№ 102
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№1886/10.02.2025 г., подадена от К. Г. Т., против Решение №72/07.02.2025 г. по гр.д.
№1054/2024 г. на Окръжен съд В.Т.. С Определение №2165/29.04.2025 г. по ч.гр.д.
№1324/2025 г. на ВКС – 3-то гр.отд. делото е изпратено за разглеждане от Апелативен съд –
Пловдив, поради невъзможност да бъде сформиран въззивен състав от А.с.-В.Т., в резултат
от постановен отвод на всички съдии от състава на същия съд.
Обжалваното решение е постановено в производство по предявен от жалбоподателя К. Г. Т.
иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ против ответника А.с.-В.Т., за осъждането му да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от неразумна продължителност на
в.ч.гр.д. №362/2024 г. по описа на А.с.-В.Т., първоначално предявен в размер на 6000 лв., а
впоследствие с Молба вх.№22563/07.11.2024 г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличен
по размер до сумата от 26 000 лв., което изменение на иска е допуснато с Определение
№2473/07.11.2024 г. по гр.д.№2815/2024 г. на Районен съд – В.Т., и делото е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд В.Т., където по исковата молба е образувано гр.д.№1054/2024 г.
на ОС – В.Т.. С обжалваното решение предявеният иск е изцяло отхвърлен, като ищецът е
бил осъден да заплати на АС – В.Т. разноски за процесуално представителство по делото в
размер на 100 лв. С депозираната въззивна жалба решението се обжалва изцяло, с
оплаквания за недопустимост, а също така и неправилност, поради съществено нарушаване
на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния
1
закон. Като основание за недопустимостта на обжалваното решение се сочи липсата на
участие на прокурор, в качеството на контролираща страна, което е задължително съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ. Същото съставлява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде поправено от въззивната инстанция, и на това основание
се настоява решението на първостепенния съд да се обесили, и делото да се върне за
разглеждане от друг състав на същия съд, като новото производство бъде проведено
сучастието на Прокуратурата на РБ като контролираща страна. Като основание за
неправилността на обжалваното решение се сочи, че в мотивите на обжалвания съдебен акт
не са били обсъдени всички доводи на ищеца и относимите към тях доказателства, като
решението не отразява действителното правно положение между страните. Релевират се
оплаквания за дадена с проекта за доклад неправилна правна квалификация на иска по чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ, вместо правилната квалификация по чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като се касае
за неразумен срок на производство, което не е приключило. Съдът е изготвил непълен и
неточен доклад по делото – липсва списък на правнорелевантните факти и не е посочил
правилната правна квалификация на всички претендирани права и правни задължения,
направени възражения, реплики и дуплики. Не са изложени всички фактически констатации,
касаещи целия период на производството, което води до необоснованост на съдебния акт. С
въззивната жалба се представят и се иска да се приемат като доказателства Искова молба вх.
№1471/21.10.2024 г. по гр.д.№286/2024 г. на РС – Трявна и Искова молба вх.
№13026/01.11.2024 г. по гр.д.№986/2024 г. на ОС – В.Търново, за установяване на
обстоятелството, че ищец по делото е К. Г. Т., а ответник – орган на съдебната власт – РС-Г.,
в който съдията-докладчик престира труда си, което е обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 от
ГПК, обуславящо основание за отвода му, което не е сторено, с което не е спазена
гаранцията за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. По тези
съображения, ако решението се приеме за допустимо, се настоява за отмяната на
обжалваното решение, и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане от друг
съдебен състав, или постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде
уважена изцяло исковата претенция.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок са
отстранени констатираните нередовности и жалбата е приведена в съответствие с
изискванията на чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна и на контролиращата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№2969/04.03.2025 г. от А.с.-В.Т., чрез
Я.Я. – Административен ръководител – Председател на В.Т.А.С.. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че не е налице забавяне на
производството по в.ч.гр.д.№362/2024 г., както и че предметът на делото не налага
разглеждането му с приоритет, както и през съдебната ваканция, поради което е приел, че
липсва основание за ангажиране на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ. Решението е
2
постановено при пълно и коректно изясняване на спора от фактическа страна, при правилно
приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи по съществото на спора в
подкрепа на изводите на първостепенния съд. Не е налице твърдяното нарушение на
нормата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като участието на прокурор в производството от
Окръжна прокуратура – В.Т. е обезпечено, и такъв е присъствал в о.с.з. на 08.01.2025 г.
Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения в доклада по делото. Настоява се за
оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на
разноски за въззивното производство в полза на А.с.-В.Т..
Контролиращата страна не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание
пред въззивния съд поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, и
настоява за оставянето й без уважение, като излага подробни съображения по съществото на
спора.
При извършване на служебна проверка за валидността на обжалвания съдебен акт на
основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен
състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.
По проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт се констатира, че същият е
постановен по предявен иск по реда на чл.2б от ЗОДОВ, от процесуално легитимирана
страна – ищец в производството по гр.д.№318/2024 г. на ОС – В.Т., за чийто неразумен срок
на продължителност се търси обезщетение, срещу процесуално легитимиран ответник –
органът, от чийто действия и бездействия се твърди да са причинени вредите. Искът е
предявен на 19.08.2024 г., към който момент производството по същото дело не е било
приключило, поради което изискването на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за предварително
провеждане на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
трета „а" от Закона за съдебната власт, по която да няма постигнато споразумение, е
неприложимо. В производството е конституирана като контролираща страна П.Р.Б. с
Определение №1598/02.12.2024 г. по гр.д.№1054/2024 г. на ОС – В.Т., и е участвала в
производството чрез прокурор от Окръжна прокуратура – В.Т..
Към въззивната жалба са представени писмени доказателства – два броя искови молби, от
които е видно, че ищецът по настоящото дело е предявил искови претенции по реда на чл.2б
от ЗОДОВ срещу ответник Окръжен съд – В.Т.. Счита, че това обстоятелство съставлява
основание за отвод на съдията – доклачик, на който е разпределено за разглеждане
първоинстанционното дело, поради което за същият е било налице основание за отвод по
смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Във връзка с това обстоятелство се констатира, че
производството пред Великотърновския окръжен съд е било образувано на 21.11.2024 г., а
докладчикът съдия Димо Колев, е бил определен автоматично, на принципа на случайното
разпределение, с протокол от 27.11.2024 г. Видно от приложените искови молби, Искова
молба вх.№2614/25.10.2024 г. е била депозирана пред Районен съд Дряново, и няма данни да
е била връчена на ответника Окръжен съд – В.Т. към датата на постановяване на обжалвания
съдебен акт. Искова молба вх.№13026/01.11.2024 г. е била депозирана пред Окръжен съд –
3
В.Т., но същата е с цена на предявения иск 4000 лв., поради което е подлежала на изпращане
на надлежния родово и местно компетентен районен съд, чието е правомощието да извърши
проверка за нейната допустимост и редовност, преди препис от нея да бъде изпратен на
ответника. Няма данни към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт по
представените искови молби да са били образувани искови производства, предявените
искови претенции да са били приети за допустими, исковите молби да са били преценени за
редовни и подлежащи на разглеждане, и да са били връчени на ответника по предявените
искове. Ето защо, от представените доказателства не може да бъде обоснован извод, че на
съдията – докладчик е било известно обстоятелството, че срещу съда, в който докладчикът
престира труда си, е налице надлежно предявена искова претенция, за да бъде същото
обстоятелство обявено на страните по делото, и преценявано от съдията докладчик като
основание за отвод. По делото няма данни самият ищец да е уведомил съда за посочените
обстоятелства, с които да е създал основание на съдията-докладчик да ги обяви на страните
и да ги обсъжда като основания за отвод. Наред с изложеното, основанието по чл.22, ал.1,
т.6 от ГПК е относително основание за отвод, при което конкретните обстоятелства, които
биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието на съда, подлежат на
обсъждане и конкретна преценка във всеки отделен случай. Обстоятелство, което не е
известно на съдията – докладчик, обективно не би могло да повлияе на неговата преценка и
да бъде обсъждано от него, или обявено на страните по делото. Релевираното във въззивната
жалба оплакване, че докладчикът по делото бил докладчик и по други искове по чл.2б от
ЗОДОВ, предявни от клиенти на ищеца, в които производства ищецът е участвал в
качеството на процесуален представител, съдът намира за неоснователно. Разглеждането на
спорове по чл.2б от ЗОДОВ съставлява част от правораздавателната дейност на съдията, а
процесуалното представителство на страна по такива дела е част от професионалната изява
на адвоката. Изпълняването на действия, типични да професионалната сфера на адвоката и
на съдията, по отношение на правоотношения, по които страни са лица, с които съдията или
адвоката имат единствено отношения, произтичащи от професионалната им дейност, не
съставлява основание за отвод на съдията-докладчик, освен ако в конкретния случай не са
налице други обстоятелства, обосноваващи основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. В
конкретния случай ищецът не сочи такива обстоятелства, и такива не са установими от
материалите по делото. По тези съображения съдът намира, че съдебният акт да е
постановен от съд в надлежен състав.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и в производството
са конституирани всички надлежни страни, искът е разгледан от родово компетентния
окръжен съд с оглед цената на иска, поради което постановеният в производството съдебен
акт – обект на въззивната проверка, е допустим.
По правилността на съдебния акт съдът се произнася в границите на релевираните
оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.
Въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК,
4
съдът намира за установено следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№5095/19.08.2024 г., подадена от К. Г. Т.
против А.с.-В.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ГПК, с който
ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на
в.ч.гр.д.№362/2024 г. по описа на А.с.-В.Т.. Сочат се увреждащи ищеца действия и
бездействия на съдията-докладчик по същото дело, осъществени при администриране на
депозираната от ищеца касационна частна жалба, в резултат на които същата не била
изпратена своевременно за разглеждане от ВКС. Ищецът счита, че съобразно вида на
производството, делото е попадало в кръга на делата, подлежащи на разглеждане с
приоритет, поради което същото е подлежало на разглеждане и в периода на съдебната
ваканция. Твърди се, че в резултат от причиненото забавяне на производството, ищецът е
претърпял душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието, преживял житейски
дискомфорт от погазването на основните му права. Сочи, че определеният докладчик по
делото, осъществил вредоносните действия и бездействия, е командирован в А.с.-В.Т. съдия
от състава на Окръжен съд – Габрово, който съд бил ответник по множество искове,
предявени от лица, чийто процесуален представител е ищецът, като адвокат. Според ищеца
това обстоятелство е било основание за отвод на докладчика, който не е сторил това, нито е
оповестил наличието на тези обстоятелства. Според ищеца докладчикът не е изпълнил
дадени указания от ВКС за изпращане и прилагане на касационната частна жалба, а
административният ръководител на съда не е предприел съответните мерки. За така
претърпените от него неимуществени вреди претендира присъждане на обезщетение в
размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяването
на иска пред първостепенния съд на 10.04.2022 г., до окончателното плащане. Във връзка с
доказването на вредите, се позовава на възприетото разбиране в практиката на ЕСПЧ /част
от нея цитирана в исковата молба/, че относно неимуществените вреди съществува силна
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което не е необходимо да се доказват обичайните неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките
на разумния срок.
От приобщените материали по гр.д.№318/2024 г. на ОС – В.Т. се установява, че
производството е било образувано на 10.04.2024 г. по предявен от К. Г. Т. против П.Р.Б. иск
с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, с който се иска присъждане на обезщетение в размер
на 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на
разглеждане в разумен срок на воденото спрямо него досъдебно производство № ЗМ-
118/2019 г. на РУ-Елена, ведно със законната лихва от 06.09.2019 г. до окончателното
плащане. С Определение №661/23.05.2024 г., постановено по гр.д.№318/2024 г. на ОС – В.Т.,
производството по делото е било прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК, като съдът е
констатирал, че на същото основание между същите страни и за същото искане е висящо по-
рано образувано производство по гр.д.№770/2022 г. на ОС – В.Т., което производство към
5
датата на постановяване на определението е било висящо пред касационната инстанция, и
не е било приключило. Това определение е било обжалвано от ищеца с частна жалба вх.
№7016/10.06.2024 г., подадена чрез профила на ищеца в ЕПЕП, с валиден КЕП, по която на
05.07.2024 г. е било образувано в.ч.гр.д.№362/2024 г. по описа на А.с.-В.Т.. В деня на
образуването, въз основа на автоматично случайно разпределение /с протокол на л.1 от
делото/, измежду всички възможни 9 съдии от състава на съда /липсват изключени от
разпределението съдии/, за докладчик по делото е определена съдия Галя Маринова –
председател на Трети граждански и търговски състав на А.с.-В.Т.. С Разпореждане
№252/23.07.2024 г. съдия Мая Пеева – постоянен член на съдебния състав, в който
правораздава докладчикът по делото Галя Маринова, се е отвела от съдебния състав, като
констатирала, че за нея е налице абсолютно основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.2
от ГПК, тъй като страна в производството по делото е П.Р.Б., която в първоинстанционното
производство е била представлявана от нейния съпруг Йордан Кожухаров – прокурор от
Окръжна прокуратура – В.Т. /депозирал от името на ответника Писмен отговор на исковата
молба изх.№1839/2024 г. от 22.05.2024 г./. Делото е докладвано на Заместника на
административния ръководител, и в същия ден с протокол от 23.07.2024 г. /на л.28 от
делото/, чрез автоматично случайно разпределение, измежду всички останали съдии от
състава на съда /от разпределение са изключени двамата вече включени членове на съдебния
състав, както и отвелия се съдия/, е определен нов член на съдебния състав – съдия
Димитринка Гайнова. С Определение №492/29.07.2024 г., постановено в законния
едномесечен срок, от съдебен състав с Председател Галя Маринова, същата и докладчик по
делото, първи член съдия Димитринка Гайнова и втори член съдия Ирена Колева,
обжалваното определение е потвърдено. Препис от определението е бил изпратен на
жалбоподателя К. Г. Т. на 30.07.2024 г. със Съобщение на л.47 от в.ч.гр.д.№362/2024 г. На
01.08.2024 г. е постъпил по делото електронен пакет вх.№4818/01.08.2024 г., генериран чрез
ЕПЕП /на л.34/, с който жалбоподателят изрично е заявил желанието си да бъде известяван
електронно за постъпили съобщения и призовки в хода на делото, чрез профила си в ЕПЕП.
Препис от определението е връчен на частния жалбоподател К. Г. Т. чрез профила му в
ЕПЕП, на 02.08.2024 г /съгласно извлечение „Основни данни за известяване“ на л.32/. В деня
на уведомяването му, ищецът Т. е депозирал чрез ССЕВ, подписана с валиден КЕП,
Касационна частна жалба вх.№4830/02.08.2024 г. против постановеното Определение
№492/29.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на АС – В.Т., към която е приложил Изложение
на основанията за допускане на касационното обжалване, платежен документ за внесена ДТ
за допускане до касационно разглеждане, и доказателство за юридическа правоспособност –
Удостоверение за правоспособност №1397/09.12.2008 г. В следващия работен ден /денят на
постъпване на частната касационна жалба 02.08.2024 г. е петък, а денят на администриране
на частната касационна жалба 05.08.2024 г. е понеделник/, с Разпореждане №264/05.08.2024
г. на докладчика съдия Галя Маринова, Касационна частна жалба вх.№4830/02.08.2024 г. е
оставена без движение, с указания към частния касатор в едноседмичен срок от
уведомяването да отстрани констатираната нередовност, а именно – да внесе дължимата
държавна такса по чл.102,з, ал.2 от ГПК в размер на 1,90 лв. за изготвяне на преписи от
6
частната касационна жалба, изложението на основанията за допускане на касационното
обжалване и приложенията, за връчване на насрещната страна, и в същия срок да представи
по делото банковия документ, с който се удостоверява това обстоятелство. Указано е на
частния касатор какви са последиците от неизпълнение на указанията на съда, и изрично е
разпоредено тези последици да бъдат вписани в съобщението за отстраняване на
нередовностите на частната касационна жалба. В същия ден /на 05.08.2024 г./ на частния
касатор е връчен чрез ЕПЕП препис от постановеното Разпореждане №264/05.08.2024 г. /на
л.78 от ч.пр.д.№3447/2024 г. на ВКС/. В същия ден, чрез ЕПЕП е постъпил електронен пакет
с вх.№4881/05.08.2024 г., с който частният касатор К. Г. Т. е представил платежен документ
за внесена по сметката на АС-В.Т. ДТ в размер на 2,22 лв. за преписи от к.ч.ж. по в.ч.гр.д.
№362/2024 г. /същият документ е постъпил в същия ден и по електронната поща на съда,
както и е бил изпратен в същия ден на електронната поща на ВКС и препратен на АС-В.Т./.
В същия ден, с разпореждане от 05.08.2024 г. /на л.54 от делото на ВКС/ съдията –
докладчик е разпоредил преписи от частната касационна жалба и приложенията да се
изпратят на другата страна с указания за възможност да подаде отговор в едноседмичен
срок. Съобщението до П.Р.Б. като ответник, е било изпратено на 07.08.2024 г. /на л.77 от
делото на ВКС/, и е било връчено на 15.08.2024 г., като срокът за депозиране на отговор на
частната касационна жалба е изтекъл на 22.08.2024 г. На 05.09.2024 г. по делото е върнато
редовно оформено като невръчено изпратеното до жалбоподателя съобщение от 30.07.2024 г.
с препис от постановеното определение за прекратяване на делото – връчителят на съдебни
книжа е отразил в разписката, че е посетил адреса многократно, с конкретно посочени дати
и часове на посещенията в рамките на един месец, отразено е, че на връчителят е известно,
че адресатът има качеството на адвокат, но същият няма адвокатска кантора, а посетеният
адрес е домашен адрес на лицето. В деня на връщане на съобщението в съда, с
придружително писмо изх.№2418/05.09.2024 г. делото е изпратено на Върховния касационен
съд за произнасяне по компетентност.
При така установеното от фактическа страна, не се установява да е налице твърдяното
бездействие на докладчика по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на А.с.-В.Т., да администрира
своевременно депозираната от ищеца Касационна частна жалба вх.№4830/02.08.2024 г.
против постановеното Определение №492/29.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на АС – В.Т..
Видно от приобщените материали по гр.д.№318/2024 г. на ОС – В.Т., предявеният от ищеца
иск, по който е образувано производството, е с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, като в
ЗОДОВ не са налице специални разпоредби, предвиждащи разглеждането на делото в
съкратени процесуални срокове, като същото не е и сред производствата, подлежащи на
разглеждане през съдебната ваканция, съгласно разпоредбата на чл.329, ал.3 от ЗСВ.
Докладчикът по делото е администрирал постъпилата Касационна частна жалба вх.
№4830/02.08.2024 г. своевременно – като в следващия работен ден след постъпването й, с
разпореждане от 05.08.2024 г. е указал на частния касатор нередовностите на частната
касационна жалба. Разпореждането с указанията е връчено на частния касатор в деня на
постановяването му, и тъй като в същия ден указанията на съда са били изпълнени,
незабавно след изпълнение на указанията, с второ разпореждане от същия ден преписи от
7
частната касационна жалба и приложенията са изпратени на насрещната страна. Срокът за
отговор на частната касационна жалба е изтекъл на 22.08.2024 г., като делото е изпратено на
ВКС незабавно след връщането на изпратеното съобщение от 30.07.2024 г., с което
жалбоподателят е бил известен по общия ред за постановеното Определение
№492/29.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на АС – В.Т., преди да постъпи по делото
електронният пакет вх.№4818/01.08.2024 г., с който жалбоподателят е заявил желанието си
да бъде известяван електронно за постъпили съобщения и призовки в хода на делото, чрез
профила си в ЕПЕП.
С оглед на тези обстоятелства се установява, че не е налице твърдяното бездействие на
съдията – докладчик по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на АС – В.Т. да администрира депозираната от
ищеца частна касационна жалба, и да изпрати на ВКС същата и цялото дело, за произнасяне
по компетентност. Постановените разпореждания от съдията – докладчик във връзка с
администрирането на частната касационна жалба са били уместни, постановени незабавно
след възникването на съответното основание, и не са довели до забавяне на производството
извън разумните срокове. Обстоятелството, че частната касационна жалба е била
администрирана по време на съдебната ваканция, не е довело до каквото и да е забавяне на
администрирането й, и в случая не е имало отношение към процедурата по администриране
на частната касационна жалба.
При така установеното по делото от фактическа страна, настоящият състав на съда не
констатира ответникът А.с.-В.Т., чрез съдията – докладчик по в.ч.гр.д.№362/2024 г. на АС –
В.Т., или чрез други свои служители, да е осъществил действия или бездействия, с които да е
накърнено правото на ищеца да бъде разгледано делото в разумен срок. Спазени са
предвидените срокове в чл.87-чл.91, чл.95 и чл.96 от ПАС за администриране на делото от
съдебните служители от служби „Регистратура“, „Съдебно деловодство“, „Секретари“ и
„Връчване на призовки и съдебни книжа“. Административният ръководител своевременно е
определил докладчик по делото и членове на съдебния състав, и не са били налице
основания или предпоставки в течение на производството по делото административният
ръководител да предприема конкретни действия във връзка с контролните си функции по
отношение на служителите на съда. С оглед на така направените констатации, съдът намира,
че делото е разгледано и администрирано в рамките на определените в ЗСВ, ГПК и ПАС
законни срокове, и не е налице нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делото
му в разумен срок.
При липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл.2б от ЗОДОВ, не следва да се обсъжда
наличието на останалите предпоставки, а именно – настъпили в патримониума на ищеца
неимуществени вреди, и причинна връзка на тези вреди с твърдяното нарушаване на
правото му на разглеждане на делото в разумен срок.
Релевираните с въззивната жалба оплаквания за неправилна правна квалификация на
предявения иск, и непълен доклад по делото, съдът намира за неоснователни. Дадената от
първостепенния съд правна квалификация на предявения иск е правилна, и изготвения от
8
съда доклад по делото не страда от пороци, които да са лишили ищеца от възможността да
установи подлежащите на доказване релевантни факти. В резултат от направения анализ на
събраните по делото доказателства, първостепенният съд е достигнал до същите изводи, до
които достига и въззивният съд, при самостоятелно извършената преценка на събраните по
делото доказателства, поради което постановеният съдебен акт се преценява като правилен и
законосъобразен съдебен акт, и следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство, което съдът определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №72 от 07.02.2025 г., постановено по гр.д.№1054 по описа
за 2024 г. на Окръжен съд - В.Т..
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН**********, с адрес: гр. Е.“ №9А, на основание чл.10, ал.4 от
ЗОДОВ, да заплати на А.с.-В.Т., с адрес: гр. В.Т., ул.“В.Л.“ №16, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9