Решение по дело №1531/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 АПК вр. с чл. 118, ал.2 КСО.

Жалбоподател С.А. К. чрез адв. Н.К. обжалва Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е заличено погасеното по давност задължение на К. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. в размер на 54 720.28 лева от които главница в размер на 30 271.52 лева и лихва за минало време в размер на 24 448,76 лева и в частта на Решението с която е оставено в сила Разпореждането от 12.12.2022г. за събирането на сумата от 14 361,33 лева от които 10 300,31 лева – главница за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г. и лихва в размер на сумата от 4061,02 лева начислена към 12.12.2022г. както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 12.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са изложени доводи за допуснато нарушение на административните правила, материално-правните норми, както и необоснованост. Поддържа се, че жалбоподателят е добросъвестен при подаването на заявление за пенсия и получаването на отпусната пенсия, от една страна, а от друга – неправилно е определен размера на претендираните за възстановяване суми, а освен това установено е че за целия период на претендираните задължения /не само за този за който няма плащания/ е направено прихващане от вземанията на жалбоподателя за погасяване на вземанията на НОИ без затова да е издаден административен акт.

Ответник по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив чрез юрк. Г.В. оспорва жалбата в частта й по отношение искането за отмяна на атакуваното Решение относно оставянето в сила на Разпореждането от 12.12.2022г. за събирането на сумата от 14 361,33 лева – главница и лихви като неоснователна и недоказана, а в частта на жалбата против Решението относно заличеното и погасеното по давност задължение на К. като недопустима поради липсва на правен интерес. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното.

Жалбата е процесуално недопустима в частта й в която се атакува Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е заличено погасеното по давност задължение на К. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022 на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. в размер на 54 720.28 лева – главница и лихви поради което и жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено поради следните съображения:

На първо място, в обжалваната част актът е благоприятен за жалбоподателя, тъй като в хода на производството по проверка Разпореждането от 12.12.2022г. по административен ред е установено от административния орган – Директор ТП на НОИ – Пловдив, че за част от сумите в общ размер на 54 720,28 лева, които подлежат на възстановяване е изтекла давността поради което и същите са заличени като задължения на жалбоподателя;

Второ, прогласяването на изтеклата погасителна давност по отношение на сумите отнема правомощието на административния орган да иска събирането им по реда на ДОПК, т.е по принудителен ред поради което и спрямо жалбоподателя не могат да настъпят неблагоприятни последици, респ. след като спрямо жалбоподателят не може да се проведе принудително изпълнение е безпредметно установяването основанието и размера на задължението включително извършването на проверка на изложените от него факти и обстоятелства и оплаквания, тъй като дори и да бъде извършена такава проверка и да се констатират правоизключващи обстоятелства правният резултат за жалбоподателя би бил идентичен. В тази връзка е неприложимо правилото на чл. 160, ал. 4 ДОПК, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че Ревизионния акт не подлежи на принудително изпълнение така Решение по адм.д. № 2906/2021 г. на ВАС, Решение по адм.д. № 8750/2020 г. на ВАС/.

В останалата си част жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

От фактическа страна е установено следното.

Жалбоподателят К. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с Разпореждане № **********/ прот. № 01021 от 09.03.2005 г., при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване считано от 05.09.2004 г. по подадено в ТП на НОИ - Пловдив заявление вх. № 8957/09.02.2005 г., при зачетен осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 04 г. 06 м. 15 дни. На основание чл. 104 от КСО е приет общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 39 г. 00 м. 10 дни. Пенсията е определена от тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. с осигурителен доход 36396.00 лв. и индивидуален коефициент 1.823. По тези факти страните не спорят и същите са несъмнено установени както в хода на административното производство по издаването на Разпореждането от 12.12.2022г., така и в хода на обжалването му по административен ред.

С Разпореждане № **********/Протокол № N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив постановено на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г” от КСО и §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отменено Разпореждане № **********/прот. №01021 от 09.03.2005 г. и всички последващи като е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, като на С.А.К. е отпусната считано от 05.11.2018 г., лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО по повод на подадено от нея заявление вх. № Ц2113-15-4886/02.12.2020 г., на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

Причината за отмяната на Разпореждането от 09.03.2005 г. е че поради постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019г. по прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив е преценена необходимостта от изясняване правомерността на получаваната от жалбоподателката лична пенсия като в хода на производството по издаването на Разпореждането от 05.02.2021г. жалбоподателката не е установила материално-правните предпоставки за отпускането на пенсията й от 2005г., а именно зачетения осигурителен стаж, от втора категория труд, който към онзи момент е бил приравнен на 39 години стаж като органите на държавното обществено осигуряване са положили всички процесуални усилия за установяването на стажа от втора категория чрез изискване на писмени документи от трети лица при спазване принципите на служебното начало и издирването на действителните факти за изясняването на случая в съответствие с чл. 9 и чл. 7 АПК. Разпореждането от 05.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е било потвърдено с Решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив, което е било предмет на съдебна проверка по административно дело №1676/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, приключило с влязло в сила Решение № 536/28.03.2022г. с което била е отхвърлена жалбата на К. срещу решение № 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, като Разпореждането от 05.02.2021г. е влязло в сила считано от 23.11.2022г. Органите на ДОО са приели, че К. няма право на пенсия при условията §4, ал.1 ПЗР на КСО тъй като реалният й действителен стаж е само от трета категория труд в размер на 16г. 04м и 21 дни като не са налице изискуемите условия – 15 години стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.

Предвид установеното несъответствие на основание чл. 114, ал.1 вр. с чл. 98, ал.2, т.2 КСО и след като е било прекратено получаването на пенсията по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО органът на ДОО е инициирал производство по установяване размера на недобросъвестно получените суми от К. като пенсия, която не й се следва с оглед на нейното възстановяване, била е извършена преценка затова налице ли са от фактическа страна обстоятелства въз основа на който да се направи извод за недобросъвестност от страна на жалбоподателя К. тъй като съгласно чл. 114, ал.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица. Прието е че е налице недобросъвестност както при подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия от 2005г., така и при получаване на същата, тъй като са използвани документи с невярно съдържание досежно осигурителния стаж от втора категория с цел облагодетелстване с пенсионни права. Производството е приключило с Разпореждането от 12.12.2022г. в което са определени суми за главница и лихва, които подлежат на възстановяване, като при обжалването му по административен ред, Директор ТП на НОИ – Пловдив изцяло е възприел фактическата обстановка, приел е също, че е налице недобросъвестност от страна на К. при получаването на пенсията й, приложил е чл.115, ал.1 КСО като е определил сумите за главница и лихва и съответните периоди които са погасени по давност и ги е заличил.

В хода на съдебното производство са приобщени за послужване адм.дело № 2252/2020г. / с предмет обжалване спирането изплащането на пенсията по Разпореждането от 2005г./и адм.дело № 1676/2021г. / с предмет обжалване Разпореждането от 05.02.2021г. и потвърдителното Решение на Директор ТП на НОИ с което е отменено Разпореждането за определяне на пенсията по §4, ал.1 ПЗР на КСО и е определена пенсия по реда на чл. 68, ал.3 КСО/. По делото е била приета и справка за изплатени суми на К. както следва по Разпореждането от 09.03.2005г.за времето от м.02.2020г. до месец 05.2020г. вкл. или общо 4 месеца в общ размер на 1 998,56 лева или по 499,64 лева месечно, сумите са получени по личната банкова сметка ***верение № 1012-15-226#/11.10.2023г. Съответно за времето от м.06.2020г. до м.02.2021г. вкл. на К. е изплатена сума за пенсия по Разпореждането от 05.02.2021г. в размер на 2 321,52 за която е представено извлечение от съответната ведомост /л.149 от делото/ и която сума също е получена.

Документите, съставляващи оригиналното пенсионно досие на жалбоподателя К., първоначално приобщени към ДП №260/2019 г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР-Пловдив, прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив са част от доказателствения материал по административно дело №2252/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив /листове 92-103/ и доказателствения материал по административно дело №1676/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив /листове 153- 165/. От тях е установено, че К. подава заявление вх. № 8957/09.02.2005г. до Директор Районно управление „Социално осигуряване“ / л.67 от дело 2252/2020г. на ПАС/ като в заявлението изрично е посочено искане отпуснатата лична пенсия да се превежда на личен влог № 40426763304 и банков код 30015012, който банков код съответства на доставчик на платежни услуги Банка ДСК и е публично известен, т.е личния влог е на К. е при Банка ДСК. Подадена е й молба с която се прилагат документи за трудов стаж, които да се имат предвид при определяне правото и размера на пенсията /л.74 и л. 100 от дело 2252/2020г./. С Протокол № 123 на вещо лице – графолог Н.Б.вх. № 29/04.01.2021г. по дело 2252/2020г. е установено, че положените подписи в заявлението от 09.02.2005г. и в молбата на л. 74 и л. 100 не са изпълнени от К.. Последната поддържа, че това заявление не е подадено от нея, към датата на подаването му е била в чужбина, към молбата не е представила описаните документи, друго лице е подало заявлението, молбата и документите.Съдът кредитира Протокола като писмено доказателствено средство, което възпроизвежда относими и необходими към предмета на доказването по настоящето дело факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция стига до следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ПО в ТП на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии, а именно, че дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи, поради което се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, ето защо в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. С оглед съдържанието на цитираните разпоредби от значение за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването им.

Това е и основният спорен между страните по делото въпрос.

При преценка въпросът за недобросъвестността на жалбоподателя настоящата инстанция намира, че този въпрос касае знанието на определени факти и обстоятелства, а именно знание за липса на осигурителен стаж от втората категория и знание за неследващо се пенсионно плащане, което е било получено и което знание обективно да е материализирано за което да може да бъде направен еднопосочен и несъмнен извод.

Независимо от факта, че жалбоподателката не е подала заявление вх. № 8957/09.02.2005г и молбата на л. 74 и л. 100 по дело 2252/2020г. не изхожда от нея, в заявлението е посочен личен влог и банков код, които по делото няма данни да не се свързват с титулярството на К., която е получавала пенсията по Разпореждането от 2005г. от м.02.2020г. до м. 05.2020г. по нейна сметка в Банка ДСК ЕАД, респ. за период от 2005г. до м.02.2020г. няма данни, които да опровергаят извода, че тази пенсия е била получавана отновно в Банка ДСК и отново по сметка или личен влог с титуляр К.. Последното обстоятелство и не се отрича. Като се има предвид, че към момента на отпускане на пенсията през 2005г. К. е била на 52 години и при толкова голяма разлика между осигурителния стаж, взет като база за пенсията /повече от 26 години/ и реално установения, макар и в по-късен период / 16 години, 4 месеца и 21 дни/., тезата на К. за добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане, не може да бъде споделена. Тази разлика изключва възможността за незнание, тъй като лицето няма как да не знае, че не е работило при условията на втора категория труд. Категоризирането на труда при пенсиониране е регламентирано с Наредбата за категоризиране на труда приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. Обхватът на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии са определени в Инструкция №13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата. Реално установеният осигурителен стаж за К. е от трета категория труд преимуществено на длъжност „шлосер“, а неправомерно отпуснатата пенсия по Разпореждането от 2005г. е за съвсем други длъжности, респ. поставя се въпроса как К. е получавала пенсия след 2005г. по личен влог след като въобще не е подавала заявление за отпускане на пенсия, т.е след като въобще не е формирала воля да й се признае пенсионно право поради което и не може да се приеме, че е налице добросъвестност. Добросъвестност би била налице ако по делото е установено, че жалбоподателят е възприемал осигурителния си стаж от втора категория, а не от трета, което пък е мислимо ако заявлението за отпускане на пенсията изхожда от К., което е отхвърлено предвид неавтентичността на документа съгласно Протокол № 123 на вещо лице – графолог Н.Б.вх. № 29/04.01.2021г. по дело 2252/2020г

Обстоятелството, че заявление вх. № 8957/09.02.2005 г. и молба - опис без дата за представени документи, не са изпълнени от С.К., само по себе си не променя формирания от административния орган извод за недобросъвестност. Позоваването на неподписано заявление също е форма на недобросъвестност – така Решение №206/12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №8291/2021 г., без значение са и действията на други лица по отношение на тези обстоятелства – така Решение №5985/19.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 8909/2018г., VI отделение;

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя затова, че обжалваното Разпореждане от 12.12.2022г. се основава на възприетите в Разпореждането от 05.02.2021г. констатации, че пенсията е неправилно отпусната, тъй като основанието за издаването на Разпореждането от 12.12.2022г. е по реда на чл. 114, ал.1 вр. с чл. 98, ал.2, т.2 КСО – възстановяване на неоснователно получени суми от ДОО при липса на добросъвестност. С отмяната на Разпореждането от 2005г. е отпаднало правното основание за получаването на пенсията на жалбоподателя по реда на §4, ал.1 ПЗР на КСО, поради което и всички получени плащания са неоснователно получени, отпадането на правното основание е резултат от преценка осигурителния стаж от втората категория извършена въз основа на документи за които впоследствие е установено, че не отразяват верни факти и обстоятелства. Следователно и претенцията за въстановяване на неоснователно получената пенсия не може да се насочи нито към осигурителя тъй като не се касае до хипотеза на неправилно издадени документи, нито пък към конкретни длъжностно лица, които са обработвали пенсионните документи, тъй като не се касае до неправилна преценка на фактите и неправилно тълкуване и прилагане на закона, респ. неправилно извършена административна процедура.

По отношение на оплакванията за размера на претендираните суми за възстановяване жалбата също се явява неоснователна.

Установено е че жалбоподателят за времето от м.02.2020г. до м.05.2020г. К. е получила пенсията си по отмененото Разпореждане от 2005г., а след този момент от м.06.2020г. до м.02.2021г. по Разпореждането от 05.02.2021г. поради което и правилно и законосъобразно са определени претендираните за възстановяване суми.

По делото няма данни за извършено прихващане от страна на пенсионния орган на вземането за възстановяване на сумите предмет на обжалваното Разпореждане, тъй като тези суми са изчислени към 12.12.2022г. и за да е налице прихващане следва да е налице прихващане със сумите за пенсията отпусната с Разпореждането от 05.02.2021г. по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО като по делото няма данни жалбоподателката да не е получавал новата си пенсия считано от 05.11.2018г. поради извършени прихващания с задължението й за възстановяване на неоснователно получената стара пенсия. Формирането на дълга като разлика между изплатена на жалбоподателя лична пенсия и дължимата такава, не е равносилно на извършване на прихващане по смисъла на КСО. Прихващането е уредено в чл.114, ал.5 КСО съгласно който дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Следователно, и за да се пристъпи към прихващане следва да изтече срока за доброволно изпълнение, респ. следва да се стабилизира основанието въз основа на което възниква вземането за възстановяване на сумите, а в случая това основание е оспорено и по административен и по съдебен ред, като проверката по съдебен ред е висяща, респ. няма данни за допуснато предварително изпълнение.

Предвид на гореизложеното жалбата в частта против Решението на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с която е оставено в сила Разпореждането от 07.06.2023г. за събирането на сумата от 14 361,33 лева от които 10 300,31 лева – главница за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г. и лихва в размер на сумата от 4061,02 лева начислена към 12.12.2022г. както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 12.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В полза на ответника следва да се присъди с оглед изхода на спора по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал.3 чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1012-15-226/14.06.2023г. подадена от С.А. Кълчвачева с ЕГН ********** чрез адв. Н.К. в частта й против Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е заличено погасеното по давност задължение на К. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. в размер на 54 720.28 лева от които главница в размер на 30 271.52 лева и лихва за минало време в размер на 24 448,76 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1531/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част;

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 1012-15-226/14.06.2023г. подадена от С.А. Кълчвачева с ЕГН ********** чрез адв. Н.К. в частта й против Решение № 2153-15-160/07.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01252126/12.12.2022г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за събирането на сумата от 14 361,33 лева от които 10 300,31 лева – главница за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2020г. и лихва в размер на сумата от 4061,02 лева начислена към 12.12.2022г. както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 12.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението като неоснователно;

ОСЪЖДА С.А.К., с ЕГН ********** да Заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, която представляват разноски за настоящата инстанция по адм. дело № 1531/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено съдебното производство има характер на Определение, което подлежи на обжалване с 7 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия: