№ 13867
гр. С., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110174629 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от „.“ ЕАД против
. за сумата от 407,91 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 17.05.2023
г. на ул. „.“ в близост до автостанция „. в гр.С., ПТП, при което е било увредено МПС марка
„.“, модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „.+“ при ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2024 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че 17.05.2023 г. на ул. „.“ в близост до автостанция „.
в гр.С., е реализирано ПТП, при което МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което на
автомобила са причинени щети – предна дясна джанта, задна дясна джанта, амортисьор
заден десен и др. Поддържа, че за МПС с марка „.“, модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП
имало сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество, поради което при
ищеца била образувана преписка по щета № . и била направена оценка на щетите. В
исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 392,91 лева, като се дължали и 15 лева
ликвидационни разноски, тъй като ремонта на автомобила бил възложен на .. Отговорността
на ответника се обосновава с твърденията, че именно ответникът отговаря за поддръжката
на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с
уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия
момент плащане не било постъпило. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в
полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на процесното ПТП като недоказано по
несъмнен начин, като се подчертава, че обезщетението е заплатено единствено въз основа на
твърденията на водача на МПС. Посочва се, че застрахователят не е предприел никакви
действия по установяване на фактическата обстановка около настъпването на ПТП, като тя
не е установена и от органите на .. Оспорва се и размера на заплатеното обезщетение, тъй
като липсвали данни подменените части на автомобила да са били в изрядно състояние и че
при определяне на размера е съобразено овехтяването на частите. Изтъква се, че не са
ангажирани доказателства дали водачът на увреденото МПС при движението си е съобразил
скоростта си с пътната обстановка съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за
съпричиняване. Сочи, че поддръжката на процесния участък е възложена на ., като
ответникът в качеството си на възложител е приел извършената от дружеството работа. С
оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат
присъдени сторените разноски.
Постъпило е становище от „. С.“ ЕООД,с което се оспорва предявения иск, като се
поддържат изложените от . аргументи. Сочи се, че е неизяснена фактическата обстановка
около настъпване на ПТП, в това число и конкретното място на настъпване на ПТП.
Подчертава се, че на пътния участък е извършен ремонт.
Становище е постъпило и от третото лице-помагач „.“ ЕООД, в което предявеният иск
се оспорва. Подчертава се, че процесният пътен участък, на който е настъпило ПТП на
17.05.2023г е извън списъка с улиците за абонаментно обслужване по Приложение № 6 към
договора сключен със ..
От третото лице „. С.“ ООД не е депозирано становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните
юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото
застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на
деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
2
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от
представената комбинирана застрахователна полица № . от 31.10.2022г. (л.7 от делото) се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 17.05.2023г. между ищеца и собственика
на автомобил с марка „.“ с рег. № . е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „.+“ при избран от застрахования обхват на покритите рискове -
„клауза Пълно каско“, клауза „.“, клаузи „. и „.“ със срок на застрахователното покритие
23.11.2022г. до 22.11.2023г.
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 17.05.2023г. в
13.45 часа в гр.С., лек автомобил с марка „.“ с рег. № ., се е движил по ул. „.“ с посока от ул. „
„.“ към бул. „.“ и срещу .., превозното средство преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно при разминаване с друго МПС. Така описаният
механизъм на ПТП се установява както от заявеното пред съда от разпитания по делото
свидетел – А. Р. П., показанията на който съдът кредитира като непротиворечиви,
последователни и логични, дадени от пряк участник в процесното ПТП, така и от
представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП
представител на ., който протокол представлява официален документ с материална
доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и
действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о.,
ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение
№ 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от
25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014
год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение
относно значението на съставения констативен протокол следва да се отбележи, че макар и
автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да
нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е
констатирал на място приблизително част след настъпване на ПТП наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на платното в дясната част. От показанията на
свидетеля П., водач на увредения автомобил, се установява, че ПТП е настъпило, когато
същия е пътувал към . и в един завой при включването на улицата към бул. „.“ срещу него се
е движил бус, който е навлязъл леко в неговата лента за движение. Изтъква, че се е движил
със скорост 40-50 км.ч. в рамките на ограничението, доколкото все пак е навлизал в завой.
Предвид това свидетелят подчертава, че за да избегне удар с навлязлото леко в неговото
платно на движение и движещото се срещу него МПС, се е наложило да мине по-вдясно,
където се е намирала и процесната дупка. П. изтъква, че дупката е била голяма и с остри
ръбове, изглеждаща като амортизирана пътна настилка, и там е спукал гума, като е имало
щети не само по гумата, но и по джантата. Сочи, че уврежданията са били от дясната страна
на МПС. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля П., доколкото
3
заявеното от него е непротиворечиво, последователно и съответства на останалите събрани
по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават
показанията му, като не е налице и основание да се приеме, че същият е заинтересован от
изхода на спора, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение на собственика не
зависи от изхода на настоящи спор.
Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице
притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на
застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Именно същите
щети – предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна ходова част от дясно описва и
разпитания пред съда свидетел. Следва изрично да се отбележи, че именно посочените в
протокола за ПТП ведри по автомобила на свидетеля П. са били пряко възприети и от
посетилия мястото представител на .. Следователно в частта относно установеното
наличие на мястото на ПТП на дупка и обстоятелството, че дупката е била в необезопасена
и необозначена, както и на конкретните вреди причинени по МПС, съставения констативен
протокол за ПТП има значение на официален свидетелстващ документ, чиято
доказателствена стойност следва да бъде съобразена от настоящия състав. Ето защо, при
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се
намират в причинно-следствена връзка с ПТП.
Следва изрично да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява
по категоричен начин, че водачът не бил могъл да възприеме своевременно дупката,
доколкото е била в завоя, а съгласно показанията на свидетеля П. попадането в процесната
дупка е в резултат на спасителна маневра от негово страна за избягване на ПТП с насреща
движещо се МПС, което е навлязло в неговата лента за движение. Следователно дори и да е
била видима дупката, то обективно за свидетеля П. не е била налице възможност да избегне
дупката, с оглед наличието на друго превозно средство, движещо се срещу него.
Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства –
уведомление за щета от 17.05.2023г., опис- заключение по щета от 18.05.2023г и калкулация
по претенцията, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана преписка по щета
№ ...
При съобразяване на установеното по делото Софийски районен съд намира и че така
осъщественото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск, тъй
като се касаело пътнотранспортно произшествие, което съгласно легалната дефиниция в §6,
т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. При съобразяване на така дадената
дефиниция в разглеждания от съда случай безспорно е налице именно ПТП, доколкото по
4
автомобил с марка „.“ с рег. № ., именно в процеса на движение са настъпили материални
щети, каквито безспорно представляват уврежданията по джантите. Следва да се посочи, че
попадането в дупка не представлява отделно, специфично или различно събитие, което не
попада в обхвата на дефиницията за пътно-транспортно произшествие“, т.е в случая
приложение намира . предвиденото в раздел II „Каско“, „Покрити рискове“ от Общите
условия на застрахователя. Следователно безспорно по делото е доказано и, че настъпилото
ПТП представлява покрит застрахователен риск по сключената между ищеца и увреденото
лице застраховка „Каско“.
Въз основа на представеното по делото и не оспорено от ответника платежно
нареждане от 19.05.2023г. (л.15 от делото), се установява, че ищецът е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер именно на
392.91 лева и то за конкретната щета с № ., който номер е посочен в платежния документ
като основание за извършване на плащането. Нещо повече, това обстоятелство е обявено за
безспорно между страните още с доклада по делото, неоспорен от страните.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната община, както беше посочено
по-горе следва да се установи, че същата е материално легитимирана да отговаря съобразно
чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че
вредите са причинени вследствие на бездействие на .. За да е противоправно бездействието,
то на делинквента трябва да му е предписано нормативно задължение за действие.
Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите на ., то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по поддръжка на .та.
Ответникът не оспорва, че ул. „.“ в гр.С., на която е реализирано процесното ПТП, е
част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за .та общинските . се
управляват от кметовете на съответните общини, като в дейностите по управление по
аргумент от чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за .та влизат и задълженията по поддръжката на .та.
Същевременно в чл. 31 от Закона за .та (ЗП) е изрично предвидено, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските . се осъществява от общините. Следователно
именно на служителите на общината е вменено задължението за предприемане на действия
по поддръжка на процесния пътен участък. . е била задължена и съобразно чл. 13 от ЗДвП да
означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл.
13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Следователно в конкретния случай при наличие на дупка на пътното платно е налице
неизпълнение на предвидените в закона задължения на ., което по своята същност
представлява бездействие. Съгласно Постановление № 9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на
пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само
когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работата. За възложителите, казва Върховният съд, бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера
5
на възложената работа.
В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на
пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание за
суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Предвид изложените аргументи от страна на ответника, че е изпълнил надлежно
задълженията си да поддържа процесния пътен участък, следва да се посочи, че в
действителност от приложения към отговора на исковата молба договор .г и сключените към
него допълнителни споразумение между . и третите лица-помагачи, се установява, че
ответникът е възложил осъществяване на ремонт на ул. „.“ в гр.С.. Съгласно протокол № .г.
за установяване и заплащане на натурални видове ., приет като доказателство по делото /л.
79-83/, са извършени . дейности на различни уличи в гр. С., сред които е и ул. „.“ в гр.С.,
поставена под т. 506.6 и възложена за изпълнение с възлагателно писмо от 26.08.2022г.
Видно от описанието обаче на осъществените дейности, в случая се касае за направа на
„асфалтови кръпки“ и обкантване на кръпките с битумна паста. Следователно не е извършен
цялостен ремонт на ул. „.“, а само асфалтови кръпки, като от представените доказателства не
може да се установи дали са били направени кръпки на всички констатирани по улицата
дупки или само на част от тях. Нещо повече, в периода от ремонта 10.10.2022г до датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 17.05.2023г е възможно да се появят
нови повреди по пътния участък.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че по делото от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е установено, че именно . е материално
легитимирана да отговаря за причинените вреди по застрахования при ищцовото дружество
автомобил.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . или прекия причинител
на вредата, какъвто е ., в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без
овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното
6
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е
съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на
чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната
стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия
вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение №
115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на
обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.
на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение
№ 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.05.2023г. ПТП
в гр.С., като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на
процесното ПТП и описаните щети. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от
самата застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на първоначална
регистрация 2008г., като вещото лице потвърждава, че МПС е било в експлоатация към
датата на ПТП от 15 години, 1 месец и 13дни. Ето защо по отношение на стойността на
нанесените щети, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е
категорично, че същата се равнява на 645.04 лева, която сума надвишава съществено
заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 392.91 лева. Към тази сума следва да
бъде прибавена и стойността на обичайните разноски за ликвидиране на щетата, които
обичайно са в размер на 15 лева. Предвид това пълния размер на дължимото обезщетение се
равнява на 407.91 лева.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото
МПС. Във връзка с това настоящия състав приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
7
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № . г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по
т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на ответника. В този
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. №
457/2014 г на ВКС, II т.о; решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II т.о
и др. Предвид това още с доклада по делото е указано, че ответникът носи тежестта да
докаже твърденията си за осъществяването на такова поведение от страна на водача на
застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите, като съдът
изрично е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за осъществено от
водача на увреденото МПС поведение, което да е довело до настъпване на процесното
застрахователно събитие. Неоснователно е възражението на ответника, че водачът се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Напротив от
дадените показания свидетеля П. изрично се посочва, че се е движил със скорост 40 - 50
км.ч., доколкото е навлизал в завой.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС Следователно предявената искова
претенция се явява изцяло основателна за сумата от 407.91 лева (392.91 лева + 15 лева) и
следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените в настоящото производство разноски, като процесуалният
представител на ищеца е релевирано такова искане и е представил списък по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, следва да присъди единствено разноските, за които
от страна на ищеца са ангажирани доказателства, че са реално сторени. От ищеца са
8
представени доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 50 лева, както и за
заплащането на депозити за вещо лице в размер на 300 лева и за свидетел – 50 лева.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 168 лева с ДДС,
като са ангажирани доказателства, че тази сума е заплатена – приложен е договор за правна
защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 168 лева, платимо по банков
път, фактура за начисляване на сумата и платежно нареждане за извършване на плащане.
Ето защо в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 568 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. С., ул. ., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „., на основание чл. 410 КЗ сумата от 407,91
лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 17.05.2023 г. на ул. „.“ в
гр.С., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., застраховано с
застраховка „.+“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ., с БУЛСТАТ . и с адрес в гр. С., ул. ., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 568 лева, представляваща разноски за производството пред Софийски районен
съд.
Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на
ответника - „.“ ЕООД, ЕИК . „. С.“ ЕООД, ЕИК . и „. С.“ ООД, ЕИК .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9