Номер 100708.10.2020 г.--
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – -III-ти граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103435 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 4 и сл. от Закон за защита срещу домашното насилие
/ ЗЗДН/.
Постъпила е молба от П. К. Д. , в която твърди, че с ответника живеели на семейни
начала от близо 5 години. От съвместното си съжителство имали дъщеря --, която към
настоящия момент е на 4 г.
От началото на месец август 2020г. били разделени.
От началото на връзката им докато се разделили през месец август 2020г. живеели в
дома на родителите й в --. Тъй като той постоянно бил безработен, лежал по цял ден у дома
и лентяел. Редовно била подлагана на психически и емоционален тормоз, често пъти който
се осъществявал пред баща й и дъщеря им. Постоянно я обиждал и унижавал пред детето и
родителите й, най-често баща й, тъй като майка й по това време работела в --.
След раздялата им той станал още по агресивен, особено като разбрал, че има нов
приятел. Чакал я пред дома й и започвал да я обижда, че била курва и проста, че щял да я
пребие и убие ако си намери друг приятел, че ще я залее с киселина. Всеки ден й звънял по
телефона да я заплашва какво ще й се случи. Също така многократно й повтарял, че ще й
взриви колата.
Неколкократно се обаждал по мобилния телефон и на баща й -, за да му каже каква
курва била и че ще я пребие и залее с киселина. Всички тези заплахи и обиди й били
отправяни в периода 10.08.2020г. - 01.09.2020г.
На 12.08.2020г.; 16.08.2020г.; 17.08.2020г; 18.08.2020г.; 23.08.2020г.; 30.08.2020г. и
31.08.2020г. отправил заплахи по телефона и пред дома й в --, --, изразяващи се в следното:
„че ще ме пребие, че ще ме убие, че ще ми взриви колата, че ако си имам приятел ще ме
1
залее с киселина, че ще пребие и него, че ще запали и неговата кола, че ще ми счупи главата,
че ще счупи главата и на приятелят ми“. Наричал я курва и че била проста и тъпа.
На тези заплахи била свидетел и майка й - и баща й -. Също се обаждал и по
мобилния телефон на брат й -, за да я заплашва и да я обижда пред него.
На 01.09.2020г. след като излязла пред блока видяла, че и четирите гуми на лекия й
автомобил „Голф 4“ били нарязани.
За всичко това уведомила II РУП, като подала Жалба №349000-17949 от 2020г. на 2-
ро РУП гр. -.
Живеела в постоянен стрес, кога - щял да изскочи иззад ъгъла, кога щял да й посегне
или пък да взриви колата й. Заявява, че освен в колата с нея можел да се намира и друг
човек, дори и дъщеря им.
Всички тези заплахи, закани и обиди представлявали психическо и емоционално
насилие упражнявано от години, от когато имала вече страхова невроза, като в момента, в
който й звъннел се разтрепервала, страхувала се да излезе, а когато била навън се страхувала
да не го срещне.
Притеснявала се и от факта, че ответникът имал и криминално минало, което още
повече създавало притеснение у нея, че същият ще изпълни заканите си. Преди да се
запознаели ответника се е занимавал с разпространение на наркотични вещества. През
периода на съвместното им съжителство лично го виждала да употребява наркотични
вещества. Той често употребявал и алкохол, при което ставал агресивен и се заяждал с нея.
Страхувала се, че ответникът щял да продължи с агресивното си поведение към нея.
Изпитвала страх и за детето им. Ответната страна с нищо не показала през годините, че ще
промени поведението си.
В момента изпитвала много силен страх от -, включително и за живота си. Всички
отправени от него закани за живота и здравето й, приемала изключително сериозно.
Оттогава и до настоящия момент не се съвзела от преживения ужас и не можела да се
успокои. Непрекъснато пиела успокоителни лекарства, не била в състояние да спи без
приспивателни лекарства, но все още не можела да се успокои и да забрави преживения
ужас и отправените към нея заплахи. Започнала лечение при психиатър, за да се възстанови
от психическите травми. Изпитвала страх да излиза от дома си, тъй като се страхувала, че
той бил някъде наблизо, и се бояла за живота си. С действията си показал нееднократно, че
бил способен да прояви насилие във всеки момент.
И до сега изпитвала постоянен страх и напрежение да не я нападнел отново и поради
това излизала много рядко и ограничила контактите, като ако се налагало да излиза била
винаги с придружител, тъй като се бояла да остана сама.
2
Моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу Д. В. Д. , ЕГН
********** с адрес -, да наложи на ответника, подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗСДН, а
именно:
1/ задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2/ наложи забрана да приближава до нея, както и до жилището, в което сега живее: --,
местоработата й и до местата за социални контакти и отдих, при условия и срок определени
от съда, но за период не по-малко от 8 месеца.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Д. В. Д. , чрез процесуалния си представител Адв. АНДРЕЕВ, счита така
депозираната молба за неоснователна. Същата съдържала голям брой неотносими твърдения
към настоящият момент.
Съдът, след като взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката
твърди, че лицето Д. В. Д. , ЕГН ********** с адрес - извършило психическо и емоционално
насилие върху нея на датите за периода 12.08.2020г.; 16.08.2020г.; 17.08.2020г; 18.08.2020г„
23.08.2020г.; 30.08.2020г. и 31.08.2020г. изразяващи се в заплахи по телефона и пред дома
ми в --, -, а именно: „че ще ме пребие, че ще ме убие, че ще ми взриви колата, че ако си имам
приятел ще ме залее с киселина, че ще пребие и него, че ще запали и неговата кола, че ще ми
счупи главата, че ще счупи главата и на приятелят ми“. Наричал ме курва и че била проста и
тъпа.
На 31.08.2020г. срещу 01.09.2020г. нарязал и четирите гуми на лекия й автомобил,
който бил паркиран пред дома й на адрес -.
3
По делото е представено писмо от „Център за психично здраве – гр. -” ЕООД, в което
сочат, че лицето Д. В. Д. не се води на диспансерен учет към ЦПЗ – - ЕООД.
Видно от приложената справка за съдимост, рег. № 3759 от 08.09.2020 г. и от
извършената служебна справка, ответникът Д. В. Д. е неосъждано лице, но има наложено
административно наказание. С решение от 28.10.2014 г. по АНД № 1670/2014 г. съдът е
признал обвиняемия Д. В. Д. , роден на 11.07.1983 год. в гр.-, живущ в с.-, община -,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2014 год. в гр.- без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с нетно тегло
0,6091 грама със съдържание на активен наркодействащ компонент (амфетамин база) 6,1 %
(тегловни) на стойност 18,27 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5
във връзка с ал.3, т.1 от НК, поради което на основание чл.78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и МУ НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати на Държавата в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.
По делото е представено писмо от Министерство на вътрешните работи, Дирекция
„Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, с което уведомяват съда, че на
1.09.2020 г. в 08:05 часа е регистрирано повикване от телефонен номер, посочен в писмото,
от лице, което се представило с имената П. К. Д. .
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят -, баща на молителката,
сочи че дъщеря му и - живеели заедно от 5 години и имали дете на 4 години, момиче. Детето
живеело с майка си. Заявява, че имали проблеми - пререкания и скарвания. Живели заедно в
-, в -. Заявява, че - наричал - „лека жена“, „курва“, „тъпа“, „проста“. - не работил. Дъщеря му
казала, че не издържа и плачела. След тази работа - започнал да се обажда по телефона и да
я притеснява. При позвъняването му, пуснала телефона на високоговорител и той чул, че я
заплашил, че ще й счупи колата, ще я залее със сярна киселина, „ако имаш приятел, ще
набия и него“. Последно се скарали в края на м.юли и се разделили. Като се разделили
тогава й се обадил й казал с думите, изброени по-горе. Казал, че ще й счупи колата, ще я
запали, ще го претрепи ако имала приятел. На 31-ви били спукани двете десни гуми на
автомобила й, извикали полиция и това било. Заявява, че дъщеря му дава детето на -. Когато
дъщеря му била пуснала телефона на високоговорител и той казал, че е лека жена.
Свидетелят -, сочи, че - и - живеели от около 4-5 години заедно. Преди работила в --
и се връщала рядко когато се родило детето. От началото на септември се върнала
окончателно. На 30-ти август се върнала и - го нямало. Може би една седмица преди да си
дойде, - й се обадил, и й казал, че се разделили. Казал й, че дъщеря й била „курва“,
„пропаднала жена“, „аз ще го гледам детето, не ме интересува“, казал й го лично. - й
4
казала, че не може повече да живее с него, казала, че непрекъснато я заплашвал. Когато
връщал детето й казал „Да внимава - какво ще каже пред съда, защото не знам какво ще се
случи“, „особено ако се надрусам и не знам какво ще стане по нататък“. Той непрекъснато
се обаждал. На 1-ви септември сутринта дъщеря й излизала и гумите на колата й били
спуснати. Първия път като й се обадил по телефона, била в -- и той казал, че тя е „курва“,
„проститутка“, „ще й среже колата“. Казал „не искам и не ме интересува“. Когато била
пред блока когато връщал детето казал „да внимава какво ще каже в съда, защото случи ли
се нещо и да ме осъдят, после да му мисли“, това било след завеждане на делото. Казал, че
ще я запали, „когато се надрусам“. Казал, че се разделили с дъщеря й, че тя била курва, че
била лека жена и после когато се върнала тук казал, че била намерила някакъв приятел,
който бил циганин, и че ще запали и неговата колата.
Свидетелят -, сочи, че познава страните по делото. - й бил колега в магазин „Дакси“. -
я познавала от -. С - излезли на кафе и той й споделил, че са разделени. Било преди месец,
някъде август месец. Споделил й, че тя си имала друг мъж. В неделя излизали с бившите си
колеги и присъствала на разговор, в който - се обадила на -. Това било на 4-ти. - му казала,
че ще се обади на 112, защото той бил говорил на някой си човек, че била вземала хапчета и
лекарства и - и казал, че не бил говорил и че „някой се опитва да ти направи интрига с мен“.
Казала „нали знаеш телефона 112“, „Ще се обадя и ще им обясня“. Чула разговора, защото
той бил пуснал телефона на високоговорител, докато шофирал. Не го чувала да я обижда
или заплашва, както и да е отправял някакви конкретни заплахи.
Свидетелят -, сочи, че познавал -. С - живеели заедно от 4 години. Сега не живеели
заедно от 2 месеца, защото станали някакви проблеми. С - ходили да вземат детето, и нямало
никакъв проблем. Последно ходили за рождения ден на детето на 28-ми септември. Това
било преди седмица, за да празнуват рождения му ден. Не бил чувал да има пререкания
между - и -.
При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, съдът намира, че са налице
предпоставките на Закона за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, по
отношение на ответника по молбата Д. В. Д. .
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че между страните съществува напрежение и конфликти. Съдът намира за
установено по делото, че с поведението си ответникът по молбата Д. В. Д. е причинил на
молителката П. К. Д. психически тормоз чрез заплахи, а именно: " „лека жена“, „курва“,
„тъпа“, „проста“, „ще те набия“, че ще й среже спирачките на колата, че ако си има приятел
ще набие и него.
5
От представените доказателства безспорно се установи, че ответникът Д. В. Д. живее
на семейни начала с молителката П. К. Д. , както и че имат общо дете от съжителството си.
Молителката попада в кръга на лицата, които могат да търсят защита по ЗЗДН, тъй като е
пострадала от домашно насилие, извършено спрямо нея от нейния съжител - хипотеза,
визирана в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
От обясненията на страните и показанията на свидетелите, преценени както по
отделно, така и в съвкупност с останалите доказателства, може да се стигне до извода, че в
резултат на заплахите и обидите от Д. В. Д. към молителката, същата е получила
психическа травма, изразяваща се в обидни закани.
От приложените и приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът не е осъждан, но има наложено административно наказание.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано
извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника
спрямо молителката на 31.08.2020 г. От доказателствата по делото - писмени и гласни,
сериозни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им
обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
изцяло с доверие свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, поради липсата
на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика,
еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги
подкрепят.
Осъществените от ответника спрямо молителката вербални изрази, следва да се
субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно психическо и емоционално
насилие. Неминуемо осъществените от ответника изречени изрази /предимно заплахи/
представляват извършен акт на психическо и емоционално насилие. Законът защитава
лицата изначално от подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат
да имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно поведение би довело
до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до продължаване на това
установило се недопустимо негово поведение спрямо съжителката му. Посоченото
обстоятелство обосновава необходимостта от издаване на заповед за защита в полза на
молителката, която е лице, пострадало от домашно насилие. При определяне на вида и
продължителността на срока на мерките за защита съдът взе предвид начина на извършване
на акта на домашно насилие, който е бил съпроводен с агресивно поведение от страна на
ответника, изразяващо се психичен тормоз и отправяне на заплахи спрямо молителката.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи искането за издаване на
заповед за защита срещу домашното насилие, както и искането относно задължаване на
ответника Д. В. Д. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката П. К. Д. .
6
Следва да забрани на ответника да приближава П. К. Д. за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
Ответникът следва да бъде задължен да не приближава настоящия адрес на
молителката, а именно: гр. -, -, -, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Относно размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази, характерът на акта на домашно насилие и степента на
интензивност на деянието, съдът намира, че следва да му бъде наложена глоба в размер
близък до минималния размер, а именно: 300 /триста/ лева.
Относно държавната такса и разноските за делото.
Като съобрази изхода на делото по молбата на - - и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във
вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
следва да осъди ответника по молбата Д. В. Д. да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Молителката е направила искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева -
адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
3.09.2020 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, и същото е
заплатено от молителката, поради което искането за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателно.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 5 и чл. 11, ал. 2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Д. В. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. -, -, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. К. Д. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. -, -, -.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Д. В. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. -, -, да
приближава П. К. Д. , ЕГН: **********, с адрес: гр. -, -, -, и жилището й на настоящият й
адрес: гр. -, -, -, за срок от 18 месеца.
7
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя Д. В. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. -, -, че при
неизпълнение на горецитираната заповед, същият ще бъде задържан от органите на РПУ и
ще бъде уведомена незабавно прокуратурата.
ОСЪЖДА Д. В. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. -, -, да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съда ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/ лева, както и ДТ в
размер на 80 лв.
ОСЪЖДА Д. В. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. -, -, да заплати на П. К. Д. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. -, -, -, сумата от 500 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на
молителката, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не
спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и на
съответното РУ „Полиция“ по настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до
страните, пред Старозагорски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – -: _______________________
8