Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261962 13.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17530 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени искове на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от ...... А.Д.А., чрез адв. П., против С.Б.Ю., ЕГН **********
*** и С.М.В., ЕГН ********** *** за
признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
1084,68 лева – представляваща регресно вземане за неплатените суми – главница и
възнаградителна лихва по сключения между ответниците и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
********* договор за потребителски заем/кредит №.... от 14.10.2016 г., в
правата по който се суброгирал ищецът и сумата от 316,40 лева, представляваща
неплатено възнаграждение по сключения между ищеца от една страна и ответниците
от друга възмезден обезпечителен договор за гаранция от 14.10.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми считано от 08.03.2019 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2178 от 11.03.2019г. по
ч.гр.д. № 3943/2019 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че
между ответниците и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД е сключен договор за заем № ...../14.10.2016
г. за сумата е 1000 лева, платима на четири равни месечни вноски, всяка една на
стойност от по 271,17 лева, с падеж на първата погасителна вноска 14.11.2016 г.
и краен срок на погасяване - 14.02.2017 г., като подлежащата на връщане сума,
ведно с възнаградителната лихва, възлиза на общо 1084,68 лева. Твърди се, че като
обезпечение на вземането по договора за заем е сключен договор за гаранция от
14.10.2016 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ”
ООД като заемодател и ответниците като заематели. Съгласно този договор
ответниците дължат на гаранта възнаграждение в размер на четири ежемесечни
премии, всяка от които на стойност 79,10 лв., което възнаграждение е обезпечено
с издадена в полза на гаранта запис на заповед. Твърди се, че ответниците не са
заплатили нито една от погасителните вноски по договора за заем и нито една от
премиите по договора за гаранция. С уведомление от 04.02.2019 г. заемодателят
„ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата,
като претендира плащане на задълженията на ответниците към него в размер на
1084.68 лв. Твърди се, че е извършено е плащане от ищеца по договора за
гаранция чрез банков превод на сумата 1084,68 лв. на 06.02.2019 г., като е
налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор.
Ответниците С.Б.Ю. и С.М.В., чрез
процесуалния им представител адв. П., с писмен отговор от 25.11.2020 г.,
уточнен с молба от 25.01.2021 г., възразяват за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК и искат отхвърляне на предявените искове.
Настоящият съдебен състав приема,
че предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове са процесуално допустими.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за частично
основателни, по следните съображения:
Ищецът поддържа, че в качеството
си на страна по възмезден договор за гаранция, представляващ ненаименуван
договор, имащ обезпечителен характер, е изпълнил чуждо задължение, произтичащо
от договор за потребителски заем/кредит, сключен с трето лице. Следователно за
платеното от ищеца в полза на кредитора по заема е предявен иск по чл. 74 ЗЗД.
За да бъде уважен този иск следва да бъде доказано наличието на действително
задължение за връщане на дадена в заем сума и правен интерес от изпълнение на
чуждия дълг. Последната предпоставка се доказва от приложения по делото договор
за гаранция, по силата на който ищецът е поел задължение да обезпечи вземане
спрямо ответниците. Последиците при плащане от гаранта са уредени в договора за гаранция, а
именно, че ищецът се суброгира (встъпва) в правата на удовлетворения кредитор. Сключването
на подобна обезпечителна сделка не противоречи на свободата на договаряне, като
последиците от извършено плащане от гаранта са уредени чрез смислово препращане
към правилото на чл. 74 ЗЗД.
За да докаже, че се е суброгирал
в правата на кредитора, обаче, ищецът следва да установи, че удовлетвореният
кредитор има права спрямо длъжника, както и да докаже обема на тези права.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че между ответниците и
„Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за заем, по силата на който е
предоставена сумата от 1000 лева, получена от заемополучателя /платежно
нареждане л.88/ по банков път. Условие за сключване на договора за заем е
заемополучателят да предостави обезпечение, поради което е сключен възмезден
договор за гаранция между страните по делото. Договореното в полза на
ищеца-гарант възнаграждение възлиза на сумата от 316,40 лева, която е
значителна част от главницата по заема и пъти над размера на дължимата
възнаградителна лихва, като следва да се отбележи, че гарантът е свързано със заемодателя лице. Погасяването
на кредита е следвало да се извърши на четири равни месечни погасителни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва и припадащата се част от
възнаграждението по договора за гаранция, като плащания по кредита не са
осъществени. Последното се установява от приетото по делото заключение.
При така установеното от
фактическа стана, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи, като следва да откаже приложение на техните правни
последици.
При извършена проверка в изпълнение
на това правомощие съдът констатира, че сума за възнаграждение по сключения между
страните договор за гаранция произтича от неравноправна клауза. Гаранцията като
вид обезпечителен договор има акцесорен характер спрямо главния дълг. Потребителят
има качеството потребител както в отношенията си със заемодателя, така и в
отношенията си с гаранта. Трайна е съдебната практика, че задължението за
предоставяне на обезпечение по потребителски договор, скрепено с неустойка,
съставлява неравноправна клауза и не поражда облигационни права. Ето защо
неравноправна е и клаузата, по силата на която потребителят поема задължение за
възнаграждение спрямо едно трето лице, което да обезпечи договор, в изпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение. Обосновано може да се предположи,
че с договореното в полза на гаранта възнаграждение се цели заобикаляне на потребителската
защита по ЗПК и ЗЗП, която е скрепена с императивни правни норми и е в обществен
интерес, т.е. цели се нарастване в размера на възнаградителната лихва по
кредита. Възнаграждението по договора за гаранция представлява скрита
възнаградителна лихва, дължима в полза на свързано с кредитора лице. Не може да бъде
споделена тезата, че използването на подобна юридическа фигура има
самостоятелно правно значение, извън контекста на сключения потребителски
договор за заем. Ако това е така, то следва да се изтъкне, че търговските
дружества, които срещу възнаграждение обезпечават чужда гражданска отговорност,
са застрахователни дружества, а не гаранти. Професионален гарант, поръчител и
прочее, независимо от използваната терминология, по действащото
законодателство, може да бъде единствено
лицензирано застрахователно дружество, което извършва застрахователни сделки по
занятие, при гаранциите на публичния надзор на дейността на застрахователните
дружества.
Съдът приема, че и договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като са
основателни наведените от особения представител възражения в тази насока. Според
чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа -
годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
В разглежданата хипотеза е поето
задължение за възнаграждение по договор за гаранция в изпълнение на
задълженията по договора за кредит. След като с договора за кредит е въведено
обременително задължение, то възнаграждението за гаранта има характер на разход
и следва да фигурира в годишния процент на разходите. При договорено по този
начин възмездно обезпечение по типов договор от икономически по-силната страна,
която определя условията по кредита, потребителят е поставен в неравностойно
положение от гледна точка на възможността да влияе на клаузите на договора.
Заобикаля се също и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер
на годишния процент на разходите, тъй като длъжникът поема задължение, имащо по
същество характер на скрита възнаградителна лихва. Констатацията за наличието
на подобна клауза, която не е отразена като част от разходите по кредита, сочи
на недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
За действителността на договорите
за потребителски кредити са предвидени завишени изисквания за яснота,
изчерпателност и информираност, с оглед гарантиране на правата на потребителя.
След като не е посочено по какъв начин вземането за възнаграждение по
възмездния обезпечителен договор би се отразило
на общия размер на дълга, се налага извод за недействителност на
договора за кредит, независимо от това дали това вземане произтича от
действителна или недействителна клауза.
Следва да се изтъкне също, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК въвежда законов максимум на годишния процент
на разходите, като с посочената разпоредба се ограничава свободата на
договаряне в отношенията с потребителите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна. Ето защо и спрямо
потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите,
включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще надвишат
петдесет процента на годишна от база от стойността на кредита.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица на недействителността по чл. 22 ЗПК е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и
задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността
на правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се
касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума, тъй като
потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за
недобросъвестно генериране търговска печалба.
При това положение се налагат
следните изводи, а именно, че по договора за заем/кредит ответниците дължат
само стойността на главницата, в размер на 1000 лева, а по договора за гаранция
възнаграждение не се дължи.
При този изход на спора ищецът
има право на разноски съобразно уважената част за държана такса, експертиза,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител за
заповедното и исковото производство. Държавните такси по двата иска са от по
петдесет лева, от които ищецът има право на разноски върху едната от тях. За
експертиза са направени разноски в размер на 100 лева, а за особен представител
300 лева, т.е. общо 285,34 лева. От тях
следва да се присъди сумата от 182,70 лева, съобразно общата цена на двата
иска. За адвокатско възнаграждение са направени разноски в заповедното
производство в размер на 300 лева, в исковото не се доказва направата на
разноски, т.е. следва да се присъди сумата от 214 лева. Общият размер на
разноските възлиза на 549,34 лева.
Ответниците нямат право на
разноски, тъй като се представляват от особен представител.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Б.Ю., ЕГН ********** *** и
С.М.В., ЕГН ********** *** дължат на
основание чл. 74 ЗЗД солидарно на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет. 2, представлявано от ...... А.Д.А. сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща вземане, произтичащо от правата, в които се суброгирал ищецът
чрез изпълнение на вземанията по сключения между С.Б.Ю. и С.М.В. от една страна
и „Лайт Кредит“ ООД от друга договор за потребителски заем/кредит №.... от
14.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.03.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2178 от 11.03.2019г. по ч.гр.д. № 3943/2019 г. на РС-Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лайт
кредит консулт” ЕООД, ЕИК *********
против С.Б.Ю., ЕГН ********** *** и С.М.В., ЕГН **********
*** иск за разликата над присъдената сума от 1000 (хиляда) лева до пълния
предявен размер от 1084,68 (хиляда осемдесет и четири лева и 68 ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лайт
кредит консулт” ЕООД, ЕИК ********* против С.Б.Ю., ЕГН ********** *** и С.М.В.,
ЕГН ********** *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 316,40 ( триста и шестнадесет лева и 40 ст.) лева,
представляваща неплатено възнаграждение по сключения между ищеца от една страна
и ответниците от друга възмезден обезпечителен договор за гаранция от
14.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.03.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 2178 от 11.03.2019г. по ч.гр.д. № 3943/2019 г. на РС-Пловдив
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК С.Б.Ю., ЕГН ********** *** и С.М.В., ЕГН ********** *** да
заплатят на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 549,34 (
петстотин четиридесет и девет лева и 34 ст. ) лева – съдебни и деловодни разноски
за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п./ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала! ММ