№ 21
гр. С., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500452 по описа за 2022 година
С решение № 36 от 14.04.2022 год. по гр. дело № 525/2021 год. РС-П. е осъдил „С.“ ООД,
гр. П. да заплати на „Д.К.“ ЕООД, гр. С. сумата 10 450,58 лева с включен ДДС,
представляваща неизплатена цената на продадена стока по следните фактури: №
**********/03.04.2019 год., № **********/08.05.2019 год., №**********/13.06.2019 год., №
**********/25.06.2019 год., №**********/19.09.2019 год. и № **********/31.10.2019 год.,
мораторна лихва върху главницата в общ размер от 1525,30 лева, изчислена от датата на
забавата до 01.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да
заплати на ищеца и сумата 1474,15 лева, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдението,
че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да го
отмени и да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът твърди в исковата молба, че страните са в трайни търговски взаимоотношения
1
във връзка с покупко-продажба на стоки, в изпълнение на което ищецът е продавал и
доставял по поръчка на ответника стоки, подробно описани в приложените по делото
фактури при определена в тях цена. Ответникът не изпълнил задължението си за да заплати
цената на продадените стоки, като по посочените по-горе фактури незаплатената цена на
доставената стока възлиза на 10 450,58 лв. Страните са подписали търговски договор № Т-
00489/20.06.2017 год., съгласно който ответникът в качеството си на продавач доставя на
ответника – купувач стоки, които „С.“ ООД закупува и продава на територията на
Република България. В чл. 1, ал. 2 било уговорено, че купувачът се задължава да купува
уреди за бита ексклузивно само от продавача, като получава за това преференциални
условия на продажба и замяна, включително възможността за заплащане на стоката с три
месеца отложено плащане. В исковата молба са описани доставените стоки по всяка една от
фактурите и падежа на плащането. – три месеца от датата на издаването. Купувачът не е
изпълнил задължението си да заплати цената на доставените уреди, което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявените осъдителни искове. В допълнителна молба от
09.09.2021 год. ищецът посочва, че ответникът е извършил частични плащания на
доставените стоки по четири от шестте броя фактури, поради което в случая е приложима и
хипотезата на чл. 301 от ТЗ, ако се приеме, че фактурите са подписани от лице без
представителна власт.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди,
че представеният с исковата молба търговски договор е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, поради което не е възникнало задължение за
ответното дружество да заплати претендираните в исковата молба суми в общ размер на 10
450,58 лева. Това е така, тъй като липсвал основен елемент от съдържанието на договора, а
именно – ясно и категорично волеизявление на една от страните да сключи договора, респ.
да се обвърже със сделката. Липсата на съгласие в случая е съзнателна, тъй като вписаният
единен идентификационен код на ответното дружество в договора е неверен и не
принадлежи на това юридическо лице; като управител на дружеството в търговския
регистър е вписан С.И.С., но в договора не са вписани данните на управителя – ЕГН и др.
индивидуализиращи белези; договорът и приложението не са подписани от управителя, а от
трето, неизвестно лице, което не е нито управител, нито съдружник, нито е упълномощено
по какъвто и да било начин да сключва сделки от името и за сметка на дружеството.
Оспорва на дружеството-купувач да са доставяни стоки по посочените в исковата молба
фактури. В същите не е посочено като основания процесния договор, като всяка фактура би
могла да се възприеме като отделно основание за плащане на определена цена за единично
предоставена стока или услуга, каквото обаче не се твърди от ищеца. Освен това фактурите
не са подписани от управителя на ответното дружество, а от трето неизвестно лице без
представителна власт, а част от фактурите изобщо не са подписани за ответника. С оглед
това следва да се приеме, че фактурите не са получени и приети от ответника, следователно
същият не се явява длъжник и не следва да носи отговорност за заплащане на цената на
посочените в тях стоки. Оспорва и останалите представени с исковата молба писмени
доказателства – пътни листове, тъй като са изцяло неотносими към предмета на спора – не
2
са номерирани, липсват реквизити и не е налице връзка между тях и останалите приложени
по делото документи. Оспорва също така да е получавал покани за доброволно изпълнение
от ищеца на задълженията по процесните фактури. Моли съда да отхвърли исковете като
изцяло неоснователни. В допълнително становище от 30.11.2021 год. ответникът е
представил платежни нареждания с наредител „С.“ ООД и получател- ищцовото дружество,
с твърдението, че претендираните с исковата молба суми са изцяло платени, поради което
липсва правен интерес от предявените искове.
Според представения по делото търговски договор № Т-00489/20.06.2017 год.“Д.К.“ ООД,
представлявано от Л.Л. – продавач, се е съгласило да доставя на „С.“ ООД, гр. П.,
представлявано от С.С. – купувач, а последният е приел да закупи и осъществи продажба на
доставени стоки от продавача на територията на Република България. Купувачът се е
задължил да закупува уреди за бита ексклузивно само от продавача, като получава за това от
продавача ексклузивни условия за продажба и замяна на уредите, както и преференциални
условия за заплащане на стоката с три месеца отложено плащане. Уговорено е купувачът да
продава закупената стока от свое име и за своя сметка, без да обвързва продавача с други
задължения с трети страни. Купувачът има право да получи стоката, предмет на договора,
съгласно договорените търговски условия в Приложение № 1, както и да подава към
продавача заявка по утвърден образец. Уговорено е също така всички сделки да се
извършват по цени в лева с включен ДДС по единичните цени, определени съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа на продавача, като
същият си запазва правото на корекции. Купувачът ползва търговски отстъпки и условия за
плащане, подробно описани в Приложение № 1. Плащанията се извършват в брой или по
банков път. Договорът е сключен за срок от една година, като се подновява автоматично за
още една година, ако никоя от страните не го прекрати, като тази клауза се прилага
многократно.
По делото са представени фактури № **********/03.04.2019 год., №
**********/08.05.2019 год., № **********/13.06.2019 год., № **********/25.06.2019 год., №
**********/19.09.2019 год. и № **********/31.10.2019 год., издадени от ищцовото
дружество, в които като получател е посочен „С.“ ООД. В две от фактурите, а именно: №
**********/08.05.2019 год. и № **********/19.09.2019 год. липсва подпис за „получател“.
Според заключението на приетата по делото графическа експертиза на в.л. Г. от
21.01.2022 год. подписите, изписани за купувач в договора от 20.06.2017 год., в приложение
№ 1/2017 год., както и подписите за „получател“ във фактури с № **********/03.04.2019
год. и № **********/13.06.2019 год. не са положени от лицето С.И.С.. Подписите за
„получател“ във фактури № **********/25.06.2019 год. и № **********/31.10.2019 год. са
положени от лицето С.И.С..
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Л. от 19.01.2022 год.,
изготвено след извършена проверка в счетоводствата на двете дружества и въз основа на
приетите по делото доказателства, стоките, описани в посочените по-горе фактури, са
осчетоводени в счетоводството на ищеца – продавач и същите са отразени по сметка 307
3
/стоки/. Всички фактури са отразени в дневника за покупки на дружеството „С.“ ООД, както
следва: за данъчен период месец май 2019 год. - фактури № **********/03.04.2019 год. и №
**********/08.05.2019 год., с посочено основание – покупка на стоки; за данъчен период м.
юни 2019 год. – фактура № **********/13.06.2019 год., с посочено основание – покупка на
стоки; за месец юли 2019 год. – фактура № **********/25.06.2019 год., с посочено
основание – покупка на стоки; за данъчен период м. септември 2019 год. – фактура №
**********/19.09.2019 год., с посочено основание – покупка на стоки, и за м. ноември 2019
год. – фактура № **********/31.10.2019 год., с посочено основание – покупка на стоки. По
процесните фактури са отразени плащания, както следва: по фактура №
**********/03.04.2019 год. за сумата 5 272,86 лева са платени 2 292,15 лева, като остават
дължими 2890,71 лева; по фактура № **********/08.05.2019 год. за сумата 283,50 лева са
платени 138,60 лева и остават дължими 144,90 лева; по фактура № **********/13.06.2019
год. за сумата 1359,72 лева няма плащания; по фактура № **********/25.06.2019 год. за
сумата 1612,06 лева са платени 634,98 лева, като остават дължими 977,08 лева; по фактура
№ **********/19.09.2019 год. за сумата 1344,83 лева са платени 46,20 лева, като остават
дължими 1298,63 лева; по фактура № **********/31.10.2019 год. за сумата 3 689,54 лева –
няма плащания. Общият размер на мораторната лихва върху главницата, считано от датата
на падежа на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, възлиза на 1525,30
лева, като в заключението е посочена дължимата мораторна лихва върху сумата по всяка
една фактура поотделно.
Според показанията на св. В. – служител при ищеца от 2017 год. на длъжността
„организатор автомобилен транспорт“, страните по делото са били в търговски
взаимоотношения, като „С.“ ООД е клиент на ищцовото дружество още преди 2017 год., в
продължение на много години. Ищецът доставял стоки по заявки на ответника. Заявките
били формирани през UniVerse – система и свидетелката като ръководител логистика
обединявала всички заявки и формирала транспортните курсове. За всеки един клиент се
товари стоката и се определя маршрута от склада на ищеца, като самите заявки и фактурите
свидетелката получава от техническия сътрудник. Свидетелката формира направлението при
доставките според обема на стоката, превозното средство и разстоянието до клиента,
давайки на шофьора, който отговаря за съответния курс, фактурите и стоковите документи,
които получателят следва да подпише при получаване на стоката. Шофьорът се отчита в
брой след завършване на курса. Разплащанията със „С.“ ООД били извършвани само по
банков път. Случвало се фактурите да не бъдат подписвани при доставката. Извършвани са
плащания и по неподписани фактури. Поради неизпълнението от страна на ответника на
задължението да извърши плащания /пълни или частични/ по някои фактури, възникнал
въпросът дали дружеството-ищец да продължи да изпълнява заявките на ответника -
купувач. Последвали много преговори между двете дружества за доброволно плащане. В
някои случаи имало уговорки доставките да се извършват при частично плащане, като се
направи последващо доплащане по част от фактурите. Въпреки забавата в плащанията „С.“
ООД продължило да отправя заявки към ищеца.
4
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
и е допустим.
Разгледан по същество, иск е основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото са
сключвани договори за покупко-продажба на описаните в приложените по делото фактури
стоки. Като получател на стоката в процесните фактури е посочен ответникът по делото
„С.“ ООД, като по четири от фактурите ответникът е извършил и частични плащания, а
всички фактури са осчетоводени от получателя и са отразени в дневника за покупки на „С.“
ООД с посочено основание – покупка на стоки, съгласно приетото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Поради това без значение в случая е дали фактурите са подписани
от управителя или упълномощен преидставител на ответника. Сключването на търговските
сделки се подчинява на общите правила за сключване на сделките, установени в
гражданското право /чл. 13 и 14 от ЗЗД/. Необходимо за сключване на търговската сделка е
да има предложение /оферта/ и приемане на предложението, при което в случай на
съвпадане на насрещните волеизявления се счита, че е постигнато съгласие и договорът е
сключен. Видно от приложените по делото фактури и свидетелските показания, страните по
делото са били в трайни търговски отношения, при които ищецът е продавал и доставял на
ответника стоки, които последният е заплащал по цени, посочени в издаваните от продавача
фактури. Според чл. 294, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени от закона. ТЗ не
предвижда специална форма за сключване на договор за търговска покупко-продажба и не е
необходимо документът да е подписан от лице с представителна власт, оправомощено да
прави волеизявления от името на дружеството. Необходимо е обаче по несъмнен начин да се
докаже, че ответникът е получил стоката или е осчетоводил подписаната едностранно от
продавача фактура. С факта на получаване на стоката от страна на ответника, респ. с
осчетоводяване на фактурата се изразява неформално /конклудентно/ съгласие за сключване
на договора. Достатъчно е стоката да е получена от дружеството – купувач, посочено в
издадената фактура, съдържаща основните реквизити, представляващи съществени елементи
на договора – стока и цена. В съдебната практика се приема, че отразяването на фактурата в
счетоводството на търговеца – ответник, включването й в дневника за продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване /решение № 46/2009 год. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.;
решение № 42/10 г. по т.д. № 593/2009 год. на ВКС, II т. о. и др./. Тази практика е
мотивирана с това, че макар и фактурата да не е подписана, или да е подписана от лица, за
които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката
или услугата, то търговецът е узнал за техните действия по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като
това е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. В
случая това изискване е спазено – фактурите са осчетоводени при ответника и са отразени в
5
дневниците за покупки, като по четири от общо шестте фактури ответникът е заплатил
частично дължимата продажна цена, поради което следва да се приеме, че стоките по
фактурите са получени от ответника-купувач.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Л. по процесните
фактури са останали дължими следните суми: по фактура № **********/03.04.2019 год. -
сумата 2890,71 лева; по фактура № **********/08.05.2019 год. - сумата 144,90 лева; по
фактура № **********/13.06.2019 год. - сумата 1359,72; по фактура №
**********/25.06.2019 год. - сумата 977,08 лева; по фактура № **********/19.09.2019 год. -
сумата 1298,63 лева и по фактура № **********/31.10.2019 год. - сумата 3 689,54 лева, или
общо неизплатената част от продажната цена по всички фактури възлиза на 10 360,58 лева, а
общият размер на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, възлиза на 1525,30 лева, като до
тези размери следва да бъдат уважени и предявените искове с правно основание чл. 327 от
ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Искът за главница следва да бъде отхвърлен за
разликата над 10 360,58 лева до пълния предявен размер от 10 450,58 лева, като
неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд,
решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца главница за разликата над 10 360,58 лева и вместо него искът в тази част следва да
бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1461,45 лева, съобразно уважената част от иска.
Това налага решението да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за разликата над тази сума до пълния присъден размер от 1474,15 лева. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 36 от 14.04.2022 год. по гр. дело № 525/2021 год. на РС-П. в
ЧАСТТА, с която „С.“ ООД, гр. П. е осъдено да заплати на „Д.К.“ ЕООД, гр. С. неизплатена
цената на продадена стока по следните фактури: № **********/03.04.2019 год., №
**********/08.05.2019 год., №**********/13.06.2019 год., № **********/25.06.2019 год.,
№**********/19.09.2019 год. и № **********/31.10.2019 год. за разликата над 10 360,58
лева до пълния присъден размер от 10 450,58 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2021 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
разликата над 1461,45 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.К.“ ЕООД, гр. С. срещу „С.“ ООД, гр. П. за осъждане на
6
ответника да заплати на ищеца неизплатена цената на продадена стока по фактури: №
**********/03.04.2019 год., № **********/08.05.2019 год., № **********/13.06.2019 год.,
№**********/25.06.2019 год., № **********/19.09.2019 год. и №*********/31.10.2019 год.
за разликата над 10 360,58 лева до пълния предявен размер от 10 450,58 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7