РЕШЕНИЕ
№ 7655
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110117790 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца А. Д. Т. , ЕГН: **********,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл.
538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на ищеца срещу ответника П. К.
М., ЕГН: **********, сумата от 3000,00 лв., представляваща вземане по издаден от
ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ
задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между страните от
22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав.
Прието е за разглеждане направено от ответника в отговора на исковата молба
евентуално възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със свое
вземане в размер на 3250,00 лв., представляващо стойност на монтаж на отоплителна
инсталация, изпълнен от ответника по възлагане на ищцовата страна в притежаван от
нея имот в гр. София, ж. к. ***** от дата м. март 2019 г., а при условията на
евентуалност претендира тази сума като стойност, с която ищцовата страна се е
обогатила без основание.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 22.04.2019 г.
ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, съгласно който се задължил
неотменимо и безусловно да му заплати сумата от 3000,00 лв. на 22.04.2020 г., без
протест и без разноски. Твърди се, че на падежа записът на заповед е предявен за
плащане на мястото на плащане, а именно: гр. София, ж. к. *****, но не е бил платен.
Ищцата поддържа, че записът на заповед е обезпечавал каузално правоотношение
между страните, произтичащо от договор за заем, по силата на който на 22.04.2019 г.
1
ответникът е получил сумата от 3000 лв. и е следвало да я върне на ищцовата страна до
22.04.2020 г. Моли се за уважаване на предявения иск и се претендират разноски.
Ответникът П. К. М., в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че в изпълнение на сключен между
страните договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, е заплатил на
ищцата по банков път, чрез лицето З. Т., сумата от 2000 лв. В условията на
евентуалност поддържа, че ищцата му е възложила да монтира отоплителна
инсталация в собствения имот, находящ се гр. София, ж. к. *****. Посочва, че е
изпълнил възложената му работа, като ищцата е приела същата и е следвало да му
заплати до 31.12.2020 г. сумата от 3250,00 лв., представляваща стойност на материали,
доставка и труд за монтажа, но не извършила плащане. При условията на евентуалност
поддържа, че ищцовата страна се е обогатила с тази сума без основание. В случай че
искът бъде уважен, прави възражение за прихващане с това свое вземане. Моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен или - евентуално, поради извършено
прихващане с насрещно негово вземане. Претендира разноски.
В допълнително становище, направено в първото по делото заседание по повод
подадения от ответника отговор и направеното възражение за прихващане, ищецът
оспорва представените с отговора на исковата молба платежни нареждания да е
погА.вано процесното вземане с твърдения, че с посочените плащания е погА.ван
предходен договор за заем, по който ищецът няма претенции, тъй като е изцяло
погасен. По повод възражението за прихващане, ищецът признава, че през 2009 г.
фирмата на ответника е монтирала радиатори, лира и електрически котел в жилището
на ищеца, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. *****. Сочи, че за материалите,
посочени в отговора на исковата молба и труда ищецът заплатил още през 2009 г., но
поради приятелските отношения, които са имали страните, не са издавани фактури, и
същият не разполага с документ за плащането. Оспорва да е приел работата, никога не
е имало договор и цялостното изпълнение е на основа приятелски отношения. Счита,
че не са налице предпоставки за извършване на прихващане, тъй като към 31.12.2020 г.
ответникът не е имал ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ищеца, а при
условията на евентуалност счита вземането за погасено по давност.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване, че между тях е бил сключен договор за заем от дата
22.04.2019 г., по силата на който ищецът А. Д. Т., като заемодател е предоставил на
ответника П. К. М., като заемател, сумата от 3000 лв. Видно от приложения на л. 7 от
делото договор, страните са уговорили падеж за връщане на заема - до 22.04.2020 г.
Сумата на заема е предадена на заемателя на 22.04.2019 г. в брой, видно от
приложената по делото разписка, подписана от ответника.
Изпълнението на задълженията на заемателя по договора за заем са обезпечени
със запис на заповед, издаден на 22.04.2019 г. от ответника, по силата на който
последният се е задължил неотменимо да плати без протест и разноски сумата от 3000
лв. на ищеца, на падежа 22.04.2020 г., който е приложен в оригинал по ч.гр.д. №
15428/2022 г. по описа на СРС, 161 с-в.
Представени са нареждания за кредитен превод в полза на ищеца А. Т., с
наредител трето на спора лице – З. П. Т., съответно за сумата от 250 лв. от дата
30.04.2019 г., за сумата от 500 лв. от дата 12.06.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата
25.07.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 27.09.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата
24.10.2019 г., за сумата от 250 лв. от дата 05.12.2019 г. и за сумата от 250 лв. от дата
2
26.02.2020 г. ( л.28-34 от делото).
Представени са по делото разписки за извършени плащания към „Топлофикация
София“ ЕАД за апартамент 162, находящ се на адрес: гр. София, *****
Представен е протокол от съдебно заседание, проведено по гр.д. № 20407/2021 г.
по описа на СРС, 79 с-в. (л.57 – 63).
По делото е представено и Решение № 20047732/13.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 20407/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в. между същите страни с различен
предмет (л. 73-81).
Между страните е имало и други правоотношения по договори за заем, видно от
приложените договори за заем и разписки за получаване, съответно о дата 16.03.2015 г.
за сумата от 9990 лв. с падеж 30.09.2015 г. и от дата 17.03.2015 г. за сумата от 9990 лв.
с падеж 30.09.2015 г.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Калин М. Крумов, Милена Теофилова И. и З. П. Т..
От показания на свидетеля Крумов се установява, че същият е приятел на ищеца
А., а ответника П. е виждал веднъж на сватбата на А.. Ищецът живее в кв. „Овча
купел“, близо до бул. „Линкълн“, като апартаментът отоплява на котле, което е
монтирано през 2009 г . от фирмата на ответника П.. Ищцата споменала, че е заплатила
всичко за монтажа на котлето и знае за уговорките от А.. Интересувал се от цената,
защото по това време свидетелят също обмислял възможността за изграждане на
такава инсталация, но цената била непосилна.
От показанията на свидетелката И. се установява, че същата познава ищеца А., а
ответникът П. виждала няколко пъти на общи сбирки с А.. Апартаментът на ищцата се
намира и преди включването на сградата към „Топлофикация“ се е отоплявал на котле,
което е монтирано през 2009 г . от фирмата на ответника П.. По това време
свидетелката обмисляла алтернативен начин на отопление, но сумата от около 10000
лв. била непосилна, поради което избрала друг метод на отопление. А. е платила
цената за котлето, като двете са обсъждали, че тя е дала толкова пари. Свидетелката не
е чувала П.ва да е имал претенции към А. за това котле преди делото.
От показанията на свидетелката Т. се установява, че познава ответника П. от
2008 г., като работила в неговата фирма до 2022 г. като счетоводител. Позна и ищцата
А. от П., като ходила няколко пъти на гости в дома й. А. закупила жилище в кв. „Овча
купел“ и предприела ремонт, като възложила на П. монтаж на котле, радиатори, лири и
кранове. Ремонтът бил финансиран със средства на П.. Между А. и П. имало два
договора заем от дата 16.03.2015 г. и от 16.03.2015 г. всеки от тях за сумата от по 9990
лв., платени в брой. Тъй като давността изтичала, договорите се преподписали,
единият за 9990 лв., а другият за остатъчна стойност от 3000 лв. от м. 04/2019 г. След
2018 г. погА.ването започнало през лична банкова сметка на свидетелката, като парите
давал П., а свидетелката превеждала в личната сметка на А.. Плащали редовно до м.
02.2020 г., след което преустановили плащанията, заради пандемията и П. спрял да
дава пари за преводи. Фирмата на П. е с дейност „проектиране, доставка и монтаж на
отоплителна и вентилационна, климатична ВиК инсталация“. Не знае защо П. лично е
извършвал монтажа, но не са издавани никакви фактури от фирмата за монтажа на
котлето. Сумите се плащали през сметка на свидетелката, защото не трябвало да
минават през сметка на фирмата. Свидетелката знае за уговорка към края на заем да
бъде приспадната сумата на ремонта, за което знае от П..
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено
от инж. С. Г. Минчев, вещото лице по което, след обстойно проучване за локални
отоплителни инсталации, аналогични с тези в процесния имот, е определило
стойността на инсталацията към датата на заключението в размер на 2800 лв. Вещото
лице е посочило, че към 2009 г. няма данни за компонентите и монтажа за подобни
инсталации, като отбелязва, че за 2009 г. е характерна със срив на цените на пазара.
Вещото лице е посочило, че цената на инсталацията към 2009 г. е на стойност 1800 лв.
В съдебно заседание вещото лице, пояснява, че при изготвяне на оценката е установил
марката на котела, който е монтиран в момента. Към датата на изготвяне на
3
заключението е направил средна цена на база съпоставка на различни марки котли,
съпоставими по възможности по възможности и параметри с процесното котле.
Посочило е, че няма как да се остойности всяка част от инсталацията, тъй като липсва
спецификация. При оглед на място е констатирал, че инсталацията включва котел,
разводка и радиатори, монтирани тогава. Уточнява, че цената, посочена в
заключението включва цялата инсталация – котел и радиатори, както и труд, т.е.
изработване и монтиране на процесната инсталация.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е издател по валиден и редовен от
външна страна запис на заповед за претендираната сума от 3000,00 лв., по който
ищецът се легитимира като поемател, както и че е настъпила изискуемостта на
вземането по него. С оглед изричните твърдения за наличие на каузално
правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис на заповед, ищецът
следва да докаже, че с ответника е сключил договор за паричен заем, по силата на
който на 22.04.2019 г. му е предоставил сумата от 3000 лв., а ответникът се е задължил
да я върне до 22.04.2020 г.
Ответникът следва да докаже погА.ване на паричното си задължение, респ. –
възражението си за прихващане, а именно – че ищцата му е възложила да монтира
отоплителна инсталация в притежаван от нея имот, находящ се в гр. София, ж. к.
*****, че е изпълнил възложената му работа и ищцата е приела същата, както и че е
следвало да му заплати до 31.12.2020 г. сумата от 3250,00 лв., представляваща
стойност на материали, доставка и труд за монтажа.
Макар с исковата молба ищецът да е разкрил основанието на издадения запис на
заповед и същото да е въведено в предмета на делото, предметът на предявения иск по
реда на чл.422 ГПК е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект,
доколкото въз основа на същия е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 10 от ГПК, като наред с това на доказване подлежи и
съществуващо каузално правоотношение и възникналото вземане от същото, и
релацията между записа на заповед и каузалното правоотношение. Предвид изложено,
на първо място съдът следва да обсъди въпроса дали процесното вземане е възникнало
въз основа на редовен от външна страна менителничен ефект.
Съдът намира, че предвид съдържанието на приложения към заповедното
производство запис на заповед, същият е редовен от външна страна менителничен
ефект, доколкото е спазено изискването за форма, регламентирано в разпоредбата на
чл. 535 ТЗ, респективно съдържа необходимите реквизити, а именно: наименованието
„запис на заповед“, изразът „запис на заповед“, поемането на безусловно задължение
за заплащане на определена парична сума – 3000 лв., като е уговорен падеж – на
определен ден, посочено е мястото на издаване, както и мястото на плащане и лицето,
на заповедта на което следва да се плати – ищецът А. Т.. Налице е и подпис на издателя
П. М. и същият не е оспорил авторството на документа. Следователно представеният
запис на заповед удостоверява възникването на подлежащо на изпълнение вземане,
чийто падеж е настъпил на дата 22.04.2020 г.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, какъвто именно е настоящия случай, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погА.ване на вземането по записа на
заповед (в този смисъл ТР № 4/2013 ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай по делоо изобщо липсва спор, че между страните е сключен
договор за заем от дата 22.04.2019 г., за сумата от 3000 лв. и с падеж на връщане
22.04.2020 г., поради което този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от
4
доказване между страните. Липсва спор между страните, а и релацията между записа
на заповед и договора за заем, сключен между страните, може да се обоснове при
констатираната пълна идентичност между страните, сумата, дата на
издаване/сключване и падеж, съдържащи се ценната книга и договора.
След като между страните няма спор по отношение на възникването на
каузалното правоотношение във връзка с издадения запис на заповед, на изследване
подлежат направените от ответника релативни възражения, които в случая се свеждат
до възражение за частично погА.ване на претендираната сума. За доказване на
въведеното възражение са представени платежни нареждания в общ размер на 2000 лв.,
правени в периода от 30.04.2019 г. до 26.02.2020 г., като наредител на сумите е
разпитания свидетел З. П. Т., а като основание за плащането е посочено „паричен
превод“. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т.. При анализа
на така събраните доказателства, съдът намира, че не е доказано възражението на
ответника за частично погА.ване на договора за заем. Съдът принципно кредитира
показанията на св. Т. по отношение на това, че същата е превеждала сумите, дадени от
ответника по банкова сметка на ищеца, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви. Същевременно обаче по делото беше доказано, че между страните
съществуват и други договори за заем, за които ищецът по иска твърди, че се отнА.т
направените плащания. Доколкото в представените платежни нареждания не е заявено
кое задължение се погА.ва, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76, ал.
1 ЗЗД, според която когато плащането не е достатъчно да погаси всички задължения,
при две еднородни задължения, погА.ва се най-обременителното за длъжника
задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погА.ва се най-
старото. В случая, от представените по делото договори за заем, се установи, че
страните са били обвързани и от други два договора за заем, съответно от дата
16.03.2015 г. за сумата от 9990 лв. и от 17.03.2015 г. за сумата от 9990 лв., за които
липсват твърдения и доказателства да са били погасени. Напротив, от показанията св.
Т. се установи тъкмо обратното, а именно, че по двата договора са извършвани
редовни погА.вания до Пандемията през 2020 г., когато ответникът спрял да й дава
пари за погА.ване на заемите. В този смисъл и доколкото задължения по двата
договора от 2015 г., за които не се твърди и липсват доказателства да са били погасени
са по-стари от задължението, предмет на настоящото дело, то по аргумент от чл. 76,
ал. 2 ЗЗД с направените плащания с представените платежни следва да се погА.т
задълженията по договорите от 2015 г.
По отношение на изнесените от св. Т. данни за предоговаряне на двата договора
за заем от 2015 г. следва да се посочи, че такива твърдения не са наведени от нито една
от страните по делото, поради което този факт не следва да се обсъжда. Независимо от
това, съдът не би могъл да кредитира показания на св. Т., в частта, в която изнА. данни,
че процесния договор за заем от април 2019 г. всъщност представлява предоговаряне
на един от двата договора за заем от 2015 г., тъй като от една страна, същата не е
възприела лично уговорките между страните, и от друга страна показанията й
противоречат на изявлението на ответника, обективирано в подписаната от него
разписка за получаване на сумата именно въз основа на процесния договор за заем. Тук
следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК относно
недопустимостта на събиране на свидетелски показания за оспорване съдържанието на
изходящ от страна частен свидетелстващ документ, какъвто е разписката.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е възникнало и съществува валидно
вземане на ищеца срещу ответника в размер на 3000 лв. въз основа на сключения
между страните договор за заем, обезпечен с издадения запис на заповед.
Предвид извода за доказаност на вземането по иска, на разглеждане подлежи
релевираното от ответника възражение за прихващане с негово вземане срещу ищеца в
размер на в размер на 3250,00 лв., представляващо стойност на монтаж на отоплителна
инсталация, изпълнен от ответника по възлагане на ищцовата страна в притежаван от
нея имот в гр. София, ж. к. ***** от дата м. март 2019 г., а при условията на
евентуалност, като сума, с която ищцовата страна се е обогатила без основание, а
ответникът е обеднял.
5
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните в хода на делото
гласни доказателства се установи, че действително ищецът е възложил на ответника, а
последният е изпълни изработване и монтаж на ел. отоплителна система (котел,
радиатори и връзки) в имота на ищеца. Ответникът не оспорва и размерът на
уговореното възнаграждение за изработването и монтирането на отоплителната
инсталация с компонентните, посочени от ответника, а именно 2 бр. радиатори на
стойност 500 лв., 1 бр. лира на стойност 100 лв., окомплектовка на елементите 200 лв.,
150 лв. тръби и фитинги, електрически котел на стойност 1500 лв. и 800 лв. монтажни
дейности и труд, или общо 3250 лв., като в подаденото в първото по делото съдебно
заседание писмено становище изрично заявява, че е заплатил цената на инсталацията,
съобразно посочените от ответника компоненти и за труда още през 2009 г.
Същевременно съдът намира, че възражението за плащане на претендираната цена по
възражението за прихващане остана недоказано, доколкото съдът не би могъл да
кредитира показанията на свидетелите Крумов и И. в тази им част. Това е така, тъй
като нито един от тях не е възприел лично предаването на парите от ищеца на
ответника, нито пък са възприели лични техни уговорки. В този смисъл и двамата
свидетели изнА.т данни за предоставена им от ищеца информация, респективно
същите имат значението на косвени доказателства, поради което съдът не би могъл
само въз основа на тези показания, да възприеме фактът на плащане за доказан.
Независимо обаче от доказаното съществувало вземане на ответника срещу
ищеца за възнаграждение за извършен монтаж на ел. инсталация, в случая и предвид
изричното възражение на ищеца в тази насока, приложение следва да намира
разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, според която прихващане се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на
давността. Следователно за да уважи възражение за прихващане съдът следва да се
провери дали към момента на възникване на пасивното вземане, активното вземане на
ответника, с което същият иска да бъде извършено прихващане, е било ликвидно,
съответно непогасено по давност. Предвид конкретиката на казуса, вземането на
ответника е възникнало през 2009 г., в който момент и същото е станало изискуемо,
предвид обстоятелството, че страните не спорят, а и от събраните доказателства се
установи, че работата е била приета още тогава. Твърдението на ответника, че било
уговорено плащането на възнаграждението да бъде извършено в срок до 31.12.2020 г.
остана недоказано. От друга страна съдът намира, че уговарянето на срок за плащане
по договор за изработка, изпълнен през 2009 г., 11 години по-късно противоречи на
житейската и правна логика, поради което съдът намира, че посочената дата е
произволно посочена от ответника, за да избегне последиците на давността.
Следователно вземането на ответника за възнаграждение по договора за изработка се
явява погасено по давност с изтичането на 5 години от неговата изискуемост, или към
датата на изискуемостта на вземането на ищеца – 22.04.2020 г. вземането на ответника
е било погасено по давност. При това положение и по арг. от чл. 103, ал. 2 от ЗЗД
прихващането на вземането на ищеца с вземането на ответника е недопустимо, тъй
като преди изтичането на давността на активното вземане, пасивното въобще не е
съществувало.
Неоснователно се явява и възражението за прихващане със същото вземане, но
на извъндоговорно основание, доколкото по делото беше доказана облигационната
връзка между страните, поради което задължението на ответника и вземането на ищеца
са възникнали въз основа на валиден договор за изработка, и в случая не е налице
неоснователно разместване на блага, респективно обогатяване на ищеца, чрез
спестяване на средства и обедняване на ищеца, чрез тяхното влагане, каквото би могло
да е налице при липсата на договорно правоотношение.
Поради изложеното по-горе възражението за прихващане на ответника се явява
неоснователно и предвид извода за основателност и доказаност на предявения иск,
същият следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
6
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, а именно 60 лв. платена държавна такса и 330
лв. платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, както
следва: 60 лв. платена държавна такса, 100 лв. платен депозит за вещо лице и 600 лв.
заплатен адвокатски хонорар. Искането на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на още 600 лв. (по 200 лв. за 3 заседания) следва да се
отхвърли, тъй като липсват доказателства същото да е заплатено. Действително в
представения договор за предоставяне на правна помощ е уговорено възнаграждение
по 200 лв. за всяко заседание, но в договора е удостоверено плащането единствено на
основното възнаграждение, а допълнителни доказателства за заплащане на
допълнително уговореното адвокатско възнаграждение не са представени.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца А. Д. Т. , ЕГН:
**********, положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника П. К.
М., ЕГН: **********, че ответникът П. К. М., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на ищеца А.
Д. Т. , ЕГН: **********, сумата от 3000,00 лв., представляваща вземане по издаден от
ответника запис на заповед от 22.04.2019 г., с падеж на 22.04.2020 г., обезпечаващ
задължение на ответника в размер на 3000 лв. по договор за заем между страните от
22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.04.2022 г. по ч. гр.
д. № 15428/2022 г. на СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Т. , ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 390 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 760 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7