Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12072
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 95529/16.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 9175/2018 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, е признато уволнението на С.К.С.,,
за незаконно и е отменена заповед № ЧР-02-07/23.11.2017 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по В., като незаконосъобразна. Ищцата е възстановена на
длъжността „старши специалист“ в А.по В.. Ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата от 5 346 лв., ведно със законната лихва, считано от
07.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 000 лв.,
представляваща разноски по делото, а по сметка на СРС разноски от 732, 32 лв. и
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника А.ПО В., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. В
представеното по делото писмо изх. № 92-94-62/24.10.2017 г. не е посочено, че
писмените обяснения се искат на основание чл.193, ал.1 КТ. Това обаче не
означава, че ищцата не е знаела, че тези обяснения се искат в рамките на
дисциплинарното производство. Също така в писмото е посочено, че обясненията се
искат по повод докладна записка – становище рег. № 92-04-62/23.10.2017 г. от В.Т.– главен директор на ГД „Регистри“. В
становището се съдържа предложение да бъдат предприети действия по налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата, като същото е конкретизирано – уволнение,
съгласно чл.188, ал.1, т.3 КТ. В дадените писмени обяснения от ищцата изрично е
посочено, че се противопоставя срещу предложението за уволнението й, поради
което счита, че може да се направи извод, че е била запозната с посочената
докладна записка. С оглед на това поддържа, че процедурата по изискване на
писмени обяснения от ищцата е спазена. Излага съображения, че е неправилен
изводът на решаващия съд, че определеният срок за даване на писмени обяснения е
крайно недостатъчен, което се приравнява на липса на възможност работникът да
представи обяснения. С връчване на писмото с цитираната докладна записка ищцата
е поискала срокът за даване на обяснения да бъде удължен до 27.10.2017 г., но
още на 26.10.2017 г. те я представила писмените си обяснения. Тези обяснения са
приети и зачетени от работодателя. Моли съда да отмени обжалваното решение,
като отхвърли изцяло предявените искове, както и да му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата С.К.С., с който оспорва същата. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован
изводът на решаващия съд, че определеният срок за даване на писмени обяснения е
крайно недостатъчен за предоставяне на обяснения – до края на същия работен
ден. По делото е установено, че писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ не са
изискани от ищцата. Счита, че не е достатъчно само да бъде попитана за
причините за липсата на определени документи, за да може да се приеме, че са изискани
обяснения в рамките на дисциплинарното производство. Също така правилно СРС е
приел, че не е доказано извършването на дисциплинарното нарушение. Изводите са
обосновани и законосъобразни. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.3444, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при
ответника, в Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“ по трудов
договор, като е заемала длъжността „старши специалист“. На 28.12.2017 г. й е
връчена заповед № ЧР-02-07/23.11.2017 г. на изпълнителния директор на АВ, с
която на основание чл.192, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ,
чл.186 КТ и чл.190, ал.1, т.7 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Излага съображения, че уволнението е
незаконно, тъй като работодателят не й е поискал писмени обяснения по реда на
чл.193, ал.1 КТ във връзка с образувано дисциплинарно производство. Твърди, че
писмо № 92-04.62/24.10.2017 г. й е връчено на 24.10.2017 г. в 17.00 ч., като в
него е посочено, че следва да даде писмени обяснения до 16.30 ч. същия
ден. По този начин е лишена от
възможността да стори това. Счита, че не са надлежно посочени конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказана. Твърди, че не е извършила
нарушение на трудовата дисциплина. Дори да е налице такова нарушение, то
дисциплинарното наказание не съответства на неговата тежест. Твърди, че е
извършено вписване на акт вх. рег. № 56007/29.08.2017 г., поради което
липсващите документи са открити и регистърното производство е осъществено. С
оглед на това счита, че от описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не са
настъпили вредни последици. Моли съда да отмени уволнението й като незаконно,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъди ответника
да й заплати сумата от 5 346 лв., представляваща обезщетение за оставането
й без работа поради незаконното уволнение за периода28.12.2017 г. – 28.06.2018
г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК е писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове. Излага съображения, че уволнението на ищцата е
извършено законосъобразно, при спазване на всички императивни изисквания за
това. Твърди, че ищцата е била запозната с докладна записка рег. №
92-0462/26.10.2017 г., предвид удостовереното в депозираното от нея становище.
По този начин ищцата е била наясно за воденото срещу нея дисциплинарно производството.
На ищцата е предоставена възможност да депозира писмени обяснения, като същата
е предоставила такива и те са съобразени при постановяване на заповедта за
уволнение. Счита, че нарушенията на трудовата дисциплина са точно описани в
заповедта. При налагане на дисциплинарното наказание е извършена преценка
относно голямата тежест на нарушението и неговата значимост, последиците, които
са настъпили в резултат на нарушението. В случая се касае за изгубени
документи, които са представени в един екземпляр, чието възстановяване е
изключително трудно. Взето е предвид и поведението на служителя, по отношение
на който е наложено друго дисциплинарно наказание със заповед №
ЧР-02-03/04.10.2017 г. – предупреждение за уволнение. Твърди, че липсващите
документи не са открити, а са възстановени по надлежния за това ред. Моли съда
да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по
трудов договор, като е заемала длъжността „старши специалист“ в Служба по В. –
София, Регионална дирекция І София, Главна дирекция „Регистри“.
Със заповед № ЧР-02-07/23.11.2017 г. на изпълнителния
директор на АВ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ и чл.190, ал.1, .7 КТ е
прекратено трудовото й правоотношение. Заповедта е връчена на ищцата на
28.12.2017 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 29.08.2017 г. в Служба
по В. – София ищцата е регистрирала в двойно входящия регистър с №
56007/29.08.2017 г. акт с вх. № 56827/29.08.2017 г. След поставянето на двойно
входящия номер служителката нее предала
акта в стая № 2 в Служба по вписвания – София, където се извършва разпределяне
на преписките за вписване. По този начин акт с вх. № 56827/29.08.2017 г. и дв.
вх. № 56007/29.08.2017 г., ведно с приложените към него документи, е изгубен по
вина на ищцата. Това съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ
– други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението е установено с
докладна записка рег. № 02-04-62/04.09.2017 г. от В.Т.– главен директор на
Главна дирекция „Регистри“, становище рег. № 92-04-62/23.10.2017 г. от В.Т.,
пояснителна записка от Е.И.Ц.и С.С.Д.– старши специалисти в Служба по вписвания
– София, Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“, справка от
информационната система на Имотния регистър, извършена от Й.М.М.– главен
експерт в Отдел „Информационни системи на регистрите“, Главна дирекция
„Регистри“, опис на раздадени сделки от 29.08.2017 г. , писмо изх. №
92-04-62/24.10.2017 г. на изпълнителния директор на АВ, докладна записка рег. №
92-04-62/26.10.2017 г. от С.К.С., съдържаща писмените й обяснения и доклад рег.
№ 92-04-62/17.11.2017 г. от В.Т.и Л.А.– за директор на Регионална дирекция –
София. В заповедта е посочено, че е постановена след изискани писмени обяснения
с писмо изх. рег. № 92-04-62/24.10.2017 г., връчено на ищцата на 24.10.2017 г.,
не по – късно от 2 месеца от откриване на нарушението на служителката, описано
в становище рег. № 92-04-62/23.10.2017 г. от В.Т.и не по – късно от една година
от извършване на нарушението, след преценка на представените на основание
чл.193, ал.1 КТ с докладна записка вх. № 92-04-62/26.10.2017 г. писмени
обяснения от ищцата, след отчитане тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителката, на която със заповед №
ЧР-02-03/24.10.2017 г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, което не е заличено.
Представена е справка относно акт дв. вх. рег. №
56007, който е вписан на 29.08.2017 г. в книга Прехвърляния.
Със становище вх. рег. № 92-04-62/23.10.2017 г. до
изпълнителния директор на АВ В.Т.– главен директор на ГД „Регистри“, е заявил,
че са изискани обяснения от всички служители в СВ-София и след обстоен анализ
на същите е установено, че в нито едно от тях не е посочена причина за липсата
на акт с вх. № 56827/29.08.2017 г. Акт с вх. № 56827/29.08.2017 г. е входиран
във входящ регистър в 14.53.50 ч. от А.П. – служител в СВ-София. След това е
предоставен на доклад, разглеждане и разпореждане на съдия по В.. На случаен
принцип актът е разпределен на съдия по В. Х.Х., който е поставил резолюцията
си, след което актът е върнат в Служба по В. за получаване на двойно входящ
номер от информационната система на Имотен регистър След извършена проверка в
базата данни на информационната система на Имотен регистър е установено, че
актът е двойно входиран от ищцата. От разпределянето на актовете за дата 29.08.2017
г. същият акт не е наличен и не е разпределен за вписване на никой служител.
Следователно след двойно входирането, извършено от ищцата, актът и
придружаващата го документация не са били върнати в стая 2 за разпределяне. До
момента, въпреки положените усилия, актът и цялата документация към него
липсват. Посочено е, че преписката и документацията по нея се губи след двойно
входирането от ищцата, за което счита, че следва да понесе лична отговорност.
Отправено е предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно пояснителна записка от Е.И.Ц.– старши специалист
ИР и С.С.Д.- старши специалист ИР до регионалния директор АВ последният е
уведомен, че във връзка със създалия се проблем по вписване с вх. №
56827/29.08.2017 г., същата е постъпила в СВ- гр. София и регистрирана в
системата под № 56827/29.08.2017 г. в 14.53.50 ч. от А.П.. Същата е разпределена за разглеждане от съдия
по В. Х.Х. и върната за даване на двойновходящ номер. Двойновходирането на В.
се извършва от всички служители, а в конкретния случай сделката е попаднала при
ищцата, за което са приложени справки от Й.М..
Представена е изготвената от посочения служител
справка, удостоверяваща обстоятелството, че служителят двойновходирал акт вх. №
56827/29.08.2017 г., дв. вх. № 56007 е ищцата.
В представения опис на сделки от 29.08.2017 г.,
постъпили на 29.08.2017 г. и раздадени на 30.08.2017 г. процесния акт вх. №
56827/29.08.2017 г. дв. вх. № 56007/29.08.2017 г. не е посочен.
До изпълнителния директор на АВ са депозирани
обяснения от Е.И.Ц.– старши специалист ИР вх. № 92-04-62/15.09.2017 г. В тях е
посочено, че струпването на множество актове в малък отрязък от време забавя
разглеждането им и съответното им двойно входиране. Фактът, че преобладаващият
брой преписки постъпва в края на приемното време е обективна предпоставка за
констатираното забавяне на нанасянето на разпоредените за вписване актове.
Депозирана е до изпълнителния директор на АВ
обяснителна записка вх. № 92-94-62/14.09.2017 г. от Д.Т.– старши експерт в
РД-София. В нея е посочено, че на служителя не е известно за липсата на акт с
вх. № 56827/29.08.2017 г. При справка в ИКАР е установено, че сделката е
вписана.
С писмо изх. № 92-04-92/24.10.2017 г. изпълнителният
директор на АВ е поискал обяснения от ищцата във връзка с докладна записка рег.
№ 92-04-62/23.10.2017 г. от В.Т.– след направена проверка и изискани обяснения
от всички служители на СВ-София, РД София, ГД „Регистри“ е установено, че с акт
вх. № 56827/29.08.2017 г. е входиран във входащия регистър в 14.53.30 ч. от А.П.
– служител в СВ-София. След това е предоставен за доклад, разглеждане и
разпределение на съдия по В.. Разпределен е на съдия по В. Х.Х., който е
поставил резолюцията си, след което актът е върнат в службата по В. за
получаване на двойно входящ номер от Информационната система на имотен регистър,
което е сторено от ищцата. От разпределението на актовете за 29.08.2017 г. е
установено, че същият акт не е наличен и не е разпределен за вписване, т. е.
след извършеното двойно входиране от ищцата актът и придружаващата го
документация не са върнати в стая 2 за разпределяне и актът и цялата
документация към него липсват. Определен е срок до 24.10.2017 г., 16.30 ч. за
предоставяне на писмени обяснения относно причините за липсата на акт вх. №
56827/29.08.2017 г.
Писмото е връчено на ищцата на 24.10.2017 г. в 17.26
ч.
Ищцата е депозирала докладна записка до изпълнителния
директор на АВ вх. № 92-04-62/25.10.2017 г., с която е отправила искане
определеният срок за даване на писмени обяснения да бъде удължен до 27.10.2017
г. поради големия обем на работата, която трябва да извърши. Липсва произнасяне
по направеното искане.
С докладна записка вх. № 92-04-62/26.10.2017 г. до
изпълнителния директор на АВ ищцата е заявила, че на 29.08.2017 г. е двойно
входирала около 30 сделки, между които и сделка с вх. № 56827/29.08.2017 г.
След като ги е обработила ги е занесла в стаята, в която се събирали всички
сделки за деня. Сделките се събирали в кашони, без опис, без
приемо-предавателни протоколи. Разпределянето им за работа се извършва в
следващия ден. Към този момент голяма част от сделките се изнасяли за сканиране
и обработване в други служби на АВ, без опис и протокол. Това се осъществявало
в други помещения, извън Имотен регистър. След двойно входирането няма
задължение и отношение към процеса по последващо разпределяне на сделките за
работа. Счита, че отговорността е колективна, а не персонална. Достъп до
стаята, в която се събират сделките, имат всички служители от АВ, а не само от
имотния регистър. Счита, че не носи персонална отговорност за неоткриването на
нотариално дело с вх. № 40719 и се противопоставя на предложението да бъде
дисциплинарно уволнена.
Със заповед № ЧР-02-03/24.10.2017 г. на изпълнителния
директор на АВ, връчена на същата дата, ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
По делото е представена длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност – „старши специалист“, в СВ-София към Регионална
дирекция – София, ГД „Регистри“, в която са посочени основните задължения.
Видно от представения препис от регистрационна карта,
издадена от Аженция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Люлин, ищцата е
регистрирана като безработна, като се е срещала със служители от БТ – Люлин на
02.02.2018 г. и на 02.05.2018 г.
От заключението на вещото лице Е.А.по изслушаната съдебно
– счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на 891 лв., поради което 6-кратният му размер
е 5 346 лв.
Пред СРС е изслушана съдебно – техническа експертиза.
От заключението на вещото лице инж. М.Й.се установява, че при липса на
конкретна сделка системата не може да приключи за деня, докато не се състави
констативен протокол, подписан от дежурен за деня съдия по В.. Системата
затваря конкретната дата за деня с конкретните входящи номера, като съответният
документ се вкарва на гише в информационната система и регистърът автоматично
му задава входящ номер – в случая вх. № 56827/29.08.2017 г. След това документът
отива при съдия по В., чрез своите деловодителки. Оттам се разпределя на
случаен принцип на съответните съдии за резолюция на съответния документ за
вписване и те определят съответния документ да се впише или не. Документите
след резолюцията се връщат при дежурния съдия за деня и оттам отиват за двойно
входиране и получават втори входящ номер на съответния документ – в случая дв.
вх. № 56007/29.08.2017 г. в регистъра. Двойното входиране се прави от
определени служители, ангажирани с регистъра в специално помещение. Тези
документи се вкарват в регистъра и се прави опис за тях, който се съхранява в
същото помещение. С определен служител двойно входиращи документи отива в
специално помещение, където се извършва тяхното вписване. Приключването на
регистъра за съответната дата се извършва в 15.30 ч. от дежурния съдия за деня,
като той принтира на хартиен носител информацията от регистъра за съответната
дата, полага подпис на нея и оставя за
съхранение в определено помещение. След изтичане на календарната година цялата
информация от регистъра по В. се предава за съхранение в архива на АВ. След
двойното входиране документите се обработват от определени служители в
определени помещения. Няма регистър за отчитане на документите след двойното
входиране, прави се опис с вида на документа, кой го е обработил (вписал),
който се съхранява в специално помещение. Сделките се вписват от служители,
които са в специални помещения. Основание за дистанционно вписване е, че има
голямо натоварване в определени часове. Документите, които се вписват
дистанционно, се определят от София, като има определени служители, които
сканират определените документи за дистанционно вписване, а съответната
регионална служба изважда вписания от общата информационна система.
Служителите, които се определят да участват в дистанционното вписване, сканират
вписаните дистанционно документи всеки ден, като на тях се прави опис за
приключване на деня. До 3 работни дни постъпилите в деня документи трябва да
бъдат обработени и вписани.
При изслушване на вещото лице същото е пояснило, че
стаята за двойното входиране не е общодостъпна за всички служители. Достъп до
нея имали определени служители. Стаята се заключвала и се правили описи. Имало
отговорник, който отключвал и заключвал стаята, както и негово задължение било
да упражнява контрол. За документите с двойно входиране се правил опис за деня
и се носели в стая 2.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е обвързан от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между страните в производството
е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
„старши специалист“ в Служба по вписвания
– София, Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“.
Със заповед № ЧР-02-07/23.11.2017 г., връчена на 28.12.2017
г. на служителя, работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото му
правоотношение.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил
задължението си, установено в посочената норма, като е описал нарушението на
трудовата дисциплина, за което е наказана ищцата, чрез съществените му признаци.
Дали е налице неизпълнение на конкретно задължение, което е част от трудовата
функция на ищцата или не, има значение за възможността на работодателя да
ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата, но не рефлектира върху
мотивираността на заповедта за уволнение.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е
задължението на работодателя да изслуша
или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска
предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за
допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението
на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения,
респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо
от нормата на чл.193, ал.1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество.
Спори се между страните в
производство дали работодателят е определил подходящ срок на ищцата, в рамките на
който да даде писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, както и дали същата
е известена, че обясненията се искат в рамките на дисциплинарно производство. В
случая определеният от работодателя срок – до 16.30 ч. на 24.10.2017 г.
обективно не е могло да бъде спазен, тъй като писмото, с което са изискани
писмени обяснения от ищцата е връчено в по – късен час на посочената дата –
17.26 ч. В тази връзка ищцата е поискала продължаване на първоначално
определения срок. Макар да липсва произнасяне по така направеното искане от
страна на ищцата, работодателят е изчакал получаването на писмени обяснения от
нея преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание, като е
съобразил същите.
В КТ не са въведени формални
изисквания за провеждане на процедурата по изискване и даване на обяснения,
както и не е регламентиран определен минимален срок, в рамките на който
работникът или служителят да упражни правото си даде писмени обяснения по реда
на чл.193, ал.1 КТ. Целта е да се обезпечи на работника или служителя реалната
възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. Ето
защо преценката дали даденият срок е бил разумен и достатъчен се извършва с
оглед на това дали е осигурена реално възможността за даване на обяснения (решение
№ 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
165 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 359/2010 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 563
от 12.01.2013 г. по гр. д. № 1747/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др.).
В случая работодателят е
изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска
и приеме писмените обяснения на ищцата. За ищцата е налице яснота, че писмените
обяснения се изискват в рамките на дисциплинарна процедура, като изрично е
взела становище във връзка с отправеното предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Също така в случая е ангажирана
дисциплинарната й отговорност за едно нарушение, като ищцата е дала обяснения по
отношение на него.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че доводите на жалбоподателя са основателни, като преди налагане на
дисциплинарното наказание същият е изпълнил задължението си, произтичащо от
нормата на чл.193, ал.1 КТ, поради което установените в чл.193, ал.2 КТ правни последици
не могат да намерят приложение в разглеждания случай.
Ищцата е изложила в исковата
си молба довод, че не е извършила нарушението, за което е наказана. Ето защо
този довод е част от спорния предмет. Същият е обсъден от решаващия съд с обжалваното
решение СРС.
Съгласно разясненията,
дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО;
решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. при
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена
тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си
право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в
хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на
извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението.
В разглеждания случай ответникът
не е доказал, че изгубването на акт с вх. № 56827/29.08.2017 г. се намира в
причинно – следствена връзка с бездействие от страна на ищцата. По делото се
установи, че същата е поставила двойно входящия номер на акта с посочения входящ
номер, както и че същият не е разпределен за вписвана. Не се доказа обаче каква
е съпричастността на ищцата с изгубването на акта. От една страна в
длъжностната й характеристика не се съдържа задължение за ищцата след поставяне
на двойно входящ номер на акта същият да се предава в стая 2. Не са ангажирани
и други доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод в тази
насока. Също така от заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза се установи, че няма регистър за отчитане на
документите след двойното входиране. По делото се доказа, че достъп до стаята,
в която се извършва двойното входиране на документите имат и други лица, както
и има определен служител, който отключва и заключва стаята и упражнява контрол.
Налице е установена практика част от
сделките да се изнасят извън помещението за сканиране и обработване в други
служби на АВ, без за целта да се съставя нарочен опис или протокол. Ето защо не може да се
обоснове извод, че именно бездействие от страна на ищцата е причина актът с горепосочения
входящ номер да се изгуби, в каквато насока са и изводите на СРС.
Ищцата е релевирала в условията на евентуалност довод
за нарушаване изискването на чл.189 КТ. Макар, че по делото не се установи
извършването на нарушението на трудовата дисциплина, за което ищцата е
наказана, за пълнота на изложение следва да се обсъди и това нейно възражение
срещу наложеното й дисциплинарно наказание.
Нормата на чл.189, ал.1 КТ вменява в задължение на субекта
на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши
съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата,
посочени в чл.189, ал.1 КТ съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се
отмени (решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ
ГО).
При преценка тежестта на нарушението следва да се
съобрази значимостта на задължението,
което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на трудовата му
функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на неизпълнение на
трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и отражението им
върху дейността на работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите
задължения за работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата
на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността
на същото и неговите последици, отношението на работника или служителя към
стореното, налице ли е готовност да поправи вредите, ако такива са настъпили и
пр. (решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение
№ 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая, дори да се приеме,
че ищцата има отношение към нарушението на трудовата дисциплина, въпреки
липсата на доказателства в тази насока, следва да се отчете обстоятелството, че
изгубеният акт е вписан. Също така от
съществено значение е и обстоятелството, че работодателят не е създал
необходимата организация при наличие на множество актове за вписване, които
постъпват, да не се достигне до изгубване на някой от тях, както и при изнасяне
на актове за сканиране, да се изготвя за целта опис или протокол. Ето защо при
липса на такава организация налагането най-тежкото дисциплинарно наказание се
явява неоправдано и в нарушение изискванията на чл.189, ал.1 КТ.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че работодателят не е доказал в хода на исковия процес,
че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.
Жалбоподателят не е
релевирал доводи във връзка с акцесорните искови претенции, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.269 ГПК същите не следва да се обсъждат по същество.
Ето защо и доколкото ищцата е работила по трудов договор за неопределено време,
както и е останала незаета по друго трудово правоотношение за период от 6
месеца след уволнението, правилно с обжалваното решение са уважени исковете за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
във въззивната инстанция разноски. Техният размер възлиза на 1 500 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В
конкретния случай усилията на процесуалния представител на ответника по жалбата
се свеждат до: изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба, явяване в
проведеното едно открито съдебно заседание, представяне на списък на разноските
по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер. Предвид установеният
минимален размер в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в приложимата към момента на сключване на
договора редакция, както и големият обем доказателствен материал, който е
ангажиран по делото, въззивният съд счита, че с
оглед обсъдените по – горе усилия на
защитата при упражняване на процесуалните права, следва да се приеме, че не са
налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. Ето защо на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 1 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95529 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 9175/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА А.ПО В., с адрес гр. София, ул. „*******, да заплати
на С. К.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 8 – адв. Д.К., сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за
един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на основание чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.