Решение по дело №5667/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5667 по описа за 2019 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Столична община да заплати на:

1. Е.Й.М. следните суми:

- 30 000,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от спъване на 27.02.2019 г. в повдигната тротоарна плоча, намираща се пред копирен център А.“ на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, плюс законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 5 616,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от спъване на 27.02.2019 г. в повдигната тротоарна плоча, намираща се пред копирен център А.“ на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, плюс законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 250,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокати М.М. и А.М.- 1 595,48 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 1 420,64 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е.М. е с настоящ адрес:*** община е с адрес в гр. София, ул. „********

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 710,32 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] УКАЗВА:

- на кмета на Столична община в тридневен срок от получаването на препис от настоящото решение да се свърже по телефона или електронната поща с адвокат М.М. и адвокат А.М., за да уговорят дата, час и място за провеждане на преговори в срока за обжалване на решението. Телефоните на адвокатите са ********* а техните електронни адреси са: <***********> и <***********.com>;

- на Е.М., че тя следва да присъства на уговорената среща;

- на адвокат М.М. и адвокат А.М., че най-късно с изтичането на срока за евентуален писмен отговор на евентуална въззивна жалба, следва писмено да уведомят съда дали кметът на Столична община е изпълнил указаното му, както и дали преговори са били проведени и кой е участвал в тях. Те не следва да уведомяват съда за резултата от преговорите. При неизпълнение на указание от някоя от страните, съдът ще ѝ наложи глоба. След евентуалната размяна на книжа по евентуалното обжалване на решението, делото да се докладва на съдията за проверка дали са изпълнени указанията.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[5] Е.М. заявява в искова молба от 23.04.2019 г., че на 27.02.2019 г. около 19:00 часа е вървяла по тротоара в района на площад „Македония“ и точно пред копирен център А.“ кракът ѝ е хлътнал в подвижна плочка, от което тя е паднала. От падането тя е получила счупване и изместване на дясната раменна става, довели до болки и страдания за нея, които тя оценява на 30 000,00 лева. Е.М. е заплатила 5 616,00 лева за лечението си.

 

[6] Тротоарът е бил собственост на ответника Столична община (Общината) и тя и нейните служители са били длъжни да го поддържат в безопасен вид. Поради неизпълнение на това тяхно задължение, ищцата се е наранила, а Общината не ѝ е заплащала обезщетение за неимуществените вреди от увреждането. Ето защо Е.М. моли съда да осъди Общината да ѝ заплати:

- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 5 616,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8).

 

2.           На ответника

 

[7] Общината е подала писмен отговор и е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. ищцата не се е наранила от хлътване на крака ѝ в подвижна плочка;

2. тя не е претърпяла твърдените вреди

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 40-42).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че Е.М. е била родена на *** г. Тя е работила като учител, след което се е пенсионирала, за да помага на семейството на дъщеря си свидетелката Я.в отглеждането на големия ѝ син. Той е страдал от детска церебрална пареза и е имал и все още има нужда от всекидневни грижи и рехабилитация. Свидетелката Я.и съпругът ѝ свидетелят Я. много са разчитали на Е.М. в грижите за техния болен син, защото те са работили от понеделник до петък. През събота и неделя тя е ходила на вилата си, където се е грижила за двора си (показанията на свидетелите Я.и, л. 82-85).

 

[9] От седем години свидетелят Ц. работи за фирмата, която е собственик на копирен център А.“, който се намира на ъгъла на ул. „Бистрица“ и бул. Христо Ботев“ в София. Плочките на тротоара пред магазина  са били криви и издадени нагоре и свидетелят Ц. е виждал как пешеходци са се спъвали и падали.

 

[10] Затова на 18.01.2019 г. той е изпратил писмо по електронната поща до Инспектората на Общината, с което го е уведомил за проблема с плочките, както и, че се е стигнало до случай, при който пешеходец се е спънал, наранил се е и е оставил локва кръв след себе си. В писмото си свидетелят Ц. е описал точното местоположение, където това се е случило, и е предоставил трите си имена и мобилен телефон. Общината не му е отговорила (електронното писмо, л. 24; показанията на свидетеля Ц., л. 80-гръб).

 

[11] На 27.02.2019 г. около 19:00 часа Е.М. е вървяла по тротоара в района на площад „Македония“ в град София. Пред копирен център А.“ тя се е спънала в надигнати плочки, паднала е и си е счупила дясната раменна кост в горната част, като раменната става се е изкълчила. От падането тя също е получила кръвонасядания в областта на дясната мишница и предмишница, както и контузия с кръвонасядания по гърба и кръста (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а, л. 84; заключението на вещото лице д-р М., л. 71-74).

 

[12] Вследствие на силния удар Е.М. е била в такова психическо и физическо състояние, че не е могла да се изправи. Тя е останала на земята, плачела е, изпитвала силна и остра болка в цялото тяло, имала е кръв по лицето, която е течела от носа ѝ (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а).

 

[13] Веднага след като са разбрали за случилото се, близките на Е.М. са я завели в болница „Пирогов“. Там са я прегледали ортопед и неврохирург и специалист по вътрешни болести. Лекарите са изследвали счупването и са установили, че главата на лявата раменна става на Е.М. е била раздробена и е трябвало да се подмени с изкуствена, което те са направили на 06.03.2019 г. (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а; епикризата, л. 14-17; заключението на вещото лице д-р М.).

 

[14] За 42-45 дни увредената ръка на Е.М. е била в ортеза с отвеждане от 45 градуса. Рехабилитацията и физиолечението са започнали след 45 ден от операцията. В продължение на 60-75 дни ищцата не е можела да извършва ежедневните си дейности, включително тоалет, като е имала нужда от постоянна помощ от роднините си. Е.М. се е възстановила за около осем месеца.

 

[15] Към момента на прегледа на Е.М. от вещото лице, обемът на движението на увредената ѝ ръка не е бил пълен, като тя е могла да движи ръката си: напред до 120 градуса; назад до 25 градуса; настрани до 100 градуса; навътре до 10 градуса. Вътрешната ротация е била до 60 градуса, а външната до 70 градуса. Не се очаква обемът от движения да се възстанови напълно, но е достатъчен за ежедневната дейност на ищцата (заключение на експертиза л. 74; показанията на вещото лице д-р М., л. 78-79)

 

[16] В острия период Е.М. е изпитвала много силни болки, защото счупването е било раздробено, била е разкъсана периоста и меките тъкани, раменната става е била изкълчена, нараствали са хематомът и посттравматичният оток. Този период е продължил от три до пет дни. Следоперативният болков синдром също е бил силен и се дължал на проникването през меките тъкани, постоперативния хематом и оток. Ищцата е изпитвала силни болки и по време на рехабилитацията (заключението на вещото лице д-р М., л. 74).

 

[17] По-леки от настоящото са били счупванията на раменна кост, чието обезщетяване е било предмет на следните решения на САС:

- 780-2019-4-ти с-в по гр. д. 3 764/2018 г.;

- 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6 281/2017 г.;

- 1250-2018-10-ти с-в по гр. д. 6579/2017 г. Най-леко е било счупването на раменната кост по първото цитирано решение на САС, след това по второто и най-тежко по третото, но дори и то е било по леко от настоящото счупване поради раздробеността му и изкълчването (показанията на вещото лице д-р М., л. 80).

 

[18] За лечението си Е.М. е заплатила 5 887,00 лева (разходните документи, л. 21 – 23 и л. 61-64). Не се спори, че Общината не е заплащала на Е.М. обезщетение за вредите, претърпени от описаната злополука.

 

[19] Е.М. е заплатила 250,00 лева за вещи лица (л. 52). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 76). Съдът е освободил ищцата от заплащането на държавна такса. Общината не е направила разноски, но е била представлявана от юрисконсулт.

 

2.     Спорни обстоятелства

 

[20] Общината е оспорила, че ищцата е счупила ръката си поради падането ѝ вследствие на повдигнати тротоарни плочи. Съдът приема, че това възражение е неоснователно, защото от показанията на свидетеля Х. се установява, че той е видял Е.М. паднала до повдигнати тротоарни плочи пред копирен център А.“. За да помогнат на ищцата до това място са отишли свидетелите Я. и Я.а. Нещо повече, от показанията на свидетеля Ц. се установява, че на това място е имало и други подобни инциденти, за които той дори е уведомявал Общината.

 

[21] Не е правдоподобно 72-годишна бивша учителка да е счупила главата на раменната си кост и да е изкълчила раменна си става, а след това, докато се е стичала кръв от разбития ú нос и изпитвайки много силни болки, тя да се е преместила от мястото, където е получила уврежданията, на тротоара пред копирен център А.“. Напълно правдоподобно за София обаче, е тя да се е спънала пред копирен център А.“ в повдигната тротоарна плоча. Още повече, че това се подкрепя и от доказателствата, събрани по делото. Ето защо съдът приема, че ищцата е получила уврежданията си пред копирен център А.“ вследствие на спъването си на повдигната тротоарна плоча.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ищцата е предявила искове по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

 

1.           По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

 

[22] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ответникът да е възложил работа на трето лице

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца

 

[24] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (чл. § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата) Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост. Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата). Следователно тротоарите към улиците в населените места са също публична общинска собственост.

 

[25] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[26] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е възложила поддържането на тротоара пред копирен център А.“, са допуснали да има плочки, които са били повдигнати, и на тях са се спъвали пешеходците. Ищцата се е спънала точно на такава плочка и от това е получила телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. 

 

[27] Съдът установи, че Общината не е заплатила на ищцата обезщетение за вредите, които е претърпяла. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Общината да заплати на ищцата 5 616,00 лева обезщетение за имуществени вреди – толкова, колкото е поискано.

 

[28] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 27.02.2019 г.

 

[29] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[30] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[31] Съдът установи, че към момента на падането Е.М. е била на 72 години. Преди това, тя е била в добро здраве, работила е като учител, след което се е пенсионирала, за да помага на семейството на дъщеря си в отглеждането на големия ѝ син. Той е страдал от детска церебрална пареза и е имал и все още има нужда от всекидневни грижи и рехабилитация. Дъщеря ѝ и зет ѝ много са разчитали на Е.М. в грижите за техния болен син, защото те са работили от понеделник до петък. През събота и неделя тя е ходила на вилата си, където се е грижила за двора си.

 

[32] Вследствие на силния удар Е.М. е била в такова психическо и физическо състояние, че не е могла да се изправи. Тя е останала на земята, плачела е, изпитвала е силна и остра болка в цялото тяло, имала е кръв по лицето, която е течела от носа ѝ.

 

[33] Веднага след като са разбрали за случилото се, близките на Е.М. са я завели в болница „Пирогов“. Там са я прегледали ортопед, неврохирург и специалист по вътрешни болести. Лекарите са изследвали счупването и са установили, че главата на лявата раменна става на Е.М. е била раздробена и е трябвало да се подмени с изкуствена, което те са направили на 06.03.2019 г.

 

[34] За 42-45 дни увредената ръка на Е.М. е била в ортеза с отвеждане от 45 градуса. Рехабилитацията и физиолечението са започнали след 45-я ден от операцията. В продължение на 60-75 дни ищцата не е можела да извършва ежедневните си дейности, включително тоалет, като е имала нужда от постоянна помощ от роднините си. Е.М. се е възстановила за около осем месеца.

 

[35] Към момента на прегледа на Е.М. от вещото лице, обемът на движението на увредената ѝ ръка не е бил пълен, като тя е могла да движи ръката си: напред до 120 градуса; назад до 25 градуса; настрани до 100 градуса; навътре до 10 градуса. Вътрешната ротация е била до 60 градуса, а външната до 70 градуса. Не се очаква обемът от движения да се възстанови напълно, но е достатъчен за ежедневната дейност на ищцата.

 

[36] В острия период Е.М. е изпитвала много силни болки, защото счупването е било раздробено, била е разкъсана периоста и меките тъкани, раменната става е била изкълчена, нараствали са хематомът и посттравматичният оток. Този период е продължил от три до пет дни. Следоперативният болков синдром също е бил силен и се дължал на проникването през меките тъкани, постоперативния хематом и оток. Ищцата е изпитвала силни болки и по време на рехабилитацията.

 

[37] От 2015 г. до 27.02.2019 г. икономическата обстановка се е подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[3];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[4];

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[5];

- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[6]. Увеличението на МРЗ от първата половина на 2015 г. до 27.02.2019 г. е 55,56 %, а от втората половина на 2015 г. е 47,37 %.

 

[38] САС е разгледал близки, но по-леки от настоящия случай, в следните решения:

- 780-2019-4-ти с-в по гр. д. 3 764/2018 г. за случай от 05.08.2015 г., като с решението САС е определил 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 24-годишната ищца[7];

- 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6 281/2017 г. за случай от 17.08.2015 г., като с решението САС е определил 32 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на 43-годишната ищца[8];

- 1250-2018-10-ти с-в по гр. д. 6579/2017 г. за случай от 31.03.2015 г., като с решението САС е определил 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди[9].

 

[39] Съдът отчита всички обстоятелства, както и факторите, свързани с определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че в случаите, описани във второто и третото цитирано решение на САС, пострадалите са имали и други увреждания освен счупването на раменната кост. Съдът отчита също така обаче, че счупването на раменната кост на ищцата е по-тежко от счупванията по всеки един случай, предмет на цитираните решения на САС. Съдът също така отчита, че настоящият случай е от 2019 г., когато МРЗ е била с над 55% по-висока от първата половина на 2015 г. и с над 47% по-висока спрямо втората половина на 2015 г. Затова съдът приема, че 45 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Тя търси 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Общината да заплати на Е.М. 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

3.           По разноските

 

[40] Е.М. търси разноски. Тя е направила такива за 250,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава напълно иска. Затова съдът осъжда Общината да заплати на Е.М. 250,00 лева разноски по делото и 1 595,48 лева адвокатско възнаграждение.

 

4.           По неизпълнението от Столична община на указанието на съда да проведе с Е.М. преговори за постигане на спогодба

 

[42] Законът задължава съда да прикани страните към спогодба (чл. 145, ал. 3 от ГПК и чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК; решение на ВКС 604-2002-I Г. О.; т. 1 от ППВС No. 6/1968 г.). Законът не указва на съда как да изпълни задължението си, а му предоставя свободата да прецени. Това може да стане поне по два начина.

 

[43] Първо, съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседания, за да разговаря с тях и да прецени дали има по-удачен способ те да разрешат спора си и да им го предложи, или ги задължи да го използват – такива възможни способи в България са преговори и медиация. Второ, съдът да приеме определен способ за удачен и да задължи страните да опитат да разрешат спора си чрез него. И в двата случая съдът не задължава страните да се спогодят, а само да опитат да разрешат спора си чрез друг способ. При успешно използване на предложен от съда способ за разрешаване на спора, ще се постигне ефективност, която е една от целите на гражданския процес, а и евентуално по-голяма удовлетвореност у страните.

 

[44] В случая след като е събрал всички доказателства и е изяснил делото от фактическа страна в заседанието на 14.02.2020 г., съдът е преценил, че е удачно страните да проведат преговори за спогодба. Съдът е направил това, защото страните вече са имали достатъчно информация, за да вземат правилно решение. Нещо повече, провеждането на преговори между страните и евентуалното постигане на спогодба е могло да им спести разноски, време и допълнителни усилия. Използването на преговори е много по-евтино спрямо всички останали способи, включително правораздаването. Затова съдът е задължил страните да проведат преговори, като е определил и конкретна дата, час и място, когато това да стане. Съдът е указал на страните, че при неизпълнение на указанието му, той ще им наложи глоба (протокола от с. з. на 14.02.2020 г., л. 85).

 

[45] По делото са постъпили становища от двете страни, че не са провели преговори поради неучастието в тях на Столична община. Тя е обосновала неучастието си с обстоятелствата че съдът не е имал правомощие да задължи страните да се спогодят и не е съобразил времето на провеждането на срещата със страните (становищата, л. 95-96).

 

[46] Съдът не е указал на страните да се спогодят, а само да проведат преговори. Съдът поясни защо е задължил страните да проведат преговори.

 

[47] Действително, съдът не е съобразил времето на срещата с възможностите на страните. Затова съдът повторно ще укаже на страните да проведат преговори за спогодба, като те организират времето и мястото на провеждането ѝ. Целта на съда е да помогне на страните да разрешат спора си по-бързо, по-евтино и по-удовлетворително за всяка една от тях.

[48] Съдът не цели да тормози страните, да налага волята си, да демонстрира властта си. При повторно не изпълнение на указанието обаче, за съда няма да остане друга възможност освен да наложи съответната глоба, която макар да няма да доведе до разрешаването на спора, ще възстанови накърнения авторитет на правосъдието от неизпълнението на указанието на съда.

 

Съдия: