Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 242/2019 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на Б.И К.Т.
ЕООД, ЕИК: ******с искане за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки и публично-правни задължения
към държавата, произтичащи от търговската му дейност.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на дружеството и началната й дата
– обстоятелства, чието изясняване предполага необходимост от специални знания
за изследване на финансово-икономическото състояние на дружеството в периода
преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и
показателите за ликвидност и задлъжнялост. На установяване в производството
подлежи и стойността на наличното имущество на дружеството.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си
парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние
на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
От събраните писмени доказателства и
заключението на СИЕ, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и
изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице се установява, че
молителят е длъжник на изискуеми към 25.04.2018 година задължения по търговски
сделки /по които са присъдени вземания срещу молителя въз основа на влязло в
сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист/ в размер на 8991, 91 лева,
както и е осъден на сумата от 384, 50 лева – лихва за забава и съдебни разноски,
както и е длъжник за публичноправни задължения за 6694,31 лева – за данъци, задължителни осигурителни
вноски и др., на старите от които изискуеми от 27.12.2016 година, които задължения
са останали непогасени включително към датата на изготвяне на заключението на
вещото лице. Същевременно се установява, че е налице спиране на плащанията по всички
изискуеми задължения. Тоест, доказаха се непогасени, изискуеми задължения на Б.И
К.Т. ЕООД, ЕИК: ******от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ.
В този случай е установена и презумпцията по
чл. 608, ал. 3 ТЗ, която остана необорена от събраните по делото доказателства.
Напротив, от заключението на вещото лице /изследвало
периода от 2016 година до 2019 година, през който период дружеството е
регистрирано и извършвало въобще дейност/ се установява трайно влошаване на
икономическото състояние на дружеството, което е необратимо през 2018 година и понастоящем.
Видно от експертизата, за целия период търговецът е с отрицателен собствен
капитал и пълна финансова зависимост от кредиторите си, като единствените
финансови резултати са загуби. През целия период дружеството е с отрицателна
стойност на собствения капитал и всички показатели на ликвидността, вкл.
коефициентът на обща ликвидност /отразяващ възможността на търговеца с текущите
активи да покрива текущите си задължения/ са под нормата и сочат на пълна
невъзможност на дружеството да обслужва краткотрайните си задължения. Или,
дружеството е неликвидно. Същата е тенденцията в показателите за финансова
автономност, които за 2016 г. – 2018 г. сочат на липса на финансова автономност, тоест, пълна зависимост от
кредиторите. Според вещото лице, дружеството не осъществява търговска дейност и
същата не може да бъде възстановена, тъй като няма налични активи.
Следователно, налага се заключителният извод,
че е налице влошено финансовото състояние на дружеството, както и че същото
няма временен характер, а според вещото лице е и необратимо. Щом затрудненията
не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри,
предвид нормата на чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност. Не
се установи и възможност за своевременно събиране на текущите везмания.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране
на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че
трайно влошаване на икономическото състояние на молителя е настъпило още през
2016 година и длъжникът е в трайна невъзможност да посреща своите изискуеми
задължения. Доколкото не са налични данни за конкретни дати, на които длъжникът
е спрял плащанията поради настъпилата неплатежсопособност, съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността краят на отчетния период, в който е
настъпила - 31.12.2016 година. Тази е най-ранната дата, за която са доказани
едновременно трайно влошеното финансово състояние и наличието на ликвидни,
изискуеми и непогасени публичноправно и задължения по търговски сделки на
длъжника.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с
налично имущество, което да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва и от заключението на вещото
лице /което е дало заключение за налична сума от 758 лева по банкова сметка, ***
по ДОПК/. Според изводите на експертизата, дружеството не разполага нито с
краткотрайни, нито с дълготрайни материални активи, в т.ч. парични среддства. На
този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ
са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
В указания с определение от 11.04.2019 г.
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на Б.И К.Т. ЕООД, ЕИК: ******и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на Б.И К.Т. ЕООД, ЕИК: ******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на
Б.И К.Т. ЕООД, ЕИК: ******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Б.И
К.Т. ЕООД, ЕИК: ******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.И К.Т. ЕООД,
ЕИК: ******.
СПИРА
производството по т.д. № 242/2019 г. по описа
на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще
бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Делото да се докладва при постъпване на молба
за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след
изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския
регистър.
СЪДИЯ: