Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260206
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.02.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4846 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-006357
от 08.07.2020 г. на Началник Група
към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ
общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да
заплати на адвокат Р.Е.С.,*** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-006357 от 08.07.2020 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ
общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят Н.А.А. в жалба, в писмено становище и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.С. навежда конкретни доводи за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ
по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващия орган –Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Пловдив редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата
и пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното НП.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.05.2020 г. от актосъставителя Х.А.П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против Н.А.А., с ЕГН **********
за това, че на 24.05.2020 г. около 15:50 часа в с.Брестовица, ул.“Иван Вазов“ №
21, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5%, а
именно 1,46% алкохол в издишвания въздух, установено с техническо средство
Алкотест 7510 ARNA-0181. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0062064. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По случая било образувано БП № 163/2020 г. по описа на РУ
Стамболийски и пр.преписка № 4548/2020 г. по описа на Районна прокуратура
–Пловдив. Изготвена била химическа експертиза, от заключението на която било
установено, че при извършените изследвания
на представените проби от кръв от жалбоподателя се установява наличие на
алкохол в количество 0,88 промила. Предвид на това наказателното производство е
било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 01.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив. Копие от
постановлението, ведно с делото били изпратени на Началника на сектор „ПП“
гр.Пловдив с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя А.. Копие от постановлението било изпратено и на жалбоподателя.
След запознаване със събраните към административнонаказателната преписка
доказателства административнонаказващият орган издал процесното наказателно
постановление, като приел, че от страна на нарушителя е осъществен състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Х.А.П. заявява,
че поддържа съставения от него акт. На процесната дата със заповед на
РДВР-Пловдив била проведена специализирана полицейска акция извън територията
на гр.Пловдив. За проверка бил спрян жалбоподателя и тестван за употреба на
алкохол с „Дрегер“, който отчел положителен резултат, а именно – 1,46. Провереното
лице било задържано в РПУ-Стамболийски и бил образуван ЗМ по съдебно
производство. Свидетелят сочи, че няма информация за резултата от кръвното
изследване . След предявяване на АУАН свидетелят сочи, че лицето било изпратено
в УМБАЛ „Св.Георги“ за вземане на кръв. Актосъставителят пояснява, че при
резултат над 1,2 , нарушителят задължително се придружава за даване на кръвна
проба. В случая полицейските служители придружили жалбоподателя, но свидетеля
няма спомен дали лицето е дало доброволно кръв или е отказало.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При проверка относно процесуалната законосъобразност на
издаденото наказателно постановление съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено в предписаната от закона форма, от компетентно лице.
В съдържанието на НП
административнонаказващият орган е посочил, че е издал същото въз основа на
АУАН, съставен преди образуване на наказателното производство. Обсъдената
по-горе фактическа и правна установеност води до извод, че процесното НП е
издадено при нарушение на процесуалните правила.
Началото на административнонаказателния процес е поставено със
съставяне на АУАН. Видно от приложеното по-нататък постановление за
прекратяване на наказателното производство е, че е било налице образувано
наказателно производство , което впоследствие е прекратено. При това положение и при наличие на съмнение
за извършено престъпление, административнонаказателното производство е следвало
да бъде прекратено съгл. чл.33, ал. 2 от ЗАНН и след това да бъде изпратено на
прокурора.
Дори и да се приеме, че при образувано наказателно производство
, административнонаказателното такова се прекратява по силата на закона,
доколкото едновременното съществуване на административнонаказателно и
наказателно производство е невъзможно, след прекратяването на наказателното
производство административнонаказващият
орган е следвало да състави наказателно постановление само и единствено въз
основа на постановлението на прокурора, а не
въз основа на АУАН. Така е следвало да бъде поставено ново начало на
административнонаказателния процес, в
условията на прекратено наказателно производство и образувано второ по ред
административнонаказателно производство. В случая това не е сторено, като
наказващият орган се е позовал едновременно на съставения АУАН и на издаденото
прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство. След
като е узнал за прекратеното наказателно производство,
административнонаказващият орган е продължил производството по издаване на
наказателно постановление, като е взел предвид съставения преди това АУАН и по
този начин не се е съобразил с изискванията на чл. 33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН. Това от своя страна
води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Констатираният пропуск води и до друг, а именно необоснованост
на издаденото наказателно постановление.
По
делото са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение.
Доказателствената обезпеченост обаче не
може да преодолее процесуалната незаконосъобразност при издаването на
наказателното постановление. Това означава
да се допусне един незаконосъобразен акт на администрацията, в случая
санкционен, да породи правно действие.
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Наред с горното съдът констатира липсата на идентичност на
факти и обстоятелства по извършеното нарушение, описани в обжалваното НП и възприетите
от наблюдаващия прокурор в Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, на което се основава наказващия орган /наред с позоваването на
АУАН/. Като дата, час и място на нарушението в НП са посочени 24.05.2020 г.
около 15:50 часа в с.Брестовица на ул.“Иван Вазов“ - № 21, докато в
прокурорското постановление за такива са приети 24.05.2020 г. около 15:15 часа
в с.Белащица, обл.Пловдив, на ул.“Васил Левски“ до № 21. Тук следва да се
отбележи, че няма пречка наказателно постановление да бъде издадено въз основа
на постановление за прекратяване на наказателно производство на Прокуратурата,
но позоваването на такова постановление следва да става единствено в случаите,
когато няма съставен АУАН за установено нарушение, какъвто в случая е налице. Отделно
от това следва да е налице тъждество на фактите между постановлението на
съответната прокуратура, имащо значението на съставен акт за установяване на
административно нарушение и издаденото НП. В случая обаче процесното
постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство
очертава фактите и обстоятелствата, описващи конкретно извършеното деяние различни
от приетите в обжалваното НП, поради което не е годно да замести АУАН. Посочени са различни
места, от които не може да се направи извод, че е описано едно и също място в
обективната действителност, а точно обратното – твърдят се различни места на
извършване на нарушението. Налице е
непреодолимо противоречие между постановлението за отказ да се образува
наказателно производство и НП в частта относно мястото на извършване на
нарушението, което води до отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подаденото писмено становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото
и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1,
т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на
възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с
оглед действащата отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл,
възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като
се присъжда възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ