Решение по дело №555/2023 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е  № 639

гр. Монтана, 18октомври 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 12 10 2023 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 555 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 121 и сл. от ЗДСл, вр. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на И.М.С. *** против Заповед № ДС - 84 / 14 08 2023 г. на Председател на Народното събрание на Република Бьлгария.

В жалбата си твърди, че с влязло в сила на 01.08.2023 г. съдебноРешение № 8347/01.08.2023 г. по адм. дело № 9099 / 2022 г. на ВАС, е отменена Заповед № ДС - 291/25.01.2022 г. г. на Председателя на Народното събрание, за прекратяване на служебното ми правоотношение. В законоустановения 14-дневен срок, със заявление, вх. № АД-49- 3194-44/11.08.2023 г. е поискал да бъде възстановен на работа. На 14.08.2023 г., във връзка с подаденото от него заявление и влязлото в сила съдебно решение муе връчена Заповед № ДС-83/14.08.2023 г. за възстановяване на работа, както иЗаповед № ДС - 84/14.08.2023 г. на Председателя на Народното събрание за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и пар. 15 от ПЗР на с.з., във връзка с чл. 8, ал. 6 и ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ПОДНС/. Прекратеното правоотношение е с дата 14.08.2023 г., а основанието е поради това, че не отговаря на въведените изисквания за образователен ценз и професионален опит за заемане на длъжността „главен секретар", а именно: висше образование, специалност „Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит. Счита, че така издаденият индивидуален административен акт е в противоречие с материалния закон, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не отговаря на целта на ЗДСл. Моли отмяна на посоченатаЗаповед като незаконосъобразна. Твърди, че вписаната правна норма на чл. 108, ал. 1 ЗДСл не представлява основание за прекратяване на служебно правоотношение. В този законов текст е уредено задължението на органа по назначаване да прекратява служебно правоотношение с административен акт в писмена форма и с определено от закона съдържание. Основанията за прекратяване на служебно правоотношение са уредени изчерпателно в глава VI от ЗДСл, но в обжалваната заповед не е вписано такова основание. Вписаният текст на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС също не представлява основание за прекратяване на служебно правоотношение. В този текст е указана правната възможност на Председателя на Народното събрание като орган по назначаването да назначава и освобождава Главния секретар. Не е основание за прекратяване и разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ПОДНС, тъй като в този текст са посочени изискванията за заемане на длъжността „Главен секретар", но тези изисквания важат за бъдещи назначения и не са свързани с възстановяването на работа на незаконно уволнен служител. С изрична писмена заповед на Председателя на Народното събрание е назначен на длъжността „Главен секретар" и към момента на назначаването муе отговарял на изискванията за заемане на длъжността. Не е основание за прекратяване на служебното правоотношение, нито пар. 15 ПОДНС, нито разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ПОДНС. В ал. 5 на чл. 8 от ПОНС е уредена правната възможност председателят на Народното събрание да бъде заместван, апар. 15 ПОНС, приет на 25.07.2023 г., не може да създава правно основание за прекратяване на служебно правоотношение. ЗДСл е специален закон, уреждащ служебните правоотношения и неговите разпоредби не могат да бъдат допълвани, отменяни или изменяни с нормативен акт от по-нисша степен, какъвто е ПОДНС. Служебното правоотношение е възникнало преди приемане на ПОДНС. С възстановяването ми на длъжността „Главен секретар" със Заповед № ДС-83/14.08.2023 г. на Председателя на НС не е възникнало ново служебно правоотношение, а е възстановено предходно и то във вида и характера, който е имало преди прекратяването му при изискванията към момента на възникване на служебното правоотношение. Новоприетият ПОДНС няма обратно действие и не може да се приеме, че новите изисквания за длъжността „Главен секретар" са относими за служебно правоотношение, възникнало преди приемането на този Правилник., ПОДНС макар да стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове, съгласно решение № 7 от 25.05.2010 г.по конституционно дело № 5/2010 г. на Конституционният съд на Република България, няма обратно действие. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, предвиждаща, че Председателя на НС назначава и освобождава главния секретар на НС и тази на пар. 15, където е предвидено, че служебното правоотношение може да бъде прекратено ако главният секретар не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, послужила като основание за постановяване на заповедта е материално-правна, при което има действие занапред и не може да преурежда със задна дата вече възникнали правоотношения, при липсата на изрично установяване на обратното й действие ох законодателя. Пар. 15 от ПОДНС, вписан като основание за прекратяване на служебното му правоотношение, противоречи на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл., който урежда хипотеза, когато служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността към момента на неговото назначаване. Изменението в чл. 8, ал. 6 ПОДНС е в сила от 02.05.2023 г., т.е. по време съществуването на служебното му правоотношение и няма основание за неговото прекратяване поради въведените нови изисквания за длъжността „Главен секретар". Следователно не са налице изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, тъй като този законов текст предвижда правната норма за изискване на образование за длъжността „главен секретар" да не е променяна, а изискването за образование да е нарушено към момента на възникване на служебното правоотношение.Обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това, че не е осъществено възстановяването му на длъжността „Главен секретар". В един и същи ден са издадени и връчени, кактоЗаповед за възстановяване, така и Заповед за прекратяване. На Главния секретар на Народното събрание служебното правоотношение не е било прекратено поради неговото възстановяване и по този начин влязлото в сила съдебно решение не е изпълнено. С подаване на заявление за възстановяването муна работа поради влязло в сила съдебно решение, служебното правоотношение на заемащия длъжността „Главен секретар" следва да бъде прекратено, каквото прекратяване не е осъществено. Предвид изложените съображения, моли да се отмени като незаконосъобразна оспоренатаЗаповед № ДС - 84/14.08.2023 г. на Председател на Народното събрание. Моли присъждане на направените по делото разноски. В с.з. оспорващият се представлява от адв. К*** , преупълномощена от адв. Н., която поддържа жалбата. В писмено становище навежда аналогични на жалбата съображения. Моли присъждане на разноски, съгласно представения списък.

Ответната страна Председател на Народното събрание на РБьлгария, чрез гл. юркСерафимовоспорва жалбата. В писменибележки/л. 75 от делото/ излага съображения, че Заповедта е издадена от компетентен орган – въз основа на надлежна Заповед за заместване, при спазване на установената форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че на основание чл. 73 от КРБ и Решение № 7 от 25 05 2010 г. по к.д. № 5/2010 г. на Конституционният съд,ПОДНСмакар да не е закон, по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.Твърди, чепар. 15 от Правилника придава изрична обратна сила на текста на чл. 8, ал. 6, въпреки материално-правния си характер и е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение. От Заповедта за преназначаване на г-жа С*** К*** и представените поименни щатни разписания, е видно, че на дата 14 08 2023 г. оспорващият е надлежно възстановен, а г-жа К*** е преназначена на длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Управление на човешките ресурси“. С оглед на изложеното моли да се отхвърли жалбата и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор при ОП Монтана – дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна. Счита, че издаденият акт страда от съществен и неотстраним порок във формата, постановен в нарушение на основни принципи в административния процес установени в чл. 4, ал.6 и чл. 8 от АПК – законност, съразмерност и равенство. Същата не съдържа фактически основания, следователно е немотивирана. Посоченото правно основание - чл. 108, ал. 1 от ЗДСл,не съдържа основанията за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване без предизвестие. Основанията за едностранно прекратяване на служебното правоотношение са изчерпателно изброен в чл. 107 от ЗДСл., като процесната заповед не съдържа, нито едно от тези основания. Тълкувайки нормата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, когато една незаконосъобразназаповед за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, то това правоотношение не се счита за прекъснато, т.е. то продължава да съществува във вида, вкойто е било преди издаването на заповедта. Позовава се и на константна практика на ВАС, че утвърдените промени в длъжностната характеристика, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение, са ирелевантн към задължението на органа по назначаване да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с влязлото в сила съдебно решение. Направените изменения в длъжностната характеристика за длъжността „Главен секретар“ на Народното събрание е извършено преди възстановяването на жалбоподателя на работа, поради което не могат да бъдат пречка същият да бъде възстановен и мотив за уволнението му поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

            С Определение от 04 09 2023 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, като са дадени и допълнителни указания. /л. 26/

С подадено на 11 08 2023 г. Заявление, оспорващият И.М. С*** поискал да бъде възстановен на длъжността „Главен секретар“ на НС /л. 15/. Към заявлението е приложил копие на влязлото в сила решение № 8247/01 08 2023 г., постановено по адм.д. № 9099/2022 г. на ВАС.

Съгласно Заповед № АД-49-350-05-94/11 08 2023 г. на Председател на НС същият възлага на Р*** Л. К*** – Зам. Председател на НС да го замества в периода от 14 до 20 август 2023 г.  /л. 17/

Със Заповед № ДС-83/14 08 2023 г. на Председател на Народното събрание на Република Бьлгария ивъз основа на влязло в сила съдебно решение, оспорващияте възстановен на длъжността „Главен секретар“ на НС, считано от 14 08 2023 г., на която дата Заповедта е връчена на лицето.

Със Заповед № ДС-84/14 08 2023 г. на Председател на Народното събрание на Република Бьлгария (в условията на заместване, съгласно чл. 8, ал. 5 от ПОДНС и Заповед № АД-49-350-05-94/11.08.2023 г. на Председателя на Народното събрание), връчена на същата дата и на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, § 15 от ПЗР на с..з. и чл. 8, ал. 6, вр. с ал. 1, т. 10 от ПОДНС,е прекратено служебното правоотношение на оспорващия, считано от 14.08.2023 г. Като мотиви за прекратяване на възстановеното служебно правоотношение е посочено, че към датата на възстановяването на г-н И.М.С. на длъжността „Главен секретар" в Народното събрание, са влезли в сила изисквания за заемането на длъжността, а именно - висше образование специалност „Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит. Г-н И.М.С. не отговаря на въведените изисквания за образователен ценз и професионален опит, катокъм датата на издаване на заповедта не представя доказателства в тази насока. В заповедта е постановено на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл и обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за времето през което е останал без работа, но не за повече от 6 месеца, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител.

По делото са представени още, както следва: Решение № 8247/01 08 2023 г. по адм.д. № 9099/2022 г. на ВАС; доказателства запредходните прекратявания и възстановявания на оспорващия; Заповед за преназначаване на „С*** Г*** К*** -В*** длъжността „Главен секретар“ на длъжността „Държавен експерт“; поименно разписание на длъжностите към дата  11 08 2023 г. и дата 14 08 2023 г. Приложено е и адм.д № 95/2022 г. по описа на Адм съд Монтана.

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е подадена от заинтересована страна – адресата на акта, в законоустановения 14 дневен срок – подадена на 24 08 2023 г., а Заповедта е връчена на 14.08.2023г., поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

Предмет на оспорване е Заповед № ДС-84/14 08 2023 г. на Председател на Народното събрание на Република Бьлгария, с която е прекратено служебното правоотношение на И.М.С., считано то 14 08 2023 г., поради промяна в изискванията за заемане на длъжността.  

Съгласно чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл - Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 12, ал. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

Сьгласно чл. 73 от Конституцията на Република Бьлгария - Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република Бьлгария - Председателят на Народното събраниепредставлява Народното събрание. Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности. 

Съгласно чл. 8, ал. 1 т. 10 от Правилник за организацията и дейността на Народното събрание/ПОДНС/ - Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията: назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ПОДНС - При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.

Съгласно чл. 8, ал. 6 от ПОДНС - За главен секретар се назначава лице, което притежава висше образование специалност "Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит.

Съгласно § 15 от ПЗР на ПОДНС - Правоотношението на главния секретар на Народното събрание се прекратява, в случай че не отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 6.

Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА - Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Съгласно Решение № 7 от 25 05 2010 г. по к.д. № 5/2010 г. на Конституционния съдна Република Бьлгария, ПОДНС, в йерархията на нормативните актове е със статут равен по степен на законите.

Безспорно е между страните, че оспорващият следва да бъде възстановен на длъжността „Главен секретар” на НС, основание произтичащо от влязло в сила съдебно решение, считано от 01 08 2023 г. и подадено,в законопредвидения 14 дневен срок, Заявление за възстановяване на работа на дата 11 08 2023 г.

Спорът между страните е дали реално е възстановен оспорващият на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност, т.е. дали заеманата длъжност е освободена, за да бъде възстановен на нея, както и сочените фактически обстоятелства и правни основания в издадената заповед, дали са достатъчни да породят целеният със Заповедта правен резултат и в тази връзка да обусловят нейната законосъобразност.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в случая, в условията на заместване, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 и ал. 5 от ПОДНС и Заповед № АД-49-350-05-94/11 08 2023 г. на Председател на НС, с която на Зам. Председател на НС Р*** Л. К*** , е възложено да замества Председателя на НС, в периода от 14 до 20 август 2023 г.

Обективното/реално възстановяване на оспорващия на заеманата преди датата на прекратяване на служебното му правоотношениедлъжност, същото обявено за незаконосъобразно, се установява от представените по делото Заповед за преназначаване на „С*** Г*** К*** -В*** длъжността „Главен секретар“ на длъжността „Държавен експерт“, както ипредставените поименни разписания на длъжностите за длъжността „Главен секретар“ към дата  11 08 2023 г. и дата 14 08 2023 г. /л. 66-70/

Безспорно е, че ПОДНСмакар да не е закон, по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове, в който смисъл е Решение № 7 от 25 05 2010 г. по к.д. № 5/2010 г. на Конституционния съд. Именно като нормативен акт, приравнен на закон, предвиденото впар. 15 от ПЗРна Правилника основание за прекратяване на служебното правоотношениена Главния секретар на Народното събрание се явява специфично, самостоятелно и независимо от общо предвидените в ЗДСл основания, отнасящи се за прекратяване на служебни правоотношения. ЗДСл е специален закон спрямо общо приетите закони, но такъв специален акт е и ПОДНС, а последният е равен по степен на ЗДСл. С оглед на тази равнопоставеност,приетото впар. 15 от ПЗР на ПОДНС правно основание, с което е предвидено, чеправоотношението на Главния секретар на Народното събрание се прекратява, в случай чене отговаря на изискванията предвидени в текста на чл. 8, ал. 6 от същия,се явява стеснено и специално спрямо предвидените в закона общи основания, касаещи всички държавни служители. Нормата на чл. 8, ал. 6,като такъв специален текст, касаещ единствено и само лицата, заемащи длъжността „Главен секретар“ на НС, разполага с правната сила да обуслови прекратяване не само на правоотношение, което не е прекратявано, но и такова, което е прекратявано и служителят е възстановен на работа, т.е. това правно основание е относимои приложимо за всяко действащо служебно правоотношение, каквото е правоотношението на И.С., възникнало със Заповедта от 31 10 2014 г. /л. э36/ и възстановен със Заповедта от 14 08 2023 г./л. 9/

Няма спор, че нормата напар 15 от ПЗР на ПОДНС, е материално-правна и действа за напред, а именно от деня на обнародването - 25.07.2023 г., т.е. на същата не й едаденаобратна сила, в който смисъл е чл. 14 от ЗНА, поради липсата на изрична разпоредба за това.В случая, обаче въпросът не се свежда до това дали напар. 15 от ПЗР на ПОДНС е дадена обратна сила, тъй като същият по императивен начин повелява каквиса правните последици, когато се установи липса на предвидените, в случая, изискванията по чл. 8, ал. 6, а именно: висше образование специалност "Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит. Така предвидената правна норма не се нуждае от обратна сила, за да обхване съществуващо/действащо служебно правоотношение и поради това законодателят не е постановил такава сила. Нормата има категорично и ясно разпореждане, което подлежи на директно приложение.

Този състав не установява при издаване на оспорената Заповед да са допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила. Обстоятелството, че в един и същи ден е постановено възстановяване на работа и е прекратено правоотношението, не представлява нарушение на установени процесуални правила. Това обстоятелство не представлява и нарушение на материалния закон, след като за заемането на длъжността са предвидени изисквания, на които оспорващият не отговаря, което обстоятелство не се спори, а при липсата на посочените изисквания, законодателят е предвидил безусловно и императивно прекратяване на правоотношението. Правната последица по прекратяване на служебното правоотношение следва от текста на пар. 15, който от момента на влизането в сила е приложим и обхваща всяко действащо служебно правоотношение,а в случая такова правоотношение съществува за оспорващия към дата 14 08 2023 г. Дали същотое действащо като резултат от възстановяване на работа, въз основа на влязло в сила съдебно решение или е действащо порадиналичието на обявена незаконосъобразност на неговото прекратяване, е ирелевантен въпрос.Влязлото в сила съдебно решение е основание оспорващият да бъде възстановен на работа поради установената незаконосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение, който въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на последващо разглеждане. С възстановяването му на работа, действително това правоотношение се счита за непрекъснато и същото продължава да съществува във вида, в който е било преди издаване на отменената незаконосъобразна Заповед, но това обстоятелство няма отношение/връзка и не влияе на основанието, послужило за прекратяване на същото служебно правоотношение предвид установените нови фактически обстоятелства и действащи правни норми.Тази непрекъснатост не епречказа прекратяване на правоотношението надруго/ново/различно правно основание, когато същото е приложимо за лицето и съответно на закона. Текстът на пар. 15 от ПЗР на ПОДНС е действащ към момента на издаване на оспорената Заповед, същият действа за напред,което не означава, че преурежда със задна дата вече възникнали правоотношения. Именно поради това, че въпросното служебно правоотношение е възникнало някъде назад във времето – било на 14 08 2023 г., било на 01 11 2014 г. , същото като действащо такова,попада в приложното поле на соченото основание. Обстоятелството, че към момента на назначаване на оспорващия на заеманата длъжност, същият е отговарял на изискванията за нейното заемане,не е обстоятелство, което може да се противопостави на приетите в последствие нови изисквания, касаещи същата тази длъжност, при чиято липса със закон, императивно е предвидено прекратяване наслужебното правоотношение.

В случая не следва и не може да се прави аналогия с текстове от ЗДСл – чл. 107, ал. 1, т. 5 или т. 7 от същия, тъй като тези правни основания са отделни и самостоятелни на правното основание предвидено в специалния пар. 15 от ПЗР на ПОДНС.

Не следва да се бъркат и основанията, касаещи промяна в длъжностната характеристика на служителя, с нормативно извършените промени, касаещи изискванията за заемане на съответната длъжност, което е различно и несъпоставимо.

Заповедта съдържа пълно описаниена фактическите обстоятелства, а именно какви са изискванията за заемане на длъжността и това, че служителят, който я заема – в случая оспорващият, не отговаря на същите, тъй като не представя съответните доказателства, посочени са всички относими правни основания, а това я прави ясна, недвусмислена и мотивирана, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответната страна – юрк И*** С*** , за присъждане на разноските по делото, последните изразяващи се вюрисконсултско възнаграждение, се явява допустимо – направено във фазата по извършване на искания и събиране на доказателства и основателно. Предвид това, че не се сочи конкретен размер, този съд следва да присъден установеният от законодателя минимален такъв, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното и наоснование чл. 172 и чл. 172а от АПК съдът 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.М.С., постоянен адрес *** против Заповед № ДС - 84 / 14 08 2023 г. на Председател на Народното събрание на Република Бьлгария.

 

            ОСЪЖДА И.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на НС на Република Бьлгария 100 лева разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: