№ 8682
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110164182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Х. М.,
чрез адв. Г., срещу ......
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение,
че на 28.06.2023 г., на път I-4 от републиканската пътна мрежа, на км. 48+100,
е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача на лек
автомобил /л.а/ марка ...., с рег. № ......, в резултат на което са били нанесени
щети на притежавания от ищеца л.а. .....“, с рег. № ....... Излага доводи, че с
виновния водач са се движили в една и съща посока, като л.а. ....... се намирал
зад увреденото МПС. Твърди, че управлявайки л.а. ..... в пътен участък с
временна организация на движението, изискваща намаляване на скоростта на
движение, движещият се зад него автомобил не е спазил безопасна дистанция,
с което е предизвикал настъпването на ПТП, в резултат на което делинквентът
ударил отзад л.а. ...... Отбелязва, че за произшествието бил съставен протокол
за ПТП от служителите на ОД на МВР – Ловеч. Навежда доводи, че в резултат
на силния удар, в задната част на л.а. ....., били нанесени увреждания, за които
излага подробно описание. Твърди, че към датата на събитието, отговорността
на делинквента била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. В тази връзка,
предявил претенция пред застрахователя на виновния водач за изплащането на
застрахователно обезщетение, като представил всички необходими документи,
1
както и увреденото имущество с цел извършването на оглед. Твърди, че до
настоящия момент претенцията му не била удовлетворена, като поддържа, че
размерът на нанесените щети по автомобила възлизал на 8500 лв. В тази
връзка, моли съда да осъди ответника за заплащането на сумата от 8500 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените вреди по л.а. .....“, с рег. № ......,
настъпили в резултат на реализираното на 28.06.2023 г. ПТП, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор
на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер.
Потвърждава твърдението на ищеца, че към датата на събитието е осигурявал
застрахователно покритие на отговорността на водача на л.а. ...., с рег. № ......,
както и че на 14.07.2023 г. от ищеца е било подадено уведомление за щета, въз
основа на което е била образувана преписка № .... Оспорва механизма на
реализираното ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. ......., както и причинно-следствената връзка между
нанесените увреждания по л.а. ..... и поведението на водача на л.а. ........
Твърди, че с поведението си ищецът е нарушил правилата за движение по
пътищата, обективирани в чл. 24, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 ЗДвП. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Твърди, че след извършен оглед на автомобила, експерти на
дружеството са констатирали наличието на тотална щета, доколкото
нанесените щети по автомобила надхвърляли 70% от действителната му
стойност. В тази връзка, с писмо с изх. № ... г., ищецът бил уведомен, че
следва да представи пред застрахователя доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил, каквито не били депозирани в
дружеството, поради което счита че ищецът не е изпълнил задължението си за
представяне на надлежни доказателства, които да обуславят изплащането на
обезщетение. Сочи, че при установяване наличието на тотална щета, от
размера на дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на
останките и запазените части от автомобила. Поддържа, че претенцията на
ищеца е прекомерно завишена и не отразява действителния размер на
уврежданията. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на
законна лихва за забава като последица от уважаването на иска, считано от
датата на исковата молба, доколкото съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ,
2
застрахователят не дължи законна лихва за забава върху размера на
обезщетението, в случай че увреденото лице не е представило
доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента,
респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
С определение от 08.04.2024г. са отделени като безспорни и
3
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата
относно настъпило пътнотранспортно произшествие на 28.06.2023 г., на път I-
4 от републиканската пътна мрежа, на км. 48+100, с участието на л.а. .....“, с
рег. № ......, собственост на ищеца, и л.а. марка ...., с рег. № ......, управляван от
Г. И. Ч., чиято гражданска отговорност към датата на процесното събитие е
била застрахована при ответното дружество, както и наличието на щети по л.а.
.....“, за обезщетяването на които пред ответното дружество е била образувана
преписка по щета № .... . Събраните по делото доказателства обуславят
извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Налице е и несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение на застрахования при
ответника водач и нанесените вреди. Същото се установява от изслушаното и
прието по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза.
С договора по чл.429 от КЗ ответникът се е задължил да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди през периода на застрахователния
договор. В случая от съставения констативен протокол №......г. се установява,
че вследствие на ПТП е налице цялостна деформация на задна част и др.
По делото са събрани гласни доказателства, които са логични и не
противоречат на събраните по делото писмени доказателства, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят М. се е возил в пострадалия
автомобил. ПТП е настъпило в светлата част на деня, юни месец. Имало
ремонт на пътя, като движението се регулирало от работник с палка, който
внезапно сменил сигнала от зелен на червен, поради което водачът на
автомобила спрял. Водачът на автомобила след него не успял да спре и ги
ударил отзад, като тяхната кола била смачкана и не била в движение след
удара. Изчакали да дойдат органите на реда, за да се състави протокола.
Заради ремонта водачът на пострадалия автомобил бил намалил скоростта.
Свидетелят Ч. също е изложил, че при движение в участък от пътя, където се
извършал ремонт, движението се регулирало от работник с палка, който
внезапно променил сигнала от зелен на червен. Движещия се пред него
автомобил спрял, но той не успял да спре и го ударил. От удара предния
автомобил се отместил напред няколко метра.
4
От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза
се установява, че пазарната стойност на нанесените имуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, към момента на настъпването му възлиза на
сумата от 15 228,40 лева, а средната пазарна стойност на автомобила към
датата на ПТП е 13746 лева. С оглед това, след да бъде прието, че е налице
„тотална щета“, тъй като стойността за възстановяване на автомобила
надвишава действителната му стойност, което е икономически
нецелесъобразно. Вещото лице е изчислило и стойността на запазените части,
която е в размер на 3437 лева. Обезщетението след приспадане на запазените
части е в размер на 10309 лева.
Направени са възражения от страна на ответника, че не е налице вина на
водача на застрахованото при него МПС за настъпване на ПТП, тъй като
ищецът е спрял внезапно без да се увери, че не създава опасност за движещите
се след него превозни средства. При условията на евентуалност е направено
възражение за съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил,
като счита същото в размер на 80%. Също така невежда доводи за
недължимист на обезщетението, тъй като ищецът не е изпълнил предвиденото
в чл. 390, ал.1 КЗ изискване да представи удостоверение за прекратена
регистрация на МПС. Направено е възражение за прихващане със стойността
на останките и запазените части от автомобила. Оспорен е и размерът на
вредите. Възразява, че не е изпаднал в забава. Възразил е срещу заключението
на вещото лице относно стойността на пострадалия автомобил и нейното
определяне.
Съдът намира направени възражения за неоснователни по следните
причини:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ПТП е
настъпило на участък, в който са извършвани ремонти дейности (писмо изх.
№.......г. от Агенция ....., в което е посочено, че в участък км 25+039 до км
57+208 е извършвано изкърпване на пътната настилка, като информация за
точното разположение на временната сигнализация може да бъде получена от
фирмата изпълнител ......“), като регулирането на движеното се е
осъществявало от работник с палка, който внезапно е променил сигнала от
зелен на червен. С оглед така събраните доказателства съдът намира, че не се
установи вина на водача на пострадалия автомобил за ПТП, нито
5
съпричиняване от негова страна. Контролните органи, съставили
констативния протокол за ПТП действително не са възприели лично
механизма на ПТП, но по същия липсва спор между водачите, като съобразно
описаното и закона органите на МВР са приели за виновен водача на
застрахования при ответника автомобил.
По отношение размерът на дължимото обезщетение приложима е
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ. Неоснователни са възраженията на ответника
и в тази насока. Съдът намира за необосновани доводите за неправилност на
изслушаното по делото заключение съдебна-автотехническа експертиза. В
представеното допълнително заключение вещото лице е посочило и
конкретни оферти на автомобили, на база на които съобразно приетата
методика за оценяване, е посочило стойността на автомобила. Процентът на
овехтяване не е нормативно посочен, поради което същият се извежда чрез
оценка, както е сторило и вещото лице, което е посочило, че за различните
марки автомобили този процент е различен, но осреднената стойност, която се
използва в практиката е 10%. Следва да се отбележи, че доводите на ответника
за прилагане на процента на инфлацията, изчислен от НСИ, като се приложи
само 2%, са изцяло неоснователни. Инфлацията има отношение към промяна
на цените без да държи сметка за овехтяването на предлаганите продукти,
когато същите не са нови.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Действително в чл.390, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователят изисква
удостоверение за дерегистрация на автомобила при тотална щета, но
представянето на същото има значение относно изпадането на застрахователя
в забава, а не относно отговорността му за заплащане на обезщетение изобщо.
(в този смисъл Определение № 812 от 12.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2186/2024 г.). Лихва по делото се претендира от подаване на исковата молба,
поради което възраженията на ответника в това отношение не следва да бъдат
обсъждани.
Вещото лице е отчело запазените части при определяне на стойността на
6
пострадалото МПС към датата на ПТП, поради което и това възражение на
ответника е неоснователно.
С протоколно определение от 18.11.2024г. съдът е допуснал увеличение
на размера на исковата претенция до сумата от 10 309 лева, до който размер
искът е основателен с оглед събраните по делото доказателства.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 1713 лева, от които 413 лева заплатена държавна такса, 200
лева депозит за САТЕ и 1100 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът изрично е заявил, че не прави възражение относно
претендираните от ищеца разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ...... ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. ......., да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, с
адрес гр. ......, сумата от 10 309 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от увреждане на л.а. .....“, с рег. № ......,
вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2023 г., на път I-4 от републиканската
пътна мрежа, на км. 48+100, по вина на водача на лек автомобил /л.а/ марка ....,
с рег. № ......, чиято отговорност е застрахована при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
настъпване на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата н а подаване
на исковата молба - 23.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 1713 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7