Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр. дело № 5486 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
13638/16.01.2019г., постановено по гр.д. № 21633/2017г. по описа на СРС, 49ти
състав, И. А.А.е осъден да заплати на Ц.В.И. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за причинените на Ц.В.И.
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството и,
унижение, страх и безпокойство за живота и, стрес и уплаха, негативни
изживявания вследствие на извършено на 08.02.2016 г. от страна на ответника
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК – блудство и опит за грабеж – престъпление
по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и на
основание и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1057.86 лева –
лихва за забава периода от 08.02.2016г. до предявяване на исковата молба –
05.04.2017г. Със същото решение предявеният от ищцата иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е бил отхвърлен за сумата над 9 000 лева до пълния предявен размер от 10
000 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1057.86 лева до пълния
предявен размер от 1177.35 лева лихва за забава за периода от 08.02.2016 г. до
предявяване на исковата молба – 05.04.2017г.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата е присъдена сума в размер на 899.84 лева,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
От ответника И. А.А.-
лично е депозирана въззивна жалба с вх. № 5047199/18.03.2019г. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати
претендираните от ищцата сума, с аргументи за неговата неправилност. Излагат се
съображения, че определеният от Софийски районен съд размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е прекомерен, като се подчертава,че съдът не е
преценил всички обстоятелства по делото. Сочи се, че съдът не е съобразил
показанията на свидетелката Х.за наличието на приятелски отношение между
въззивника и ищцата. Подчертава се, че следва да се вземе предвид и това, че
ответникът се грижи за болните си родители и е безработен. С оглед изложеното
се моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а определеното от
Софийски районен съд обезщетение, ведно с дължимите лихви, да бъде намалено. В
жалбата е направено и изрично искане за освобождаване на въззивника от държавна
такса поради затруднено финансово положение, във връзка с което са приложени
доказателства, и първоинстанционният съд
се е произнесъл, като го е освободил от заплащането на такса.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Ц.В.И., чрез
адв. К., е депозиран отговор на въззивната жалба, в който жалбата на ответника
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
преценил събраните по делото доказателства, като на основание чл. 300 от ГПК е
бил длъжен да се съобрази с постановената влязла в сила осъдителна присъда. Поддържа
се, че размерът на присъденото обезщетение е съответен на причинените на ищцата
вреди. Ето защо се моли решението на Софийски районен съд в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2007196/05.04.2017 г., подадена от името на Ц.В.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес:*** – мл. адвокат К.К. срещу И.А.А.,
ЕГН **********, с която е поискала от съда на основание чл. 45 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответника на 08.02.2016 г.
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
му изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1177,35 лева,
представляваща лихва за забва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 08.02.2016 г. до 05.04.2017 г.
В исковата молба
се твърди, че на 08.02.2016 г. в павилион S070 с
надпис „Лафка“, находящ се в гр. София, бул. „*****, ответникът е извършил
действия, изразяващи се в опипване с ръце по седалището и половия орган на
ищцата, като чрез употреба на сила стиснал с ръце китките на ръцете на ищцата и
я притиснал с тялото си. Поддържа се още, че на същата дата ответникът направил
опит да отнеме дамска чанта от владението на ищцата, употребявайки сила, при
което е нанесъл на ищцата удари с ръце в областта на главата и тялото ѝ.
Посочва се, за извършените от ответника спрямо ищцата неправомерни действия на
08.02.2016 г. е образувано НОХД № 11942/2016 г. по описа на СРС, НО, 19 състав,
по което с влязла в сила присъда ищецът е признат за виновен в извършването на
престъпления по чл. 150, ал. 1 НК и чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Излагат
се твърдения, че с извършените от ответника опит за грабеж и блудствени
действия, последният е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и морални болки и страдания. В тази връзка се посочва, че
причинените физически травми са довели до физически болки, които са усещани в
продължение на месец след престъплението, като първоначално болките са били с
висок интензитет и са довели до смущения и ограничения в движението на тялото и
физическите действия на ищцата. На следващо място се поддържа, че извършеното
от ответника деяние е причинило на ищцата душевни болки и страдания, които
ищцата не е преодоляла и до настоящия момент. Посочва се, че в момента на
извършване на престъплението ищцата е била силно стресирана, изпитвала е
безпомощност, страх и безпокойство за живота и здравето си.
Ответникът И.А.А.,
ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. В отговора се
навеждат твърдения, че с ищцата били в приятелски отношения през период от
време около 2 години и че същата нееднократно е гостувала в дома на ответника в
гр. Ихтиман. Подчертава се, че следва да се вземе предвид и това, че ответникът
се грижи за болните си родители и е безработен.
По делото е
изискано и приобщено НОХД № 11942/2016 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, от
което се установява, че с присъда от 01.11.2016 г., влязла в сила на 17.11.2016
г., ответникът И.А.А. е признат за виновен в това, че на 08.02.2016 г. в
павилион S070 с надпис „Лафка, находящ се в гр. София, бул. „*****,
извършил действия, изразяващи се в опипване с ръце по седалището и половия
орган на Ц.В.И. с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение
на навършило 14 годишна възраст лице – Ц.В.И., родена на *** г., чрез употреба
на сила – стиснал с ръце китките на ръцете на Ц.В.И. и я притиснал с тялото си
– престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Със същата присъда ответникът е признат
за виновен и в това, че на 08.02.2016 г.
в павилион S070 с надпис „Лафка, находящ се в гр. София, бул. „*****, направил
опит да отнеме от чужди движими вещи, а именно: един брой дамска чанта на
стойност 10,00 лева, собственост на Ц.В.И., съдържаща три броя секретни ключове
с единична стойност 3,00 лева на обща стойност 9,00 лева, собственост на Ц.В.И.
и сумата от 1450 лева, собственост на Т.М.АД, всички вещи на обща стойност от
1469 лева, от владението на Ц.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – нанесъл удари с ръце в областта на главата и
тялото на Ц.В.И. и издърпал горепосочената дамска чанта от ръцете ѝ, като
опитът останал недовършен по независещи от дееца причини – бил задържан от
свидетеля П.Л.Д.– престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите С.К.М., П.Л.Д.и Ц.И.
Х.. От показанията на свидетеля Д.се установява по делото, че на процесната
дата бил на работа в мола на Цариградско шосе, като при извършван от него обход
чул писъци, при което се затичал към мястото, откъдето идвали и видял как
ответникът се бил надвесил над ищцата и я удрял. От показанията на свидетеля Д.се
установява още, че ищцата е била много изплашена и плачела. От показанията на
свидетелката М.се установява по делото, че в резултат на процесния случай
ищцата се страхувала да се прибира сама от работа, във връзка с което за период
от около два месеца свидетелката М.я придружавала. От показанията на М.се
установява още, че в резултат на процесния случай ищцата била стресирана, както
и че към момента си спомня за конкретния случай. От показанията на свидетелката
Х.– майка на ответника, се установява, че ищцата е била в добри отношения с
ответника и често му гостувала в апартамента му в Ихтиман.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е налице непозволено увреждане, е необходимо
установяването на следните елементи от фактическия му състав: виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответника по делото,
причинени на ищеца вреди и причинна връзка между посоченото поведение на
извършителя и настъпилите за ищеца вреди. Съобразявайки горното и всички
установени по делото факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че в случая визираните в закона предпоставки за ангажиране деликтната отговорност
на ответника А. за причинени на ищеца Ц.И. неимуществени вреди- претърпени
вследствие упражнено физическо насилие болки и страдания, са налице.
Установи се по
делото, че с влязла в законна сила присъда от 01.11.2016 г., ответникът И.А.А.
е признат за виновен в това, че на 08.02.2016 г. в павилион S070 с надпис
„Лафка, находящ се в гр. София, бул. „*****, извършил действия, изразяващи се в
опипване с ръце по седалището и половия орган на Ц.В.И. с цел да възбуди полово
желание, без съвкупление по отношение на навършило 14 годишна възраст лице – Ц.В.И.,
родена на *** г., чрез употреба на сила – стиснал с ръце китките на ръцете на Ц.В.И.
и я притиснал с тялото си – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Със същата
присъда ответникът е признат за виновен и в това, че на 08.02.2016 г. в павилион S070 с надпис
„Лафка, находящ се в гр. София, бул. „*****, направил опит да отнеме от чужди
движими вещи, а именно: един брой дамска чанта на стойност 10,00 лева,
собственост на Ц.В.И., съдържаща три броя секретни ключове с единична стойност
3,00 лева на обща стойност 9,00 лева, собственост на Ц.В.И. и сумата от 1450
лева, собственост на Т.М.АД, всички вещи на обща стойност от 1469 лева, от
владението на Ц.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – нанесъл удари с ръце в областта на главата и тялото на Ц.В.И. и
издърпал горепосочената дамска чанта от ръцете ѝ, като опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини – бил задържан от свидетеля П.Л.Д.–
престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Нормата на чл.
300 ГПК, установява императивно, че влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ответникът не оспорва, че е налице причинно-следствена
връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и осъщественото от него
виновно противоправно поведение, за което е признат за виновен с влязлата в
сила присъда по НОХД № 11942/2016 г. по описа на СРС, НО, 19 състав. оглед на
това следва да се приеме, че е установен по безспорен начин фактическият състав
на непозволеното увреждане по отношение на деянието, извършено чрез действия,
които са противоправни и по вина на ответника И.А..
Спорен по делото
е въпросът относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, което в достатъчна степен да ги репарира, респективно за размера на
претендираната от ищцата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
При това
положение искът за обезвреда се явява доказан по основание и на разглеждане
подлежат единствено обемът на причинените на ищеца неимуществени вреди и
размерът на дължимото за тях обезщетение по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК /с
тълкувателен характер/, според която справедливостта- като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на
обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието
"вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в
широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо,
имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на
чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са
в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
В случая чрез
извършения от ответника противоправен акт е увредено физическото и психическото
здраве на ищеца и в този смисъл е засегнато правото му на лична
неприкосновеност, представляващо конституционно установено право.
Гражданскоправната санкция на противоправното виновно поведение на делинквента
се изразява във възникване на вземане за обезщетение на неимуществените вреди
/чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД/, като чл. 52 ЗЗД задължава съда да определи
обезщетението по справедливост, като отчете, че възстановяване на засегнатото
неимуществено благо не е възможно /личната неприкосновеност е парично неостойностима/,
а обезщетението представлява предвидената от закона заместваща облага, чиято
цел е да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението.
По делото
безспорно се установява, от приобщената по делото влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 11942/2016 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, че в
процесния случай ответникът е накърнил телесния интегритет и половата
неприкосновеност на ищцата, като за тази цел е употребил сила, а именно стиснал
с ръце китките на ръцете на ищцата и я притиснал към тялото си, като
впоследствие направил опит да отнеме от владението на последната чужди движими
вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като за тази цел нанесъл удари с
ръце в областта на главата и тялото на ищцата. Факта, че ответникът е нанесъл
удари на ищцата в процесния случай се установява и от показанията на свидетеля
Димитров, който в разпита си пред първоинстанционния съд изрично посочва, че е
възприел как ответникът се е бил надвесил над ищцата и нанасял удари на
последната. От друга страна, обаче, по делото не са събрани доказателства за
конкретните физически травми, които е претърпяла ищцата в резултат на
процесното противоправно поведние на ответника, както и че същите са били
усещани от ищцата в продължение на месец след инцидента. По делото липсва,
както писмени, така и гласни доказателства относно тези обстоятелства.
Недоказани остават в производството и твърденията на ищцата, че в резултат на
причинените ѝ при процесния случай физически травми същата е изпитвала
смущения в движението на тялото си и ограничения във физическото си
придвижване. Такива данни не се съдържат в показанията на нито един от
разпитаните по делото свидетели.
По отношение на твърдените
в исковата молба претърпени душевни болки и страдания от ищцата в резултат на противоправното
поведение на ответника при процесния случай се установи от събраните по делото
гласни доказателства, че както непосредствено след инцидента, така и в период
от около два месеца след това ищцата е изпитвала притеснение и страх да се
придвижва сама, била е придружавана ежедневно от свидетелката М.при прибирането
ѝ от работа, като същевременно е била стресирана и се притеснявала да не
се повтори случая. Установи се още, че и към настоящия момент ищцата си спомня
за процесния случай, което е индикация, че същия е оставил силно негативно
впечатление в съзнанието ѝ.
Въззивният съд
като взе предвид всички гореизложени съображения, както и че осъщественото от
ответника противоправно поведение несъмнено представлява недопустимо
посегателство върху телесния интегритет и половата неприкосновеност на ищцата,
което е довело до засягане на честта и достойнството на последната намира, че
на ищцата Ц.И. следва да бъде определено и присъдено обезщетение в размер на 4500
лева. За
вреди в по-голям размер доказателства от ищеца не са ангажирани и събрани,
поради което и такива не подлежат на обезщетяване от въззивния съд. При
определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд съобрази
социално-икономическите условия в Република България през 2016 г.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 4500 лева
до пълния присъден размер от 9000 лева, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството
и, унижение, страх и безпокойство за живота и, стрес и уплаха, негативни
изживявания вследствие на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК – блудство и
опит за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно СРС е приел, че характера на отношенията
между страните преди процесния случай е ирелевантен за разрешаването на
настоящия спор. Това е така, тъй като с влязлата в сила присъда е установена
противоправността на извършеното от ответника деяние, като същевременно
поведение на ищеца може да се изследва само в хипотезата на съпричиняване,
каквото възражение не е наведено в хода на настоящото производство.
По отношение на
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно присъденото обезщетения за неимуществени вреди е дължимо от
ответника, ведно с лихва за забава, считано от датата на увреждането – 08.02.2016
г.
Предвид
гореизложено се налага извод, че иска с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за периода 08.02.2016 г. – 04.04.2017 г. /деня предхождащ датата на
подаване на исковата молба/ и за сумата
от 528,93 лева. Това е така, тъй като ищцата е претендирала главницата за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /05.04.2017 г./ до окончателното ѝ изплащане, поради което не
следва да ѝ бъде присъждана втори път лихва за забава за датата
05.04.2017 г.
Предвид всичко
гореизложено първоинстанционното решение следва да бъде отменено, както следва:
1/ в частта, с която по предявения от Ц.В.И. срещу И.А.А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ответникът А. е осъден да заплати в полза на ищцата И. сума в размер над 4500
лева до размера от 9000 /т.е. за 4500 лева/, представляваща обезщетение за
причинените на Ц.В.И. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и
достойнството и, унижение, страх и безпокойство за живота и, стрес и уплаха,
негативни изживявания вследствие на извършено на 08.02.2016 г. от страна на
ответника престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК – блудство и опит за грабеж –
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане; 2/ в частта, с която по предявения от Ц.В.И. срещу И.А.А. иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, ответникът А. е осъден да заплати в полза на ищцата И. сума в размер
над 528,93 лева до размера от 1057,86 /т.е. за 528,93 лева/, представляваща лихва
за забава за периода 08.02.2016 г. – 04.04.2017 г. върху претендираната
главница за неимуществени вреди, като вместо това: 1/ предявеният от Ц.В.И. срещу И.А.А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение
за причинените на Ц.В.И. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта и достойнството и, унижение, страх и безпокойство за живота и, стрес и
уплаха, негативни изживявания вследствие на извършено на 08.02.2016 г. от
страна на ответника престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК – блудство и опит за
грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане; 2/ предявеният от Ц.В.И. срещу И.А.А. иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата от 528,93 лева, представляваща
лихва за забава за периода 08.02.2016 г. – 04.04.2017 г. върху главницата за
обезщетение за неимуществени вреди, както и за дата 05.04.2017 г.
По разпределяне отговорността за разноски в
заповедното производство и в производството пред СРС:
При този изхода
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която И.А.А.,
е осъден да заплати в полза на Ц.В.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС за разликата над 449,92
лева до 899,84 лева /или за сумата от 449,92 лева/.
Доколкото на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ищцата е освободена от внасяне на държавна такса
в производството по гр. д. № 21633/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, следва
да бъдат дадени указания на първоинстанционния съд за извършване на преценка на
необходимостта от постановяване на акт по чл. 78, ал. 6 ГПК.
По отговорността за разноски в производството пред
СГС:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.
От името на
въззивника И.А.А. не е направено искане за присъждане на разноски, поради което
и такива не следва да му бъдат присъждани.
От името на
въззиваемата Ц.В.И. е направено своевременно искане за присъждане на разноски,
като са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие
в производството пред СГС в размер на 1180 лева.
В проведеното по
настоящото дело открито съдебно заседание на 07.11.2019 г., от името на
въззивника е направено възражение за прекомерност на претендираното от
въззиаемата страна адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, което
въззивният съд намира за основателно. Съдът като съобрази, че настоящото
производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност, както и
активното процесуално поведение на процесуалния представител на въззиваемата,
изразяващо се в подаване на отговор на въззивна жалба и участие в едно
проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание, намира че
претендираното от въззиваемата в настоящото производство адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 400 лева.
Предвид горното,
с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК И.А.А.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Ц.В.И. сумата от 200,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Доколкото
въззивникът И.А.А. е освободен от внасянето на държавна такса в производството
пред СГС на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, респективно въззиваемата Ц.В.И. е
освободена от такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т.
4 ГПК, то между страните в настоящото производство не следва да бъде
разпределяна отговорността за заплащане на държавна такса, дължима за
разглеждането на същото.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 13638/16.01.2019г., постановено по гр.д. №
21633/2017г. по описа на СРС, 49ти състав, както следва: 1/ в частта, с която
по предявения от Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** –
адв. К. срещу И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, ответникът А. е осъден да заплати в полза на ищцата И. сума в размер
над 4500 лева до размера от 9000 /т.е. за 4500 лева/, представляваща
обезщетение за причинените на Ц.В.И. неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на честта и достойнството ѝ, унижение, страх и безпокойство за
живота и, стрес и уплаха, негативни изживявания вследствие на извършено на
08.02.2016 г. от страна на ответника престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК –
блудство и опит за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане; 2/ в частта, с която по предявения от Ц.В.И. срещу И.А.А. иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, ответникът А. е осъден да заплати в полза на ищцата И. сума в размер
над 528,93 лева до размера от 1057,86 /т.е. за 528,93 лева/, представляваща
лихва за забава за периода 08.02.2016 г. – 04.04.2017 г. върху претендираната
главница за неимуществени вреди, както и частта за разноските, с която И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да
заплати в полза на Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
– адв. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред СРС за разликата над 449,92 лева до 899,84 лева /или за
сумата от 449,92 лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** – адв. К. срещу И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение
за причинените на Ц.В.И. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта и достойнството ѝ, унижение, страх и безпокойство за живота и,
стрес и уплаха, негативни изживявания вследствие на извършено на 08.02.2016 г.
от страна на ответника престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК – блудство и опит
за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** – адв. К. срещу И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 528,93 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.02.2016 г. –
04.04.2017 г. върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди, както и
за дата 05.04.2017 г.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ц.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – адв. К. на основание чл.
78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13638/16.01.2019г., постановено по гр.д. №
21633/2017г. по описа на СРС, 49-ти състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Указва на Софийски районен съд, ГО, 49 състав да извърши
преценка на необходимостта от постановяване на акт по чл. 78, ал. 6 ГПК по
отношение на сумата, представляваща дължима държавна такса в производството по
гр.д. № 21633/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.