МОТИВИ ПО НОХД №1226/2010 год.
Окръжна прокуратура град Пловдив
обвинява П.В.П. в извършено от него престъпление по чл. 343 ал.3 б. „б” вр.
ал.1 б. „в” вр. чл. 342 ал.1 от НК, а именно, че на ***.2009 г. в село К., област П., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „ДЕУ”, модел „ЕСПЕРО”,
с регистрационен №***, собственост на Р.И.С.– П.от град П., е нарушил правилата
за движение: чл. 20 ал.2 от ЗДвП, тай като не е съобразил скоростта си на
движение с конкретните пътни условия, и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, тъй като в
населено място е превишил максимално допустимата скорост на движение от
50км/ч., вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на К.С. Б. ***,
като деецът е избягал от местопроизшествието.
Прокурорът поддържа обвинението и
предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 от НК. Настоява още на същия
да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС.
Частните обвинители П., С. и И. Б.,
чрез повереника си адв. В.Е. молят подсъдимия да бъде наказан строго и да
изтърпи ефективно наказанието си лишаване от свобода.
Подсъдимият П., лично и чрез
защитника си адв. Ж. моли за снизходително наказание при условията на чл. 66 от НК. Той признава изцяло фактите по обвинителния акт и се възползва от
възможността на чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът, въз основа на доказателствата,
прие следното:
На ***.2009 година вечерта,
подсъдимият П. *** със семейния автомобил „ДЕУ ЕСПЕРО” с ДК № ****. Заедно с
него на предната седалка била съпругата му, а отзад се возили двете му деца.
Семейството отивало на гости на роднини. Времето било лошо, валял дъжд и било
тъмно, асфалтът бил мокър, но въпреки това подсъдимият се движил със скорост около
и над 55 км/ч. Движейки се по този начин по шосето, подсъдимият П. блъснал с
предна дясна и странична част на колата си движещия се в същата нему посока, от
страната на банкета пешеходец К.Б., който бутал по шосето велосипеда си. От
удара Б. паднал и загинал. Това било забелязано от свидетелката Н. Въпреки
инцидента, подсъдимият не спрял, а продължил към дома на роднините си, където
се скрил. От удара обаче дясното му странично огледало се счупило и останало на
местопроизшествието. Било счупено също
така и предното обзорно стъкло на колата. В следващите дни П. посетил сервиз,
където стъклото било подменено, а деформациите по калника отстранени. Били
осъществени обаче издирвателни мероприятия и виновния водач бил разкрит, който
при разпита си признал за стореното.
Според назначената медицинска
експертиза смъртта на пострадалия Б. се дължи на несъвместими с живота
увреждания – разкъсване на мозъка в областта на ствола, където се намират важни
за живота мозъчни структури. Механизмът на това увреждане е от действието на
твърд, тъп предмет с голяма сила и са настъпили при ПТП, с удар отзад на
пострадалия, последващо падане на тялото му върху капака на двигателя, удар на
главата в предното обзорно стъкло и падане и изхвърляне на тялото на земята.
Според техническата експертиза
ударът е настъпил на разстояние от 0.3 до 1 метър от северния край на платното
за движение, като скоростта на автомобила, преди задействането на спирачките е
била около 55 км/ч. Същевременно избягването на удара е можело да се осъществи,
ако водачът се е движил със скорост не по-голяма от 38 км/ч.
Тези факти са доказани с всички
събрани по делото доказателства, сред които водещо значение имат обясненията на
подсъдимия, показанията на неговата съпруга, тези на свидетелката Н., както и
проведените по делото експертизи.Следва да бъдат кредитирани всички
доказателства, защото те са в съответствие помежду си.
При така доказаните факти следва, че
от обективна и субективна страна подсъдимият П.П. ***, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „ДЕУ”, модел „ЕСПЕРО”, с
регистрационен № ***, собственост на Р.И.С.– П.от град П., е нарушил правилата
за движение: чл. 20 ал.2 от ЗДвП, тай като не е съобразил скоростта си на
движение с конкретните пътни условия, и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, тъй като в
населено място е превишил максимално допустимата скорост на движение от
50км/ч., вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на К.С. Б. ***,
като деецът е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна
деецът не се е съобразил с изискванията на конкретната пътна обстановка
свързана с намалена видимост, мокър терен и валеж. И не само това, а дори е
превишил максимално допустимата за населено място скорост. Пак от обективна
страна, вместо да спре и да окаже евентуална помощ на пострадалия, той избягал
с очевидното намерение да се укрие от наказателно преследване.
От субективна страна П. е действал
при условията на груба небрежност, тъй като не е искал настъпването на
обществено-опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и
предотврати.
При така изяснената правна
квалификация на стореното от подсъдимия, за да му наложи справедливо наказание
съдът на първо място се съобрази с императивните изисквания на чл. 373 ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а от НК. Според това на същия следва да се определи и
наложи наказание лишаване от свобода,
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК – под специалния законов минимум за извършеното
престъпление от три години. Според настоящия съд, справедливо при това би се
явило наказанието от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. От друга
страна не се налага за превъзпитанието на дееца, той да изтърпи ефективно това
наказание и за това заключение съдът се основава в голяма степен и на
поведението на пострадалия пешеходец, който се е движил неправомерно по пътното
платно. Ето защо наказанието лишаване от свобода, наложено на П., следва да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37
ал.1 т.7 от НК на подсъдимия П.П. следва да се наложи и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
По делото са приложени веществени
доказателства – две шапки, велосипед, счупено странично огледало и счупено
предно автомобилно стъкло, намиращи се на съхранение в РУ на МВР град Хисар,
които са вещи без стойност и следва да се унищожат, след влизане на присъдата в
сила.
По делото са направени разноски на
стойност 726 лева, които при този резултат и на основание чл. 189 ал.3 от НПК
следва да се възложат на подсъдимия.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: