Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1320 29.09.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен
състав,
На двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 1161 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на Д.С.К. ***, чрез адв. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4635-000088/17.05.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на осн.чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на НАМ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липса на материалните предпоставки за издаването й. Иска се отмяна на акта и присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателят
се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата и сочи писмени и гласни
доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В писмено становище сочи законосъобразност на заповедта и моли жалбата да се отхвърли. В с.з. не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС“ на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство Алкотест Дрегер
7410, с номер ARGN 0241, който е отчел 0,70 на хиляда алкохол в
издишания въздух. В мотивите на заповедта е посочено, че на 17.05.2021 г. около
06:05 часа в гр. Приморско, на ул. „Трети март“, жалбоподателят е управлявал МПС „МАЗДА 3“ с рег.№ А6247НВ след употреба
на алкохол, констатирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр.№ ARGN 0241, който в 06:09 часа е отчел 0,70 промила
концентрация на алкохол в издишания въздух. На водача е бил издаден талон за медицинско
изследване с № 131155 и 6 бр. стикери с № А034795.
С обжалваната заповед за налагане на
ПАМ временно е отнето на жалбоподателя СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
На водача К. е съставен АУАН №
384563/17.05.2021 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, подписан
от него без възражения.
Представен е и талон за изследване №
131155 /л.5/, видно от който в 06:09 часа на 17.05.2021 г. жалбоподателят е
тестван с Алкотест Дрегер 7410, с
номер ARGN 0241, като проверката е отчела 0,70 промила
концентрация на алкохол в издишания въздух. Талонът за изследване е бил връчен на водача на 17.05.2021 г. в 07.10
часа, като първоначално записаният час е бил 06:55 ч. В талона има и други
поправки – първоначално е било отбелязано, че лицето не желае медицинско и
химическо изследване, и че желае тестване с доказателствен анализатор, като
впоследствие е добавено „не“ пред „желая“ на реда за доказателствения
анализатор и е зачеркната думата „не“ пред „желая“ на реда за медицинското и
химическо изследване. Това означава, че първоначалният избор на лицето е бил да
бъде тествано с доказателствен анализатор. В талона е указано на К., че следва
да се яви до 45 мин. от връчването на талона във ФСМП Приморско,
е бил тестван с Алкотест Дрегер,
който е отчел 0,70 промила алкохол в издишания въздух, и че водачът е оспорил
показанията на техническото средство с твърдението, че е употребил алкохол, но
предната вечер, и че не се чувства пиян. Свидетелят заявява, че е започнал да
попълва талона за изследване, за да може водачът да оспори показанията на
техническото средство, като К. му е заявил, че желае да бъде тестван с
доказателствен анализатор. Свидетелят посочва, че в гр. Приморско, където е
извършена проверката, не разполагат с доказателствен анализатор и че такъв има
в гр. Созопол и в гр. Царево. За целта свидетелят се обадил по телефона на
дежурен колега в гр. Царево, който да му потвърди дали водачът може да бъде
тестван там с доказателствен анализатор, но около 45 минути се наложило да
изчакат насрещен отговор. Когато колегата на св. Ч. се обадил по телефона с
потвърждението, че лицето може да бъде тествано с доказателствен анализатор в
гр. Царево, водачът вече си бил тръгнал от мястото на проверката, заедно с
талона за изследване, който вече е бил оформен, като свидетелят заявява, че К.
е „грабнал документите“ и е тръгнал, дори личната му карта е останала у
полицейските служители – обстоятелство, което не се оспорва от К.. Св. Ч. сочи,
че не си спомня дали предварително е попитал К. по какъв начин желае да бъде
тестван допълнително – дали чрез кръвна проба или чрез доказателствен
анализатор, и тъй като повечето водачи предпочитат да дават кръвна проба, е
отбелязал в талона за изследване, че това е избраният от водача в случая метод
на изследване. Посочва, че думите „желая“ и „не желая“ в талона не са изписани
с негов почерк, както и че вероятно той е задраскал думата „не“ пред „желая“ на
реда, касаещ изследването с доказателствен анализатор. Също така твърди, че е
негова поправката на часа на връчване на талона на водача, че последният е
потеглил с автомобила към гр. Царево, въпреки че е бил уведомен от органите на
полицията, че след като е установен с наличие на алкохол, следва повика водач,
който не е употребил алкохол и който да го заведе до съответното място, където
да направи изследване, или да си повика такси, като за цялото време на
проверката, продължила около час заради изчакване на обаждането от колегата му,
лицето не повикало никого и предпочело само да се качи на колата и да отиде до
гр. Царево, за да направи изследване. Св. Ч. посочва, че нямат право да
задържат лица.
По делото не е спорно и не са
представени доказателства от страна на жалбоподателя, че същият в крайна сметка
е провел друго изследване в рамките на указания му в талона за изследване
времеви интервал – било чрез доказателствен анализатор, било чрез кръвна проба
за химичен за да даде кръвна проба, за което лицето се е разписало в талона, че
е уведомено.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя с жалбата, като същият
оспорва показанията на Алкотест Дрегер 7410, с номер ARGN 0241 с твърдението, че не е управлявал на процесната дата МПС след употреба
на алкохол, и че е нарушен редът за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, установен в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, тъй като процесната
заповед е съставена, преди на жалбоподателя да е била дадена възможност реално
да установи дали има наличие на алкохол в кръвта, чрез подлагане на друго
изследване.
За доказване на твърденията си,
жалбоподателят е ангажирал по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Н.Д.Ч.
– актосъставител. От показанията на същия се установява, че е участвал в
извършената на 17.05.2021 г. проверка на жалбоподателя за алкохол, че същият анализ, чрез които да е установил, че на процесната дата и час не е
употребил алкохол. Жалбоподателят не е ангажирал по делото и доказателства, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е била издадена, преди да му е дадена
възможност да се подложи на допълнително изследване за опровергаване
показанията на дрегера, както той твърди в жалбата си.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт,
съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.05.2021
г., а жалбата е подадена на 26.05.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административнимерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.и полицейските
инспектори, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган - полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна
административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца; при наличие
на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4
установените стойности са определящи.
Съгласно
чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато водачът е ос порил показанията на
техническото средство, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване.
В процесния случай описаните
в ЗПАМ факти, служещи като основание за издаване на заповедта, са доказани.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В хода на проверката е издаден АУАН № 384563/17.05.2021 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, подписан от нарушителя без възражения. В същия е описана фактическата
обстановка, която е описана и в заповедта, а именно – че на 17.05.2021 г. в
06:09 часа в гр. Приморско, водачът К. е бил проверен за алкохол с Алкотест
Дрегер 7410, с номер ARGN 0241, който е отчел
0,70 промила алкохол в издишания въздух. Процесният АУАН представлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, като в случай, че тази
доказателствена сила се оспорва от жалбоподателя, в негова доказателствена
тежест е при условията на пълно и главно доказване на установи, че
констатациите в АУАН са неистински – чл. 193, ал.3 ГПК вр.чл.144 АПК. За да
проведе успешно главно и пълно доказване, при положение, че оспорва официален
свидетелстващ документ, и след като е оспорил показанията на техническото
средство Алкотест Дрегер, то К. следва да докаже по безспорен начин, че е
изпълнил предписанието на органа в указания времеви интервал да се подложи на
изследване – било чрез доказателствен анализатор, било чрез кръвна проба, за да
установи, че действително не е употребил алкохол. Това не е сторено по делото –
от ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че в крайна сметка жалбоподателят не се е подложил на такова
изследване, като ирелеватни в случая са причините за това, доколкото същите
стоят изцяло в причинна връзка с неговото поведение. Ирелевантно е
обстоятелството в случая, че в талона за изследване има извършвани поправки,
тъй като жалбоподателят не доказва и не твърди, че въпреки тези поправки е
направил изследване било чрез доказателствен анализатор, било с кръвна проба.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2017 г., когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда
лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или
на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. По аргумент на противното, когато техническото средство е установило
концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,70 промила, т.е. под 1,2 на
хиляда, полицейският орган няма задължение да съпровожда лицето до мястото за
извършване на изследването, т.е. да му оказва съдействие. Тъй като заповедта за
ПАМ подлежи на предварително изпълнение, то следва, че с отнемане СУМПС водачът
става временно неправоспособен и няма право да управлява МПС, докато не се реши
окончателно въпросът с отговорността му /което не е предмет на настоящото
производство и поради това, всички възражения относно неспазване на реда за
установяване употребата на алкохол, установен в Наредба № 1/2017 г., са
ирелеватни/.
В случая се установява и не се спори
от жалбоподателя, че въпреки че полицейските служители са му отнели СУМПС, К.
се е качил отново на автомобила си и е потеглил за гр. Царево, за да извърши
там изследване с доказателствен анализатор, и то след като в талона за
изследване му е било указано, че следва да се яви във ФСМП гр. Приморско до 45
мин. от връчването на талона, за да даде кръвна проба за химичен анализ, и след
като е бил наясно, че в гр. Приморско не разполагат с доказателствен анализатор.
Водачът е предпочел да бъде тестван с доказателствен анализатор, като в талона
има направени поправки относно избрания метод на изследване, и в крайна сметка
е останал избор на медицинско и химическо изследване, за което водачът се е
подписал в талона, като се е подписал и че е уведомен, че следва да се яви във ФСМП гр. Приморско до
45 минути от връчването на талона. Жалбоподателят не доказва по никакъв начин,
че подписът му на тези места в талона за изследване е положен преди да са били
направени съответните поправки, от което следва, че макар и поправен, талонът
за изследване съдържа всички изискуеми реквизити съгласно наредбата и
приложението към нея и че същият валидно му е връчен. Следователно, К. е бил
уведомен относно избрания метод на изследване, който е чрез кръвна проба, както
и за мястото и времето, където следва да се яви, за да направи съответното
изследване. Ирелевантен е и въпросът, че в талона за изследване часът е бил
поправен, тъй като даденото на жалбоподателя време от 45 мин. е започнало да
тече от вписания час 07.10 часа, а не от по-ранно записания час, който е бил
06.55 часа, и в рамките на този времеви интервал е следвало да бъде изпълнено
даденото предписание, което няма никакви доказателства и не се и твърди да е
било сторено от жалбоподателя. Не са
ангажирани и доказателства, че заповедта за ПАМ е била издадена, преди на
жалбоподателя да се даде възможност да се подложи на допълнително изследване
/т.е. преди изтичането на времето от 45 минути след 07.10 часа на 17.05.2021
г./.
С оглед на това, налице е фактическото и правно основание
за прилагане на процесната ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Поради това, жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, като при този изход на делото, разноски на
жалбоподателя не се следват.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4635-000088/17.05.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на осн.чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: