№ 2653
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110105055 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Г. С. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: главница в размер на 2
687,45 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб. №*** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. в размер на 432,95 лева, главница в размер на 9,65 лева цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 03.03.2020г. до 04.11.2021 г. в размер на 1,45 лева дължима върху цената на
услугата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 66378/2021 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от 10.07.2016 г. – в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата подава писмен отговор, в който дава
становище за недопустимост, недоказаност и неоснователност на предявените искове.
Оспорва се основанието за дължимост на сумите, както и за дължимостта на претендираните
суми за дялово разпределение и лихви. Твърди, че ищецът е упражнил правото си на иск в
нарушение на Конституцията на Република България, като и че е налице злоупотреба с
1
право. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба, в
която е изложило, че не осъществява дялово разпределение в процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 133, том LXIX, дело 13791/93 г. от 07.06.1993 г. се установява, че срещу
отстъпено право на строеж приемателите-строители по договора са се задължили изцяло и за
своя сметка да построят на името на собственика-учредител описани в нотариалния акт
имоти, един от които е и процесният имот – ап. № 22 на ет.4. От доказателствения материал
по делото, а именно списък на живущите по апартаменти в жил. сграда на бл. *, находяща се
в *** *, * от 1998 г., Удостоверение, издадено от „Географска информационна система -
София“ ЕООД, видно от което адрес ***“ * * се отнася за жилищна сграда с три входа,
попадаща в УПИ II-1488, кв. 50, м. „*“, Договор от 11.03.2004 г. между ЕС и „Т.“ ООД за
избор на фирма за извършване на услуга „дялово разпределение“ в имота и протокол от ОС
от 24.02.2004 г. на ЕС, може да се обоснове извод, че сградата е била завършена, а правото
на строеж се е трансформирало в право на собственост. Извод за завършеност на сградата
може да се изведе и от обстоятелството, че по делото както ще се изложи по-долу, е
доказано, че сградата е обитаема и до имота на ответника е доставяна топлинна енергия,
което е невъзможно без изграждане на сградата в груб строеж. Така посочените
обстоятелства и в частност собствеността върху процесния имот, не се оспорва от
ответника. Следователно ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за
доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало
по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от
негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
2
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Т.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като за периодите 05.2018 г. – 04.2019 г. и 05.2019 г. – 04.2020 г. ТЕ за
отопление на имота е определяна по реален отчет на показанията на 5 бр. ИРРО, монтирани
на 5 броя радиатори в имота /2бр. радиатори са демонтирани/, като петте броя уреди ИРРО
били с батерии с изтекъл срок и тяхната ТЕ се равнявала на инсталираната мощност
умножена по максимален специфичен разход за отопление на сградата. Изложено е, че за
процесния период общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация е определяна за
СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС, а делът на процесния имот в
това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер
на 373 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на
11 623 куб. м. Съгласно заключението ТЕ за БГВ за процесния период е определян на база
брой лица - 1 лице с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 л на брой
потребител, поради липса на технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода.
Количеството ТЕ за БГВ, съгласно нормативната уредба, съответно за летен и зимен период
е посочено, че се определя от количеството ТЕ необходимо за загряване на 1 куб. м топла
вода до стандартна температура X брой на реално отчетените /действително потребени/
куб. м топла вода. Вещото лице е посочило още, че ТЕ на общи части на сградата е
прибавена към ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Посочено е, че ФДР - „Т.“ ООД редовно
и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ
от имота на ответника - общо и по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от
сградна инсталация и ТЕ за БГВ, като в обобщение според експерта ФДР е извършила
дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба. Съгласно заключението за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. сумата от дяловото разпределение възлиза на
1209,35 лв., а фактурираната на 1 418,76 лв., респ. сумата за изравняване възлиза на 209,41
лв. – сума за доплащане; а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. сумата от дяловото
разпределение възлиза на 1257,67 лв., а фактурираната на 1 373,71 лв., респ. сумата за
изравняване възлиза на 116,03 лв. – сума за доплащане. В заключение, експертът е посочил,
че Общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е 2 366,94 лв., а
общата стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за доплащане/ е
325,44 лв. или стойността на потребената топлинна енергия за периода възлиза общо на
сумата от 2 792,38 лв. Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота на ответника, са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като през процесния период,
съобразно изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на
енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните
разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на
всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза няма
3
данни за извършени плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната сума. За периода от
м.05.2018 г. - м.04.2020 г., прогнозно фактурирани суми за ТЕ според експерта са на обща
стойност 2 467,02 лв., а изравнителните сметки за 3-те отоплителни сезона по стойност с
ДДС са както следва: сума за доплащане в общ размер на 443,88 лв., осчетоводени в
м.07.2018 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.07.2020 г. и м.09.2020 г. Съобразно действащите
цени на ТЕ през процесния период вещото лице е посочило, че начислените и незаплатени
суми за ТЕ, възлизат в размер на 2 687,45 лв., а за услуга дялово разпределение - 9,65 лв.
или общо главница 2 697,10 лв. Съгласно експертизата законната лихва изчислена от
14.09.2019 г. до 04.11.2021 г., датата на извлечение от сметки, възлиза в общ размер на
434,40 лв., в т.ч. ТЕ 432,95 лв. и дялово 1,45 лв. В обобщение общо неплатените суми са в
размер на 3 131,50 лева, от които главница за ТЕ 2687,45 лева за периода от м.05.2018 г. до
м. 04.2020 г. и лихва 432,95 лв. от 14.09.2019 г. до 04.11.2021 г.; главница услуга дялово
разпределение - 9,65 лв. за периода от м.01.2020 г. до м.04.2020 г. и лихва 1,45 лв. за периода
от 03.03.2020 г. до 04.11.2021 г.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 22.11.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че
вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г. са погасени по давност. Непогасените
по давност вземания обхващат периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. Същите са в размер на
2 555,37 лева, изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК и видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Поради изложеното искът е основателен до тази сума, а за
горницата над нея подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 9,65 лева, която сума не се явява и погасена по
давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Доколкото с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, акцесорната
претенцията за обезщетение за забава върху погасената по давност главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия следва да бъде отхвърлена или мораторна лихва не се дължи
4
върху претендираната сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.09.2018 г. включително. Дължимата се мораторна лихва за периода от
14.09.2019 г. – 04.11.2021 г. ще е в общ размер на 405,03 лв., за която сума искът следва да
бъде уважен, а за разликата над нея – следва да се отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 112,63
лева, от които 62,63 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 562,63 лв. от които: 62,63 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 200 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
200 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 533,62 лева разноски в исковото производство и сумата от 106,82 лв. – разноски в
заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, за което представя списък на разноски по чл. 80 ГПК
и доказателства за сторени такива /на гърба на л.73/. Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, като
съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 25,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу С. Г. С., ЕГН **********, с адрес *** *, *, с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че С. Г. С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 555,37 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***
*, *, аб.№ *** за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 405,03 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 9,65 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66378/2021 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 2 555,37 лева до пълния предявен размер от 3 131,50 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***
*, *, аб.№ *** за периода от м.5.2018 г. до м.09.2018 г., за сумата над 405,03 лева до пълния
предявен размер от 432,95 лева мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за сумата от 1,45
лева мораторна лихва за периода от м.01.2020 г. до м.04.2020 г. върху цената на услугата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес *** *, *, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
5
533,62 лева разноски в исковото производство и сумата от 106,82 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес *** *, * на основание чл. 78, ал. ГПК сумата
от 25,78 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6