Р E Ш Е Н И
Е
№
24.07.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 1655
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9,
ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инс” ООД
твърди, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1, т.З от Закона за кредитните институции. Основната му
дейност била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги
и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. - Закона за електронния документ електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди още, че
ответникът Р.М.П., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като
е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от Р.М.П. данни, служител на
ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на
дружеството, кредит в размер на 500 лв. След обработване на данните и одобрение
на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от
него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” ООД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №
75076/20.02.2018 г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена
от Р.М.П. лична карта.
Съгласно формата за кандидатстване
Р.М.П. имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което ищцовото дружество имал сключен договор. Ответникът с оглед
формата за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване
на кредита от ищцовото дружество „Кредит Инс” ООД, с което на основание т.4 от
договора сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по
кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. „Кредит
Инс” ООД имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити 25.10.2014 г. с „Бикнел корп” ООД, рег. номер 155538/23.10.2014 г.,
съгласно който „Бикнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се задължавал
да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1, ал.2 от сключения договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че
дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя,
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години
от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно условията на
сключения договор, „Кредит Инс” ООД, е поело задължение да предостави на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 1036,25 лв. било
платимо ведно с главницата на единадесет равни месечни вноски със следните
падежи: 20.03.2018 г., 20.04.2018 г., 20.05.2018 г., 20.06.2018 г., 20.07.2018
г., 20.08.2018 г., 20.09.2018 г., 20.10.2018 г., 20.11.2018 г., 20.12.2018 г.,
20.01.2019 г.
Първите две вноски по
кредита с падежи, настъпили съответно на 20.03.2018 г. и 20.04.2018 г. били
изцяло погасени от страна на длъжника. По вноската с падеж 20.05.2018 г. от
страна на длъжника било осъществено частично плащане в размер на 5,94 лв.
Към дата 02.10.2018 г.
кредитополучателят не бил осъществил никакво последващо плащане по вноските по
кредита, падежите на които били настъпили съответно на 20.05.2018 г.,
20.06.2018 г., 20.07.2018 г., 20.08.2018 г. и 20.09.2018 г.
Съгласно чл.86 ЗЗД Р.М.П.
дължал на „Кредит Инс” ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на
7,20 лв.
Предвид разпоредбата на т.6
от договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две
поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор
погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. Видно от извлечение от
електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно
съобщение до ответника на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на
електронна поща, на 21.07.2018 г. дружеството обявило кредита за предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди още, че за
горепосочените дължими от ответника суми му била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело 5014/2018 г. и тъй като длъжникът не бил открит и в изпълнение на
указанията на заповедния съд, предявявал настоящите искове за установяване на
вземанията по идадената заповед за изпълнение.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът Р.М.П. дължи на „Кредит Инс” ООД:
• Сумата от 409,10 лв. /четиристотин и девет лева и десет
стотинки/ главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
75076/20.02.2018 г.
• Сумата от 129,22 лв. /сто двадесет и девет лева и двадесет и
две стотинки/ договорна лихва за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
• Сумата от 303,75 лв. /триста и три лева и седемдесет и пет
стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
• Сумата от 7,20 лв. /седем лева и двадесет стотинки/ законна
лихва за забава за периода 21.05.2018 г. - 02.10.2018 г.
• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът Р.М.П. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С депозирано становище по делото заявява, че поддържа предявените
искове по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема
становище по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело 5014/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Кредит
Инс” ООД срещу Р.М.П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 409,10 лв.
/четиристотин и девет лева и десет стотинки/ главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 75076/20.02.2018 г., за сумата от 129,22 лв.
/сто двадесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ договорна лихва за
периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г., за сумата от 303,75 лв. /триста и три
лева и седемдесет и пет стотинки/ - договорна такса „Гарант” за периода
20.02.2018 г. - 02.10.2018 г., за сумата от 7,20 лв. /седем лева и двадесет
стотинки/ - законна лихва за забава за периода 21.05.2018 г. - 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 05.10.2018 г. до изплащането й, както и за разноските по
заповедното производство в размер на 325 лева. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото са
представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: заявка
№75076 от 20.02.2018г. с посочени данни за ответника, искана сума: 500 лева,
краен срок на връщане 10.01.2019г., сума за връщане – 1036,25 лева и договор за
потребителски кредит „Екстра” №75076 от 20.02.2018г., в който е отразено, че
ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като кредитополучател, кредит
от 500 лева за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска, включваща
главница, лихва и такса гарант в размер на 94,20 лева.
Видно от разписка от 20.02.2018г. в оригинал, издадена
от „Изипей“ АД, на 20.02.2018г. е изплатена в брой на ответника сума в размер
на 500 лева с посочено основание - договор №75076 от 20.02.2018г.
По делото са представени Общите условия на „Кредит инс” ООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради
което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно
чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен
да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9
на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
В
настоящия случай по делото са представени разпечатки от електронните документи,
свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация, но липсват доказателства,
както че ответникът е автор на електронната заявка, така и че ищецът е
предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10
ЗПФУР. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е: изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил
е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени
електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Ищецът
не доказа изпълнението на посочените по – горе условия.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че макар и да са налице безспорни доказателства,
че ответникът е получил сумата от 500 лева, ищецът не проведе пълно и главно
доказване, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договора, на
който се позовава ищецът и че ответникът се е съгласил именно при условията на този
договор да върне получената сума. Още
повече, че в настоящото производство се претендират и лихви и такси гарант,
които изобщо не фигурират в заявката, за която се твърди, че е подадена по електронен
път от ответника (в този смисъл решение № 2473 от 13.06.2019 г. на РС -
Пловдив по гр. д. № 14750/2018 г.; решение на РС – Пловдив по гражданско дело № 461 / 2016 г., решение
на РС – Пловдив по гражданско дело №
12127 / 2017 г. и др.).
Ето
защо, предявените от ищеца искове по реда
на чл.422 ал.1 ГПК следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит
Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Цар Борис ІІІ №19 вх.В, ет.1, ап.6,, против
Р.М.П., ЕГН: **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „Кредит Инс“
ООД за следните суми: за сумата от
409,10 лв. /четиристотин и
девет лева и десет стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит
„Екстра” № 75076/20.02.2018 г., за сумата от 129,22 лв. /сто двадесет и
девет лева и двадесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода 20.02.2018
г. - 02.10.2018 г., за сумата от 303,75 лв. /триста и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ - договорна такса „Гарант” за периода 20.02.2018 г.
- 02.10.2018 г., за сумата от 7,20 лв. /седем лева и двадесет стотинки/ -
законна лихва за забава за периода 21.05.2018 г. - 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.10.2018 г. до изплащането й, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч. гр. д. № 5014/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: