Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161 23.06.2020 г.
гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка П.а
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело №121 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Еко
Трейдинг Къмпани“ ООД гр. София, представлявано в съдебното производство от
редовно упълномощен адвокат, против Решение № 7/ 06.01.2020г., постановено по
АНД № 2707/ 2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 41/ 19.09.2019г издадено от Директора на РИОСВ
Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че няма изискване в чл.119 ал.5 т.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ и такова не следва от хипотезата на чл.135 ал.4
от ЗУО, за осигуряване на незабавен достъп до помещенията и площадките. Освен
това съдът не е взел предвид, че се касае за обективна невъзможност да се
осигури достъп, поради липса на ключ у пълномощника. Поддържа доводи, че
случаят разкрива основанията по чл.28 от ЗАНН, тъй като е констатирано, че на
площадката не се обработват отпадъци в период от три години преди датата на
проверката. На 08.07.2020г е извършена проверка с протокол №006647 в който е
констатирано, че площадката не работи и е почистена. От съда се иска да отмени
въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени и
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РИОСВ Стара
Загора, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за
законосъобразност на обжалваното въззивно решение и иска от съда да бъде
оставено в сила.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и
предлага на съда да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд –
Стара Загора е Наказателно постановление № 41/ 19.09.2019г., издадено от
Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 5 500лв на основание чл. 135 ал.4 вр. с чл.119 ал.5
т.1 от Закона за управление на отпадъците за това, че на 24.06.2019г при
извършена проверка с констативен протокол №006645 от длъжностни лица на РИОСВ
Стара Загора в присъствието на упълномощен представител Л.Н.М-съгласно
пълномощно от 25.06.2015г на „Еко Трейдинг Къмпани“ ООД, на площадка с
местонахождение гр. Стара Загора, местност „Вадата“ в землището на града, ПИ
идентификатор №68850.112.5 с обща площ 3363кв.м., стопанисвана от дружеството,
което притежава документ по ЗУО, представителят му заявява, че не разполага с
ключ за площадката и същият се намира в банката кредитор. С оглед изясняване на
обективната действителност е изпратено запитване с №КОС-21-3029/27.06.2019г от
РИОСВ Стара Загора до „Общинска банка“ АД гр. София, която отговаря, че не е
предприела действия, с които да ограничи правата на ползване върху описания
имот, собственост на „ЕЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ“ ЕООД, както и да ограничи правата
ползване на трети лица - наемателя „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД. При тази
фактическа обстановка, с оглед събраните доказателства и констатациите на
актосъставителя, АНО е приел, че е осъществен състава на административно
нарушение по чл.135 ал.4 от ЗУО – „Наказва се с имуществена
санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., едноличен търговец или юридическо лице,
с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не осигури достъп до площадки
или помещения или документи на длъжностно лице, извършващо проверка“, вр. с чл.
119 ал.5 т.1 от същия закон - длъжностното лице, осъществяващо проверката на
място, има право на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната
дейност.
За да потвърди НП РС Стара Загора е приел, че
на 24.06.2019г дружеството е осъществило състава на чл.135 ал.4 от ЗУО във връзка
с чл.119 ал.5 т.1 от същия закон, тъй като в качеството си на титуляр на
Разрешително №13-ДО-519 от 01.04.2018г, издадено от РИОСВ Стара Загора, и
стопанисващ имота, описан в НП, е бил длъжен да осигури достъп на
контролиращите органи, но не го е сторил. Вместо да изпълни задължението си,
дружеството в лицето на неговия упълномощен представител, е дало обяснение,
което не отговаря на истината и сочещо на целта да не се осигури достъп до
площадката, за да бъде извършена проверка от длъжностните лица. Случаят поради
това и не може да се определи като такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Изложените от въззивния съд аргументи по
смисъла на административно наказателната разпоредба на чл.135 ал.4 от ЗУО и
приложимостта й към установените факти се споделят изцяло от настоящия
касационен състав. В отговор на наведените оплаквания за несъставомерност на
деянието, поради установена фактическа невъзможност за изпълнение на
задължението по чл.135 ал.4 от ЗУО, включено в хипотезата на правната норма и
кореспондиращо с правата на контролните органи по чл.119 ал.5 т.1 от ЗУТ,
следва да се каже, че то на първо място представлява интерпретация на
установените факти – вместо безспорно невярното твърдение за намиращ се у
банката ключ, както са приели АНО и въззивния съд, да се счита изявлението на
пълномощника за друг факт, а именно обективна невъзможност за дружеството към
момента на проверката. Само че необосноваността на съдебното решение не е
касационно основание. Фактите се установяват
от инстанциите, провеждащи производство с фаза по съдебното дирене, посредством
правилата за доказване и формиране на вътрешното убеждение. Когато тези правила
са нарушени с ефект върху правото на защита, съответната страна разполага с
възможност да посочи конкретен факт, на който основава искане да бъде
констатирано съществено процесуално нарушение, за което служебно не се следи. В
касационната жалба по настоящото дело липсват такива конкретни фактически
твърдения, обосноваващи допуснати от въззивния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Искането на жалбоподателя да се приеме, че се касае за
обективна невъзможност е точно интерпретация на безспорно установените факти за
заявено от пълномощника местонахождение на ключа до площадката у трето лице,
което се е оказало невярно твърдение. Поради това и не следва да се обсъжда
дали такава обективна невъзможност е налице. Тъкмо този факт обаче осъществява
състава на чл.135 ал.4 от ЗУО, поради което въззивният съд правилно е приложил
материалния закон към него с потвърждаване на издаденото на това основание
наказателно постановление. Нелогично е да се твърди, че правната норма на
чл.135 ал.4 от ЗУО предоставя на субекта на административен контрол право да
прецени кога да осигури достъп, каквото представлява изявлението на касатора,
че няма задължение за незабавно изпълнение на искането за достъп. На следващо
място случаят не разкрива никакви отклонения от обичайното изпълнение на
деянието по чл.135 ал.4 от ЗУО, който състав е конкретен и формален – поведението,
обективиращо воля да не се изпълни задължението за осигуряване на достъп,
представлява несъответствие с нормативно установените правила за поведение на
задължения субект и се препятства административния контрол. Защитения обект от
чл.135 ал.4 от ЗУО са правата на контролните органи по чл.119 ал. 5 т.1 от ЗУТ,
върху които съставомерното поведение е оказало въздействие – не е била възможна
проверката на чл.24.06.2019г, което действително фактическо състояние е в
противоречие с нормативно установените правила за извършване на контрол на
място по инициатива на контролните органи. Позоваването на осигурен достъп две
седмици по-късно няма правно значение, както и установените тогава факти – че
към 03.07.2019г площадката е почистена. Тази проверка е направена и по
заявление за издаване на решение за прекратяване на разрешената дейност по ЗУО.
Ето защо настоящият касационен състав намира,
че не е налице наведеното в касационната жалба основание за отмяна на решението
на районния съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/ 06.01.2020г., постановено по АНД
№ 2707/ 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.