№ 32
гр. Ловеч, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200778 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 21-0906-000574/07.07.2021 год.на Николай
Васков Недялков, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в
размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на ИВ. В. ИВ. от гр.*****, ЕГН: **********, за това, че на 25.04.2021
год. в 17:05:38 часа в община Ловеч, на ВП II-35, км.38+844, с посока на
движение към гр.Плевен е управлявал собствения си л.а.“*****“ с рег.№
*****, със скорост 94 км/ч, при максимално разрешена скорост 60 км/ч,
въведено с ПЗ В-26. Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от
минус 3 км. е констатирано със ситема за видеоконтрол TFR1-M с №608,
заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен
номер на МПС и е показано на водача със снимков материал по клип №5214
радар TFR1-M с №608. Нарушението е извършено системно в едногодишен
срок с влезли в сила ел.фиш К/3094098, влязъл в сила на 04.06.2020 г.,
К/3693700, влязъл в сила на 28.07.2020 г. и К/4371495, влязъл в сила на
04.01.2021 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение
№3601 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:
вр.чл.21, ал.1 водач системно превишаващ разрешената максимална скорост
извън населено място от 31 до 40 км/ч, което представлява нарушение на
1
чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
ИВ. В. ИВ., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено, тъй като
установената с техническото средство скорост не отговаря на действителната
скорост, с която е шофирал и мястото на нарушението описано в НП не
отговаря на посоченото в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.А.М., която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отеменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага, че от
представените писмени доказателства се установява, че в посока към
гр.Плевен, която е била посоката на движение на доверителят й, в указания
пътен участък не е била действаща забраната на знак В-26. Моли да им бъдат
присъдени разноски по представения договор. Представена е писмена защита.
Ответникът-ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП,редовно призован не изпраща
представител. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата и
материалите по преписката е изразено становище за потвърждаване на НП,
като е направено възражение относно размера на разноските при уважаване на
жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
свидетелите Т.И., П.П. и С.С., от становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.06.2021 год. бил съставен Акт № 996525 за установяване на
административно нарушение от св.Т.И., в присъствието на св. П.П. и С.С.,
срещу ИВ. В. ИВ., за това, че на 25.04.2021 год. в 17:05:38 часа в община
Ловеч, на ВП II-35, км.38+844, с посока на движение към гр.Плевен е
управлявал собствения си л.а.“*****“ с рег.№ *****, със скорост 94 км/ч,
при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26.
Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км. е
констатирано със система за видеоконтрол TFR1-M с №608, заснемаща и
записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и
е показано на водача със снимков материал по клип №5214 радар TFR1-M с
№608. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в
сила ел.фиш К/3094098, влязъл в сила на 04.06.2020 г., К/3693700, влязъл в
2
сила на 28.07.2020 г. и К/4371495, влязъл в сила на 04.01.2021 г. АУАН е
съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение №3601 в отсъствие на
нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП
от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, По
съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в
акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на
АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената
към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.
Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е
бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на
скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на
автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на
скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика
му. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателят, като
същият е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.7/, в която е отразил, че
лично той е управлявал л.а. с рег. № ***** на 25.04.2021 г. около 17:05 часа.
Спазена е процедурата и са изпратени до съответната дирекция на МВР за
връчване снимковия материал, декларациия по чл.188 от ЗДвП, както и
покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН. Видно от
приложеното копие на покана/л.7/ жалбоподателят И. е получил поканата за
съставяне на АУАН на 21.05.2021 г., но не се е явил, поради което съдът
приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта и
същият правилно е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на жалбоподателя. С оглед приложената и надлежно връчена на
жалбоподателя покана за актосъставяне не се споделят възраженията,
изложени в писменото становище, че жалбоподателят е узнал за АУАН едва
при връчване на НП и е нарушена процедурата по съставяне на акта.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати
сочените в жалбата и писмените бележки нарушения. От формална страна
3
АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е
описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 94 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, т.е. превишение от 34
км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за
пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, което е в съответствие и
с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за
използване на АТСС/л.14/. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението –Община Ловеч, ВП ІІ - 35 км.38+844, което е именно този
пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в
протокол за използване на АТСС/л.14/. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че
превишената скорост е 97 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3
км толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата
на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената,
когато ограничението произтича от пътен знак. Неоснователно е
възражението на адв.М., че в указания пътен участък не е действала забраната
на пз.В-26 60 км/ч. Видно от представената от ОПУ-Ловеч схема на пътния
участък от км.38+700 до км.39+200, включваща км.38+844, на км.39+155 е
поставен ограничителен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч,
действието на който е до км.38+810, където е поставен друг п.з.В-26 с
въведено ограничение от 80 км/ч и посочения км.38+844 попада в зоната на
действие на п.з.В-26 с въведено ограничение на скоростта 60 км/ч.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен със система за видеоконтрол TFR1-M с №608,
одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 год., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
4
средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 г. със срок
на валидност 24.02.2020 г., протокол за проверка № 4-22-20 от 14.08.2020
год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство. Тук следва да се отбележи че
съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип. Точно такъв е и
настоящия случай, тъй като при последващата проверка е установено, че
системата за видеоконтрол изпълнява предвиденото си предназначение и е
налице съответствие на метрологичните й характеристики с изискванията към
тях. Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство
присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол
на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р-3232 с дата на използване 25.04.2021 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 25.04.2021 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв
режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията
на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден
АУАН, а не ЕФ, тъй като за нарушението вменено във вина на жалбоподателя
е предвидено наказание лишаване от правоуправление.
От посоченото в НП място на извършване на нарушението – път ІІ-
35, при км 38+844 и обстоятелствената му част става ясно, че наказващият
орган е приел, че нарушението е извършено извън населено място, поради
което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.5, във връзка с
ал.2, т.4 от ЗДвП, с оглед стойностите на установеното превишение на
скоростта и с оглед представените доказателства за системност.
Съдът обаче приема, че мястото на извършване на нарушението
попада в рамките на населеното място гр. Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е
част от републиканската пътна мрежа и независимо от това, че въведеното
ограничение на скоростта е 60 км/ч. Принципно ограничението на скоростта в
5
населено място е 50 км/ч, но когато ограничението е различно от посоченото,
то се въвежда с п.з., както е и в случая. От писмо с изх. № 11-00-48/26.11.2021
г. на ОПУ Ловеч и представената към него схема на ВП II-35 „Плевен - о.п.
Ловеч – Троян“ в участъка от км.38+700 до км.39+200, включващ км.38+844 е
видно, че при посока на движение към гр.Плевен табелата за край на
населеното място Д12 е поставена на км.37+448, т.е. след мястото, на което е
извършено нарушението, както и че процесния участък от пътя - км 38+844 е
в границите на гр. Ловеч. От своя страна от Община Ловеч във връзка с
разпореждане на съдът е депозирала писмо с изх. №11-00-3493-1/19.11.2021 г.
от което е видно, че участъка от Републикански път II -35, км. 38+844 попада
извън регулацията на гр. Ловеч, западно разположен спрямо строителните
граници на града, както и че е част от републиканката пътна мрежа на
България, поради което е указано на съда да се обърне към ОПУ Ловеч по
компетентност, относно регулацията му с пътни знаци. Съдът не е изискал
справка и от Агенция по геодезия, картография и кадастър касаеща
предоставянето на информация за разположението на околовръстен път II,
км. 38+844 спрямо строителните граници на гр. Ловеч, и в частност да
отговорят на въпроса част ли е този участък от пътя от населеното място, или
не, както и да представят писмени доказателства в тази насока, тъй като му е
служебно известно от други дела, че кадастралните карти и кадастралните
регистри не съдържат информация за номера на пътищата и километрите.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира,
че процесното място Републикански път II – 35 км 38+844 е част от
околовръстния път на град Ловеч и попада в строителните граници на град
Ловеч, като следователно е част от населеното място, с оглед на което е
налице неправилно приложение на санкционната правна норма и наказанието
е следвало да бъде наложено на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.1 т.4
от ЗДвП, а не по чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като мястото
на извършване на нарушението попада в рамките на населеното място гр.
Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за административно-
териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) е дадена
легална дефиниция на понятието „населено място”, съгласно която, това е
исторически и функционално обособена територия, определена с наличието
на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и
6
строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
Съгласно чл.18 от същия закон, територията на населеното място включва
селищна територия на населеното място (територия определена от
строителните граници на населеното място), и извънселищна територия на
населеното място – определена от границите на землището на населеното
място, т.е. това е територията ограничена между строителните граници на
населеното място и външните граници на землището. В този смисъл следва да
се има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието
„територия на населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от
границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без
да се включва землището.
От своя страна, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е
дадена дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради
територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни
знаци. От събраните по делото доказателства се установява, че мястото на
извършване на нарушението – км 38+844 попада в отсечката от път ІІ-35, от
км 44+834 до 37+440, която отсечка представлява околовръстен път на гр.
Ловеч и началото и краят съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11
(начало на населено място) и Д12 (край на населено място). В този смисъл,
околовръстният път на гр. Ловеч, на който е било установено и нарушението
предмет на разглеждане в настоящето производство, изцяло отговаря на
заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП критерии, т.е. съдът
приема, че е извършено в населено място. Така дадената дефиниция за
„населено място“ в ЗДвП не се конкурира с тази по чл.3, ал.2 от ЗАТУРБ.
Същата е за целите на Закона за движение по пътищата и именно в този
смисъл е ползвано понятието „населено място“ в разпоредбите на чл.21 и
чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
изложената в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа
обстановка не кореспондира изцяло с установените по делото факти, тъй като
мястото, където е било установено и заснето на 25.04.2021 г., в 17:05 часа
нарушение на скоростния режим, попада в населено място (гр. Ловеч),
съгласно дефиницията на това понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП. Поради
тази причина и в следствие на непълно изяснената фактическа обстановка по
случая, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е
7
санкционирал жалбоподателя на основание чл.182,ал.5, във връзка с ал.2, т.4
от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено в
населено място, то приложимата санкционна норма е била тази по чл.182,ал.5,
във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП.
Така установените в хода на съдебното производство и посочени по-
горе несъответствия във фактическата обстановка по случая са довели до
неправилно приложение на материалния закон и като последица водят до
незаконосъобразност на издаденото НП, поради което същото следва да бъде
отменено.
При този изход на процеса с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като
ответника ОД на МВР-Ловеч бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 200.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски
хонорар, съгласно представеното пълномощно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-
000574/07.07.2021 год.на Николай Васков Недялков, Началник сектор ПП
към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.182,ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на ИВ. В. ИВ. от
гр.*****, ЕГН: **********, за нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на ИВ. В. ИВ. от гр.*****,
ЕГН: ********** сумата от 200.00 лева разноски по делото, представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9