, съгласно което, прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 10.06.2025 год., а решението е издадено на 07.07.2025 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. При това положение съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквото голословно оплакване се съдържа в жалбата.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на С. Р. М. от [населено място], [община], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 год. до 17.09.2022 год., в размер на *** лева, от които *** лева - главница и *** лева - дължима лихва. Безспорно е и обстоятелството, че на С. Р. М. е отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист №[номер], за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 5/май/ 2025 год., в размер на *** лева.

Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което на С. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 год. до 17.09.2022 год., в размер на *** лева, е било надлежно връчено на жалбоподателката, която се е възползвала от възможността за обжалване по административен ред, като с Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е била отхвърлена. Това решение обаче не е било обжалвано по съдебен ред, по реда на чл.118 от КСО, поради което същото е влезнало в законна сила и представлява стабилен административен акт. По делото не са въведени твърдения от страна на С. Р. М. и не са представени доказателства, сумата, посочена в разпореждането да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението й да е било погасено.

Съгласно разпоредбата на чл.117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 КСО не спира тяхното изпълнение. В ал.2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а, ал.2 от КСО. По делото липсват каквито и да са данни или дори твърдения, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., от страна на С. М.. В този смисъл, и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал в мотивите към решението искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа.

С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане, за прихващане на сумата в размер на *** лева.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката М. сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год. и вземане на С. Р. М. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист, по чл.48а от КСО.

Както вече бе посочено по-горе, към настоящия момент са налице данни, че Разпореждане № РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год. е влязло в законна сила, но дори и такива да липсват, то това обстоятелство е ирелевантно, тъй като по силата на чл.117, ал.1 и чл.118а, ал.1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните разпоредби е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО (каквото е и процесното разпореждане), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. В този смисъл, за издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила.

В разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл.114, ал.5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист, по чл.48а от КСО, за месец 05.2025 год., в размер на *** лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че прихващането по чл.114, ал.5 от КСО представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл.114, ал.2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, касаещ определянето на сумите, подлежащи на възстановяване и не е предмет на настоящото производство, респ. не следва да се обсъжда.

В заключение, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от С. Р. М. от [населено място], [община], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело подадената срещу това решение жалба от С. Р. М. от [населено място], [адрес], [община], следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, в съдебно заседание в хода по същество, за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения размер от 100/сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. М., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], против Решение №2153-08-241 от 07.07.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на С. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, за периода месец 05.2025 год. - сумата в размер на 1077.00 (хиляда седемдесет и седем) лева - главница.

ОСЪЖДА С. Р. М., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.