Р Е Ш
Е Н И Е
№............
гр. Плевен, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 2941 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1266,45 лв., и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на
иска 143,75 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от И.И.Ц., ЕГН**********,***, ***против ***-Плевен,
гр.Плевен, ***, в която се твърди, че ищецът в процесния период от време е
работил на длъжност „***1 степен н сектор ПП към отдел ***при
ОДМВР-гр.Плевен. Твърди, че трудовата си
дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З
от ЗМВР. Твърди, че през процесния период от 01.03.2017г. до 30.04.2019г.е
положил подробно описаните в исковата молба по месеци нощен труд- общо 1592
часа нощен труд. Посочва, че съгласно Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Излага съображения, че нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12-или 24-часови смени -сумирано за тримесечен период, като
съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
По силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според
чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд на официални празници, които се изчисляват
съгласно заповед на министъра на вътрешните работи ( арг. от чл.179 ал.2 от ЗМВР ). Това е Заповед № 8121з- 791 от 28.10.2014 г.Горното кореспондира и на
Закон за държавния служител. Съгласно чл.67 ал.1 от него брутната заплата се
състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Ал.7 определя и кои са
допълнителните възнаграждения, както следва: По т.2 - допълнително
възнаграждение за извънреден труд; По т.З - допълнително възнаграждение за
работа през официалните празници и други. При липса на специални норми се
прилагат общите такива,На първо място, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Понятието „нощен труд" намира своето легално определение в
чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който: Ал.1 - нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч.
до 06.0 ч. Следователно
коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7 = 1.143.
посочва, че ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен
труд в чл.178 и чл.179., На следващо място, според чл. 179 ал.1 от ЗМВР
"За държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч,, за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение". Съгласно чл, 187, ал.
5, т. 1 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден, като според ал. б извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно
ал. 7, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно. Съгласно чл. 179, ал.З вр. с ал. 1 от ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като извън допълнителните възнаграждения
по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР. ЗМВР е специален закон по отношение КТ относно
уредбата на извънредния труд, предвиждайки компенсирането му с допълнително
възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск до допустимите според
закона 280 часа годишно. Установената от закона забрана за полагане на
извънреден труд над този размер е в интерес на служителя с цел да не се
злоупотребява с неправомерно използване на труд над установеното работно време.
Ето защо обстоятелството, че за компенсирането на положен извънреден труд над
горепосочените размери няма уредба в закона, не означава, че той не подлежи на
заплащане /а и забрана в специалния закон за това няма/. Това, че законодателят
не е предвидил как следва да се компенсират тези отработени часове в повече
обосновава единствено извод, че не е допускал възможност за тяхното полагане.
Независимо от това, след като е безспорно установено, че ищецът е положил
извънреден труд в повече от нормативно установеното, то за тази разлика следва
да бъде компенсиран и при липса на уредба в ЗМВР, следва да намери приложение
КТ, който е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила. А
съгласно него извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително
възнаграждение. Ето защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на
възмездяване, като конкретният размер на допълнителното възнаграждение следва
да се определи по специалния ЗМВР. Твърди, че в процесния случай, за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. положения от мен нощен труд общо в размер на 1
592 часа следва да се преизчисли с коефициент 1.143, който възлиза на 1 820
часа или извънредния труд е в размер на 228 часа, който следва да ми бъде
заплатен допълнително. Съобразно заплатата ми, часовата ставка е в размер на
6.00 лева, което означава, че за 228 часа ми се дължи сумата в размер на 1 368
лева.
Моли, след допуснатото изменение в размера на
претенциите, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ответника да бъде
осъден да плати на ищеца сумата в размер на 1266,45 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.03.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Моли на основание чл.86 от ЗЗД ответника
да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 143,75 лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.03.2017г. - 30.04.2019г.
Претендира направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че исковете са неоснователни. Твърди, че през исковия период
ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда
единствено от ЗМВР, поради което счита че в този случай не са приложими
разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Излага
съображения, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени
работното време се изчислява сумарно. Счита, че от ал.3 на същия член е видно,
че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че е ноторно известно, че
извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е
работил извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния
случай. Заявява, че не е спорно между страните, че ищецът е служител н.О.н.М.- П.
и през периода 01.03.2017г.до 30.04.2019г. е заемал длъжностите както следва:
до 15.03.2017г- ***РУ-***, до 26.02.2018г.- ***в РУ-***и от 17.02.2018г.- ***в
СПП. Не е спорно, че в посоченият по-горе период ищецът осъществява трудовата
си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че в процесния период от 01.03.2017г. до 30.04.2019г. по
отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла
в сила от 01.04.2015г./ обн. в бр.40/02.06.2015г„ отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №545 п ; влязло в сила от датата на
постановяването му. В тази наредба липсва изрична нор.-ш. съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба №81213-407/2014г.на министъра на вътрешните работи, 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г.. влязла в сила от деня на обнародването й.
В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба
№8121 з-407/l 1.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от
къде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Твърди, че ограничението на наредба №81213-592/2015г. и наредба
№8121з—776/2016г. е служителите да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което е равно на коефициент 1, а не на коефициент 1.143. Счита, че напълно
необосновано е препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работни за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е 8 часа,
а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд часа /
8:8 равно на 1/. Счита, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата ,
че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители
се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.. т.е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. Счита, че при разглеждане на казуса
следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП
относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършва ежемесечно, което представяме и м приемете като
доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“ е записано,
че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и дневния и нощния
труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния
случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в
дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния
случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и
заплащането на извънреден труд. Твърди, че *** е заплащала ежемесечно на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по
безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Твърди,
че не е ясно и откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00
лв. за целия процесен период, което прави исковата молба неуточнена. По
отношение на исковата претенция в размер на 2185.66 лв., на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, счита че същият е неоснователен и
недоказан и го оспорва изцяло. От исковата молба не става ясно дали се твърди,
че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърди, че
на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен
труд, за което представя платежни бележки по месеци. Счита, че за положения от
ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен
между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране
на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително
заплащане като за нощен. Предвид изложеното становище счита, че не се дължи на
ищеца и сумата / на осн.чл.86 от ЗЗД/ от 200.00 лв., представляваща мораторна
лихва.Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендиралите разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Прието е за безспорно по делото, че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че ищеца е служител н.О.н.М.- П. и през периода през периода 01.05.2016г.до 31.05.2019г.
е заемал длъжността „***1 степен н сектор ПП към отдел ***при ОДМВР-гр.Плевен.
Установява
се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера
на заеманата длъжност през процесният период, ищеца е полагал труд през нощта
от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. За периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. ищеца е
положил общо 1291 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1291 часа
не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1475.61 часа, като за
разликата 184.61 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1266.46
лв., изчислено със средна ставка 6.86 лв., формирана от основната заплата на
ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен
нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които
е определен размера на това допълнително възнаграждение. В случай, че не бъде
преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се
приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен
от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той
е платен. Положен нощен труд в часове за процесният период — 1291 часа. Нощен
труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 1475.61 часа. Разлика
от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 184.61 часа Ставка
за изчисляване на изв.труд - 6.86 лв. Неизплатена сума за извънреден труд
/съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1266.46 лв. за периода от 01.03.2017 г.
до 30.04.2019 г. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за
периода от изискуемостта до ИМ - 143.75 лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По искът с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1266,45 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл.
187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи". В процесния период са действали последователно Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите
наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези
съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал.
3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
-7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд,
поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а
след отпадане действието ѝ, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл. 9, ал.2 . постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този
въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007
г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8
за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако изводът в писмото е верен, то служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице,
което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е
предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред Инспекцията
по труда, без превръщане на нощните часове в дневни, съдът
намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на задължението за заплащането на тези
часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по труда, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, ако
надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при
сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че
чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае специално работещите в системата на ЗМВР, а същевременно липсва всякакъв спор в практиката, че
положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното
правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената
разпоредба може да бъде изведен и извода, че нощният труд се превръща в дневен
и ако чрез това превръщане се установи, че е положен труд, повече от нормативно
определения за съответния период, то този труд е извънреден. След като изрично
в нормата е посочено, получения по този начин труд да не се отчита извънреден
пред Инспекция по труда, то логично е да бъде прието, че получения чрез
преобразуване на нощния труд в дневен води при осъществяване на другите
предпоставки до полагане на извънреден труд, който само не следва да бъде
отчитан като такъв пред Инспекция по труда, но следва да бъде заплатен, след
като е положен. След като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на
отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, се установи, че ищеца през процесния период е
положил нощен труд в часове за процесният период — 1291 часа. Нощен труд
приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 1475.61 часа.
Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 184.61
часа Ставка за изчисляване на изв.труд - 6.86 лв. Неизплатена сума за
извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1266.45 лв. за периода
от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. Лихва за забава върху изчислените суми за
всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ - 143.75 лв.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи в предявения си размер след допуснатото изменение от 1266,45
лв.
По
искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 143,75 лв.:
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1266,45
лв. за периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год. възлиза общо на сумата от 143,75
лв. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 143,75 лв., за която сума следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице съразмерно уважената част от исковите претенции. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция, ищеца е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба са
предявени 2 обективно кумулативно съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на всеки един от предявените
искове, съдът намира, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния
размер адвокатското възнаграждение за предявените срещу ответника обективно
кумулативно съединени искове е в размер на 400,00 лв. /300,00+300лева/. Видно е че направеното възражение за
прекомерност на претендираното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, което е 400 лв. е неоснователно и следва на ищеца да бъде
присъден целия размер на претендираните по делото разноски за депозит за ВЛ и
адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част на претенцията в размер на 540,00 лв. /от направени разноски 140 лв за ВЛ+400 лв. за
адвокатско възнаграждение/
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 100,00 лв./50лв+50лв./,
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ***-Плевен, гр.Плевен, *** да заплати на И.И.Ц., ЕГН**********,***, ***сумата 1266,45 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за 184,61 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/
извънреден труд през периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/13.05.2019
год./ до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 ЗЗД, ***-Плевен, гр.Плевен, *** да заплати на И.И.Ц., ЕГН**********,***, ***сумата от 143,75 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1266,45 лв. за периода
от първо число на следващото тримесечие до 30.04.2019 год.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК ***-Плевен, гр.Плевен, *** да заплати И.И.Ц., ЕГН**********,***, ***сумата 540,00 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК ***-Плевен, гр.Плевен, *** да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: