РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №909 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл.30 ЗН и по чл.59 ЗЗД.
Ищцата И.К.Ч. чрез процесуалния си представител в исковата
молба, допълнена с молба вх. №40848/14.10.2019г., твърди, че е дъщеря и законен
наследник на К М Р, б.ж. на гр. Русе, починал на 08.07.2017г. Приживе
наследодателят й се е разпоредил с единственото имущество, включено в
наследствената маса, като с нотариален акт №144/04.10.2005г., том VII, рег.
№12013, дело №1076 от 2005г. на русенския нотариус Георги Георгиев, вписан в СВ
– Русе, вх. рег. №13370/04.10.2005г., е дарил на А А.
***, починала на 11.08.2013г., с която е живял на съпружески начала, апартамент
№6, находящ се в гр. ********, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.2.5, находящ се в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор
63427.6.52, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ 41.50 кв.м., прилежащи части: изба №6 и 1.110 % идеални части от общите
части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 63427.6.52.2.6 и 63427.6.52.2.4, под обекта 63427.6.52.2.2, над обекта
63427.6.52.2.8. Приживе със саморъчно завещание от 15.11.2006г., обявено на
28.08.2017г. от нотариус К. *** действие Районен съд Русе, дарената Айше А. П
завещала описания недвижим имот на внучката си А.Д.Н.. Завещанието е вписано в
СВ – Русе на 29.08.2017г., вх. рег. №11921. Въз основа на направеното в нейна
полза завещание ответницата се е разпоредила с имота с нотариален акт за замяна
на недвижим имот №88, том V, рег. №9193, дело №538/2017г. на нотариус Румяна Падалска, с район на действие Районен съд Русе, вписан в СВ
– Русе с вх. рег. №12855/15.09.2017г., в полза на трето лице - Е Д Н, на която
прехвърлила недвижимия имот. Наследодателят й не е притежавал друго жилище,
освен описания недвижим имот, като с направеното в полза на А А. П разпореждане е накърнил нейната запазена част от
наследствената маса, а извършената от ответницата разпоредителна сделка я е
лишила от възможността реално да получи запазената си част. Тъй като дареният
имот е отчужден от ответницата в полза на трето добросъвестно лице и към
момента на предявяване на иска в наследствената маса влиза паричната стойност
на прехвърления имот, връщането му в наследствената маса е невъзможно и не са
налице предпоставките по чл.37 ЗН. Счита, че следва да бъде възмездена с
паричната равностойност на запазената й част, която ответницата да й заплати.
Моли съдът да възстанови запазената й част в размер на ½ идеални части
от наследството на К М Р, б.ж. на гр. Русе, починал на 08.07.2017г., като
намали извършеното с нотариален акт №144/04.10.2005г., том VII, рег. №12013,
дело №1076 от 2005г. на русенския нотариус Георги Георгиев, вписан в СВ – Русе,
вх. рег. №13370/04.10.2005г. дарствено разпореждане
до размер на ½ идеални части. При уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН
моли съдът да осъди ответницата да й заплати сумата 22492 лв,
представляваща паричното уравнение на възстановената й запазена част от
наследството на баща й К М Р.
Ответницата А.Д.Н. чрез процесуалния си представител
оспорва предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН като недопустим и неоснователен и моли
да бъде отхвърлен. Заявява, че не е наследник по закон на К М Р, придобила е
имота по завещание от своята баба, а впоследствие се е разпоредила с него в
полза на сестра си. Позовава се на чл.30, ал.2 ЗН, съгласно който наследникът,
чиято запазена част е накърнена, може да упражни правото си по чл.30, ал.1 ЗН
спрямо лица, които не са наследници по закон, ако е приел наследството по опис.
В случая ищцата не е приела наследството на баща си по опис и срокът за
приемане по опис е изтекъл. Освен това възразява, че ищцата е изгубила правото
да приеме наследството по опис, тъй като вече го е приела чрез конклудентни действия – непосредствено след погребението на
баща си се е разпоредила с притежаваното от него движимо имущество: движими
вещи, пари в брой и по банкови сметки. Счита, че оценката на подареното
имущество следва да се извърши в състоянието му към момента на дарението, а към
този момент наследодателят е запазил за себе си вещното право на ползване върху
апартамента, което следва да намали стойността на дареното, респ. сумата 22492 лв надвишава значително стойността на запазената част на
ищцата и оспорва този иск и по размер. Прави възражение, че не е пасивно
легитимирана по иска за допълване на запазената част в пари. Искът по чл.30,
ал.1 ЗН следва да се предяви срещу надареното лице, а ако то е извършило
разпоредителна сделка с подарения имот, намира приложение разпоредбата на чл.37 ЗН. В случая последният приобретател на имота е Е Д Н,
за която няма данни да е заявила желание да допълни запазената част на ищцата в
пари. Искът за заплащане на сумата 22492 лв е
недопустим и неоснователен поради липса на предпоставки за предявяването му.
Претендира разноски.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани
са свидетели, назначена е техническа експертиза, чието заключение е приложено в
писмен вид.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представеното удостоверение за наследници изх. №1-3716/12.07.2017г.
на Община Русе се вижда, че К М Р, б.ж. на гр. Русе, е починал на 08.07.2017г.
и е оставил за свой наследник дъщеря И.К.Ч. - ищцата.
Между страните не се спори, че приживе наследодателят на
ищцата е живял на съпружески начала с А А. П, на
която с нотариален акт за дарение на недвижим имот №144/04.10.2005г., том VІІ, рег.
№12013, дело №1076/2005г. на русенския нотариус Георги Георгиев е дарил
собствения си недвижим имот - апартамент №6, находящ
се в гр. *************, със застроена площ 41.50 кв.м., състоящ се от дневна,
кухня и сервизни помещения, при граници за жилището: изток – апартамент №5,
запад – апартамент №4, север – апартамент №5, стълбище, юг – комплекс, заедно с
изба №6 с полезна площ 3.65 кв.м., при граници: на изток – коридор, на запад –
изба №14 от вх.А, на север – изба №7, на юг – комплекс, заедно с 1.110 %
идеални части от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото от
46.72 кв.м., като си е запазил право на ползване върху имота до края на живота
си.
От препис-извлечение от Акт за смърт от 12.08.2013г. и от
приложеното на л.12-13 удостоверение за наследници изх. №4-3103/07.06.2018г.,
издадени от Община Русе, се вижда, че надарената А А.
***, е починала на 11.08.2013г. и е оставила за свои наследници съпруг Н. Р П,
дъщеря И Н Р, починала на 20.05.1970г., син Д.Н. Помак, починал на 15.11.1994г.
и на свой ред оставил наследници: дъщерите Е Д Н и А.Д.Н..
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е
разполагаемата част на наследодателя – ал.2.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН, запазената част на низходящи,
когато наследодателят не е оставил съпруга, е при едно дете или низходящи от
него - ½ от неговото имущество. В случая запазената част на ищцата от наследството
на покойния К М Р е ½, която е накърнена с дарственото
разпореждане.
Ищцата, като наследник със запазена част, е предявила иск
по чл.30, ал.1 ЗН, като претендира извършеното от наследодателя й разпореждане
в полза на починалата А А. П да се намали до размера,
необходим за допълване на нейната запазена част или до размер на ½.
Както бе посочено, облагодетелстваното лице А П е оставила
за свои наследници съпруг Н. Р П и низходящите на починалия преди нея син Д.Н.
П - Е Д Н и А.Д.Н.. Съгласно чл.10, ал.1 ЗН, низходящите на наследодателя,
починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи
без ограничение на степените, като наследяването в тези случаи става по коляно.
Искът за възстановяване на запазената си част ищцата е
предявила само срещу внучката на облагодетелстваното лице – ответницата А.Д.Н..
Същата не е наследник със запазена част, съгласно чл.28 ЗН.
Със саморъчно завещание от 15.11.2006г. Айше А. Помакова е
завещала на внучка си А.Д.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари,
вземания, останали след смъртта й. Саморъчното завещание е обявено на
28.08.2017г. с Протокол за обявяване на саморъчно завещание по чл.27 ЗН от
помощник-нотариус по заместване Мариела Петкова при нотариус К. Петкова-Груева,
вписана под №218 на НК, с район на действие РС-Русе.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№88/05.09.2017г., том V, рег. №9193, дело №538 от 2017г. на русенския нотариус
Румяна Падалска ответницата А.Д.Н. е прехвърлила на Е
Д Н собствеността върху завещания й недвижим имот, описан по-горе.
Когато завещателното разпореждане
е универсално по см. на чл.16, ал.1 ЗН, както в случая, то придава на лицето, в
полза на което е направено, качеството наследник.
Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис – чл.30, ал.2 ЗН.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.4 от Тълк. реш.№3/19.12.2013г. по тълк. д. №
3/2013г., ВКС, ОСГК, приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. Съставянето на опис на наследственото имущество има
за последица отграничаване на имуществото, което
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на
призованите към наследяване лица. В този смисъл описът има само доказателствено значение досежно
обема на оставеното в наследството имущество. В производството по
възстановяване на запазена част от наследството всяка една от спорещите страни
може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.
Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на
запазената си част от наследството спрямо надарен, който не е призован към
наследяване, посредством това заявление се изразява воля да се брани едно
специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на
запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право
на наследника по закон да иска намаляване на извършените приживе от
наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. Наследственото
имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка
от призованото към наследяване лице дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и
чл.31 ЗН извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му
от закона право на запазена част от наследството. Самият закон дава възможност
на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от
наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на
наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на
призовани към наследяване лица (ТР №1 от 04.02.2005г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005г. на ОСГК), но по отношение на лица,
които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл.30,
ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради
това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството, когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания.
По делото няма данни, нито са наведени твърдения от ищцата
да е приела наследството, останало от покойния й баща К М Р, по опис.
По искане на страните са разпитани свидетели за
установяване обема на наследственото имущество.
От показанията на свидетелите В.М.Х., Е.А.А., майка на ответницата и Р.А.Ф., сестра на А А. П, се установява, че апартаментът, в който
наследодателят на ищцата К Р и надарената А П са живели на съпружески начала в
продължение на 37 години, е бил напълно обзаведен с всичко необходимо за едно
домакинство, в т.ч. със скъпи вещи и домакински уреди: легло “Приста”, кушетка,
ъглов диван, секция, холна маса, фотьойли, табуретки, климатик,
микровълнова печка, малък плазмен телевизор, хладилник “Беко”
с камера и фризер, автоматична пералня “Самсунг”, прахосмукачка “Филипс”, комплекти сервизи и др.
Същите свидетели, чиито показания взаимно се допълват, установяват, че след
смъртта на баща си ищцата е разпродала наличните движими вещи, в т.ч. и 40 кг
ракия, като в жилището са останали само една секция и леглото “Приста”. Лично свид. Х. е купила от нея диван и прахосмукачка.
Показанията на тези свидетелите не са опровергани с
противни доказателства. Свидетелите имат лични и непосредствени впечатления от
обстоятелствата, които възпроизвеждат, показанията им са конкретни и
взаимосвързани, допълващи се едни други, поради което съдът ги кредитира.
На показанията на посочената група свидетели не могат да се
противопоставят тези на свидетелката В.В.В., която
заявява, че е “контактувала” с К Р и А П пред входа на блока докато са били
живи, не е чувала и няма впечатления след погребението на К Р ищцата да е
продавала вещи от жилището, тъй като по цял ден е на работа и “…да е ставало
нещо, не е било пред мен”.
Обикновената покъщнината, налична в момента на смъртта на
наследодателя К М Р, представлява негово индивидуално имущество, което има
стойност и следва да се включи в наследствената маса по чл.31 ЗН.
От заключението на техническата експертиза, представено в
писмен вид по делото и потвърдено устно от вещото лице инж. К.В.К. в съдебно
заседание на 02.07.2020г., се установява, че пазарната стойност на имота –
апартамент №6, находящ се в гр. **************, със
застроена площ 41.50 кв.м., състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения,
ведно с изба №6 с площ 3.65 кв.м., с отчитане запазеното право на ползване, към
04.10.2005г. възлиза на 12247 лв, а пазарната му
стойност към 08.07.2017г. възлиза на 31902 лв. Вещото лице инж. К. не е
извършвала оглед на имота, като устно в съдебно заседание на 02.07.2020г.
заявява, че за състоянието на имота към съответните моменти е съобразила
свидетелските показания, както и че се е ръководила от личния си опит относно разпределението
на апартаментите в този блок.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
От разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на
наследството по опис следва, че тя се прилага само по отношение на лица, които
не са призовани да наследят. Съгласно Тълк. реш. №1/04.02.2005г. по тълк. д.
№1/2005г., ВКС, ОСГК, под термина “наследници по закон” по чл.30, ал.2 ЗН
трябва да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да
наследяват, а не всички лица, посочени в чл. 5-10 ЗН. С това тълкувателно
решение съдебната практика се връща към разбирането, дадено с решение
№28/02.04.1962г. по гр. д. №21/1962г., ВС, ОСГК - когато се иска намаление на завещателни разпореждания или дарения, направени в полза на
лица, които не са наследници по закон, да е необходимо ищецът - наследникът при
накърнена запазена част да е приел наследството по опис. Това изискване е
предвидено по съображение, че без него наследникът-ищец може да се възползува от това, че лицата, в полза на които е направено
завещание или дарение, които не са негови сънаследници,
а трети лица, не знаят подробно актива на наследствената маса и като укрие
известна част от същия, да иска намаление на завещателните
разпореждания или дарения, макар всъщност запазената му част да не е накърнена.
Следователно приемането на наследството по опис е елемент
от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена
част спрямо лице, което не е призовано към наследяване.
Съдът намира, че упражняването на правото за намаляване на дарственото разпореждане от ищцата Ч. с предявяване на иска
по настоящото дело спрямо ответницата Н., която не е призована към наследяване,
е обусловено от наличието на предвидения в закона правнорелевантен
факт - приемане на наследството по опис. По делото е безспорно, че ищцата не е
приела наследството по опис. При това положение тя не е материалноправно
легитимирана да претендира за намаляване на дарственото
разпореждане до размера на запазената й част.
По изложените съображения искът срещу А.Д.Н. за възстановяване
на запазената част на ищцата в размер на ½ идеални части от наследството
на К М Р, б.ж. на гр. Русе, починал на 08.07.2017г., като се намали дарственото разпореждане, извършено с нотариален акт
№144/04.10.2005г., том VII, рег. №12013, дело №1076 от 2005г. на русенския
нотариус Георги Георгиев, вписан в СВ – гр. Русе, вх. рег. №13370/04.10.2015г.
до размер на ½ идеални части следва да се отхвърли.
По иска по чл.59 ЗЗД:
Разпореждането от страна на приобретателя
по сделката, сключена с наследодателя, е от категорията на неоснователното
разместване на имущества – основание на иска по чл.59 ЗЗД.
Установено е, че наследодателят К М Р се е разпоредил с
имуществото си чрез договор за дарение, поради което ищцата, в качеството й на
законен наследник, би имала права по отношение на наследството, само и
доколкото е провела успешно иска за
възстановяване на накърнената й запазена част по чл.30 ЗН. Искът е конститутивен и само въз основа на влязло в сила решение по
него ищцата би имала признато вземане от наследството.
В случая искът по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената
част се отхвърля, което води до неоснователност и на иска по чл.59 ЗЗД за
осъждане на А.Д.Н. да заплати на ищцата сумата 22492 лв,
с която неоснователно се е обогатила за нейна сметка.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответницата
1514 лв разноски по делото, от които 1500 лв адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък
на разноските по чл.80 ГПК. Възражението
на процесуалния представител на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 18.06.2019г.
(л.44) същият се явява под предвидените в тогава действащите чл.7, ал.1, т.4 и ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери. Съдът съобрази и разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредбата, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.К.Ч. ***, ЕГН **********, срещу А.Д.Н. ***, ЕГН **********,
иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената й част в размер на ½
идеални части от наследството на К М Р, б.ж. на гр. Русе, починал на
08.07.2017г., като се намали извършеното с нотариален акт №144/04.10.2005г.,
том VII, рег. №12013,
дело №1076 от 2005г. на русенския нотариус Георги Георгиев, вписан в СВ – гр.
Русе, вх. рег. №13370/04.10.2015г. дарствено
разпореждане до размер на ½ идеални части и иск по чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата 22492 лв, представляваща
паричното уравнение на възстановената й запазена част от наследството на баща й
К М Р.
ОСЪЖДА И.К.Ч. да заплати на А.Д.Н. сумата 1415 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: