Р Е Ш Е Н И
Е
№ 349 / 20.02.2024 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 264/2023 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна (РДАА) срещу Решение № 17/20.01.2023
г., постановено по н.а.х.д. № 1137/2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич (ДРС), с което е отменено
Наказателно постановление (НП) №
23-0000508/04.07.2022
г. на директора на РДАА – Варна, с което на „Евротранс“ ЕООД, ЕИК ***, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтПр) на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за
несъставомерност на нарушението поради настъпилите през 2022 г. изменения в
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. (Наредба № 36). Счита, че не е налице
по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като с новата
редакция на чл. 8, ал. 2 от наредбата се установява безсрочност на издаваните след
21.10.2022 г. удостоверения за психологическа годност, без да отпада отговорността
спрямо водачите и превозвачите. Твърди, че законодателят придава с обратна сила
безсрочност и на издадените преди това срочни удостоверения, но само ако те са били валидни към 21.10.2022 г., като се позовава на § 6 от ПР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 36. Сочи се, че в случая последното
издадено на водача удостоверение за психологическа годност не е било валидно към
тази дата, поради което липсва основание за прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В
писмена защита по делото излага допълнителни доводи, че националната правна
уредба за психологическа годност не противоречи на Директива 2006/126, като се
позовава на мотивите към решение по дело С-227/2022 г. на съда на ЕС. Твърди,
че регламентираните в Наредба № 36 изследвания не се различават по своя обхват
и цели от предвидените в директивата, поради което удостоверенията за
психологическа годност не са несъответстващи на правото на съюза и правилно
дружеството е било санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр.
По тези съображения иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго
по същество, с което да се потвърди НП. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „Евротранс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва
нейната основателност
по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Счита, че ДРС правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Алтернативно
се позовава директно на разпоредбите на Директива 2006/126. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира разноски
по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, мотивирайки се с решението на СЕС от
18.01.2024 г.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните съображения :
От фактическа страна ДРС е установил, че на 13.04.2022 г.
инспектор в РДАА – Варна е извършил комплексна проверка по спазване на
законодателството в областта на автомобилните превози на товари на „Евротранс“
ЕООД, притежаващо лиценз на общността за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № 9540, валиден до 05.04.2028 г. При проверката е установено,
че на 17.01.2022 г. превозвачът е допуснал до управление на товарен автомобил
марка МАН, категория N3, с рег. № ***, с който е извършен международен обществен превоз на
товари, водача г.и.с., който не е отговарял на изискванията за психологическа
годност по смисъла на Наредба № 36. Водачът е бил без валидно удостоверение за
психологическа годност за периода от 05.06.2021 г. до 01.04.2022 г. съгласно справка
в регистъра на психологическите изследвания. Контролните органи са квалифицирали
поведението на дружеството като нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр, в
резултат на което са му съставили АУАН №320168 от 13.04.2022 г. Въз основа на акта
е издадено процесното НП, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр на
превозвача е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
От правна страна ДРС е приел, че разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Установил е, че водачът Спиридонов е имал
удостоверение за психологическа годност, издадено на 04.06.2018 г., което
според действащата към 17.01.2022 г. и към датата на проверката редакция на чл.
8, ал. 2 от Наредба № 36 е било със срок на валидност три години, т.е. до
04.06.2021 г. Следващото удостоверение за психологическа годност на лицето е
издадено на 02.04.2022 г. С оглед на това съдът е приел, че към 17.01.2022 г. водачът Спиридонов не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност съгласно действащата към този
момент нормативна уредба, поради което превозвачът е допуснал административно
нарушение. Независимо от изложеното наказателното постановление е отменено с мотива, че са налице основания за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е установил, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2
от Наредба № 36 е изменена (ДВ, бр. 84/2022 г., в сила от 21.10.2022г.), като понастоящем удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Приел е, че при действието на тази норма установените
по делото факти изобщо не биха обосновали извод за извършено нарушение на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвтПр от превозвача, доколкото водачът би отговарял на
изискванията на психологическа годност с оглед безсрочния характер на
удостоверението му за психологическа годност. В резултат на това е стигнал до извода,
че новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 се явява по-благоприятна за
жалбоподателя и обуславя несъставомерност на деянието.
Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат, но по други
съображения.
Съгласно разпоредбата на
чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и
на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба №
36, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал.
2 от
Наредба № 36, в действащата им редакция към датата на
извършване на процесното деяние, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и
на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно
за срок една година.
По делото не е спорно, че водачът Спиридонов е
извършил на 17.01.2022 г. международен обществен превоз на товари,
поради което попада в категорията водачи
по чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 36, по отношение на които се прилагат изискванията на наредбата.
Спорни между страните са
въпросите дали за водача е приложимо изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36, предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност,
респективно налице ли е по отношение на
дружеството-превозвач основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
приема, че ДРС е дал неправилно тълкуване на приложимия
материален закон.
Новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 е в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред и се отнася за
удостоверенията, издадени след тази дата. Действително с § 6 от ПР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 36 е придадено обратно
действие на нормата, но само по отношение на
удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на наредбата –
21.10.2022 г.
Безспорно е, че към 17.01.2022
г. издаденото на водача удостоверение е било с изтекъл срок на валидност, поради което и не попада в обхвата на действие
на нормативните промени.
Както преди, така и след изменението на чл. 8 от Наредба № 36 разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр изисква от превозвачите да извършват превози
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност и неспазването на това задължение се санкционира по реда
на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. След като това изискване не е отпаднало,
липсва по-благоприятен закон и неправилно ДРС е приел, че е приложима
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Независимо от това, настоящият състав на съдът намира, че
са налице основания за отмяна на НП по следните съображения:
Съгласно мотивите към Решение от 18.01.2024 г. по дело
С-227/22 на СЕС националната правна уредба за психологическа годност попада в
приложното поле на Директива 2006/126. С оглед на това съдът дължи преценка за
съответствието на относимите за случая норми с тази директива и предписания с нея
резултат.
Директива 2006/126 има за цел да хармонизира минималните
стандарти за физическа и умствена годност на водачите на превозни средства от
всички категории включително на професионалните водачи, упражняващи дейност в
областта на автомобилния транспорт на пътници и стоки.
По силата на член 7, параграф 1, буква а) от директивата свидетелства за
управление на превозно средство се издават само на
кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен
изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в
съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Съгласно параграф 3,
буква а) за подновяването на свидетелството за управление се изисква
спазване на същите
минимални стандарти за физическа и умствена годност от притежателите на
свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D,
DE, D1 и D1E.
Минималната хармонизация на правилата относно
свидетелствата за управление не е пречка държавите членки да запазват или да
приемат по – строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на
предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на
изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни
средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от директивата.
Именно това е прието
и в решението на СЕС, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да
изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи
на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат
свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D,
DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване
физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават
както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от
него удостоверение за психологическа годност.
Следователно проверката за
психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална
група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските
прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното
съществуване на свидетелството за управление с всеки друг национален документ,
изпълняващ същата функция по същество.
В случая Наредба № 36 налага на професионалните водачи да
притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно
удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на
нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от наредбата е с по-кратък срок на
валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. С това националното законодателство налага по-рестриктивни
мерки за психологическа годност на българските професионални водачи от
предвидените в чл. 7 от Директива
2006/126, като пренебрегва установената в директивата изчерпателна хармонизация
на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и въведения
с нея синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за
управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност. Ирелевантни
са възраженията в писмената защита на касатора, че регламентираните в Наредба №
36 изследвания за психологическа годност не се различават по своя обхват и цели
от предвидените в приложение ІІІ към Директива 2006/126 медицински прегледи,
защото това не променя извода, че е нарушена забраната държавите членки да
изискват отделно доказателство за умствена годност за управление на интервали
от време, по – кратки от срока на валидност на свидетелството за управление –
така т. 36, 37, 39, 44, 45 от решение на СЕС по дело С – 227/22. Самият факт,
че се предвижда допълнително удостоверение за умствена годност, което не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление, съставлява недопустима
административна тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в
по-неблагоприятно положение. Това противоречи на основните цели на съюзните
норми и компрометира техния полезен ефект, в какъвто смисъл е както решението
на СЕС, така и официалното уведомително писмо на ЕК до България от 15.07.2021 г.
Несъвместимостта на националните разпоредби относно удостоверенията за
психологическа годност с Директива 2006/126 задължава съда да не ги приложи. С
оглед на това и с оглед на обстоятелството, че към посочената в АУАН и в НП
дата водачът на процесния товарен автомобил за обществен превоз е притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, т.е. е
отговарял на минималните изисквания за психологическа годност, касационната
инстанция намира, че вмененото изпълнително деяние е несъставомерно по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр и неправилно превозвачът е бил наказан на основание чл.
96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвтПр.
Ето защо, като е отменил наказателното постановление,
макар и с други доводи, районният съд е постановил един правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на разноски за касационната инстанция. От данните по
делото е видно, че направените от страната разходи възлизат на сумата от 450 лева,
съставляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция. Не са налице основания за намаляване на възнаграждението при
условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер
на адвокатския хонорар за този вид дела възлиза на 600 лева предвид стойността
на наложената имуществена санкция. С оглед на това жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати изцяло направените от ответника разноски по делото.
Водим от горното, Административният
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 17/20.01.2023
г., постановено по н.а.х.д. № 1137/2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Евротранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
: град Добрич, ул. „Климент Охридски“, бл. 29, вх. Г, ет. 3, ап. 9,
представлявано от управителя Д.М.С., сумата от 450 лева, съставляваща сторени разноски
за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: