Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Деница Кръстева

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №1120/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна  против Решение №260447/26.03.2021 г. по НАХД № 4771/20210 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 436а-201/29.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Д.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите по същество на ВРС са неправилни. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН – т.е., че деянието не е наказуемо, поради обстоятелството, че са последвали различни нормативни разпоредби. Твърди се, че не е налице маловажен случай. Сочи, че деянието се санкционира на основание чл.209а от Закона за здравето, като нормата действа и към момента. Намира, че законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и наказателна отговорност за нарушаването на противоепидемичните мерки. Сочи, че обстоятелството дали едно деяние покрива наказателната отговорност на състава по чл.355, ал.2 от НК или този на административно нарушение по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Намира, че в този смисъл деянията, които не представляват обект на наказателно преследване следва да ангажират административнонаказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Намира, че обстоятелството, че в конкретната хипотеза въпреки, че не е създадена опасност за заразяване на конкретни други лица би следвало да доведе до ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционирания П.Г., вместо наказателна такава. Намира, че нарушеването на противоепидемичната мярка, приета на основание чл.73 от АПК в условията на извънредно положение не би могло да бъде маловажен случай. Намира, че с оглед постигане на целите на административното наказание снизходителното отношение към нарушителите би довело до чувство за безнаказаност у нарушителите, а това би довело до масово несъобразяване с противоепидемичните мерки, котео от своя страна би довело до усложнения в епидемиологичната обстановка. Желае да бъде отменено обжалваното въззивно решение на ВРС и да бъде потвърдено Накзаателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответната страна- П.Д.г., ЕГН ********** представя писмено възражение на касационната жалба.  В него сочи, че обжалваното решение на ВРС е превилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Сочи, че ъззивният съд е изследвал фактическата обстановка в пълнота и се е мотивирал с прилагането на правна норма, която е по-благоприятна за нарушителя, поради което е отменил обжалваното НП. Сочи, че в производството е установено, че от фактическа страна става въпрос за двама приятели, коиот са били в лек автомобил заедно и по отношение на другото момче е налице вече влязло в сила решение по АНД №4652/2020 г. на ВРС, с което е отменено НП на същото основание

На датата на съдебното заседание не се явяват представители на касатора и ответника по касационната жалба. От страна на касатора са депозирани „писмени бележки“, в които е посочено, че се поддържа посоченото в касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.Д.Г., ЕГН ********** против наказателно постановление №436а-201/29.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 26.04.2020 г. въззивникът Г. се намирал заедно със свои приятели в „Приморски парк“ Варна, на крайбрежната алея на паркинга между буна 103 и буна 104, като били слезли до алеята с автомобил и всички били без маски. Към 02.05.2020 г. били в сила Заповед №РД-01-72/11.04.2020 г. и т.І.1. от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. След извършена проверка, срещу въззивникът Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно нарушаване на въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Актът бил надлежно предявен на въззивника. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закона за здравето, но АНО неправилно е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. От една страна е прието от въззивния съд, че до влизане на НП в сила (т.е. към момента на постановяване на решението) е последвала нова Заповед регулираща отношенията във връзка с епидемиологичната обстановка – Заповед №РД-01-85 от 28.04.2020 г. на Директора на РЗИ - Варна, с която изрично е отменена Заповед №РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора на РЗИ – Варна въззивният съдия е приел, че е налице хипотеза при която извършеното деяние не представлява нарушение. От друга страна е прието, че тъй като по делото няма данни жалбоподателят с пребиваването си на алеята да е застрашил по какъвто и да е начин трети лица, отсъстват данни дори да е бил извън автомобила да е бил системен нарушител на противоепидемичните изисквания, поради което деянието се отричана от останалите със своята явна незначителност, като полицейските органи е следвало да предупредят лицата да не нарушават мерките, а едва при последващо констатиране на същите лица да се предприемат действия по тяхното административно санкциониране. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 02.05.2020 г. въззивникът Г. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по ч.63 ал.1 Закона за здравето. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице е седяло в лек автомобил на крайбрежната алея --------Г. между 103 и 104 буна, заедно със свои приятели и всички били без маски.  Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, като нарушението не се и оспорва.

Неправилно въззивният съд е приел, че в рамките на времето до влизане в сила на НП е последвала различна нормативна разпоредба, която е довела до отмяна на санкцията за деянието по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, както и че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Хипотезата на нормата на нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН действително сочи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Санкционната норма обаче е нормата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“ Последната не може да се третира като хипотеза на последвала нова разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя, тъй като тя не е променяна и реално и не е отменена предвидената в нея наказуемост за нарушение или неизпълнение на противоепидемични мерки въведени от Министъра на здравеопазването или Директор на регионална здравна инспекция. Това че самите мерки са променени не е основание за промяна на административнонаказателноправното третиране на нарушителя. В крайна сметка логиката на нормативната уредба в това отношение е органите на изпълнителната власт да имат свобода да променят противоепидемичните мерки предвид измененията в тенденциите на противоепидемичните мерки. Ето защо изложените съображения на въззивния съд в тази насока са неправилни.

Относно съображенията за приложение на чл.28 от ЗАНН изложени в обжалваното решение съдът намира, че не е предвиден конкретен критерий за маловажен случай на административно нарушение. При преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН предвид установените от въззивния съд факти и обстоятелства. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Обстоятелството отчетено от ВРС за да приеме случаят за маловажен е, че по делото няма данни жалбоподателят да е бил извън автомобила, за да може да застраши други лица със заразяване, както и няма данни да е бил системен нарушител на противоепидемичните изисквания.  В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Но не само това – въззивният съд е приел в мотивите на решението си, че нарушителя е бил на алеята със свои приятели – т.е. приетото като правен извод, че лицето с поведението си не е представлявало заплаха за други лица не отговаря на обективните обстоятелства. Ето защо настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Преценката за това е обща и следва да се съобразят всички факти и обстоятелства – неизпълнението на задължението за ползваните на предпазни средства- макар и на открито щом е било в присъствие на други лица създава опасност за други лица и не може да се окачестви като явно незначително за подобна хипотеза.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.

В касационната жалба и в представеното от жалбоподателят преди съдебно заседание становище не се съдържа претенция за заплащане на разноски

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260447/26.03.2021 г. по НАХД № 4771/20210 г. на Районен съд - варна, с което е отменено наказателно постановление №436а-201/29.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Д.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 436а-201/29.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на П.Д.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.