№ 369
гр. Петрич, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100149 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Б.Е.д.Т.**“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление село П.,
ул.“Х.“ № **, община П. законен представител Г.Б.И., действащо чрез
пълномощник юрисконсулт П. М. Д. срещу “Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК ****
седалище и адрес на управление гр. П., ул. “С.“ № *, представлявано от
П.Х.П..
Ищецът твърди, че с ответника са били в търговски взаимоотношения с
предмет –извършване на транспортни услуги по релации страни-членки на
Европейското икономическо пространство /ЕИП/, с хладилни товарни
автомобили, собственост или наети от ищеца, при условия на плащане до 30
дни от датата на издаване на фактурата от ищеца.
Твърди, че във връзка с тези търговски отношения между страните са
издадени следните фактури, просрочените вземания по които към месец
февруари 2023 г. са както следва: № **********/03.07.2021 г. за сумата от 3
168,44 лева – сума в просрочие към 08.01.2023 г. 3 168,44 лева ; №
**********/04.07.2021 г. за сумата от 3 872,54 лева – сума в просрочие към
08.01.2023 г. 3 872,54 лева; № **********/04.07.2021 г. за сумата от 3 872,54
1
лева – сума в просрочие към 08.01.2023 г. 3 872,54 лева; №
**********/05.07.2021г. за сумата от 3 637,84 лева – сума в просрочие към
08.01.2023 г. 4 576,64 лева; № **********/07.07.2021 г. за сумата от 3 051,09
лева – сума в просрочие към 08.01.2023 г. 3 637,84 лева; №
**********/07.07.2021 г. – сума в просрочие 3 051,09 лева, или общо сумата
от 22 179,09 лева. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в
съда /31.01.2024 г. / неплатените вземания по горепосочените фактури са в
общ размер 22 179,09 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 22 179,09 /двадесет и две хиляди сто седемдесет и
девет лева и девет стотинки/ лева, представляваща сбор от неплатени суми по
фактури както следва: № **********/03.07.2021 г., № **********/04.07.2021
г., № **********/04.07.2021 г., № **********/05.07.2021г., №
**********/07.07.2021г., № **********/07.07.2021 г. Ищецът прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства. Претендира
съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Заявява общо
бланкетно възражение за неоснователност на претенцията по основание и
размер /не сочи конкретни твърдения и правни доводи/. Конкретно релевира
възражение, че вземанията по процесните фактури са погасени по давност.
Счита за приложима в случая Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от
29.07.1977 г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977 г./, в сила за Р България от 18.01.1978 г. С
позоваване на чл.32, ал.1 от Конвенцията, твърди, че с изтичане на
едногодишен срок от изтичане на тримесечен срок от датата на сключване на
превозния договор, вземанията по процесните фактури са погасени поради
изтекла погасителна давност. Твърди, че в случая погасителната давност е
изтекла на 08.10.2022 г. Сочи, че в случая не намират приложение нормите на
чл.110 и следващите от ЗЗД поради приоритетното действие на Конвенцията.
Сочи, че съгласно ищцовите твърдения, вземанията по процесните фактури са
възникнали във връзка с превози, осъществени в периода 03.07.2021 г. до
07.07.2021 г., поради което правото на иск за тях е погасено най-късно на
08.08.2022 г. Счита, че дори да се приложи 3-месечния срок, визиран в
Конвенцията, правото на иск на ищеца е погасено на 08.10.2022 г. Позовава се
2
на чл.32, ал.4 от Конвенцията, като счита, че съгласно разпоредбата погасен по
давност иск не може да бъде предявен дори и под формата на насрещен иск
или възражение.
С гореизложеното ответникът обосновава теза за: недопустимост на
претенцията и прави искане за прекратяване на делото; за неоснователност на
иска и заявява искане за отхвърлянето му като такъв. Претендира съдебни
разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява договорен процесуален
представител, който поддържа предявения иск, сочи доказателства, оспорва
като несъстоятелна защитната теза на ответника. По същество на делото
пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна, представя
писмени бележки, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80
ГПК.
За дружеството ответник по делото се явява договорен процесуален
представител, който поддържа писмения отговор на исковата молба. Не прави
доказателствени искания. По същество на делото пледира за отхвърляне на
претенцията като недоказана и неоснователна, представя писмени бележки и
списък по чл.80 ГПК.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства, по
реда на чл.176 от ГПК са събрани обясненията на управителя на дружеството
–ищец, с оглед ищцовите твърдения за водене на преговори за доброволно
уреждане на спора след настъпване изискуемостта на процесните вземания.
Въз основа на събраните по делото доказателства – преценени по отделно и
в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, поради което съдът е обявил за ненуждаещо се от
доказване съществуването, през месец юли 2021 г., на търговски отношения
между страните, по силата на които дружеството-ответник е възложил на
ищеца транспортни услуги по релации страни – членки на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/ с хладилни товарни автомобили,
собственост или наети от последния /ищеца/. Договорен е падеж на
задължението на възложителя да заплати цената на извършения превоз в срок
до 30 дни от датата на издаване на фактурата.
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства установиха, че в
3
изпълнение на договореностите между страните, през месец юли 2021 г.
ищецът е осъществил съобразно договореностите възложените от ответника
транспортни услуги по релации в ЕИП, във връзка с което ищецът е издал
следните фактури: с № **********/03.07.2021 г. за сумата от 3 168,44 лева; с
№ **********/04.07.2021 г. за сумата от 3 872,54 лева; с №
**********/04.07.2021 г. за сумата от 3 872,54 лева; с №
**********/05.07.2021 г. за сумата от 4 576,64 лева; с №
**********/07.07.2021г. за сумата от 3 637,84 лева; с №
**********/07.07.2021 г. – сума в просрочие 3 051,09 лева, или общо сумата
от 22 179,09 лева. Страните не спорят, че задълженията по цитираните
фактури не са погасени чрез плащане.
В събраните по делото обяснения на управителя И., които съдът кредитира с
доверие като логични, последователни и неоспорени от ответната страна, се
сочи, че по повод процесните вземания на ищеца между страните са водени
многократно преговори за доброволно уреждане на спора, но до такова не се е
стигнало.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен иска за заплащане на възнаграждение за извършен превоз
по договор за превоз, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно
доказване на основанието за възникване на претендираното вземане, т.е. да
докаже по несъмнен, категоричен начин съществуването на твърдения от него
юридически факт /състав - наличието на твърдяната облигационна
обвързаност между страните, качеството си на изправна страна по сделката.
Налице е трайна съдебна практика, съгласно която по иск за заплащане на
възнаграждение за извършен превоз изпълнителят/превозвачът следва да
докаже, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
превоз срещу заплащане на определено възнаграждение и че превозвачът е
изпълнил възложената му работа, а ответникът – възложител носи
доказателствената тежест за установяване, че е платил уговореното
възнаграждение.
Безспорно се установи по делото възникването на релевираната от ищеца
облигационна обвързаност с ответника, по силата на която през месец юли
2021 г. първият е извършил възложени му от ответника транспортни услуги
4
по релации страни-членки на Европейското икономическо пространство
/ЕИП/ с хладилни товарни автомобили, собственост или наети от последния
/ищеца/, а възложителят се е задължил да заплаща на превозвача цената на
извършения превоз в срок до 30 дни от датата на издаване на фактурата.
Несъмнено е и обстоятелството, че превозвачът е изпълнил в срок и при
условията на договореностите възложените превози. В тази връзка несъмнено
е, че за ответника като товародател е възникнало задължение да заплати на
превозвача/ищеца уговорените превозни възнаграждения съобразно
уговореното – в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, за
съответния превоз. Т.е. безспорно е по делото възникването на задължения за
ответника за сумите/превозно възнаграждение: 3 168,44 лева по фактура №
**********/03.07.2021 г.; 3 872,54 лева по фактура № **********/04.07.2021
г.; 3 872,54 лева по фактура № **********/04.07.2021 г.; 4 576,64 лева по
фактура № **********/05.07.2021 г.; 3 637,84 лева по фактура №
**********/07.07.2021г.; 3 051,09 лева по фактура № **********/07.07.2021 г.
или общо сумата от 22 179,09 лева. Безспорно е, че с изтичането на 30 дневен
срок, считано от издаване на всяка от процесните фактури, вземанията са
станали изискуеми, както и че същите не са платени от възложителя
/ответника. В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на ответника
за погасяване на вземанията по давност по чл.32, параграф 1 от Конвенцията
за международен автомобилен превоз на товари /наричана по -нататък
Конвенцията CMR/.
Доколкото безспорно се установи по делото, че ответникът е възложил на
ищеца извършването на превози на стоки по искане на трети лица - вписани в
процесните товарителници като изпращачи, се налага категоричен извод, че
между страните по делото са били сключени договори за международен
автомобилен превоз на стоки, по които ответникът е товародател, а ищецът –
превозвач.
Настоящият съдебен състав намира, че възникналото между страните
правоотношение е с източник договор за международен превоз на стоки по
смисъла на чл.1, т.1 от Конвенцията CMR, тъй като мястото на приемането на
стоката за превоз и мястото на доставянето, във всички случаи по процесните
превози, се намират в две държави – Г. / Б., Г. / Р. Страните са ратифицирали
Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари и съобразно
чл.1, т.1 от същата приложимо право спрямо отношенията на страните по
5
договора за превоз са разпоредбите на Конвенцията /дори да са постигнали
различна договореност за каквато по делото няма данни/. Общата нормативна
уредба на договора за превоз, която се съдържа в ТЗ /чл.367 – чл.378/ и ЗЗД се
прилага доколкото в специални международни и вътрешни актове не са
регламентирани различни правила /чл.379 ТЗ/.
Тъй като се установи по делото, че мястото на приемане на стоката на
превоз и предвиденото място на доставянето й се намират в две различни
държави, от които поне една е договоряща страна, в случая приложима в
отношенията между страните е Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари, съгласно чл.4 от която товарителниците установяват
договорите за превоз, но не са форма за тяхната действителност. В тази връзка
липсата на товарителница не засяга нито съществуването, нито действието на
договора за превоз, регулирането на който се подчинява на нормите на
конвенцията.
С оглед на горното съдът намира за неоснователното възражението на
пълномощника на ищеца, че в случая Конвенцията за международен
автомобилен превоз на товари е неприложима.
Съгласно чл.32 от Конвенцията CMR исковете, свързани с превози,
подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичане на едногодишен
давностен срок, като предвид характера на процесните вземания – превозни
възнаграждения, давностният срок тече от изтичане на тримесечен срок от
датата на сключване на превозния договор. Посочената разпоредба касае
срока на погасителната давност за превозно възнаграждение по договор за
международен превоз на стоки по шосе – в този смисъл решение №
81/27.05.2010 г. по т.д. № 851/2009 г. , 1 т.о., ТК ВКС/, а началният момент на
течение на давността е свързан със законовото положение, че при липса на
противна уговорка възнаграждението се дължи /става изискуемо/ при
сключване на договора /чл.327, ал.1 ТЗ/.
В случая се установи, че страните са уговорили нещо друго – превозното
възнаграждение се дължи в срок 30 дни от издаване на съответната фактура. В
този смисъл в случая погасителната давност е започнала да тече за вземанията
по всяка от процесните фактури, считано от изтичане на 30 дневния срок от
издаването им, и е изтекъл през месец август 2022 г., т.е. е изтекъл преди
предявяване на иска – 31.01.2024 г. Т.е. към датата на сезиране на съда с
6
претенцията - предмет на делото, предвидения в чл.32 от Конвенцията CMR
погасителен давностен срок е изтекъл, поради което възражението на
ответника за погасяване правото на иск на ищеца за процесните вземания е
основателно, което има за последица неоснователност на предявения иск.
Възражението на ответника за недопустимост на иска и искането за
прекратяване на делото са обосновани със същото възражение - за погасяване
правото на иск за процесните вземания, поради което съдът счита същите за
неоснователни и като такива следва да ги остави без уважение.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. В тази връзка и
като съобрази представените от страна доказателства за направени разноски –
договорено и заплатено по банкова сметка адвокатско възнаграждение в
размер на 2 400 лева, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
съдебни разноски в размер на 2 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Б.Е.д.Т.**“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление село П., ул.“Х.“ № **, община П.
законен представител Г.Б.И. срещу “Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК **** седалище и
адрес на управление гр. П., ул. “С.“ № *, представлявано от П.Х.П.
осъдителен иск за сумата от 22 179,09 /двадесет и две хиляди сто седемдесет и
девет лева и девет стотинки/ лева, представляваща сбор от неплатени суми по
фактури както следва: № **********/03.07.2021 г., № **********/04.07.2021
г., № **********/04.07.2021 г., № **********/05.07.2021г., №
**********/07.07.2021г., № **********/07.07.2021 г.
ОСЪЖДА „Б.Е.д.Т.**“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
село П., ул.“Х.“ № **, община П. законен представител Г.Б.И. да заплати на
“Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. П., ул. “С.“ №
*, представлявано от П.Х.П. съдебни разноски в размер на 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8