Р Е Ш Е Н И Е
№......... 10.02.2017 г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 декември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: М.Й.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1704 по описа за 2015 година.
Предявени са искове с правно основание чл. 26 ал.1 и ал.4 и чл. 109 от ЗЗД.
Ищецът Д.Д.Д.
твърди в исковата си молба, че с договор от 18.06.2004 г.
Областният управител на област Стара Загора продал на К.К.К.
дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор
68970.502.146/ , кв.2 по плана на село Старозагорски бани, Община Стара Загора,
област Стара Загора., с граници на имота:
УПИ XX 148 /идентификатор 68970.502.148/, УПИ XX 145 /идентификатор
68970.502.145/, УПИ XX 613 /идентификатор 68970.502.613/, УПИ XX 615
/идентификатор 68970.502.615,/ УПИ XX 147 /идентификатор 68970.502.147/, УПИ XX
455 /идентификатор 68970.502.455/. Към
момента на подписването на този договор върху цялата площ от 1370 кв.м. на съседния УПИ XIX 145
/идентификатор 68970.502.145/ по плана на село Старозагорски бани той
притежавал отстъпено право на строеж /ОПС/, придобито възмездно от
наследодателите му по договори с ГОНС Стара Загора от 11.01.1972г., което е
заплатено върху цялата площ от 1370 кв.м. за имота. С нотариални
актове №№93 и 94/17.01.1995г. за дарение от майка му и от леля му, както и с
пряко наследяване от баща му, получил собствеността върху всички законно
изградени постройки в парцела, както и правото на ползване на цялата
незастроена площ на имота, в което се трансформира отстъпеното право на строеж
след построяването на сградите, когато същото е заплатено върху цялата площ на
имота. Обемът на правото на строеж се определяло от рамките на договора, с
който е учредено /Решение №980/94г. по гр.дело №781/94г.на ВКС, I гр.отд./, каквато е трайно установената практика на ВКС. Част
от съдържанието на отстъпеното право на строеж на ищеца според т.З от
договорите от 11.01.1972г. е да облагородява и поддържа цялата площ на имота, а
според т.6 - да запише мястото на свое име и да плаща за него всички данъци,
т.е. да ползва цялата незастроена част от имота, а процесиите 200 кв.м. са
неделими от незастроената част на имота. Точно това са предвидените в чл.64 от
ЗС специални клаузи в договорите за ОПС, които дават право на ползване върху
цялата незастроена площ от имота. Такъв бил статутът на всички имоти в село Старозагорски
бани. Твърди, че поради допусната
кадастрална грешка в кадастралния план от
От
приложената към делото Скица №192/19.01.2004г. за Техническа анкета на Общ.Стара
Загора с нанесени вярна и сгрешена граници на процесния имот, поискана от него
преди почването на договора за продажба и подписана с отказ от заинтересованото
лице, било видно, че е лице спор за вещно право. Заинтересованите лица с вещни
права върху УПИ XX 146 знаели точното местоположение на границите между
процесиите имоти по действащия по време на продажбата неприложен план и по
предходния приложен план. Това означавало, че са знаели, че закупуват с 200
кв.м. повече площ, отколкото имат право според нотариален акт №121/30.06.2003г.
за закупуване от К.К. на сграда с ОПС върху същия парцел. Въпреки това те
„поискали" от районния техник Анка Димитрова, да нанесе забележка с
невярно съдържание за идентичност на парцелите по действащия и предходния план
в пълно противоречие и в пълно отрицание на скицата от изготвената от нея и
подписана от тях техническа анкета.Твърдят, че по същото време срещу Г.К. тече
наказателно дело за укриване на ДДС в особено големи размери, което завършва с
присъда №61/05.06.2009г., с която същият е осъден на 2 години и шест месеца
лишаване от свобода с четири години изпитателен срок. Счита, че Казакови и Анка
Димитрова са създали документ с невярно съдържание, който е „послужил" на
Областния управител да подготви и подпише договора за продажба. Всички
гореописани пороци на този договор са били известни на Казакови, а на Областния
управител при подписването на договора е било известно, че продава с 200 кв.м.
площ по-голяма, отколкото е правото за закупуване на Казакови. В този момент и
двете страни по договора са съзнавали, че преследват с него неправомерна цел
което е открито заобикаляне на материалния закон и на процесуалните правила,
предхождащ! подписването на договора. Сочи, че посоченото в договора правно
основание § 1, ал.2 от ПМС № 235/96 г./отм./ за продажба га дворното място бил
неприложимо относно купувача К.К.К.. Този параграф бил приложим само когато
купувачите са притежавали ОПС върху цялата площ на имота преди
Моли съда да постанови
решение, с което
1.
На
основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, да прогласи
договора от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно
място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор
68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, за частично нищожен относно
процесиите 200 кв.м., заключени между линиите, пунктирани с т.т. „1а,2,3,5,6 и
7" на скица - Приложение №1 на тройната СТЕ, приета в с.з. на
18.09.2006г., която е неразделна част от влязло в законна сила Решение
№126/2006г. на Старозагорски районен съд.
2.
Да
осъди К. и Г. Казакови, да преместят съществуващата ограда между УПИ XX 146 и
УПИ XIX 145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и
договорите за ОПС върху УПИ XX 146 и УПИ XIX 145.
3.
Да му определи шестмесечен срок от влизане в
сила на решението за отбелязването му на осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски .
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от проц.представител на МРРБ гр.София, в който твърдят, че
посоченото в молбата искане за провъзгласяване нищожността на договора в
посочената му по-горе част на първо място не следва да се приема, тъй като
произхожда от процесуално ненадлежна страна. Положителна процесуална
предпоставка относно процесуалната допустимост на предявена искова молба била
процесуалната легитимация на страните в процеса. Това понятие означавало, че
страните в един граждански спор, при подаване на исковата молба в съда трябва
да имат качеството на „надлежни
страни"
в процеса. Процесуалната легитимация на страните, определяща ги като надлежни
страни в процеса предполагало в полза на ищеца
да съществува право на иск,
което определя неговата активна процесуална легитимация. Липсата на активна
процесуална легитимация означавало, че иска е ненадлежно предявен, което водело
до процесуална недопустимост на предявения иск. В тази връзка относно претендираното с исковата молба право следвало да се има
предвид обстоятелството, че ищецът се явявал трето лице на цитирания по-горе
договор. Същият не бил страна по него и трябвало да има правен интерес от
обявяване на неговата частична нищожност. Твърдят, че процедурата по продажба, иницирана в Областна администрация Стара Загора по молба на
К.К.К., приключила с постановяване на Заповед № 502/25.05.2004 г. на Областния
управител и сключен въз основа на нея договор за продажба на имот - частна
държавна собственост. Същата била проведена по реда на § 3, ал.2 от ПМС
№235/1996 г. Видно било от приложения договор, че ищецът не бил страна по
същия. Сочат, че принципен момент в теорията е, че правото на строеж е
ограничено вещно право върху чужд поземлен имот. Правото на строеж като
ограничено вещно право, регламентирано от Закона за собствеността, който в своя
чл. 63, ал. 1 посочвало, че е възможност на собственика да отстъпи на друго
лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на
постройката. Така законът отграничавал правото на собственост върху постройката от
това върху земята като две отделни права, като следващия чл. 64 посочвал, че
собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Следвало да се
има предвид, че ищецът притежавал единствено ограниченото вещно право на строеж
върху дворно място, което било частна държавна собственост и било актувано като
такава с АДС №5186/05.01.1972 г. Същият удостоверявал с официална
удостоверителна сила правото на собственост на държавата върху актувания с него
недвижим имот. Към настоящия момент също не била налице промяна в характера на
собствеността, като имотът е в управление на Областния управител на област
Стара Загора на основание чл.18, ал.1 от ЗДС. В договорите за отстъпено право
на строеж, представени от ищеца не била налице клауза, която да предвижда
някакво специално право, което да изключва постановеното чл. 63, ал.1 от ЗС.
Сочат, че ищецът се позовава на отменена вече уредба, която е предвиждала, че
когато правото на строеж е учредено върху държавен или общински имот, правото
на строеж включва и ползването на незастроената част от имота. Чл.15 от ЗС бил
отменен с изменението на закона ( обн. ДВ бр.ЗЗ от
19.04.1996 г.) следователно правото
да се ползва целия имот следвало да се счита погасено. В тази връзка считат, че
не е налице активна процесуална легитимация на ищеца, което означавало, че
правото на иск е ненадлежно упражнено. Твърдят, че процесуалната легитимация /
принадлежността на правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост.
Молят
съда да прекратите производството по гражданско дело №1704/2015 г. поради
процесуална недопустимост на иска срещу Държавата
чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството в лицето на
Областния управител. Считат, че доколкото в тази си част на иска
е подаден от ненадлежна страна, същият е процесуално недопустим, поради което
съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати производството по
делото.
В случай, че съдът
приеме иска за допустим, считат същият за НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
Съгласно
ПМС №235/1996 г. български граждани, придобили право на строеж върху държавна
или общинска земя до 13 юли
Съгласно
на цитирания параграф такова право имали и гражданите, придобили право на
строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли
За тези
лица, които отговарят на посочените условия и са приложили всички необходими
документи, цената на имота, върху който имат право да придобият правото на
собственост, се определя по отменения вече Правилник за прилагане на Закона за
държавната собственост, а именно тези лица имали право да закупят земята, върху
която им е отстъпено право на строеж по базисни цени.
Едновременно
с това § 3, ал. 2 от отмененото постановление №235/1996 г. когато не са налице
обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в § 1 и 2, лицата,
придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да
придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на
областния управител, съответно на кмета на общината,
при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е
установено друго в специални нормативни актове.
В
конкретния случай, процедурата по продажба, инициирана в Областна администрация
Стара Загора по молба на К.К.К., приключила с постановяване на Заповед №
502/25.05.2004 г. на Областния управител и сключен въз основа на нея договор за
продажба на имот - частна държавна собственост и проведена по реда на § 3, ал. 2 от ПМС №235/1996
г., а именно: когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички
условия, посочени в §1 и 2, лицата придобили правото на строеж върху държавна
или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз
основа на заповед на областния управител съответно кмета на общината, при свободно договаряне по
пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни
актове.
Имотът -
УПИ XX- 146, предмет на продажбата към момента на нейното извършване, съгласно
приложената скица на имота по действащ регулационен план № 414/22.12.2003 г.,
бил с отразена площ - 760 кв.м. При наличие на скица на имота, отговаряща на
изискванията на закона, както и на влезлия в сила план за регулация, същата
представлява официален удостоверителен документ, издаден по надлежния ред от оправомощен за това орган. Считат, че следва да се има
предвид, че за преценката относно законосъобразност на даден акт следва да се
вземат предвид единствено фактите и обстоятелствата, които са били налице към
момента на неговото постановяване. Сочат, че всички изложени по-горе
обстоятелства обосновавали по несъмнен начин законосъобразността на
постановената заповед за продажба на имота - частна държавна собственост, както
и действителността на сключения въз основа на нея договор. Твърдят, че в тази
връзка не е налице нарушение на материалните и процесуални разпоредби на ПМС
№235/1996 г., ЗДС и ППЗДС, както и тези на Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните можели свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави, което в случая не е налице. Това от своя страна изключвало
приложимостта на разпоредбата на чл. 26, ал.4, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. Считат, че Заповед №502/25.05.2004 г. на Областния управител е
законосъобразна и правилна, както и вследствие от това сключеният Договор за
продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен по реда на §27
от ПРЗ на ЗИД на ЗС, във връзка с ПМС №235/
Считат,
че предявеният иск с правно основание чл.26, ал. 4 във връзка с чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, подаден от Д.Д.Д. срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие
и благоустройството в лицето на Областния управител е недопустим изцяло и
следва съдът да прекрати производството по
делото в тази му част. В случай, че бъде допуснат за разглеждане по същество, молят да отхвърли същия, като изцяло неоснователен.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.К.К. и Г.И.К., в който твърдят, че не им е връчена
поправената /окончателна/ искова молба на ищеца и не са запознати с нея.
Настоящия отговор подавали на първоначално подадената от ищеца искова молба.
Сочат, че първият предявен от ищеца иск
е отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, а вторият осъдителен - за
извършване на определено действие. Твърдят, че в обстоятелствената част на
исковата молба не са изложени никакви конкретни обстоятелства, които да
обосноват правният интерес на ищеца от предявения установителен иск - за
нищожност на договор, по който той не е страна. Твърденията на ищеца, че
договорът от 18.06.2004г. сключен между тях и Областния управител нарушавал
правото на ищеца, защото чрез него 200 кв.м. се отделят от УПИ XIX 145 и се
придават към УПИ XX 146, било несъстоятелно и не обосновавал правния интерес от
предявения иск. Договорът за покупко -продажба не
„придавал" и не „отделял" части от един имот към друг. Изложеният
довод, че „ако този договор бъде обезсилен, като бъде обявен за частично
нищожен относно процесиите 200 кв.м., ще се възстанови държавната собственост
върху тях и те ще се присъединят" към УПИ XIX 145 противоречало на
твърденията на самия ищец, че границата между УПИ XX 146 и УПИ XIX 145 е
променена с влезли в сила решения по административни дела и материализирани в
заповед на Председателя на АК и че по приложената от него актуална скица от
СГКК Стара Загора точните граници са такива, каквито са били по време на
закупуването от наследодателите му. „Обезсилване" на договора за
покупко-продажба или частичната му нищожност не можело да промени границата
между посочените УПИ, тъй като тази граница вече е променена, така, както иска
ищецът. Освен това, този факт се твърди в исковата молба и е виден от
приложените към нея доказателства. От посочените по-горе противоречия между
твърденията и претенцията в исковата молба не ставало ясно какъв е правния
интерес от установяване на претендираната нищожност на договора от 18.06.2004г.
Изцяло несъстоятелно било изложеното, че обявяването на частична нищожност ще
доведе до възстановяване на отнето право на ползване без никакви
административни и съдебни актове. Възстановяване на материално право не можело
да се постигне с установителен иск, тъй като защитата която той дава е в
установяване на права, не и в тяхното възстановяване. Още по-неясна била
защитата, която претендира с установителния иск ищеца
с оглед изложеното, че „иска възстановяване на правото му на ползване на
процесиите 200 кв.м.в това съдебно производство" и че ако не предяви този
иск за него ще настъпят неблагоприятни последици - невъзможност да ползва 200
кв.м. Тези твърдения на ищеца противоречали на претенцията и опровергават
интерес от предявения отрицателен установителен иск. Сочат, че изложеното, че
Областният управител отказал да предприеме действия за възстановяване на
отнетото право на ищеца и че произнасянето му представлявало произнасяне с
невъзможен предмет, без да „коригира по административен ред транслативния
ефект на договора за покупко-продажба", било несъстоятелно и нямало
никаква връзка с предмета на делото, още по-малко с обосноваване на правен
интерес от иска.
Считат,
че необходимостта от излагането на факти обосноваващи правният интерес на ищеца
от предявения отрицателен установителен иск е наложителна не само защото това е
задължително, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска,
но и поради противоречивите твърдения и доводи в исковата молба с оглед вида на
търсената защита.
В
исковата молба не били направени твърдения за факти, които да обосноват втория
иск против тях, който е неясен като претенция. Освен неяснотата на така
предявения иск, в исковата молба не е уточнено при какви условия втория иск е
съединен с първия, като се има предвид, че ответници
по този иск били само те.
Молят съда
да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да направи
твърдения, които обосновават правният му интерес от предявяване на установителния иск за нищожност на договора за покупко- продажба сключен между тях и Държавата и да посочи
основанията на предявения осъдителен иск, които считат, че следва да се уточни
като претенция, както от материална, така и от процесуална страна.
Заявяват, че оспорват исковете като недопустими и
неоснователни. Считат, че е недопустимо да се иска обезсилване на договор за
покупко-продажба, тъй като това не било охранителен
акт. Недопустимо било да се претендира нищожност на
облигационна връзка от лице, което няма правен интерес. Вторият иск считат също, че е недопустим, тъй като не бил предвиден в
закона, по начина, по който е предявен. Не било ясно каква
защита се претендира, не било ясно защо е съединен с първия иск, по който
ответниците са различни. Третият иск също бил недопустим.
Такава претенция не била предвидена в закона, тъй като не осигурява никаква защита.
Сочат,
че ако исковете били допустими, същите биха били изцяло неоснователни. Оспорват
всички твърдения за факти и обстоятелства, направени в исковата молба относно
изложеното за нищожността на договора за покупко-продажба от 18.06.2004г., като
неверни и произволни. Оспорват направените в тази връзка доводи като неотносими и неоснователни. При провеждане на процедурата
по закупуване на 760 кв.м. не били допуснати нарушения на административните
правила, които да са повлияли върху действителността на сключения договор за
покупко-продажба. Доводите за неприложен регулационен план и за нарушения на §6
и§8 ПРЗУТ били изцяло неотносими към фактите при
сключване на договора.
Твърдят,
че по време на брака си придобили, в режима на СИО, с договор за покупко-продажба
от 18.06.2004г., вписан на 06.07.2004г., сключен между тях и държавата, правото
на собственост върху 760 кв.м., които по действащия от 1993г. регулационен план
са урегулирани в УПИ XX-146 в кв.2 по плана на с.Старозагорски минерални бани,
общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, при граници на
УПИ :изток- УПИ XIX-145, юг-улица, север- IV-148, запад-УПИ XXIII-146. В същия
имот притежавали масивна двуетажна жилищна сграда, застроена в централната част
на описания УПИ и масивен гараж, застроен в западната му част съгласно нот.акт № 194 т.1 рег.891 д.№ 79/2006г. на Нотариус Антония
Коева с рег.№ 309 и район РС-Стара Загора. Твърдят, че от момента на покупката
като собственици на земята, ползват и владеят същата без прекъсване до
настоящия момент. Държавата не им оспорвала правото на собственост в нито един
момент и не била предявявала собственически претенции към тях относно имота им
или части от него. Заявяват, че са собственици на основание покупка на
посочените 760 кв.м., като при условията на евентуалност се позовават на
собственост и поради изтекла от момента на покупката придобивна
давност. Молят съда да приеме, че исковете са недопустими, да прекрати
производството по делото на това основание, а в случай, че съдът приемел, че
исковете били допустими, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
същите като неоснователни и им присъди направените по делото разноски.
Постъпило е становище от Д.Д.Д., в което взема
становище, че и
двата отговора почивали
на липсата на прочит на исковата молба. Твърди, че съществуват със сила
на присъдено нещо няколко изброени решения на съдилища по казуса.
За
воденето на тези дела е съществувал същия правен интерес от невъзможността за
ползване на имота по отреденото право на строеж в пълния му обем, както и
невъзможността да се ползва от права по чл.44 , ал.2 от ЗДС , чл.84 и сл. от
ППЗДС. Нищожността
се явявала
гражданско правна санкция за допускането на най-тежките и опасните за
сигурността на гражданския оборот пороци на сделката. По тази причина законът допускал всяко лице с правен интерес по всяко време да
се позове на нищожността на една сделка. Нищожността се предявявала безсрочно.
Нищожността на сделката се проявявала по право. Всеки правен субект, който има интерес от
това, можел
да се позове на нищожността на сделката и да черпи изгодни правни последици от
този факт. В случай на правен спор нищожността се предявявала с първоначален или
насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предложение 2 ГПК или
с инцидентен установителен иск в рамките на висящо производство. Поради това,
че нищожността настъпвала
заради наличието на най-тежките правни пороци, които са несъвместими с устоите
на правопорядъка, на тази нищожност на сделката можело да се позовава всяко
лице, което имало правен интерес (дори
и да не е страна по сделката). Лице с правен интерес било това лице, което ако
не предяви недействителност по конкретната сделка, за него биха настъпили
неблагоприятни правни последици . Нищожността можела да бъде
противопоставена на всяко лице (erga omnes), независимо
дали е страна по сделката. Съответно на тази тяхна изявена воля бил и петитума на
исковата му
молба, когато
формално с договорът се засягала правната сфера на третите лица или се създава
външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна
сфера, доколкото правният интерес на всеки правен субект да иска прогласяване
нищожността на сделка, в която той не участва, не можел да бъде отречен, дори
интересът да не е непосредствен. Именно евентуалната възможност правният субект
да има дори и някаква косвена полза от уважаване на такъв иск , би обусловила
правния му интерес и съответно допустимостта на иска. Интересът от установяване
със сила на присъдено нещо на нищожността на един договор не отпада само по
причина, че страна по него е държавата, особено в случаите когато лицето
притежава право на собственост / строеж/ на сграда върху държавна земя и
сградата да бъде законно построена. Нищожността можело да се установи и с
иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може
да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права
и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се
твърди, че е нищожна. Без претенции за изчерпателност, такава теза е
обективирана в Решение № 96/01.02.2002г. на ВКС по гр.д.№ 381/2001 г. IV г.о.,
докладчик съдията Жанета Найденова, Решение №1103 от 13.1 1.1995 год. по
гр.дело №931/95 год., ВКС, II г.о., Постановление №7 от 28.11.1973 год. на
Пленума на ВС , Р № 11/09.02.2009г. I т.о. ВКС; Р.№ 188/15.07.2009г. I г.о.
ВКС; Р.от 25.06.2009г. по гр.д. № 1540/2008г. I г.о. ВКС; Р 96/01.02.2002г. IV
г.д. ВКС;Р № 753/24.06.1985г. I г.о. ВС; Р № 301/09.05.2008г. по гр.д. №
697/07г. V г.о. ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. Върховният
административен съд на Република България – Общо събрание
на колегиите. При
оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният
интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на
жалбата;
В Решение №83 от 18.07.2011 год. по т.д.№ 747/2010 год. на ВКС-ТК, I т.о. по
реда на чл.290 ГПК се казвало ..."Но наличието
на правен интерес от провеждането на иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД не
се основава единствено на правото на собственост или на качеството на страна по
сделката. Правният интерес подлежи на обосноваване от ищеца и на преценка от
съда във всеки конкретен случай. Ще следва да се отбележи, че собствеността
върху капитала на дружеството, макар и да не поражда право на собственост върху
имуществото на търговското дружество поражда други права, до нарушението на
които може да доведе дадена сделка. Например в хипотезата на чл.137 ал.1 т.7
вр.чл.147 ал.2 ТЗ, разпореждането с вещи и вещни права без съгласието на
собственика на капитала (упражняващ правомощията на ОС) би обусловило наличието
на правен интерес от провеждането на установителния иск.Приемайки исковете за
недопустими и прекратявайки производството по тях след обезсилване на
първоинстанционния акт, съставът на апелативния съд е постановил неправилно
решение.
Макар
и въпрос на основателност, релевиран от втория ответник същите не са
придобили по давност правото на собственост върху процесния имот предвид
решенията по сочените предходни дела и най-общо посочено по сгрешения и отменен
кадастрален план. В случая от съществено значение за титулярството на правото
на собственост върху имота е вещноправния статут на земята . Придобиването по
давност на процесния имот е недопустимо предвид изричната законова забрана,
изключваща приложението на този способ за придобиване право на собственост
върху вещи държавна и общинска собственост.
Постъпило
е становище от К.К.К., и Г.И.К., в което
заявяват, че поддържат изцяло отговора, който са подали на първоначалната
искова молба по делото, всички твърдения, доводи, възражения и искания, които
са направили в представения от отговор, да се считали като отговор и на
получената втора искова молба. Поддържат възраженията си за нередовност на
исковата молба, за необоснованост на правният интерес на ищеца от предявения
отрицателен установителен иск за собственост и на това основание за
недопустимост на иска. Поддържат оспорването на всички твърдения в исковата
молба и становището си по същество за неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, обсъди становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
С договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани от 11.01.1972
г. на наследодателя на ищеца е отстъпено право на строеж върху държавно
урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо ½ ид.ч.
от парцел 17, в кв. 2 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на
вила.
С договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани от 11.01.1972
г. на наследодателя на ищеца е отстъпено право на строеж върху държавно
урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо ½ ид.ч.
от парцел 17, в кв. 2 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на
вила.
С нотариални актове за
дарение на недвижим имот № 93 от 17.01.1995 г. и № 94 от 17.01.1995 г.,
наследодателите на ищеца Нейка Петрова Сярова Денева и Станка Митева Динева са
дарили на ищеца Д.Д.Д. собствените си идеални части върху държавно урегулирано
място общо за 1370 кв.м. от правото на строеж, съгласно гореописаните договори
от 11.01.1972 г.
С договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя във вилната зона на
Старозагорските минерални бани от 05.04.1972 г. на Тонка Д. Станчева е
отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 560 кв.м.,
съставляващо ½ ид.ч. от парцел 18, в кв. 2 по
плана на Старозагорските минерални бани за строеж на вила.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 121, дело № 87/2003 г. на 30.06.2003 г.
Тонка Д. Станчева продава на К.К.К. своя собствен недвижим имот, а именно:
масивна вилна сграда на два етажа и масивен гараж, построени с отстъпено право
на строеж, в източната част на общинско място, представляващо УПИ ХХ-146, в
кв.2 по плана на Старозагорски минерални бани с площ от 560 кв.м.
По делото е представен договор за продажба
на недвижим имот, частна държавна собственост по реда на § 27 от ПЗР на ЗИНД на
ЗС във вр. с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС от 18.06.2004
г., по силата на който Зам. областния управител на Област Стара Загора продава
на К.К.К. недвижим имот, частна държавна собственост, а именно: дворно място с
площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор 68970.502.146/ ,
кв.2 по плана на село Старозагорски бани, Община Стара Загора, област Стара
Загора., с граници на имота: УПИ XX 148
/идентификатор 68970.502.148/, УПИ XX 145 /идентификатор 68970.502.145/, УПИ XX
613 /идентификатор 68970.502.613/, УПИ XX 615 /идентификатор 68970.502.615,/
УПИ XX 147 /идентификатор 68970.502.147/, УПИ XX 455 /идентификатор
68970.502.455/ за сумата от 4334 лв. По делото не се спори, че купувачът е
заплатил изцяло продажна цена на имота, както и че ответниците по делото К. и Г.
Казакови са съпрузи. Този договор е
сключен между страните на основание Заповед № 502 от 25 май
С решение № 126 от 26
октомври
С акт № 33 от
6.03.2013 г. за непълноти и грешки в поземлен имот № 68970.502.145 по
кадастралната карта на с. Старозагорските бани, във вр.
с решение № 130 от 3.08.2012 г. по адм. Д № 160/2010
г. на Старозагорския административен съд, Агенция по геодезия, картография и
кадастър излизат със становище, че съобразно приетото за установено от съда с
решение от 26.10.2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. на Старозагорски районен съд,
за достигане на площ от 1370 кв.м., площта на поземлен имот с идентификатор
68970.502.145 се увеличава с 220 кв.м. за сметка на площта на поземлен имот с
идентификатор 68970.502.146.
Със заповед № КД-14-47
от 29.03.2013 г., Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър на основание чл. 53, ал.1 т.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър в изпълнение на решение № 130 от 3.08.2012 на АС Стара Загора е
одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Старозагорски
бани.
Тази заповед е
обжалвана пред АС Стара Загора и е постановено решение № 116 от 25.06.2013 г.
по адм. дело № 185/2013 г.,/оставено в сила от ВАС на
Р България по адм. Дело № 12949 от 2013 г. от
5.02.2014 г./, с което е отхвърлена жалбата на ответниците Казакови срещу
горната заповед, с която са променени границите по отношение на имоти с
идентификатори 68970.502.145 /на ищеца/ и 68970.502.146 /на ответниците
Казакови/.
При тези данни, съдът
намира за установено следното:
Безспорно е, че
ищецът притежава отстъпено право на
строеж върху площ от 1370 кв.м. на
УПИ XIX 145 /идентификатор 68970.502.145/ по плана на село Старозагорски бани,
придобито възмездно от наследодателите му по договори с ГОНС Стара Загора от
11.01.1972г. С нотариални актове №№93 и 94/17.01.1995г. чрез
дарение ищецът е получил собствеността върху всички законно изградени постройки
в парцела, както и правото на ползване на цялата незастроена площ на имота.
Ищецът се легитимира като носител на
ограничено вещно право за ползване и предявявайки иска за нищожност той брани
своето ограничено вещно право, тъй като се домогва до постановяването на
положително за него съдебно решение, с което със силата на присъдено нещо да
бъдат отречени правните последици на атакувания договор и на вещно прехвърлителния ефект на договора, който има за предмет
част от имота, по отношение на която ищецът има права.
Съдът намира, че в случая още при
сключването на договора за покупко-продажба
на дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ ХХ-146 е било
налице несъответствие между нотариалния акт, с който ответниците са станали
собственици на сгради, построени с отстъпено право на строеж в УПИ с площ от
560 кв.м. и предмета на договора.
Правото да се придобие собственост върху държавна или общинска земя,
съответстваща на притежаваните идеални части от придобитото право на строеж,
произтича от разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗС,
във връзка с ПМС № 235 от 19.09.1996 г. Целта на
разпоредбата на § 1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. е да се даде
възможност носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните
идеални части от земята като принадлежност на главната вещ която притежават при
условията на чл. 38 от ЗС. Изкупуването на земята е
сложен фактически състав, който включва административен акт, при издаването на
който административният орган действа при условията на обвързана компетентност
и договор. Това право е включено в патримониума на
титулярите на право на строеж или техните наследници, както и роднините им по
права линия, на които е прехвърлено правото на строеж. Съгласно § 2 ал.2 от ПЗР на ПМС 235/1996 г., лицата на които е
прехвърлено правото на строеж могат да придобият правото на собственост върху
идеална част от парцела, съответстваща на притежаваната идеална част от правото
на строеж.
Съдът намира, че в разглеждания случай е нарушен основен правен принцип, че
никой не може да придобие или прехвърли повече от колкото има основание да
притежава, т.е. налице е противоречие на закона, което води до частична
нищожност на договора, сключен между ответниците и Зам.Областния управител на
Област Стара Загора. Съобразно приетото по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС
Стара Загора, площта на имот с идентификатор 68970.502.146 е увеличена с 220
кв.м. за сметка на имот с идентификатор 68970.502.145 и е 1370 кв.м. Със
Заповедта от 29.03.2013 г. изпълнителния Директор на АГКК на основание чл. 53,
ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрил изменение на кадастралната карта на село Старозагорски минерални бани и е
променил границите на поземлени имоти с идентификатори 68970.502.146 и
68970.502.145. От приложените гражданско дело № 294/2006 г. на РС Стара Загора
и адм.д. № 185/2013 г. на АС Стара Загора се
установява, че е налице изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Старозагорски бани и е променена площта на имоти с
идентификатори 68970.502.146 и 68970.502.145.
Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, за прогласяване
на договора от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К.
дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор
68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, за частично нищожен относно процесните 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от
29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър
за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът намира втория иск за преместване на
съществуваща ограда между УПИ Х-146 и УПИ ХІХ-145 за недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен изцяло. По делото не бяха събрани доказателства кое е „законното
място“ на оградата между двата имота. Не се събраха доказателства къде
фактически е изградена оградата, кой я изградил и къде следва да бъде
поставена.
Следва да остави без уважение искането
за определяне на ищеца 6 месечен срок от влизане в сила на решението за
отбелязването му на основание чл. 115, ал.2 от ЗС.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени и направените от
ищеца разноски в размер на 200 лв., съобразно уважената част от исковете, представляващи
ДТ и възнаграждение за един адвокат, съгласно представеният списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника Областен управител на
Област Стара Загора разноски в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете, представляващи юриск. възнаграждение.
На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
ответниците К.К.К. и Г.И.К. разноски в размер на 100 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с
чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който
Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м.,
представляващо УПИ XX 146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на
Старозагорски бани относно 200 кв.м.,
съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение
№ 126 от 26 октомври
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.Д.,
ЕГН ********* *** Д. Асенов № 39, ап. 41 /съдебен адрес – адв.
С.М.М. ***, офис 2 против МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО,
К.К.К., ЕГН ********** и Г.И.К., ЕГН
********** ***
иск за преместване от ответниците на съществуващата ограда между УПИ XX 146 и
УПИ XIX 145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и
договорите за ОПС върху УПИ XX 146 и УПИ XIX 145, като недоказан.
ОСТАВЯ
без уважение искането на Д.Д.Д. за определяне на шестмесечен срок от влизане в
сила на решението за отбелязването му на осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, К.К.К., ЕГН ********** и Г.И.К.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Д.Д.
направените по делото разноски в размер на 200 лв., съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
да заплати на МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО направените
по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
да заплати на К.К.К., ЕГН ********** и Г.И.К., ЕГН
********** ***
направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: