РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330207446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от у. Г. М. Д., чрез адв.
Е.Н. против Наказателно постановление № 16-003292 от 01.11.2021 г.,
издадено от и. А. А. Ч. – д. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ).
В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на
материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди към момента на извършване на дейността да е
имал редовно сключен договор за изработка със С. З. Т., който да е игнориран
от административнонаказващия орган (АНО) при оценката на
доказателствените материали. Поддържа договорът да е сключен за
извършване на точно определена и конкретизирана в него работа, а дейността
да не е осъществявана продължително, трайно или на други обекти на
дружеството. Взема становище, че фактът на направена почивка по време на
извършването на работа не следва да се приравнява на доказана уговорка за
работно време и почивки като елемент на трудовото правоотношение. Твърди
още от събраните доказателства да не се установява да е извършено
нарушението, за което дружеството е санкционирано, като поддържа, че
1
провеждането на инструктаж и раздаването на лични предпазни средства е
извършено не поради съществуването на трудово правоотношение, а в
изпълнение на нормативни изисквания, които засягат всички лица,
присъстващи на строителната площадка. Оспорва извода да е уговаряно и
постигано съгласие с лицето С. З. Т. за работно време, длъжност и месечно
възнаграждение. Твърди още да е липсвало постоянно престиране на работна
сила, поради което счита, че не е имало задължение отношенията с Т. по
извършваната от него дейност да бъдат уредени като трудови. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. С
молба с вх. № 8567/02.02.2022 г. от адв. Е.Н., с пълномощно по делото, се
поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от с. ю. В.Б., който оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира от събраните по
делото доказателства да се установяват елементи на трудовото
правоотношение в отношенията между жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“
ЕООД и С. З. Т.. Твърди последният да е имал работно място, уговорено
трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Оспорва сключения
договор за изработка, представляващ Граждански договор № ... като
несъответстващ на действителните уговорки между страните по него. Намира
извършването на административното нарушение за доказано по делото. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.11.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 10.11.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД се занимавал по занятие с
монтаж на асансьорни уредби. В тази връзка имал сключен договор от .... с
„Валмис“ ООД за възлагане и монтаж на асансьорни уредби. С възлагателен
протокол № 5 от 15.06.2021 г. „Валмис“ ООД възложил на жалбоподателя
„Джи Ди Лифт 20“ ЕООД да монтира 1 брой асансьорна уредба с 8 спирки на
2
обект, находящ се в ....
На 30.07.2021 г. жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД сключил
Граждански договор № ... от същата дата със С. З. Т. С посочения договор те
постигнали съгласие и Т. приел да изпълни следната работа – монтиране на
асансьор на ... Бил уговорен срок за изпълнение на работата от 01.08.2021 г.
до 31.08.2021 г., както и възнаграждение от 800 лева, платимо след приемане
на извършената работа.
На 02.08.2021 г. в 08:30 часа С. З. Т. се явил на строителния обект,
представляващ „Жилищна сграда с подземни гаражи“, намиращ се в ... На Т.
бил проведен инструктаж за работа на височина. След това заедно с Г. М. Д. –
у. на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, започнали с кулокран да издигат
повдигателния механизъм (ел. мотор) на асансьора до последния осми етаж
на сградата. След това двамата монтирали на северната страна на
асансьорната шахта стойка, на която трябвало да бъде монтиран
електрическият мотор. През този ден за времето от 13:00 ч. до 14:00 ч. С. З. Т.
почивал.
На 03.08.2021 г. Т. отново се явил на строителния обект и му бил
проведен инструктаж за работа на височина. Заедно с Д. двамата инсталирали
електрическа лебедка с метално въже за повдигане на електрическия мотор.
След като моторът бил качен на стойката, Т. и Д. се качили на скелето.
Моторът бил в покой и двамата монтирали анкерни болтове, но се получило
приплъзване на мотора, който паднал. Т. и Д. също паднали в асансьорната
шахта. С. З. Т. получил неустановени по делото травматични увреждания.
Всички извършени действия на строителния обект от Т. до този момент
били част от дейността по монтажа на асансьорната уредба.
На същата дата – 03.08.2021 г., свид. Р. Ц. М. – и. в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Пловдив, извършил проверка на място. На у. на „Джи Ди Лифт
20“ ЕООД Г. М. Д. била връчена призовка, с която бил поканен да представи
документи относно спазване на трудовото законодателство.
На 12.08.2021 г. свид. М. извършил проверка по документи, от която
установил, че между „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т. не бил сключен
трудов договор в писмена форма. С това свид. М. приел, че е извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
На 26.08.2021 г. свид. М. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-003292 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на един свидетел и на у. Д., на когото бил
връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
3
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Р. Ц. М. в частите относно
времето, мястото на извършената проверка, самоличността на работещите и
вида на извършаваната от тях дейност. Не получават обаче доверие
свидетелските показания в частта им, в която свидетелят твърди какво
работно време и почивки е имало установени на обекта. Свидетелят изяснява,
че няма непосредствени възприятия относно тези обстоятелства, а изводите си
е формирал от писмените обяснения на управителя и другите доказателства,
но в действителност нито в писмените обяснения, нито в друг събран по
делото материал се твърди наличие на уговорено работно време и на
регламентирани почивки. По тези съображения свидетелските показания са
оборени в тази част и като недостоверни не получават вяра от настоящия
съдебен състав.
От Договор за възлагане и монтаж на асансьорни уредби от ..., сключен
между „Валмис“ ООД като възложител и „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД като
изпълнител, се установява, че жалбоподателят е приел да монтира възмездно
и със свои сили и средства асансьорни уредби по възложение от дружеството
„Валмис“ ООД, включително да извършва и другите монтажни работи, които
са необходими за окончателното и правилно завършване на работата –
монтаж и пускане в експлоатация.
От Възлагателен протокол № 5 от 15.06.2021 г. се изяснява, че „Валмис“
ООД е възложило на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД да извърши монтаж на
асансьорна уредба на обект, находящ се в ...
От Граждански договор № ...., сключен между „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД
като възложител и С. З. Т. като изпълнител, се установява, че първият е
възложил, а последният е приел да извърши монтиране на асансьор на ... в
периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. срещу възнаграждение от 800 лева,
платими след приемане на извършената работа.
От Книга за ежедневен инструктаж се изяснява, че на 02.08.2021 г. и на
03.08.2021 г. на С. З. Т. е проведен инструктаж за монтаж при работа на
височина.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21,
ал.4, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
4
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че от обективна страна на 02.08.2021 г. и на 03.08.2021 г. на
строителен обект „Жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в ...,
жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД е извършвал монтаж на асансьорна
уредба по възложение от „Валмис“ ООД. Доказано е още, че през посочените
два дни на обекта заедно с управителя на дружеството жалбоподател се е
намирал и С. З. Т., който е извършвал определена работа. Последният е
поставил подписа си в Книгата за ежедневен инструктаж както на 02.08.2021
г., така и на 03.08.2021 г. На следващо място доказан от обективна страна, а и
безспорен между страните, е и фактът, че към тези две дати, които са и
интересуващия делото период от време, не е имало сключен трудов договор
между жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т.. Установява се
обаче, че между тях е имало сключен договор за изработка, представляващ
Граждански договор № ... с предмет монтиране на асансьор на ... за периода
от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. Този договор е сключен преди датата на
проверката и преди интересуващите делото дати, на които се доказва реално
да е извършвана работа от С. З. Т.
Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали
извършваната от Т. дейност представлява предоставянето на работна сила,
при което отношенията между страните да е трябвало да бъдат уредени като
трудови, или той е извършвал дейност на изпълнител по сключен договор за
изработка. За разкриването на обективната истина, а оттам и за правилното
приложение на материалния закон на първо място е необходимо да бъдат
установени уговорките между страните за това какво ще извършва Т. на
обекта и на следващо място – каква е реално осъществяваната от него
дейност.
В изпълнение на тази задача съдът намира, че по делото е доказано от
фактическа страна каква е конкретната извършвана от С. З. Т. работа на
обекта: за датата 02.08.2021 г. се установява, че последният заедно с Г. М. Д.
/у. на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД/ с кулокран са издигнали повдигателен
механизъм (ел. мотор на асансьора) до последния осми етаж на сградата, а
след това са монтирали на северната страна на асансьорната шахта стойката,
на която да бъде монтиран електрическият мотор; за дата 03.08.2021 г. се
доказва, че Т. заедно с у. Д. съвместно са инсталирали електрическа лебедка с
метално въже за повдигане на електрическия мотор. Това са установените по
делото факти относно извършваната работа от лицето С. З. Т. на процесния
обект. Това са и единствените описани в АУАН и в наказателното
постановление обстоятелства относно осъществената от Т. дейност за времето
от втори до трети август 2021 г. Друга по вид дейност, която да е извършвана
от С. З. Т., не се твърди от административнонаказващия орган в санкционния
акт. Липсва и предявено обвинение за това твърдяното нарушение да е
5
извършено чрез осъществяването на различна дейност от изрично описаната в
обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление.
Следователно и предметът на доказване по делото също е ограничен
единствено до тези обстоятелства. Това е така, защото би представлявало
нарушение на правото на защита на жалбоподателя със съдебното решение за
пръв път да се приеме, че нарушението е извършено с поведение (действие
или бездействие), което не е описано нито в АУАН, нито в наказателното
постановление и срещу което санкционираният не е могъл да се защитава, тъй
като подобно обвинение е останало непредявено му и скрито за него.
На следващо място, за да бъде разрешен централният спорен и правен
въпрос за характера на дейността, осъществявана от С. З. Т. – дали
представлява престиране на работна сила или е изпълнение по договор за
изработка, то трябва установените по делото факти относно извършваната от
Т. работа на обекта да бъдат подведени под съответните приложими правни
норми. Това налага на първо място да се изяснят някои общи постановки, на
основата на които се прави разграничението между двата вида сделки –
трудовият договор и изработката (или т.нар. граждански договор). Както в
доктрината, така и в съдебната практика този въпрос е бил обект на
множество изследвания, като в резултат индивидуализиращите белези на
всяка от двете сделки са несъмнено установени, а отграничаващите ги
разлики са ясно очертани. При трудовия договор работникът или служителят
дължи да предостави на работодателя своята работна сила, докато при
изработката изпълнителят дължи определен трудов резултат. Този резултат
изпълнителят може да изпълни при стопанска и оперативна самостоятелност,
на която се противопоставя трудовата дисциплина, която трябва да спазва
работникът или служителят. Изработката се сключва за еднократно
изпълнение, тъй като целта е да се извърши конкретна работа, която трябва да
е отнапред определена по съдържание и обем. Следователно задължителни
белези, които трябва да бъдат уговорени между страните по договора за
изработка, са видът, обемът, качеството на работата и срокът за нейното
изпълнение, докато при трудовия договор страните следва да постигнат
уговорки за мястото на работа, работното време, почивки и отпуск,
изплащането и размера на възнаграждението и характера на задълженията.
Водещо, а и решаващо значение за разграничението между трудовия договор
и изработката обаче има обстоятелството дали се дължи краен трудов
резултат на възложената работа или се ползва работна сила на трудещия се.
Останалите обстоятелства следва да бъдат определени като спомагателни
критерии, които се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни
обстоятелства по делото.
Съобразявайки тези общи постановки като изходна позиция, настоящият
съдебен състав приема, че по делото не се доказва отношенията между
жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и лицето С. З. Т. да са били по
предоставянето на работната сила на последния, поради което не е имало
правно задължение те да бъдат уредени като трудови.
6
Съдът намира, че възложената с Граждански договор № ... работа
действително е насочена към постигането на определен трудов резултат –
монтиране на 1 брой асансьорна уредба на конкретен адрес. За изпълнението
на такава задача е допустимо сключването на договор за изработка, чрез
който на изпълнителя да бъде възложено постигането на един отнапред
определен трудов резултат. В случая възложената с процесния Граждански
договор № ... работа се цени от настоящия състав като ясно определена по
вид, съдържание и обем, което означава, че има ясен критерий кога тя ще
бъде изпълнена и той е определен преди нейното започване. Различна би била
хипотезата, ако с договора се възлагаше на С. З. Т. просто да монтира
асансьори, но без да е определено колко точно на брой, къде и кога
задължението да трябва да бъде изпълнено. В една такава хипотетична
ситуация възложителят по договора всъщност би ползвал работната сила на
Т., тъй като не би имало отнапред ясен и конкретен резултат, който да бъде
постигнат, а всъщност работникът при условията на трудова дисциплина би
трябвало да предостави на разположение работната си сила, трудовият процес
би бил организиран и ръководен от работодателя, тъй като би липсвала
изначално поставена крайна цел, а работникът би следвало да изпълнява
възложените му от работодателя задачи. Не такава обаче е процесната
хипотеза. Правоотношението, възникнало между жалбоподателя „Джи Ди
Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т. от сключения Граждански договор № ..., има за
свой предмет изначално определен краен трудов резултат, който да бъде
постигнат, и той е монтаж на конкретно определена асансьорна уредба.
Възлагането е само за 1 брой асансьор и на отнапред определен обект. Има и
ясно уговорен краен срок за постигането на този резултат. Доколкото
възложената задача е за монтаж на 1 брой конкретна асансьорна уредба, то за
изпълнението на тази работа липсва една от основните характеристики на
трудовото правоотношение – не е имало трайност и постоянство в
изпълнението на работата. Вместо това същността на възложената работа
предполага за определен период от време да се извършват конкретни СМР, за
да се постигне даден трудов резултат – монтиране на асансьор. По тези
съображения съдът приема, че за изпълнението на уговорената в Граждански
договор № ... работа е допустимо да бъде сключен договор за изработка. До
изцяло същите изводи относно правния характер на уговорките между
страните и как те се подвеждат под приложимия материален закон е
достигнал и съдът в производството по чл. 405 вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ -
така Решение № 2479 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 2569/2021 г. на XVIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В случая с довършването на възложената работа – монтаж на асансьор на
обекта, находящ се в ..., трудовият резултат ще е осъществен, а работата –
изпълнена. Както беше изяснено, възложителят е определил и срок за
постигането на този резултат. Това доказва, че се касае за еднократно
изпълнение на определена по вид работа (в рамките на уговорения срок) и до
достигането на уговорения овеществен трудов резултат. Следователно
7
изпълнението на процесната по вид и съдържание работа не изисква
периодично престиране на работна сила, което да става при организиране от
жалбоподателя на трудовия процес, тоест не се доказва лицето С. З. Т. да е
длъжно да е на разположение на жалбоподателя в определен период от деня,
когато да трябва да помага за монтирането на коя да е асансьорна уредба,
посочена му от „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД. Неговите задължения касаят
единствено конкретния асансьор и на конкретния обект. Липсата на трайност
и постоянство в изпълнението на работата е основна характеристика, която
дисквалифицира правоотношението като трудово и е важна индиция с
доказателствено значение, че липсва наемане на работната сила на трудещия
се - така Решение от 02.05.2017 г. по к.а.н.д. № 53/2017 г. на
Административен съд – Русе; Решение № 758 от 26.10.2015 г. по к.а.н.д. №
624/2015 г. на Административен съд – София област.
Изводът на съда за липса на трудово правоотношение между
жалбоподателя и С. З. Т. обаче почива не само на уговорките, които те са
постигнали относно извършваната работа, но преди всичко на реално
осъществената от Т. дейност на обекта. Това е така, защото обективно би
било възможно страните да се договорят за постигането на конкретен трудов
резултат, но в действителност да се установява, че на обекта изпълнителят по
договора за поръчка да е извършвал друга по вид работа, която да не е
насочена към постигането на трудовия резултат, а да му е възложена от
управителя на дружеството жалбоподател. В една такава хипотетична
ситуация би имало надхвърляне на първоначалните уговорки и започване да
бъде ползвана работна сила на трудещия се, тоест би се достигнало до
противоречие между правните уговорки на страните и действително
случилото се от обективна страна. В тази връзка, за да бъде изводът на съда
категоричен, несъмнен и обоснован налице ли е трудово правоотношение,
което да е прикрито чрез процесния граждански договор, или Т. е изпълнявал
работата, възложена му по договора за изработка, то правните изводи на
настоящия състав са изградени именно върху доказаните по делото факти за
това какво реално е вършил на обекта С. З. Т., а не само върху направените
уговорки. Съдът приема, че всяка една от дейностите, описани в акта за
установяване на нарушение и в НП, е пряко и непосредствено насочена към
постигането на процесния трудов резултат, а именно монтаж на асансьор в
обекта в ... Това се отнася както за издигането на електрическия мотор на
асансьора с кулокран до последния етаж на сградата, така и до монтирането
на стойката на северната страна на асансьорната шахта, на която ще бъде
поставен повдигателният механизъм на асансьора, а също и за инсталирането
на електрическата лебедка с метално въже, с която е трябвало да бъде вдигнат
електрическият мотор на мястото му в асансьорната шахта. Следователно
доказано е по делото, че на обекта С. З. Т. е извършвал само такава работа,
която е част от дейността му като изпълнител по договора за изработка, т.е.
пряко насочена към постигането на трудовия резултат, респективно не се
доказва по волята на жалбоподателя работната сила на Т. да е използвана за
8
изпълнение на други задачи, които да са определени, възложени и ръководени
от волеобразуващия орган на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД.
Противният извод не следва и от твърдението на свид. М., че у. Д. не би
могъл сам до монтира изграденото скеле и „някой трябва да му помогне “. На
първо място нито в АУАН, нито в наказателното постановление се съдържа
твърдение, че на обекта лицето С. З. Т. е монтирал скеле. Както беше
изяснено, всички обстоятелства, които наказващият орган е приел като начин,
по който е извършено нарушението, трябва да бъдат описани и предявено още
със съставянето на АУАН, за да може деецът да се защитава по такова
обвинение от фактическа страна. Въпросът от кого е изградено скелето стои
извън предмета на доказване по делото, който е определен от съдържанието
на АУАН и на наказателното постановление. Жалбоподателят не би могъл да
бъде санкциониран за деяние, което не е описано в НП. На следващо място по
делото липсват доказателства, а дори и твърдение, че С. З. Т. е бил ангажиран
по какъвто и да е начин със строителството на това скеле. Свидетелят М.
сочи, че „някой“ трябва да е помогнал на у. Д., но нито той твърди, нито от
други доказателства по делото следва, че този някой е именно Т.. Да се
направи такова предположение би било напълно произволно, тъй като
помощта за изграждане на скелето би могла да е предоставена и от кое да е
трето лице. Липсват и доказателства, че действително някой е помагал на Д.
при изграждането на скелето, а отново единствено е изказано предположение
на свид. М.. Същият обаче няма нито преки, нито опосредени от някое друго
лице възприятия за строителството на скелето, участвали ли са и други лица и
кои евентуално са те. Най-сетне самата дейност по изграждане на това скеле
се установява да е спомагателна за основаната дейност по монтажа на
асансьорната уредба в процесния обект. Следователно не се касае за
извършване на самостоятелни и независими допълнителни действия, а за
такива, които обслужват основната възложена задача по договора за
изработка. В тази връзка и в договора от .... е уговорено, че изпълнителят
дължи да извърши и всички видове монтажни работи, влизащи в обхвата на
договорените работи, които се необходими за окончателното и правилно
завършване на възложената дейност.
По тези съображения съдът приема, че в отношенията между С. З. Т. и
дружеството жалбоподател не се доказва съществуването на всички
съществени елементи по смисъла на чл. 124 от КТ, определящи
правоотношението като трудово. Поради това и жалбоподателят не е имал
задължение за извършваната от Т. работа да сключи с него писмен трудов
договор. Касае се за възлагане постигането на конкретен трудов резултат при
липсващи продължителност и трайност в изпълнението на работата.
Следователно липсва и наемане на работната сила, а както беше посочено, на
тази плоскост се прави разграничението между трудовия договор и
изработката. Именно тези характеристики на двата вида сделки на
гражданското право са основни и определящи за тяхната правна природа.
Въззиваемата страна, носеща доказателствената тежест в процеса,
9
обосновава тезата си преди всички с твърдения за доказани работно време и
почивки, което, посочи се, са спомагателни критерии и в случая напълно
недостатъчни, за да се определи правоотношението като трудово.
Аргументацията в хода на съдебната пледоария за доказано трудово
правоотношение не се споделя от настоящия състав, тъй като тя почива
изцяло на предположения и изопачаване на събраните доказателства. Тук
изцяло се споделя като основателно възражението по жалбата, че категорично
не може да се поставя знак за равенство между факта, че лицето Т. е почивал
/на 02.08.2021 г. - 1 час и на 03.08.2021 г. - 15 минути/ по време на работата си
през двата дни, които се е явил, от една страна и наличието на работно време
и почивки по смисъла на глава седма от КТ от друга. От доказателствата по
делото не се установява почивката да е била нито с регламентирана
продължителност, нито да е трябвало да бъде ползвана в точно определено
време. Твърдението в хода на пренията, че Т. е имал и определени почивни
дни, е голословно направено, а изводът е необоснован, тъй като не е събрано
нито едно доказателство, от което да се установява такъв факт.
Възнаграждението е уговорено за извършването на точно определена работа,
но не и за ползване на работната сила за други дейности. Изводът за наличие
на трудово възнаграждение, подобно на този за работно време и почивки, е
крайно неубедителен, почиващ преимуществено на предположения, а не на
категорични и несъмнено доказани факти. В тази връзка съдът отново
посочва, че само по себе си ползването на почивка, която при това всеки от
дните е с различна продължителност и по различно време, не е достатъчно, за
да докаже наличие на уговорено работно време или трудова дисциплина.
Останалите възражения по жалбата съдът също намира за основателни.
Извършването на административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, остана недоказано по делото, а наказателното постановление
е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което
то трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 42 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
в брой.
Направено е възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Наложеното административно наказание е под
формата на глоба и съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
10
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето
размера на възнаграждението е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Същото гласи, че при интерес от 1 000 до 5 000 лева минималният
размер на възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева.
Същевременно съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава,
че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален
размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2745/2021
г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив. Доколкото в случая
възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила на
Наредба № 1/09.07.2004 г. и не надвишава значително предвидения
минимален размер, който е 370 лева, то вредата за жалбоподателя от
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу
незаконосъобразното наказателно постановление следва да бъде овъзмездена
в пълнота. По делото са събрани и редица писмени доказателства, които
заедно със свидетелските показания, е трябвало да бъдат проучени при
подготовката на защитата, което образува един немалък обем на събрания
доказателствен материал. По тези съображения съдът приема възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ като юридическото лице, част от структурата на което е учреждението,
чийто орган е издал наказателното постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003292/01.11.2021 г.,
издадено от и. А. А. Ч. – д. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на „ДЖИ ДИ ЛИФТ 20“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ..., представлявано от Г. М. Д. – у., на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1
11
във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ да заплати на „ДЖИ ДИ ЛИФТ 20“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Г. М. Д. – у., сумата от
400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12