№ 536
гр. Пловдив , 01.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201580 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4182128, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. С. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен
на жалбоподателя на 02.12.2020г. Същият е подал възражаниес рег. № УРИ-
317000-20206/02.12.2020г. с искане за анулиране на издадения електронен
фиш. С писмо рег. № 317000-855/18.01.2021г. жалбоподателят С. бил
уведомен, че е извършена проверка, при която е установено, че електронният
1
фиш е издаден законосъобразно и няма основание да бъде анулиран.
Отговорът за отказа да бъде анулиран фиша е бил връчен на жалбоподателя
не преди 18.01.21г., доколкото на тази дата е било изходирано съобщението.
Няма данни на коя дата е бил връчен отказът на жалбоподателя. Съгласно чл.
189, ал. 7 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от получаването на съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Жалбата е
подадена на 01.02.2021г., т.е. във всички случаи в 14-дневния срок за
обжалване, дори ако отказът е бил връчен в деня на издаването му –
18.01.2021г. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.10.2020г., в 11,21 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Марица-юг“ номер 200, посока изток, МПС с рег. № ****, при
отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 98 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 48 км.ч.
Собственик на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е Н.
С. С.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 102 км/ч. В електронния фиш неправилно е
посочено, че е следвало да бъде отчетен толеранс на измерената скорост от 3
км/ч. Видно от Протокола за последваща проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г., толерансът при измерване на скоростта над 100 км/ч при
полеви тест, следва да бъде в размер на плюс/минус 3 %, като това е записано
и в писмото от БИМ, № АУ-000029 № 33913/09.07.2018г., видно от което
грешката при измерване на скоростта в пътни условия е плюс/минус 3% над
100 км/ч. Съответно, измерената в случая скорост от 102 км/ч, при правилно
2
отчитане на толеранс, попада в обхвата между 98,94 км/ч, представляваща
разликата на измерената скорост и толеранс от 3% (-3,06 км/ч), и 105,06 км/ч,
представляваща сбора на измерената скорост и толеранс от 3% (+3,06 км/ч)
т.е. при всички положения явяваща се превишаваща разрешената скорост от
50 км/ч с над 40 км/ч. Доколкото възможната скорост на водача е могла да
бъде под 99 км/ч, правилно АНО е установил наказуемата скорост на водача
да е 98 км/ч. Неправилното посочване на отчетения толеранс в електронния
фиш не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото
административно- наказващият орган всъщност реално е извършил правилно
и точно приспадането на толеранса, като е посочил, че автомобилът се е
движил със скорост от 98 км/ч (при приспадане на толеранс от 3%). Ако беше
извършено приспадане на толеранс от 3 км/ч, то тогава и установената
наказуема скорост на МПС би била 99 км/ч, която би довела и до същото
нарушение и същия размер на наложената глоба. Така отчетеният толеранс
безспорно не е довел до промяна на правната квалификация на извършеното
деяние, нито до промяна в размера на наложената глоба, поради което не е
налице съществено процесуално нарушение – така и Решение
№ 418/22.02.2019г. по к.а.н.д. №98/2019г. на Административен съд –
Пловдив, XXIII с-в.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 16.10.2020г. и от справката за собственик на процесния
автомобил, видно от която собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението, е именно жалбоподателят С..
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по
делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029
3
№ 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената
справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо,
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-С-
ИСИС/ 21.02.2020г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред. Приложен е и Протокол за извършено обучение на
служителите за работа с АТСС тип Cordon M2 №MD1196, като
осъществилият разполагането и настройването на АТСС съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания
З.Г. е участвал в обучението, като същият е вписан под номер 3.
Неоснователни се явяват възраженията, изложени както в жалбата, така
и в съдебното заседание.
На първо място, нарушението в електронния фиш е много ясно описано,
като правилно са посочени разрешената стойност на скоростта, установената
стойност на скоростта след приспаднатия толеранс и с колко е била
превишена разрешената стойност на скоростта. В чл. 21, ал. 1 от ЗДВП е
описана именно забраната на водачите на МПС да превишават определените
в разпоредбата стойности на скоростта, като в населено място не следва да се
превишава скоростта над 50 км/ч, които обстоятелства са описани и в
електронния фиш. Правилото при установяване на нарушение с АТСС е в
издадения електронен фиш да се впише автомобилът, с който е било
4
извършено нарушението - арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като се вписва и
собственикът на МПС-то, с което е извършено нарушението, тъй като именно
на него се налага глобата с аргумент от чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Правата
на собственика са гарантирани с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която
му позволява да посочи лицето, което е управлявало, за да може
административното наказание да бъде наложено на него.
Възражението в жалбата за толеранса на скоростта вече беше изяснено
при коментара на отчетения толеранс, като съдът съобрази, че установената
стойност на скоростта е правилно посочена след приспадането на толеранс в
полза на водача.
На следващо място, неоснователно се явява възражението, че системата
е била използвана неправомерно. Твърденията, че е невъзможно да се развие
подобна скорост за няколкото метра от излизането от портала на фирмата за
осветителни тела, от която жалбоподателят пазарува, до общинския път, е
напълно голословно, освен това нито се сочи къде се намира тази фирма, нито
какво е разстоянието от посоченото място на установяване на нарушението.
Няма и никакви доказателства дали жалбоподателят в този ден единствено е
посетил посоченият от него магазин, но дори това да е така, няма причина да
се екскулпира на това основание, при установено нарушение. В тази връзка
неоснователно се явява и възражението, че на същия ден му е издаден друг
фиш на същото място със същата скорост, но в друг час. Видно от
представения фиш, същият е издаден за установена наказуема стойност на
скоростта при движение в посока запад и в друг час, поради което безспорно
се касае за две самостоятелни административни нарушения, които
подлежат на отделно наказване на основание чл. 18 от ЗАНН, и респективно
подлежат на отделно доказване в различни наказателни производства. Поради
тази причина е образувано и друго наказателно дело – АНД № 1579/21г. по
описа на РС-Пловдив, като административно-наказващият орган дължи
самостоятелно доказване на всяко едно от двете отделни нарушения. В случая
съгласно представените доказателства настоящото нарушение е безспорно
доказано, като другото твърдяно нарушение, извършено на същата дата, но в
11,49ч., попада извън предмета на настоящото производство, поради което и
настоящият състав не следва да се произнася по него.
5
Мястото на позициониране на АТСС е ясно посочено в протокола по чл.
10 от Наредбата – гр. Пловдив, който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, на видеоконтрола, а именно - бул. Марица-юг 200, като същото
кореспондира и с приложената към преписката снимка на позиционирането на
АТСС, както и със статичното изображение, където е посочено като локация –
бул. Марица-юг 200, гр. Пловдив. Доколкото нарушението е на правилата за
движение в населено място, не е необходимо да се посочва разстоянието от
АТСС до пътни знаци за извършване на проверка по чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., нито има изискване да се посочи позиционирането на
АТСС до сгради или други непреместваеми обекти. Съдът съобрази и
представената разпечатка – извлечение от „Гугъл Мапс“, като същото
посочва мястото на извършеното нарушение. Наличието на твърдените от
процесуалния представител на жалбоподателя множество пресечки на пътя по
никакъв начин не опровергават фактът на извършеното нарушение, а дори
сочат на една повишена опасност на деянието, поради възможността да се
стигне до ПТП.
Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. В текстовата част на ЕФ е описано, че е извършено
нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над
ограничението се е движел жалбоподателят. Не е нарушено и правото на
защита на жалбоподателя при единствено абревиатурното изписване на
приложимия законов акт в електронния фиш, доколкото на първо място друг
закон с такава абревиатура в Република България няма, на второ място
законът е ноторно известен и приложим за всички участници при движението
им по пътищата, отворени за обществено ползване, на трето място –
познаването му е необходимо за всеки един от водачите на моторни превозни
средства, доколкото условие за придобиване на свидетелство за управление
на моторно превозно средство е преминаването на писмен теоретичен изпит,
т. нар. „листовки“, където абревиатурата е широко използваема, и на четвърто
място, самият жалбоподател на множество места в жалбата, подписана
именно от него, се позовава на разпоредби на ЗДвП, изписвайки само
абревиатурата му, без да посочва пълното наименование на законовият акт,
6
което предполага, че е много добре запознат за нарушение на кой закон му е
вменено извършването на административно нарушение и правото му на
защита не е било нарушено.
Липсата на изписване в електронния фиш дали същият подлежи на
обжалване и пред кой съд не се явява съществен пропуск. Още с ТР 1/2014г.
на ВАС е изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които са: данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката,
начините за доброволното и заплащане, като образецът на електронния фиш
се утвърждава от министъра на вътрешните работи. От тази норма следва, че
електронният фиш не следва да съдържа и изписване на името на издателя му
и неговата длъжност, датата на издаване на фиша, нито пък дали същият
подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
Твърдението, че е налице противоречие между отразените в електронния
фиш обстоятелства, касаещи описанието на нарушението и реалната
фактология за извършено нарушение и че неправомерно е било вменено
извършено нарушение на правилата за движение по смисъла на ЗДвП, е
неподкрепено с доказателства, като както вече се посочи, нарушението е
безспорно установено от приложените по делото писмени доказателства.
Възражението за приложение на чл. 8 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2016г. на МВР в случая е неоснователно, доколкото нарушението е
установено в населено място, като не се твърди да е извършено нарушение на
знак за ограничение на скоростта, а се твърди нарушението да е на общо
въведеното ограничение на скоростта от 50 км/ч. Поради тази причина и в
7
протокола по чл. 10 от Наредбата не следва да се посочи разстоянието от
камерата до пътния знак, доколкото такъв не съществува.
По отношение на възражението в съдебно заседание, че издаденият ЕФ
не отговаря на образеца на електронния фиш, съдът не констатира да е налице
сериозно разминаване между двата фиша. Единственото разминаване е по
отношение на второто и третото изречение от първия абзац, които единствено
допълват обстоятелствената част на издадения електронен фиш, а именно – с
какво АТСС е установени нарушението и дали е бил отчетен толеранс на
измерената скорост. При липса на тези посочвания, жалбоподателят би
оспорвал с какъв модел АТСС е било установено нарушението или пък дали е
бил отчетен толеранс, поради което и няма как да се счете, че по-подробно
описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение.
В останалата част издаденият електронен фиш напълно кореспондира с
представения от МВР образец.
Неоснователни са и възраженията за пороци в Протокола по чл. 10 от
Наредбата. На първо място, по отношение на разминаването в датата, видно
от същия, видеонаблюдението е осъществено на дата 16.10.2020г., протоколът
е бил проверен на 20.10.2020г. и регистриран на 21.10.2020г. В тази насока
няма съмнение, че датата на извършеното нарушение е именно 16.10.2020г. –
в този изричен смисъл е и Решение № 528/12.03.2021г. по к.а.н.д. №
2990/2020г. по описа на XXII състав на Административен съд-Пловдив,
съгласно което не е налице съществено процесуално нарушение в случаите,
когато датата на проверката и датата на регистрирането на протокола не
съответстват на датата на използването на АТСС. В протокола е посочено, че
контролът се е осъществявал и в двете посоки, при посока за задействане „Д“
- в двете посоки, като посоката на движението на контролираните МПС е
била както запад-изток, така и изток-запад. По отношение на изискването за
посочване на начало и край на контролирания участък, същото се посочва
само при режим на измерване „Д“-в движение, какъвто не е настоящият
случай – в процесния случай режимът на измерване е „С“-стационарен. По
отношение липсата на посочване в Протокола дали АТСС е преминало
метрологична проверка, настоящият състав намира, че поначало преценката
за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
8
писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по
к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив). Така
например, липсата на посочване, че АТСС е преминало надлежна
метрологична проверка, не би било нарушение в случаите когато АТСС
действително е преминало надлежна проверка и е отговаряло на техническите
изисквания към датата на извършване на твърдяното нарушение. В случая,
съгласно представения Протокол от премината първоначална проверка № 10-
С-ИСИС/21.02.20г., процесното АТСС е съответствало на одобрения тип и е
отговаряло на техническите изисквания. По отношение на периода на
проверката, съдът съобрази, че съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за
измерванията, първоначалната проверка на средства за измерване има срок на
валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката,
освен ако в наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията е определен друг
срок. Съгласно чл. 835а, ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (приета на основание чл. 28 от Закона за
измерванията на основание § 6 от ПЗР на Наредбата), когато средствата за
измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща
годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на
първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на
последващата проверка. Доколкото към момента на издаването на протокола
за първоначална проверка няма как да се знае дали АТСС ще бъде пуснато в
действие до края на календарната година, следваща годината на извършване
на проверката, няма как в самия протокол да се посочи и какъв е срокът на
валидност. С оглед на обстоятелството, че АТСС е било пуснато в действие
през същата година (след като с него са се извършвали проверки от органите
на реда), приложима е именно чл. 835а, ал. 2 от Наредбата и срокът на
валидност на първоначалната проверка е приравнен на срока на валидност на
последващата проверка. Срокът на валидност на последващата проверка е
едногодишен съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя
на ДАМТН (приета на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията),
поради което и към момента на извършване на твърдяното нарушение –
16.10.2020г., протоколът удостоверява, че техническото средство е преминало
надлежна проверка, като същото е отговаряло на техническите изисквания и е
съответствало на одобрения тип.
По отношение на възражението за липсата на вписване на номер на
9
първо и на последно статично изображение, както вече се посочи, преценката
за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката. Действително не са посочени номерът
на първото статично изображение и номерът на последното статично
изображение, но също така, видно от представеното статично изображение,
същото е от дата 16.10.2020г. и от час – 11,21ч. Датата на статичното
изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10, а именно –
дата 16.10.2020г., а посоченият в снимката час попада във времевия интервал,
в който е било извършено заснемането – от 10,00ч. до 14,00ч. Нещо повече,
трайна е касационната практика на Административен съд-Пловдив, която се
споделя напълно от настоящия състав, според която Протоколът по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си
функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното
статични изображения, стига датата и часа на нарушението да съвпадат с
посоченото в протокола и надлежно да са попълнени останалите съществени
реквизити - така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н.
д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Видно от справката от 12.01.2021г. с рег. № 1030р-948 на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, първоначалното искане на
жалбоподателя е било именно да бъде анулиран ЕФ, като това се
потвърждава и от представеното възражение УРИ 317000-20206/02.12.2020г.,
в което възражение са визирани именно два твърдяни порока на електронния
фиш – спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП и
неприспадане на максимално допустима грешка за съответния тип АТСС
съгласно чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Правилно АНО е отчел, че никое от тези
обстоятелства не представлява юридически факт, който да доведе до
анулиране на издадения електронен фиш, доколкото никой от тях не покрива
хипотезата на правната норма на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
По отношение на разписката за връчване на ЕФ, няма как да се приеме
10
за съществен порок, че в същата не е отразено с какво АТСС е установено
нарушението, при положение че АТСС-то е посочено в електронния фиш. От
значение са датата на връчване (тъй като тази дата се свързва с настъпването
на множество юридически факти, каквито са срокът за подаване на
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, срокът за обжалване, моментът, в който
ЕФ ще влезе в сила ако не бъде обжалван и други), лицето, на което е връчено
(за преценка дали ЕФ е редовно връчен) и номерът на връчения фиш. В тази
насока посочването на размера на глобата в разписката според настоящия
състав също се явява ирелевантно, доколкото същата е индивидуализирана в
съответния акт на държавна принуда, който е бил връчен на лицето – в случая
електронен фиш. Правното значение на разписката е удостоверителна – с нея
се удостоверява именно кой електронен фиш е връчен на жалбоподателя, като
индивидуализиращите елементи на фиша са номерът му и териториалната
структура на МВР, която е издател на фиша.
По отношение на възражението, че обучението на служителите не е
било проведено коректно, а оттам и че монтажът не е бил законосъобразен,
съдът съобрази, че в самия Протокол за извършеното обучение е отбелязано,
че е било проведено теоретично и практическо обучение в реална среда, като
не е посочено, че обучението е било осъществено само чрез посочване на
изискванията, изложени в Писмо АУ-000023 № 33913/09.07.2018г. на БИМ.
На следващо място, възражението за височината за поставяне на уредът за
измерване е неоснователно, доколкото видно от представената снимка на
АТСС (на гърба на Протокола по чл. 10 от Наредбата), същото не е поставено
ниско долу, на пътното платно, а в зелената площ (която се явява над
повърхността на пътното платно) и издигнато във височина в съответствие с
приспособленията, позволяващи закрепването му към земята. Не на последно
място, обучението на служителите е било извършено на 05.10.2020г., т.е. едва
няколко дни преди твърдяното нарушение, което е от 16.10.2020г. поради
което и не става ясно в какъв по-кратък период от време според
жалбоподателя следва да се провеждат тези обучения за служителите на МВР,
за да може същият да бъде надлежно вписан в Протокола за обучение и на
какво основание следва да се впише въобще такъв период.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
11
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 5
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 600лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4182128, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Н. С. С., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12