№ 2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІ-ти състав в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 413 по описа
за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на Н.И. *** , против издаден
от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт
/РА/ №Р-03000320002179-091-001/25.09.2020г. в частта му, с която за данъчни периоди 2014 г. , 2015
г. , 2016 г. и 2017 г. са установени задължения
за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер на главницата от 19 400, 41
лв. и общ размер на лихвата от 7 404,17
лв. , който в същата част е потвърден с Решение /Р/ № 283/18.12.2020 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/.
С жалбата са релевирани
доводи за издаване на оспореният РА в нарУ.ие на материалния закон и процесуалните правила с
аргумента, че изложените в него констатации били направени при липсата на
задълбочен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства, в
резултат на което същият бил основан на предположения. С допълнително
представена уточняваща молба /л.12/ са отправени с т.2 от
същата конкретни възражения по прилагането на материалния закон относно всеки
един от включените в предмета на спора данъчни периоди. Иска се цялостна отмяна
на оспорената част от РА, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от назначеният
по ЗПП адвокат Т.Р..
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт В. моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователа, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1334,14 лв.
След преценка на
събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
І. По допустимостта на жалбата
:
РА № Р-03000320002179-091-001/25.09.2020 г. е бил обжалван в горепосочената негова част
по административен ред, като е потвърден
с решение № 283/18.12.2020 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна.
Последното е било съобщено на жалбоподателя на 8.02.2021 год., а жалбата до
АС-Варна е подадена на 23.02.2021 год. /л.16 от делото/ , след което е приета в
дирекция “ОДОП” – Варна с вх.№ 763-6/23.02.2021 год. Видно е спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно,установява се,че жалбата е подадена от адресат на
оспореният РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване,поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
ІІ.
По валидността,формата и процесуалната
законосъобразност на РА :
Ревизията на Н.И.Ч. обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018
г. ,като същата е започнала със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03000320002179-020-001/16.04.2020 г., издадена от Н. И. Б. на длъжност “Началник сектор”.
Б. е
оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-2273/20.12.2018 г. /л.1-2 от преписката/. С така издадената ЗВР е
определен срок за извършване на ревизията три месеца от датата на връчването
й,което е било сторено на 11.05.2020 год. От определения със ЗВР ревизиращ екип в състав
: гл.инспектор по приходите Б. Т.Б./ръководител на
ревизията/ и старши инспектора по приходите Т.Й.Т. е съставен
в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК ревизионен доклад /РД/ № Р-030003200002179-092-001/25.08.2020
г. ,връчен на ревизираното лице /РЛ/ на 31.08.2020 год. В срока по чл.117,ал.5 от ДОПК е подадено на
14.09.2020 г. възражение срещу РД , което е приложено на л.1640 от преписката. В
срока по чл.119,ал.2 от ДОПК, считано от 15.09.2020 г. е издаден процесният ревизионен акт №
Р-03000320002179-091-001/25.09.2020 г. от
органа възложил ревизията – началник сектора Б. и ръководителя
на ревизията главен инспектор Б.. В проведеното на 22.06.2021 г. съдебно
заседание е извършена проверка на електронните подписи на органите по приходите
Н. И. Б. , Б. Т.Б.и Т.Й.Т. , при която в противоречие
с наведеното от жалбоподателката възражение е
установено, че всички те са валидно положени, съответно в РД и в РА.
Видно е от гореизложеното, че оспореният РА е издаден от органи по
приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119,ал.2 от ДОПК, поради
което съдът намира РА за валиден.
Установява се ,че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата
на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание ,а представляващият неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на
което съдът приема за спазена установената от закона форма.
Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове,като
повдигнатото от жалбоподателя без излагане на конкретни аргументи възражение за
допуснати нарУ.ия на процесуалните правила, съдът намира
за неоснователно. За провеждането на ревизия при особени случаи – чл.122,ал.1,т.2
и т.7 от ДОПК е съставено от органите по приходите уведомление по чл. 124, ал.1
от ДОПК №
Р-03000320002179-113-001/2.06.2020 г. , което
е редовно връчено на Ч. на 10.06.2020 г., но в предоставения й срок същата не
се е възползвала от правото си да изрази становище и да представи
доказателства. Въз основа на впоследствие
представените от нея доказателства жалбоподателката възразява за неправилно извършена от приходните
органи тяхна преценка, т.е. по същество
се претендира необоснованост, а не процесуална незаконосъобразност на РА.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА:
1. Данъчен период 2014 год. :
Извършена е показаната в таблицата на
стр.53-54 от РД съпоставка между стойностите на направените от РЛ разходи и
получените от него доходи, при която е установено превишение на първите над
вторите в размер на 24 834, 56 лв., което е квалифицирано като основание
по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК за
провеждане на ревизия при особени случаи и от друга страна като доход с
неизвестен източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ вр. с чл. 123, ал.1, т.1
от ДОПК.
При определяне на данъчната основа по реда
на чл.122, ал.4 от ДОПК е установен още един доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ в общ левов размер на 537,81 лв., представляващ получени
от неизвестен платец два валутни превода
по банковата сметка на жалбоподателката , първият на
4.03.2014 г. с левова равностойност от 179,27 лв. ,а вторият на 26.03.2014 г. с левова
равностойност от 358, 54 лв., който е квалифициран като основание по чл. 122,
ал.1, т.2 от ДОПК.
За определяне по реда на чл.17 от ЗДДФЛ на
общата годишна данъчна основа, към така установените доходи са прибавени доходи
от трудови правоотношения в размер на 6245,87 лв., доходи от упражняване на
свободна професия в размер на 1582,50 лв. и доходи от наем в размер на 8854,18 лв. , като
по този начин същата е определена в размер на 42 054, 92 лв. Спрямо този
размер на общата годишна данъчна основа е определен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ
в размер на 4205 лв. , от който са приспаднати удържаният в размер на 617,03
лв. данък от платеца на дохода от трудови правоотношения и удържаният в размер
на 885,42 лв. данък от платеца на дохода
от наем, като по този начин е определен дължим данък в размер на 2702,55 лв.
След приспадане на внесен в размер на 83 лв.
данък е установено горепосоченото задължение за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 2 619,55 лв.
Повдигнатият с жалбата
спор по отношение на установените за данъчен период 2014 г. задължения, съгласно съдържанието на подадената по адм.
ред жалба и съдържанието на подадената до съда уточняваща молба на л.12, касае установеното в размер на 24 834,56 лв.
превишение на разходи спрямо доходи, което в частност представлява функция от установените
в размер на 24 447, 88 лв. разходи, представляващи преводи към С.А.У./ ред
17 от таблицата на стр. 53 от РД/. Същевременно
и доколкото с отправеното от жалбоподателката искане
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза / л.48-49 от
делото/ се оспорва правилното определяне
на доходите от свободни професии с възражението, че нормативно определените по
ЗДДФЛ разходи неправилно при извършената от приходните органи съпоставка били включени повторно като разходи въпреки приспадането
на сумите за тях от дохода деклариран от нея в ГДД за 2014 г., то предмета на
спора включва и нормативно признатите
разходи за доходи от упражняване на свободна професия в размер на 527,50 лв. –
ред 18 от таблицата на стр. 54 от РД.
За доказване на възражението си във
връзка с преводите към С.А.У.в размер на 24 447,88 лв., жалбоподателката
представя в хода на ревизионното производство разписки приложени на л. 69 и 70
от преписката по адм. обжалване. Първата от тях е с дата 3.10.2014 г. и се
отнася за получаване от Ч. на предоставена
от У. сума от 4000 евро /7823,32 лв./ за
отговорно пазене за срок от един календарен месец, а втората е с дата 5.11.2014
г. и също се отнася за получаване от нея
на предоставена от У. сума от 8500 евро /16624,56 лв./ за отговорно пазене за
срок от един календарен месец. С тези доказателства жалбоподателката
цели да обоснове тезата си , че превода от 24 447,88 лв. представлява връщане на У.
на предоставените от него с въпросните две разписки суми, поради което сумата
по него неправилно е квалифицирана от
приходните органи само като разход.
Сумите по двете разписки с обща левова
равностойност в размер на 24 447,88 лв. не са признати от ревизиращите
органи като приход с аргумента, че разписките в качеството си на частни
документи не притежават сами по себе си доказателствена сила. С тези съображения
безспорно установеният факт за превод от Ч. към У. на сумата от 24 447,88
лв. е квалифициран с РА единствено като
разход.
Така направените от приходните органи правни
изводи, съдът намира за правилни.
Процесните разписки действително представляват частни документи,
които в случая нямат установена достоверна
дата по смисъла на пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.181, ал.1 от ГПК. Същата очевидно
е оспорена от ревизиращите органи, при което и с оглед на това, че с тях се
цели установяване на положителен и благоприятен за РЛ юр.
факт за получаване през 2014 г. на
парични средства в размер на 24 447,88 лв. , то в негова доказателствена
тежест е установяването на достоверна дата. Такива доказателства не са
представени от Ч. в хода на ревизионното производство, нито пък каквито и да
било други такива, които да установят реалното движение на парични средства от У.
към нея. Достоверна дата не е доказана от жалбоподателката
и в хода на съдебния процес чрез
събраните в съответствие с пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл. 181, ал.2 от ГПК гласни
доказателствени средства – разпитаната свидетелка К. В. дава показания единствено
за разписките от 2018 г. касаещи лицето К.
А./ приложени на л.50-54 от преписката
по адм. обжалване / , но не и за тези отнасящи се до С.А. У., а свидетелката И.Т.А.
дори не е в състояние да даде конкретни показания за каквито и да било
разписки, като единствено заявява, че била виждала единствено лицето В. И.Е. Г..
Съобразно тези обстоятелства и
доколкото съгласно чл. 180 от ГПК частните документи притежават само формална
доказателствена сила, то съдържанието на процесните разписки остава недоказано.
В този смисъл и противно на наведеното от жалбоподателката
възражение, доказателствения извод на приходните органи за липсата на получени от
Ч. през 2014 г. парични средства в размер на 24 447,88 лв., съдът намира
за обоснован. Съответно, от този
правилно установен факт е изведен от приходните органи правилен правен извод,
че извършеният от Ч. към У. превод на сума в размер на 24 447,88 лв. представлява единствено разход.
Що се касае до доходите от друга стопанска
дейност, същите са посочени на ред 3 от таблицата на стр.53 от РД – те са в размер
на 2110 лв., получаването на които не се оспорва от жалбоподателката. Спорен е нормативно признатият разход,
който съгласно чл. 29,ал.1, т.3 от ЗДДФЛ е в размер на 527,50 лв. Този разход е
включен в ред 18 от таблицата на стр.54 от РД като част от сумата 1511,30 лв.,
която включва и нормативно признатия разход за доходи от наем /последният не е
спорен/. Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателката
би имало смисъл, ако нормативно признатият разход бе два пъти включен със
следващ от това ефект на увеличаване на недостигът на парични средства, което в
случая не е налице – в ГДД за 2014
г. този доход не е деклариран, при което
е невярно твърдението на Ч. ,че разхода във връзка с него бил приспаднат. С
оглед последното и при положение, че в колоната за постъпления е включена на
ред 3 сумата за доход от друга стопанска дейност в размер на 2110 лв., която включва и нормативно признатия разход от 527,50 лв., то включването на същият разход
в колоната за разходи на ред 18 не води до двойното му отчитане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
въпреки дадените й указания по доказателствената тежест, жалбоподателката
не опровергава направените с РА спорни фактически констатации, което в
съчетание с безспорно установените такива въз основа на събраните от приходните
органи и служебно проверени от съда доказателства, установява наличието на основанията
за ревизия по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. В тази връзка съдът не приема за
правилна и обоснована извършената по искане на жалбоподателката
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като даденото от вещото лице заключение
изцяло почива на твърденията на Ч. и в този смисъл не представлява нищо повече
от тяхното преповтаряне.
Към правилно и обосновано установените по
гореизложените съображения факти за размера на общата годишна данъчна основа,
правилно е приложен с РА материалния закон от нормата на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ
като за данъчен период 2014 г. е установено задължение в размер на главницата
от 2 619,55 лв. и размер на лихвата
от 1437,66 лв. По тези съображения
жалбата на Ч., с която се оспорва по-малък от установения с РА размер на
главницата, а именно 2403,74 лв. и същият размер на лихвата, подлежи на отхвърляне като неоснователна.
2. Данъчен период 2015 год. :
Извършена е показаната в таблицата на стр.55-57
от РД съпоставка между стойностите на направените от РЛ разходи и получените от
него доходи, при която е установено превишение на първите над вторите в размер
на 42 277,96 лв., което е квалифицирано като основание по чл. 122, ал.1,
т.7 от ДОПК за провеждане на ревизия при
особени случаи и от друга страна като доход с неизвестен източник по смисъла на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ вр. с чл. 123, ал.1, т.1 от ДОПК.
При определяне на данъчната основа по реда
на чл.122, ал.4 от ДОПК е установен още един доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ в общ размер на 18 149,19 лв.,
представляващ получени по банкови сметки
на жалбоподателката парични средства от Д.К. в размер
на 2000 лв., от Н. Л. в размер на 70,04 лв., от „Ванс Сий Трейд“ ООД в размер
на 6300 лв. и от В.Я.в размер на 5000 евро с левова
равностойност от 9779,15 лв., който е
квалифициран като основание по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК.
За определяне по реда на чл.17 от ЗДДФЛ на
общата годишна данъчна основа, към така установените доходи са прибавени доходи от трудови
правоотношения в размер на 1316,76 лв., доходи от упражняване на свободна
професия и извънтрудови правоотношения в размер на 5382,00 лв. и доходи от наем в размер на 5400 лв. , като по
този начин същата е определена в размер на 72 525, 91 лв. Спрямо този размер на
общата годишна данъчна основа е определен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на 7252 лв. , от който е приспаднати удържаният в размер на 131,68 лв.
данък от платеца на дохода от трудови правоотношения , като по този начин е
определен дължим данък в размер на 7120,32 лв. След приспадане на внесен в
размер на 520 лв. данък е установено
горепосоченото задължение за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата
от 6600,32 лв.
Повдигнатият с жалбата спор по отношение на установените за
данъчен период 2015 г. задължения,
съгласно съдържанието на подадената по адм. ред жалба и съдържанието на подадената
до съда уточняваща молба на л.12,
касае установеното в размер на 42 277,96
лв. превишение на разходи спрямо доходи, което в частност представлява функция от
установените в размер на 62 488,77 лв. разходи, представляващи
преводи към С.А.У./ред 21 от таблицата на стр. 56 от РД/. Оспорва се и дадената с РА квалификация на сумата
от 18 149,19 лв. като облагаем доход /ред 9 от таблицата на стр.56 от РД/ – възразява се
от Ч. , че сумата представлява върнати оборотни средства и получени заеми по
причина на което същата неправилно била определена като облагаем доход.
Същевременно и доколкото с отправеното от жалбоподателката
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза / л.48-49 от
делото/ се оспорва правилното определяне
на доходите от свободни професии с възражението, че нормативно определените по
ЗДДФЛ разходи неправилно при извършената от приходните органи съпоставка
били включени повторно като разходи
въпреки приспадането на сумите за тях от дохода деклариран от нея в ГДД за 2015
г., то предмета на спора включва и
нормативно признатите разходи за доходи от упражняване на свободна
професия в размер на 2394,00лв. – ред 22 от таблицата на стр. 57 от РД.
За доказване на възражението си във връзка с преводите към С.А.У.в размер на 62 488,77
лв. , жалбоподателката представя в хода на
ревизионното производство 7 бр. разписки приложени на л. 70/гръб/- л.74 от
преписката по адм. обжалване. Същите са с дати 12.01.2015 г., 23.03.2015 г. ,
18.04.2015 г. , 12.05.2015 г. , 24.07.2015 г. , 23.09.2015 г. и 15.12.2015 г., и се отнасят
за получаване от Ч. на предоставени от У. суми в евро за отговорно пазене за срок от един календарен
месец, чиято левова равностойност е в общ размер на 62 488, 77 лв. С тези доказателства жалбоподателката
цели да обоснове тезата си , че превода от 62 488,77
лв. представлява връщане на У. на предоставените от него с въпросните седем разписки суми, поради което сумата по него неправилно е квалифицирана от приходните органи
само като разход.
Сумите по седемте разписки с обща левова равностойност в размер
на 62 488,77 лв. не са признати от ревизиращите органи като приход с аргумента,
че разписките в качеството си на частни
документи не притежават сами по себе си доказателствена сила. С тези
съображения безспорно установеният факт за превод от Ч. към У. на сумата от 62 488,77
лв.
е квалифициран с РА единствено като разход.
Така направените от приходните органи правни изводи по отношение
на разхода представляващ превод към У. /ред 21 от таблицата на стр. 56 от РД/ ,
съдът намира за правилни по същите съображения изложени за данъчен период 2014
г., поради което препраща към мотивите в тази им част.
Изразената от жалбоподателката теза по
отношение на дохода от 18 149,19 лв. очевидно не съдържа отричане на факта
за получаване от нея на сума в същият размер. Съобразно тези обстоятелства, на Ч.
принадлежи доказателствената тежест за установяване на твърдяното от нея основание
за получаване на сумата след като на същото тя му придава смисъла на
положителен и благоприятен юридически факт, сочещ на необлагаем доход по смисъла на чл. 13
от ЗДДФЛ. За установяване на основанието за така получените суми, при извършена
на Ч. проверка е отправено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г. ,но отговор не е
представен – материалите от проверката приключила с протокол № ПФ-03000319000930-073-001/23.03.2020
г. са приобщени към ревизионното
производство с протокол № Р-03000320002179-ППД-001/13.07.2020
год. При извършването на проверката са получени чрез насрещна проверка на „Ванс
Сий Трейд“ ООД писмени обяснения от управителя на дружеството Д. Ч. /л.1048/ и
синтетичен счетоводен регистър по сметка 159 -други заеми и дългове за период
от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 год. По
отношение на останалите три лица участващи в превода към Ч. на сумата от 18 149,19
лв. – Д.К., Н. Л. и В.Я./починал/ ,
процесуални действия чрез извършването на насрещна проверка са предприети от
ревизиращите органи само към първият, но резултати не са получени.
Според дадените от Д. Ч. писмени обяснения, сумата от 6300 лв. е
върната на жалбоподателката Н.Ч. в качеството й на
наследник на В. Ч. /починал съдружник във „Ванс Сий Трейд“ ООД/, която през
2005-2010 г. е изградила в обект на дружеството със средства на собствениците
съоръжение-ограда. Предвид наличието
единствено на горепосоченият счетоводен синтетичен регистър на сметка 159 и
отсъствието на документ въз основа на
който е направен превода от 6300 лв. към
жалбоподателката
Ч. ,нито такъв с информация, че получената от нея сума представлява отписано
задължение към В. Ч., приходните органи не са приели соченото от Д. Ч.
основание за превода на сумата от 6300 лв.
Така направеният от приходните органи извод , съдът намира за правилен и обоснован. Като има предвид
липсата на каквито и да било документи за соченото от Д. Ч. основание за
превода и обстоятелството за родствената връзка между нея и жалбоподателката Н.Ч.
/сестри според признанието в приложените на л.1126 писмени обяснения/, както и предвид
липсата на представени от жалбоподателката в съдебно
заседание доказателства за същото, съдът намира, че соченото от жалбоподателката основание за извършеният от „Ванс Сий
Трейд“ ООД към Н. Ч. превод на сумата от 6300 лв. остава недоказано. Неизвестното основание в
никакъв случай не дава правната възможност за квалифициране на получената сума
като необлагаем доход по чл.13 от ЗДДФЛ, поради което по аргумент на противното
същата правилно е квалифицирана с РА като облагаем доход от друг източник по
смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Въпреки дадените от съда указания, освен в хода на ревизионното
производство жалбоподателката не представя и в хода
на съдебното производство доказателства за основанието на получените от Д.К., Н.
Л. и В.Я.суми, поради което по същите съображения като
тези относно получената от „Ванс Сий Трейд“ ООД сума, съдът намира, че те
правилно са квалифицирани като облагаем доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
Що се отнася до доходите
от друга стопанска дейност, същите са посочени на ред 3 от таблицата на стр.56
от РД – те са в размер на 7176 лв., получаването на които не се оспорва от жалбоподателката. Спорен е нормативно признатият разход,
който съгласно чл. 29,ал.1, т.3 от ЗДДФЛ е в размер на 1794 лв. Този разход е
включен в ред 22 от таблицата на стр.57 от РД като част от сумата 2394,00 лв.,
която включва и нормативно признатия разход за доходи от наем /последният не е
спорен/. Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателката
би имало смисъл, ако нормативно признатият разход за доход от друга стопанска
дейност бе два пъти включен със следващият от това ефект на увеличаване на недостигът на
парични средства, което в случая не е налице
– в ГДД за 2015 г. този доход не
е деклариран, при което е невярно твърдението на Ч. ,че разхода във връзка с
него бил приспаднат. С оглед последното и при положение, че в колоната за
постъпления е включена на ред 3 сумата за доход от друга стопанска дейност в размер на 7176 лв., която включва и нормативно признатия разход от 1794 лв., то включването на същият разход
в колоната за разходи на ред 22 не води до
двойното му отчитане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
въпреки дадените й указания по доказателствената тежест, жалбоподателката не опровергава направените с РА спорни
фактически констатации, което в съчетание с безспорно установените такива въз
основа на събраните от приходните органи и служебно проверени от съда
доказателства, установява наличието на основанията за ревизия по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК. В тази връзка и по същите изложени в мотивите за данъчен
период 2014 г. съображения, съдът не приема за правилна и обоснована
извършената по искане на жалбоподателката
съдебно-счетоводна експертиза.
Към правилно и обосновано установените по гореизложените
съображения факти за размера на общата годишна данъчна основа, правилно е
приложен с РА материалния закон от нормата на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ като за
данъчен период 2015 г. е установено задължение в размер на главницата от 6600,32 лв. и размер на лихвата от 2944,83 лв. По
тези съображения жалбата на Ч., с която се оспорва по-малък от установения с РА
размер на главницата, а именно 6375,67
лв. и същият размер на лихвата, подлежи
на отхвърляне като неоснователна.
3. Данъчен период 2016 год. :
С оспореният РА са установени задължения за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на главницата от 4246,00 лв. и
лихва за периода от 3.05.2017 г. до
25.09.2020 г. /датата на издаване на РА/
в размер на 1485,80 лв.
Извършена е показаната в таблицата на стр.58-59
от РД съпоставка между стойностите на направените от РЛ разходи и получените от
него доходи, при която не е установено превишение на първите над вторите. На
ред 5 от таблицата са посочени други облагаеми доходи в общ размер
на 41 230,00 лв. , получени парични средства от С.Н., И.И., „Ърбан Лаб“ ЕООД , ЗН „Инвест“
ЕООД и „Марийн Лоджистик“
ЕООД, които са квалифицирани с РА като такива по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /с
недоказан произход/ и същевременно като
основание по чл. 122, ал.1 ,т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
При определяне на данъчната основа по реда
на чл.122, ал.4 от ДОПК и определяне по реда на чл.17 от ЗДДФЛ на общата
годишна данъчна основа, към така установените
доходи в размер на 41 230,00 лв. са прибавени доходи от упражняване
на свободна професия и извънтрудови правоотношения в размер на 4 792,50
лв., като по този начин същата е определена в размер на 46 022,50 лв.
Спрямо този размер на общата годишна данъчна основа е определен данък по чл.
48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4 602 лв. , от който е приспаднат внесения данък в
размер на 356 лв., съответно установено е
горепосоченото задължение за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
главницата от 4 246 лв.
Повдигнатият с жалбата спор
по отношение на установените за данъчен период 2016 г. задължения, съгласно съдържанието на подадената по адм.
ред жалба и съдържанието на подадената до съда уточняваща молба на л.12, касае установените в размер на 41 230,00 лв. постъпления на парични средства с недоказан
произход.
Оспорването от жалбоподателката на разходите на ред 17 от таблицата, представляващи преводи към С.А.У.в размер на 3911,66 лв. и тези на ред 16
представляващи плащания на задължения на трети лица и други собствени разходи в
общ размер на 111 929,23 лв. е лишено от правна стойност, тъй като тяхното
констатиране не води до формирането на данъчна основа – няма превишаване на
разходи спрямо доходи.
Същевременно и доколкото с отправеното от жалбоподателката
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза / л.48-49 от
делото/ се оспорва правилното определяне
на доходите от упражняване на свободна професия в размер на 4792,50 лв. с
възражението, че нормативно определените по ЗДДФЛ разходи неправилно при извършената
от приходните органи съпоставка били
включени повторно като разходи въпреки приспадането на сумите за тях от
дохода деклариран от нея в ГДД за 2016 г., то предмета на спора включва и нормативно признатите разходи за доходи от
упражняване на свободна професия в размер на 1597,50 лв. – ред 19 от таблицата
на стр. 59 от РД.
Приетата с РА като облагаем доход по чл.
35, т.6 от ЗДДФЛ сума в общ размер на 41 230 лв. включва постъпили по
банкови сметки на Ч. парични средства както следва :
-
захранване на сметка с 3000,00 лв. на 21.06.2016 г. от С.Н.
-
захранване на сметка с 200,00 лв. на 28.06.2016 г. от И.И.
-
връщане на предоставени средства от „Ърбан
Лаб“ ЕООД на 1.02.2016 г. в размер на 10 550 лв.
-
връщане на предоставени средства от „Ърбан
Лаб“ ЕООД на 4.01.2016 г. в размер на 3350,00 лв.
-
връщане на оборотни средства от „Ърбан
Лаб“ ЕООД на 8.03.2016 г. в размер на 3780,00 лв.
-
връщане на оборотни средства от „Ърбан
Лаб“ ЕООД на 12.03.2016 г. в размер на 9450,00 лв.
-
предоставен на 19.12.2016 г. от „ЗН Инвест“ ЕООД заем в
размер на 2000 лв.
-
връщане на 16.12.2016 г. от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД на заем в размер на 5500 лв.
-
връщане на 19.12.2016 г. от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД на заем в размер на 3400 лв.
По повод получената сума от С.Н. е извършена насрещна проверка на същият, при
която той не е представил отговор на отправеното му от приходните органи
искане. В хода на спомената вече проверка на Ч. , материалите от която са
приобщени към ревизионното производство, е отправено по същият повод искане към
нея, в резултат на което тя представя приложената на л. 149 разписка от
23.01.2016 г. за сума в размер на 3000 лв.
Приходните органи са установили, че посоченото в разписката ЕГН на Н. не принадлежи на това лице, че от
нейното съдържание не става ясно дали тя се отнася за получаване на заем или за
връщане на заем, както и че с оглед посочената в нея дата 23.01.2016 г. не става
ясно дали тя се отнася за процесния банков
превод от 3000 лв., чиято дата е 21.06.2016 год.
Така направените от приходните органи изводи, съдът намира за
правилни и обосновани. Разписката като частен документ притежава единствено
формална доказателствена сила, т.е. тя не се ползва с доказателствена сила по
отношение на съдържанието й, но дори това условно да не бе така, то
съдържанието е толкова противоречиво, че въз основа на него обективно не е
възможно да се направят каквито и да било доказателствени изводи - така ,в началото на текста Н.И.Ч. е посочена
като заемател получил сумата от 3000 лв. от Стоян Пенев Н. в качеството му на
заемодател ,а в края на текста в пълно противоречие с началото му е посочено , че
тази сума представлявала връщане на заем за послужване. От
друга страна няма как получена според датата на разписката на 23.01.2016 г. сума
да бъде получена и с банковия превод на датата 21.06.2016 год.
По тези съображения, съдът намира, че въпросната разписка не
доказва наведеният от жалбоподателката положителен и
благоприятен за нея юр. факт, че получената от С.Н. на
21.06.2016 г. сума в размер на 3000 лв.
представлява заем. Същевременно, в съдебно заседание Ч. не представя други
доказателства, че именно такова е основанието за така получената от нея по
банков път сума, за което доказателствената тежест е нейна, поради което основанието
за превода остава неустановено. С оглед последното, получената от Ч. в размер
на 3000 лв. сума правилно е
квалифицирана с РА като облагаем доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
За получената от РЛ от И.И. парична сума в размер на 200 лв. е отправено от приходните органи към Ч.
искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г. , но
отговор не е получен. В съдебно заседание жалбоподателката
също не представя доказателства относно основанието за така получената от нея
сума, въпреки указаната й доказателствена тежест за това. При тези
обстоятелства на неустановеност на основанието за получаване от Ч. на сумата от
200 лв., същата правилно е квалифицирана с РА като облагаем доход по чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ.
В хода на цитираната вече проверка е изискана от приходните
органи информация от третите лица „Ърбан Лаб“ ЕООД и „ЗН Инвест“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е Н.И.Ч., но отговори не са представени. Във връзка с извършените от
тези две дружества парични преводи към жалбоподателката
, писмени обяснения и документи са изискани и от Ч. с искане № ПФ-03000319000930-040003/27.11.2019
г., но такива не са представени. В съдебно заседание жалбоподателката
също не представя каквито и да било доказателства,че
е предоставила оборотни средства на „Ърбан Лаб“ ЕООД, които да са върнати с горепосочените четири
парични превода. Доказателства не са представени от нея и за получаване на заем
от „ЗН Инвест“ ЕООД. При тази липса на доказателства, съдът приема, че посоченото
в преводните документи на „Ърбан Лаб“
ЕООД основание „връщане на предоставени средства“ не е доказано. По същите
съображения приема за недоказано и посоченото в преводния документ на „ЗН
Инвест“ ЕООД основание „предоставен заем“.
С оглед последното , получените от РЛ парични средства от „Ърбан Лаб“ ЕООД в общ размер на 27 130
лв. и от „ЗН Инвест“ ЕООД в размер на 2000 лв. са с неустановено
основание, поради което правилно с РА същите са квалифицирани като облагаем
доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
По отношение на получените суми от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД в хода на насрещна проверка е
отправено от приходните органи искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ № П-03000319202959-040-001/28.11.2020 г., но представител на
дружеството не е открит. Писмени обяснения и документи са изискани и от Ч. с
искане № ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г. , но отговор не е представен.
В съдебно заседание Ч. също не представя доказателства, че е предоставила заем
на това дружество, средствата по който да са върнати с процесните два банкови
превода към нея. При тази липса на доказателства, съдът приема, че посоченото в
преводните документи основание „връщане на заем“ не е доказано. С оглед последното,
получените от РЛ парични средства от „Марийн Лоджистик“ ЕООД в общ размер на 8900 лв. са с неустановено
основание, поради което правилно същите са квалифицирани с РА като облагаем
доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
Що
се отнася до доходите от друга стопанска
дейност, същите са посочени на ред 2 от таблицата на стр.58 от РД – те са в
размер на 6 390 лв., получаването на които не се оспорва от жалбоподателката. Спорен е нормативно признатият разход, който
съгласно чл. 29,ал.1, т.3 от ЗДДФЛ е в размер на 1597,50 лв. Този разход е посочен
на ред 19 от таблицата на стр.59 от РД.
Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателката
би имало смисъл, ако нормативно признатият разход за доход от друга стопанска
дейност бе два пъти включен със следващият
от това ефект за увеличаване на недостиг на парични средства, какъвто
обаче за 2016 г. не е установен – както вече бе посочено, за този данъчен
период не е налице превишение на разходи спрямо доходи, т.е. евентуалното
отчитане на разход по-голям от действителния не би засегнало правата на РЛ, тъй
като би довело до по-нисък размер на дохода /приетият с РА размер 4792,50 лв.
би бил по-нисък от действителния/, съответно до установяване на данък в размер по-нисък
от дължимия. От друга страна, противно
на твърдението на жалбоподателката, в ГДД за 2016
г. този доход не е деклариран, при което
е невярно твърдението на Ч. ,че разхода във връзка с него бил приспаднат. При това
положение и като се има предвид, че в колоната за постъпления е включена на ред
2 сумата за доход от друга стопанска дейност
в размер на 6390 лв., която включва
и нормативно признатия разход от 1597,50 лв., то включването на същият
разход в колоната за разходи на ред 19 не води до двойното му
отчитане. С оглед последното, правилно с РА е определен доход от упражняване
на свободна професия и извънтрудови правоотношения в размер на 4792,50 лв. /
6390-1597,50лв./.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че въпреки дадените й указания по доказателствената тежест, жалбоподателката не успява да опровергае направените с РА и
оспорени от нея фактически констатации за посоченият в РА размер от 46 022,50
лв. на общата годишна данъчна основа за данъчен период 2016 г., което в
съчетание с безспорно установените такива въз основа на събраните от приходните органи и служебно проверени
от съда доказателства, установява наличието на основанието за ревизия по чл.122,
ал.1,т.2 от ДОПК. В тази връзка и по същите изложени в мотивите за данъчен
период 2014 г. съображения, съдът не приема за правилна и обоснована извършената
по искане на жалбоподателката съдебно-счетоводна
експертиза.
Към правилно и обосновано установените по гореизложените
съображения факти за размера на общата годишна данъчна основа, правилно е
приложен с РА материалния закон от нормата на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ като за
данъчен период 2016 г. е установено задължение в размер на главницата от 4246,00 лв. Неправилно обаче върху тази
главница с РА е установено задължение за лихва в размер на 1485, 80 лв. -
правилно установената лихва е в размер на 1464,99 лв. Видно обаче от уточнителната молба на Ч., с подадената от нея до съда
жалба се оспорва посоченият в решение № 283/18.12.2020 г. размер на лихвата от
1464,99 лв., който се явява законосъобразен.
По
тези съображения жалбата на Ч., с която се оспорва същият размер на главницата
и лихва в размер на 1464,99 лв. , т.е. по-малък от този по РА , подлежи на отхвърляне като неоснователна.
4. Данъчен период 2017 год.
:
С оспореният РА са установени задължения за данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 6375,00
лв. и лихва за периода от 1.05.2018 г. до 25.09.2020 г.
/датата на издаване на РА/ в размер на
1572,38 лв.
Извършена е показаната в
таблицата на стр.61-62 от РД съпоставка между стойностите на направените от РЛ
разходи и получените от него доходи, при която не е установено превишение на
първите над вторите. На ред 7 от таблицата са посочени други облагаеми доходи в
общ размер на 61 067,81 лв. , получени от С.Н., от „Дайс-55“ ЕООД , от ЗН
„Инвест“ ЕООД , от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД, от R.S.и по банкова
сметка ***, които са
квалифицирани с РА като такива по
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /с недоказан произход/ и същевременно като основание по чл. 122, ал.1
,т.2 от ДОПК за ревизия при особени случаи.
При определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК и
определяне по реда на чл.17 от ЗДДФЛ на общата годишна данъчна основа,
към така установените доходи в размер на
61 067,81 лв. са прибавени доходи
от упражняване на свободна професия и извънтрудови правоотношения в размер на 4
755,00 лв., като по този начин същата е определена в размер на 65 822,81 лв.
Спрямо този размер на общата годишна данъчна основа е определен данък по чл.
48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6 582,00 лв. , от който е приспаднат внесения
данък в размер на 207 лв., съответно
установено е горепосоченото задължение за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ
в размер на главницата от 6375,00 лв.
Повдигнатият с жалбата
спор по отношение на установените за данъчен период 2017 г. задължения, съгласно съдържанието на подадената по адм.
ред жалба и съдържанието на подадената до съда уточняваща молба на л.12, касае установените в размер на 61 067,81 лв. постъпления на парични средства с
недоказан произход.
Оспорването от жалбоподателката на разходите на ред 19 от таблицата, представляващи плащания на задължения на трети лица и други
собствени разходи в общ размер на 13 682,10 лв. е лишено от правна
стойност, тъй като тяхното констатиране не води до формирането на данъчна
основа – няма превишаване на разходи спрямо доходи.
Същевременно и доколкото с отправеното от жалбоподателката
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза / л.48-49 от
делото/ се оспорва правилното определяне
на доходите от упражняване на свободна професия в размер на 4755 лв. с
възражението, че нормативно определените по ЗДДФЛ разходи неправилно при
извършената от приходните органи съпоставка били включени повторно като разходи въпреки
приспадането на сумите за тях от дохода деклариран от нея в ГДД за 2017 г., то
предмета на спора включва и нормативно
признатите разходи за доходи от упражняване на свободна професия в размер на 1585,00
лв. – ред 21 от таблицата на стр. 62 от РД.
Приетата с РА като облагаем доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ сума в
общ размер на 61 067,81 лв. включва постъпили по банкови сметки на Ч.,
както и чрез системата за международни
преводи парични средства както следва :
-8575,00 лв. от платец с банкова сметка ***
-5000 ЛВ. захранване на сметка от С.Н..
- три превода на обща стойност 13000 лв., посочени като връщане
на оборотни средства и връщане на кредит от 1.04.2017 г. от „Дайс-55“ ЕООД.
- седем превода на обща стойност 27800 лв. от „ЗН Инвест“ ЕООД, посочени
като един превод по авансов отчет , пет за предоставяне на оборотни средства и един в размер на 4600 лв. без посочено в
документа основание за превода.
- 6000 лв. посочени като връщане на заем от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД.
- 421,54 USD /47740 JPY/ с левова равностойност от 692,81 лв.,
представляващи превод от R.S.чрез
системата за международни преводи.
Приетата като доход с недоказан произход сума в размер на 8575
лв. представлява част от сума в общ размер на 13225 лв., получена от Ч. с 5
банкови превода от банкова сметка ***ка BG28UBBS88881000345858. Установено
е в хода на въпросната проверка чрез справка получена след искане за предоставяне
на информация от третото лице „Микро Кредит“ АД, че през 2017 г. Ч. усвоява по
банкова сметка ***т в размер на 4650 лв. В тази връзка, до нея е отправено
искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г. относно разликата до 13 225 лв.,
т.е. за сумата от 8575 лв., но отговор не е получен. В съдебно заседание, Ч.
също не представя доказателства относно основанието за получената от нея сума в
размер на 8575 лв. , поради което същото остава неустановено. С оглед
последното, съдът намира, че получената от жалбоподателката
сума в размер на 8575 лв. правилно е квалифицирана с РА по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ
като доход с недоказан произход.
По повод получената сума от С.Н.
е извършена насрещна проверка на същият, при която той не е представил
отговор на отправеното му от приходните органи искане. В хода на спомената вече
проверка на Ч. , материалите от която са
приобщени към ревизионното производство, е отправено по същият повод искане към
нея, в резултат на което тя представя приложената на л. 149 разписка от 27.11.2017
г. за сума в размер на 5000 лв.
Приходните органи са установили, че посоченото в разписката ЕГН на Н. не принадлежи на това лице, както и
че с оглед посочената в нея дата 27.11.2017 г. не става ясно дали тя се отнася за процесния банков
превод от 5000 лв., чиято дата е 1.12.2017 год.
Така направените от приходните органи изводи, съдът намира за
правилни и обосновани. Разписката като частен документ притежава единствено
формална доказателствена сила, т.е. тя не се ползва с доказателствена сила по
отношение на съдържанието й, като от друга страна няма как получена според
датата на разписката на 27.11.2017 г. сума да бъде получена и с банковия превод
на датата 1.12.2017 год.
По тези съображения, съдът намира, че въпросната разписка не доказва
наведеният от жалбоподателката положителен и благоприятен
за нея юр. факт за получаване от С.Н. на 1.12.2017
г. на заем в размер на 5000 лв. Същевременно, в съдебно
заседание Ч. не представя други доказателства, че именно такова е основанието
на така получената от нея по банков път сума, за което доказателствената тежест
е нейна, поради което основанието за превода остава неустановено. С оглед последното,
получената от Ч. в размер на 5000 лв.
сума правилно е квалифицирана с РА по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ като облагаем
доход с недоказан произход.
За получените суми от „Дайс-55“ ЕООД и „ЗН Инвест“ ЕООД в хода на
проверката са отправени искания за представяне на информация от трети лица,
съответно № ПФ-03000319000930-041-054/21.11.2019 г. и № ПФ-03000319000930-041-059/3.12.2019 г. ,
но отговори не са представени. По същият повод към Ч. е отправено искане за
представяне на писмени документи и обяснения №
ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г., но отговор не е представен.
В съдебно заседание, жалбоподателката
също не представя каквито и да било доказателства, че е предоставяла оборотни
средства и кредит на „Дайс-55“ ЕООД, поради което съдът приема тези факти за недоказани,
съответно приема за неустановен факта, че получените с 3 банкови превода от „Дайс-55“
ЕООД суми в общ размер на 13 000 лв. представляват връщане на оборотни средства
и връщане на кредит. С оглед последното,
основанието за получаване от РЛ на преведените от „Дайс-55“ ЕООД парични
средства в общ размер на 13 000 лв. остава неустановено, поради което правилно
с РА тази сума е квалифицирана по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ като облагаем доход с
недоказан произход. Доказателства за
предоставяне на оборотни средства от Ч. на „ЗН Инвест“ ЕООД и за основанието на
превода към нея по авансов отчет и това за превода в размер на 4600 лв. , тя не
представя и в съдебно заседание, поради което съдът приема тези факти за
недоказани, съответно приема за неустановени основанията за превода по авансов
отчет в размер на 6000 лв. и за превода на сумата от 4600 лв., както и ,че не е
установено получените с 5 банкови превода средства в общ размер на 17 200 лв.
да представляват връщане на оборотни средства.
С оглед последното, основанието за
получаване от РЛ на преведените от „ЗН Инвест“ ЕООД парични средства в общ
размер на 27 800 лв. остава неустановено,
поради което правилно с РА тази сума е квалифицирана по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ като облагаем доход с
недоказан произход.
За получените суми от „Марийн Лоджистик“ ЕООД ЕООД в хода на
насрещна проверка е отправено от приходните органи искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ връчено на 31.12.2019 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, но документи и
обяснения не са представени. Писмени обяснения и документи са изискани и от Ч.
с искане № ПФ-03000319000930-040-003/27.11.2019 г. , но отговор не е представен.
В съдебно заседание жалбоподателката също не представя
каквито и да било доказателства, че е предоставяла кредит на „Марийн Лоджистик“ ЕООД в размер на 6000 лв., който да е върнат с
банковия превод към нея от 1.03.2017 г., поради което съдът приема за недоказан
този факт, съответно приема за неустановено, че същият банков превод има за
основание връщане на заем. С оглед последното, основанието за получаване от РЛ
на преведените към него от „Марийн Лоджистик“ ЕООД парични средства в общ размер на 6000 лв. остава неустановено, поради което правилно с
РА тази сума е квалифицирана по чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ като облагаем доход с недоказан произход.
За полученият от Ч. на 2.12.2017 г. чрез системата за
международни преводи паричен превод от R.S.в
размер на 421,54
USD /47 740
JPY/ с
левова равностойност от 692,81 лв., е отправено до нея искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № ПФ-03000319000930-040-004/31.01.2020 г. ,
но такива не са представени. В съдебно заседание жалбоподателката
също не представя доказателства относно основанието за превода, въпреки че
доказателствената тежест за това принадлежи на нея съгласно чл. 116, ал.1 от ДОПК.
С оглед последното, основанието за превода
на сумата от 692,81 лв. остава
неустановено, поради което правилно с РА тази сума е квалифицирана по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ като облагаем доход с
недоказан произход.
Що се отнася
до доходите от упражняване на
свободна професия и извънтрудови правоотношения, същите са посочени на ред 2 от
таблицата на стр.61 от РД – те са в размер на 6 340 лв., получаването на които
не се оспорва от жалбоподателката. Спорен е
нормативно признатият разход, който съгласно чл. 29,ал.1, т.3 от ЗДДФЛ е в
размер на 1585,00 лв. Този разход е посочен на
ред 21 от таблицата на стр.62 от РД, като от страна на жалбоподателката се твърди, че размерът от 1585 лв. бил неправилно завишен. Доходът е деклариран
в ГДД за 2017 г. , но отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателката би имало смисъл, ако нормативно признатият
разход за този доход бе два пъти включен със следващият от това ефект за увеличаване на недостиг на
парични средства, какъвто обаче за 2017 г. не е установен – както вече бе
посочено, за този данъчен период не е налице превишение на разходи спрямо
доходи, т.е. евентуалното отчитане на разход по-голям от действителния не би
засегнало правата на РЛ, тъй като би довело до по-нисък размер на този доход /приетият
с РА размер от 4755 лв. би бил по-нисък
от действителния/, съответно до установяване с РА на данък в размер по-нисък от дължимия. При тези обстоятелства и
доколкото разпоредбата на чл. 160, ал.6 от ДОПК забранява изменение на РА във
вреда на жалбоподателя, то това възражение съдът намира за недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че въпреки дадените й
указания по доказателствената тежест, жалбоподателката
не успява да опровергае направените с РА и оспорени от нея фактически
констатации за посоченият в РА размер от 65 822,81 лв. на общата годишна
данъчна основа за данъчен период 2017 г., което в съчетание с безспорно
установените такива въз основа на
събраните от приходните органи и служебно проверени от съда
доказателства, установява наличието на
основанието за ревизия по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК. В тази връзка и по същите
изложени в мотивите за данъчен период 2014 г. съображения, съдът не приема за
правилна и обоснована извършената по искане на жалбоподателката
съдебно-счетоводна експертиза.
Към правилно и обосновано установените по гореизложените
съображения факти за размера на общата годишна данъчна основа, правилно е приложен
с РА материалния закон от нормата на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ като за данъчен
период 2017 г. е установено задължение в размер на главницата от 6375,00 лв. Неправилно обаче върху тази
главница с РА е установено задължение за лихва в размер на 1572,38 лв. -
правилно установената лихва е в размер на 1556,69 лв. Видно обаче от уточнителната молба на Ч., с подадената от нея до съда
жалба се оспорва посоченият в решение № 283/18.12.2020 г. размер на лихвата от
1556,69 лв., който се явява законосъобразен.
По
тези съображения жалбата на Ч., с която се оспорва същият размер на главницата
и лихва в размер на 1556,69 лв. , т.е. по-малък от този по РА , подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
Отсъствието по гореизложените съображения на всички основания за
оспорване налага цялостно отхвърляне на жалбата на Ч. срещу процесният РА в
оспорената му от нея част , при който изход на делото направените от нея разноски
следва да останат за нейна сметка.
Същевременно и съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от ДОПК ,основателна
се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, предвид осъщественото по делото процесуално представителство от
упълномощения юрисконсулт Е. В.. Целият спорен материален интерес /главница+лихви/ е
в размер на 26 804,58 лв., при което дължимите от жалбоподателя на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.8,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения са в размер на 1334,14 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНА
жалбата на Н.И.Ч., против издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна
Ревизионен акт №
Р-03000320002179-091-001/25.09.2020 г. в частта му, с която за данъчни периоди 2014 г.,
2015 г. , 2016 г. и 2017 г. са
установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер на
главницата от 19 400,41 лв. и общ
размер на лихвата от 7 404,17 лв.
ОСЪЖДА Н.И. *** ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция” Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски по делото
сумата от 1334,14 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :