Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Пазарджик, 18.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV Наказателен състав, в публичното заседание на 19.09.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И.Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 861/2016 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на К.П.К. ***, ЕГН ********** против НП № 16.1006-000257 от 23.02.2016г.
на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1
от ЗДП му е наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално и
процесуална незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отмяна
на НП.
За
въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с
админстративнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП
да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП за това, че на 14.02.2016 година, около 05.25 часа, в гр.Пазарджик,
по ул.”Константин Величков”, пред № 3, е управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ”
с ДК№ ***, под въздействие на алкохол,
т.к. бил с концентрация на алкохол над 0.5
на хиляда, а именно 0.86 на хиляда, установено
по надлежния ред – проба с техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARD 0194, която била направена в 05.30 часа и показана на водача.
За констатираните нарушения бил съставен АУАН бл.№
343107 от 14.02.2016 год., който бил предявен на водача, но същият отказал да
го подпише и получи. Отказът бил надлежно оформен с подписа на един свидетел.
Същевременно при
съставяне на акта на водача бил издаден
ТМИ бл. № 0411340, връчен му в 05.50 часа, с който му било указано в срок до 06.35
часа, т.е. до 45 минути, да се яви в
ЦСМП-Пазарджик, за да даде кръвна проба за химически анализ. К. обаче отказал
да подпише и получи и този талон, респ. не се явил и не дал кръвна проба за
химическо изследване. Отказът да се получи талона също бил надлежно оформен с
подписа на свидетел.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 07.03.2016
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 11.03.2016 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално
допустима като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло
от показанията на актосъставителя - св.Е.Т. и свидетелите С.Д. и А.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласните доказателства, събрани
посредством разпита на горепосочените трима свидетели, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е неоснователна.
Установи се безспорно по
делото, че на посочените в НП дата, час и място К. е извършил вменененото му нарушение. Установи се безспорно, че той, като водач на МПС, не е изпълнил задължението
си по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол, за
което пък правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.174 ал.1, предл.1 от ЗДП, а именно за шофиране с концентрация на алкохол над
0.5 промила, като в случая концентрацията е била със стойност от 0.86 промила.
В тази насока са
категоричните показания на св.Д., Св.Г. и св.Т., които съдът напълно кредитира,
независимо, че те се полицейски служители и са служебно обвързан с АНО. В
същото време, тези трима свидетели нямат никакъв личен мотив да уличават водача
К. като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършил. Действително
св.Т. не е бил пряк очевидец на управлението на МПС от страна на водача, т.к. е
бил повикан на място и пристигнал по-късно, а именно след като К. е бил
установен като нарушител. Св.Т. е бил повикан от началника на смяната А.Г.,
т.к. горният тогава е бил в състава на дежурен автопатрул и като такъв именно
той е следвало да състави АУАН против К., съобразно вътрешните правила в сектор
„ПП”. Показанията на св.Т. обаче имат значение дотолкова, доколкото в момента,
когато е съставял актът е провел разговор с водача К.. В този разговор К. не е
отрекъл, че преди малко е управлявал автомобила под въздействието на алкохол,
но твърдял, че е имал намерение само да премести автомобила на малко разстояние
и да го паркира на паркинг пред хотел „Елбрус”, а не да пътува с него до родния
си гр.Септември.
Св.Д. и св.Г. са
преки очевидци на нарушението. Те са категорични, че малко преди установяването
на нарушението са се движели с патрулен автомобил, управляван от Г. ***. Навлезли
по този улица от кръговото кръстовище на хотел „Елбрус” и се насочили към
градския пазар. В момента, в който се насочили към десния завой за градския
пазара, те видели че по ул.”К.Величков”, която е еднопосочна за движение, в
забранената посока, т.е. насрещно на тях, се движи автомобил с включени
фарове. Незабавно решили да извършат
проверка на водача, при което св.Г. спрял патрулния автомобил на около пет
метра в зоната на десния завой към градския пазар. Той имал намерение да върне
автомобила на заден ход и да се насочи към движещия се в насрещната посока
автомобил по ул.”К.Величков”. В този момент обаче Г. видял, че зад патрулния
автомобил имало таксиметров автомобил, който за момента му пречел да се
придвижи на заден ход. По този повод св.Д. веднага слязъл от патрулния
автомобил и тръгнал пеш по тротоара на ул.”К.Величков”, като след няколко
секунди застанал до автомобила, управляван от К.. В този момент К. бил паркирал
автомобила си на ул.”К.Величков”, малко след тунелчето за пешеходната зона и
заведение за бързо хранене „Златното пиле”, т.е. на около двадесетина метра от
зоната на кръстовището към градския пазар. Той бил паркирал автомобила от
лявата страна на уличното платно съобразно неговата посока на движение, т.е.
забранената посока, като предницата на автомобила била насочена към кръговото
кръстовище на хотел „Елбрус”. След 20-30 секунди на уличното платно,
непосредствено до автомобила на К., спрял с патрулния автомобил и св.Г..
Предницата на неговия автомобил била насочена в посока към Стоматологична
поликлиника.
В този момент
двамата полицейски служители възприели непосредствено, че автомобила на
жалбоподателя е паркиран, но с работещ двигател, като на шофьорското място се
намира именно К.. След като се представили полицейските служители предприели
извършването на проверка. Пред полицаите жалбоподателят заявявал, че нямал
намерение трайно да управлява автомобила, както и че същият ще бъде управляван
до гр.Септември от друг водач, който не бил пил алкохол, а в момента той искал
само да го придвижи от мястото, където преди това бил паркиран и да го остави
на паркинга пред хотел „Елбрус”.
Полицейските
служители решили да изпробват водача с алкотест, като след известно колебание и
консултации по телефона К. все пак решил да даде проба на Дрегера. Както вече
се посочи и по-горе, уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от
0.86 промила.
Установи
се безспорно от приетия като писмено доказателство списък на анализатори на
алкохол в дъха, успешно преминали проверка за техническа изправност с рег.№ 32860р-22634
от 03.12.2015г. /лист 13 от делото/, че гореописанато техническо средство, с
което е била отчетена концентрацията на алкохол, е било калибровано /успешно е
преминало последваща проверка за техническа изправност/ на 24.11.2015 год. и се
калиброва на всеки 6 месеца, с оглед на
което е било технически изправно към инкриминираната дата – 14.02.2016 година.
При това положение
концентрацията на алкохол е била установена в съответствие с изискванията на Наредба
№ 30 от 27.06.2001 год. на МВР и МП. В
чл.1, ал.2 от Наредбата е императивно разписано, че употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
В случая водачът не се е явил в указаното му от контролните органи медицинско
заведение и не е дал кръвна проба за лабораторен химически анализ, при което е
несъмнено, че употребата на алкохол от негова страна се установява на база
показанията на техническото средство, каквото е горепосоченият алкотест.
По делото се оформи
една втора група гласни доказателства, а именно обясненията на жалбоподателя и
показанията на свидетелите И.С., П. А. и Р.С..
В своите обяснения
жалбоподателят сочи, че въобще не е управлявал процесният автомобил
непосредствено преди полицейската проверка. Твърди, че преди пристигането на
полицаите автомобилът е бил управляван от св.А., който го взел от мястото,
където бил паркиран преди това – в близост до Стоматологична поликлиника. Направил
обратен завой по ул.”К.Величков” и се придвижил в забранената посока до
мястото, където го паркирал, подробно описано по-горе. След това А. излязъл от
автомобила без да гаси двигателя му и отишъл при други членове от тяхната
компания, които били на отсрещния тротоар, в близост до намиращото се там казино.
В този момент жалбоподателят сочи, че влязъл в автомобила и седнал на шофьорското
място, където дояждал закупен преди това дюнер. Секунди след това пристигнали
полицейските служители и предприели проверка спрямо него, въпреки че им бил
казал, че не той, а А. бил управлявал автомобила.
В подкрепа на
обясненията на жалбоподателя показания депозират и горните трима свидетели.
Съдът не дава вяра
на обясненията на жалбоподателя, т.к. намери че същите са израз на заетата от
него защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност.
Съдът не даде вяра и на показанията на свидетелите И.С., П. А. и Р.С., т.к. намери, че те, като
близки приятели на К., не могат да бъдат и не са безпристрастни и обективни.
Другата причина да
не се даде вяра на тази група гласни доказателства е тази, че те категорично се
опровергават от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители,
а както се посочи и по-горе те са абсолютно назаинтересовани и безпристрастни. Едва ли е житейски обосновано да се мисли, че
полицейските служители Д. и Г., които до този момент не са познавали нито
жалбоподателя, нито неговите сподвижници, имат някакъв личен интерес за
изкривяват истината и да твърдят, че са възприели движението на автомобила по
улицата, не са губели визуален контакт с него до момента на паркирането му, при
което веднага след това са констатирали,
че той се управлява от жалбоподателя К., а не от друго лице, например А. ако
това е било вярно.
Съдът не даде вяра
на обясненията на жалбоподателя и заради установеното негово обективно
поведение по време на проверката. Разпитаните като свидетели полицейски
служители, включително и актосъставителя, заявиха недвусмислено, че преди
проверката с дрегера К. не е отричал, че
е управлявал автомобила, като пояснявал, че искал да го придвижи съвсем кратко
разстояние и да го паркира пред хотел „Елбрус”. Няма никакъв причина
полицейските служители да си измислят този факт и да цитират думите на К. ако
той наистина не ги е казвал. Както вече се посочи, те са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото, а констатираните от защитата известни
разминавания в техните показания са несъществени. Те следва да бъдат обяснени с
факта, че полицейските служители ежедневно в работа си извършват подобни
проверки и от тях не може да се очаква в пълен синхорн, и абсолютно
хронологично да пресъздават фактите от обективната действителност, така както
лицата, свидетелстващи за факти относно инцидентни за тях събития. Сами Г.
сочи, че на процесната дата през нощта са имали четири случая на констатиране
на управление на МПС след употреба на алкохол. Несъществените разминавания в
показанията на полицейските служители говори още повече, че са обективни и
безпристрастни, т.к. ако са недобросъвестни и искат да необосновано да уличат
жалбоподателя и да му припишат нарушение, то те несъмнено биха синхронизирали
напълно своите показания.
Отделно от това,
ако К. говори истината за случая, че само е седял на шофьорското място в
автомобила, но не го е управлявал, то не е имало никаква логика да се подложи
на проба за алкохол с алкотеста, а е следвало да откаже такава и то с
аргумента, че не е управлявал. Той обаче не е направил нищо такова, като след
кратко колебание и консултации с неустановено лице по телефона е решил да се
подложи на пробата с дрегера. В своите обяснения К. се опита да внуши, че не е
отказал проба с дрегера, т.к. едва ли не не си знаел правата и това, че може да
откаже такава. Това обаче е поредната неистина казана от К., т.к. полицаите
поясниха, че преди да бъде изпробван той се е колебаел и консултирал за това по
телефона. Отделно самите полицаи са му разяснили каква отговорност ще понесе
ако откаже или се подложи на проба. За съда стана очевидно, че К. е решил да се
изпробва с надеждата, че показанията на уреда ще покажат концентрация под 0.5
промила, а когато това не се е случило той е направил отказ да му се предяви и
получи съставения акт, както и издадения ТМИ. Тези откази да получи акта и ТМИ,
респ. да даде кръвна проба за анализ от друга страна пък са индиция, че К.
много добре е съзнавал правата си по време на проверката. В този ред на мисли
ако той е искал да откаже проба с дрегера, т.к. наистина не бил водач, то не е
имало никаква пречка да постъпи по този начин, а обратното води до единствени
извод, че той действително е бил водачът на процесния автомобил.
При
това положение правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Съдът не
констатира други пороци на санкционния акт, които да обуславят неговата отмяна.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е наложил
законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1 от ЗДП, а именно глоба в
размер на 800 и лишаване от правоуправление за срок от 8 месеца, т.е. при
превес на смекчаващите обстоятелства. Очевидно
е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, което е едно от
най-тежките нарушения по ЗДП. Отчетена е и ниската степен на обществена
опасност на дееца, който до момента е извършвал само две други нарушения по ЗДП
през 2011 год. и 2003г. Отчетена е и немалката концентрация на алкохол, която
надхвърля с 0.26 промила допустимата по закон. Съдът намира, че с така
наложените наказания ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 16-1006-000257 от 23.02.2016 година на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на К.П.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.174 ал.1 от ЗДП, във вр. с
чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: