№ 477
гр. Русе, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.а
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20234520200871 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. Д. Г. от гр. Русе е подал жалба против наказателно постановление №22-
0457- 000433/29.12.2022г., издадено от началник РУП- Ветово при ОД на
МВР-Русе, с което на основание чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението от
субективна страна и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 23.02.2021г. регистрацията на лек автомобил с рег. № Р4873РВ,
собственост на починалия му през 2015г. баща Д.Х., била служебно
1
прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което собственикът на
МПС- то не бил уведомен.
На 22.11.2022г. въззивникът управлявал процесния автомобил по
ул.”Трети март” в гр.Ветово, където бил спрян за проверка от полицейски
служители, които установили липсата на регистрация на автомобила и му
съставили АУАН серия GA № 697058 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По случая била образувана проверка от РРП за престъпление по чл.345, ал.2
от НК, която приключила с постановление от 9.12.2022г. за отказ за
образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
вр. чл.9, ал.2 от НК.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни
изводи:
По делото не събраха никакви доказателства за това вмененото на
въззивника деяние да е извършено виновно. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
предвижда информационен център да уведомява собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14
дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ задължава компетентните органи да
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства
или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
административнонаказващия орган да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство. От своя страна нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Предвид факта, че се извършва "служебно прекратяване на регистрацията" и
2
тези данни не са налични в нито един общодостъпен източник на
информация, законодателят е указал на съответните органи да уведомят
собствениците за така осъщественото от тях действие. В противен случай,
при наличие на поставени регистрационни табели, на предвидените за това
места, както и при представяне на документ за извършена регистрация на
автомобила, е абсолютно несъстоятелно да се твърди, че подведеното под
отговорност лице е осъществило виновно деяние, изразяващо се в управление
на автомобил който не е регистриран по надлежния ред. Действително в
случая ОД на МВР- Русе е изпратила уведомление до собственика на
процесния автомобил, че за него липсва валидна застраховка, което не е
стигнало до собственика, тъй като той към момента на уведмлението е бил
починал. При тези обстоятелства липсват каквито и да било признаци за
прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди
да предприеме управление на превозното средство, за да е налице виновно
поведение от негова страна. Водачът трябва да е наясно, че автомобилът е с
прекратена регистрация и ако предприеме управление на превозното средство
след узнаване на този факт обективно би могъл да осъществи състав на такова
нарушение. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за
извършването му. Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си
не може да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за
съзнаване, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото
защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението следва да
се представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще
бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване
на регистрацията. Настъпването на всички тези са факти, предхождащи
осъщесвяването на нарушението, водачът не би могъл да предположи
единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица. В този
смисъл са е и задължителното тълкувание на закона, дадено в Тълкуватено
постановление № 2 от 05.04.2023 г., постановено по тълкувателно дело №
3
3/2022 г. на ОСС на ВКС и ВАС. Поради всичко изложено съдът приема, че
наказаното лице не е осъществило нарушението от субективна страна, поради
което наказателното постановление се явява неправилно и следва да се
отмени.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 600 лв., но от ответната страна, в
писмото, с което са изпратили делтото на съда, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния
случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с което са наложени
4
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява
в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва
да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а
именно до размера от 400 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Русе,
именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе
разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22- 0457- 000433/29.12.2022г.,
издадено от началник РУП- Ветово при ОД на МВР-Русе, с което на И. Д. Г.
от гр. Русе на основание чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Русе да заплати на И. Д. Г. от гр.
Русе сумата 400лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5