Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.03.2021 год.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
граждански състав
На първи
март
Две хиляди двадесет и първа година
В открито
заседание,в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Румяна
Русева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д.№143 по
описа на съда за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 7645/07.08.2020
г. са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 вр. чл. 497, ал. 1 КЗ. Исковете са предявени от ищците М.Б.М., А.Т.И.,
Т.М.Ж., А.М. Ж., В.Т.М. и А.Т.М. (последните двама като непълнолетни и
действащи със знанието и съгласието на майка си А.М. Ж.), всички чрез адв. М.Т.,
против ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул.
Симеоновско шосе № 67 А.
ИЩЦИТЕ-М.Б.М., А.Т.И., Т.М. А., А.М. Ж., В. Т.М. И А.Т.М., (последните
двама като непълнолетни и действащи със знанието и съгласието на майка си А.М. Ж.),
чрез пълномощника си адв.М.Т.-*** твърдят, че с ответното застрахователно
дружество била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № ** **** ** с полица №
BG 22/116001539447 с валидност от 03.06.2016 г. до 02.06.2017 г. На 26.06.2016
г. на път III – 554, км 71 + 80 в участъка между град Симеоновград – град
Харманли настъпило пътно – транспортно произшествие между товарния автомобил „Волво
ФХ“ и прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК“ с рег. № ** **** **, управлявано от К.Т.Й.,
и лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № * **** **, управляван от М.Б. М., при
което последният загинал, както и возещият се до него пътник М.В. Ж.. Товарния
автомобил и прикаченото към него полуремарке се движели с превишена скорост от
89 км/ч при максимално разрешение 70 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На
десен завой водачът К.Й. загубил контрола над управляваното от него превозно
средство, което започнало да занася наляво, да губи напречна устойчивост и
навлязло неконтролируемо в насрещната лента за движение. В този момент в
насрещната лента се движел правомерно лекият автомобил „Форд Транзит“,
управляван от М.Б. М.. Последвал челен
удар между двете превозни средства, вследствие на който М. и пътуващият до него
пасажер М. Ж. получили тежки травми, в резултат на което починали веднага на
място.
С присъда по НОХД № 74/2017 г. на
Окръжен съд – Хасково, потвърдена с решение по ВНОХД № 226/2017 г. на
Апелативен съд – Пловдив и изменена с решение по н.д. № 1043/2017 г. на ВКС К.Й.
бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр.
чл. 343, ал. 3, предл. 2, алт. 2, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено съответно наказание. От материалите по делото се установило,
че към момента на произшествието Й. е имал застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с цитираната по-горе полица, която била валидна към момента
на събитието.
Ищците са позовават на чл. 300 ГПК
относно задължителността на присъдата за гражданския съд относно това дали
деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Основават
активната си процесуална легитимация на ТР № 1 от 21.06.2018 г., съгласно което
право да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък
имали и по изключение всички други лица, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпели от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай било справедливо да се обезщетят. Така в
настоящия случай М.М. била сестра, А.И. – баба, Т.Ж. – чичо, А. Ж. – чинка, а
децата й В.М. и А.М. – първи братовчеди на починалия М. М.. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, бабите и дядовците
били част от най-близкия родствен и семеен кръг. Съобразно съществувалите между
тях родствени отношения сестрата М.М. и бабата А.И. били силно привързани към
своя брат на първата и внук на втората. През 2007 г., отново при пътен
инцидент, загинал Б. Ангелов – баща на М. М.. От 29.09.2010 г. М. бил настанен
за отглеждане в семейството на чичо си Т. и останал там до смъртта си. Създали
се връзки между тях, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. М. бил възприеман като част от семейството на
чичо му Т., съпругата на който се грижела за него като за родно дете.
Братовчедите на М. го приемали като роден брат. Привързаността, която имали, не
само не била отшумяла, но станала толкова силна и осъзната, че смъртта на
техния родственик им причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Преди да предявят настоящата искова
претенция ищците предявили извънсъдебна застрахователна претенция пред
ответника, заведена с вх. № 172 от 27.04.2020 г. В законоустановения 3-месечен
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, който изтекъл на 27.07.2020 г., и въпреки
представените доказателства застрахователят не се произнесъл по претенцията.
Това пораждало правен интерес у ищците от предявяване на исковата претенция за
заплащане на обезщетение като паричен еквивалент на понесените до настоящия
момент и бъдещи болки и страдания от загубата на техния родственик и за
претендиране на законна лихва за забава и по смисъла на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ
с начална дата от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
С петитума се отправя искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от шестимата ищци
следните суми:
-на М.Б.М. обезщетение в размер на 26 000
лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния брат М.Б. М., починал при ПТП на 26.06.2016
г., ведно със законната лихва, считано 28.07.2020 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
-на А.Т.И. обезщетение в размер на
26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния внук М.Б. М., починал при ПТП
на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
-на Т.М.Ж. обезщетение в размер на
26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на неговия племенник М.Б. М., когото е
отглеждал, починал при ПТП на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано
28.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
-на А.М. Ж. обезщетение в размер на
26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния племенник М.Б. М., когото е
отглеждала, починал при ПТП на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва,
считано 28.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
-на В.Т.М. обезщетение в размер на
26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на неговия първи братовчед М.Б. М.,
починал при ПТП на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано 28.07.2020
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
-на А.Т.М. обезщетение в размер на
26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния първи братовчед М.Б. М.,
починал при ПТП на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано 28.07.2020
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Представени са писмени
доказателства към исковата молба и са отправени доказателствени искания. С
уточняваща молба от 17.08.2020 г. са представени допълнителни доказателства.
В
срока по чл. 372 ГПК не е депозирана допълнителна искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ- „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,чрез пълномощника си юристконсулт Р.Ч. в срока по чл.367 от ГПК е подало писмен . В него се посочва,
че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Оспорват се изцяло
предявените искове по основание и размер.
От
изложените в исковата молба фактически твърдения не се установявало, че ищците
следвало да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалото
лице поради възникнала особена близост с него. В случая липсвали данни за
наличието на житейска връзка, различна от обичайната между далечни родственици.
Ищците не се явявали сред най-близкия кръг родственици, не били налице и
конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала
толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищците до значителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка. Не се установявала трайна и дълбоко
емоционална връзка с починалия. В тази връзка се оспорва активната
материално-правна легитимация на ищците, които нямали право на обезвреда като
трети увредени лица.
Оспорват се всички твърдения за наличие и претърпяване на неимуществени
вреди от страна на ищците в причинна връзка с осъществяване на инцидента,
твърденията за тяхното естество, проявление и период извън нормалната реакция
на скръб. Твърди се, че предявените претенции имали единствено за цел
неправомерно получаване на обезщетения, което водело до неоснователно
обогатяване на ищците.
Оспорва
се механизма на ПТП, както и настъпването на причинените във връзка с посочения
механизъм травматични увреждания. С оглед на данните по делото се излага възражение
за наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Форд
Транзит“, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като
се е движил с несъобразена и превишена за пътния участък скорост, с което си
поведение е станал причина за настъпване на произшествието. Водачът имал
възможност да съобрази движението си с навлизащия в неговата пътна лента влекач
„Волво ФХ“ и по този начин да избегне произшествието и настъпилите вреди. В
случай, че се установи съпричиняване, се иска намаляване размера на дължимото
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На
следващо място, ответното дружество оспорва исковите претенции и по предявения
размер, които се явявали завишени и несъответстващи на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът на исковата претенция бил
прекомерно завишен и предвид момента на настъпване на транспортния инцидент –
през 2016 г. Поради отдалечеността във времето на настъпилата смърт и момента
на предявяване на претенцията – 4 години след произшествието, житейски логично
и обосновано било ищците да търпят по-малки като интензитет негативни
изживявания в по-късен момент.
Оспорва
се изцяло акцесорната претенция за лихви за забава, считано от датата на
настъпване на процесното ПТП. Лихвата в този случай имала компенсаторен
характер и поради недължимост на исковата претенция не следвало да бъде
присъждана. Възразява се срещу присъждане в полза на ищците на направените
разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Отправени са
доказателствени искания.
В срока
по чл. 373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.
Хасковският окръжен съд,след преценка доводите
на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети
в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
по делото не спорят за наличие
на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД и К.Т.Й.,
водач на товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № ** **** **, със застрахователна
полица № BG/ 22/ 116001539447, валидна за срока от 03.06.2016 г. до 02.06.2017
г.,което обстоятелство води до съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на товарния автомобил К.Т.Й..Не е спорно
също,че на 26.06.2016г. е настъпило ПТП, в което са участвали лек автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № * **** ** и товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № **
**** ** с прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК“ с рег. № **
**** **.
От влязла в сила присъда
№11/17.03.2017г.,постановена по НОХД №74/2017г. на ОС-Хасково,потвърдена с
решение №145/30.06.2017г.,постановено по
ВНОХД №225/2017г. на АС-Пловдив и изменена с решение №307/02.01.2018г.,постановено по КД
№1043/2017г. на ВКС ,се установява,че К.Т.Й. е признат за виновен в това,че на
26.06.2016г. по път 554,клас 3 от републиканската пътна мрежа,на км
71-80 в землището на с.Преславец,община Харманли,област Хасково,в посока от
гр.Харманли към гр.Симеоновград,при управление на моторно превозно
средство-товарен автомобил/седлови влекач/ марка „Волво
ФХ“ с рег. № ** **** ** с прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК“
с рег. № ** **** **,нарушил правилата за движение-чл.21 ал.1 от ЗДвП/“При
избиране скоростта на движение водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч:…. за пътно превозно средство
от категория „С+Е“-влекач плюс прикачено ремарке извън населено място-70 км/ч/“/
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице,а именно:смъртта
на две лица-М.В. Ж. и М.Б. М. и двамата
б.ж. на гр.Симеоновград,като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия М.Б.
М.-престъпление по чл.343а ал.1 б.“г“ вр. чл.343 ал.3 предл.2-ро ал.2 б.“б“
предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
От представените по делото ,надлежно
заверени копия, на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 14 от
24.04.2020 г., издадено от Община Симеоновград
;удостоверение за наследници
№85/24.04.2020г.;удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане
№161/28.07.2006г.; удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за
раждане №71/22.03.2005г.;удостоверение за раждане от ***г.,издадено въз основа
на акт за раждане №31/26.02.1998г. се установяват родствените връзки на ищците с починалия при
описаното по-горе ПТП М.Б. М.,б.ж. на гр.Симеоновград,а именно: ищцата М.Б.М. е
негова сестра;ищцата А.Т.И. е негова баба; ищеца Т.М.Ж. е негов чичо,брат на
баща му Б. М. А.,б.ж. на гр.Симеоновград,починал на 18.07.2007г.;ищцата А.М. Ж. е негова чинка/съпруга на ищеца Т.М.Ж./,а ищците В.Т.М. и А.Т.М.,действащи със
съгласието на майка си А.М. Ж. са негови първи братовчеди/деца на ищците Т. и А.
Ж./.
Не е спорно,а това се установява и от
Заповед №ЗД-РД05/29.09.2010г. на Агенция за социално подпомагане,Дирекция
„Социално подпомагане“-гр.Димитровград
,че по отношение на починалия от ПТП М.Б. М.,б.ж. на гр.Симеоновград е
била взета мярка за закрила “настаняване в семейство на близки“,въз основа на
която същият е бил настанен временно в семейството на А.М. Ж. и Т. М.Ж./негови
чичо и чинка , ищци по делото/ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето.Мярката е била определена поради обстоятелството,че
бащата на М. е бил починал,а майката не разполагала с подходящи условия и
трайно не полагала грижи за детето.С Решение №22/25.11.2010г.,постановено по
гр.д.№827/2010г. на РС-Харманли М.Б. М. е настанен в семейството на чичо си и е
разрешено ползването на услугата “Заместваща приемна грижа“ по отношение на
същия.В последствие със Заповед №ЗД-РД- 05/0042/31.10.20014г. на Агенция за
социално подпомагане,Дирекция“Социално подпомагане „-гр.Димитровград е било
продължено настаняването на М. до завършване на средно образование,но не
по-късно от навършване на 20 годишна възраст и до произнасянето на съда с
решение по чл.28 от закона за Закрила на детето. Между страните не се спори,че такава
закрила е била приложена и по отношение на сестрата на починалия М.,ищца в
настоящето производство М.Б.М..този факт се установява и от събраните по делото
гласни доказателства.
Установи се още, че ищците са подали
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 380 от КЗ, заведена
с вх. № 172/27.04.2020г.В тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ застрахователят
не се е произнесъл по претенцията.
По делото е
назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж. С.К.П., чието
заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно. От
заключението на експерта се установяват пътната обстановка, механизма на
настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване, поведението на водачите,
атмосферните условия при настъпването на ПТП-то ,поведението на водачите на
двете превозни средства,участвали в ПТП и пр.
В заключението си вещото лице П. установява, че на 26.06.2016г.,около 16.00
часа,по път 3-554,в землището на община Харманли,се движил товарен автомобилен
състав-седлови влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12“ с рег.№ ** **** ** с
прикачено към него полуремарке марка „Стас“,модел „039 3 ФАК“ с рег.№ ** ****
**,управляван от К.Т.Й. от с.Караджалово,област Пловдив,в посока от гр.Харманли
към гр.Симеоновград,със скорост 87 км/ч.Движението се извършвало през деня,при
дъждовно време,по мокър ,асфалтов участък-наклонена крива,по платно за
двупосочно движение с широчина 7,40м.В процеса на преодоляване на десен
завой,при км. 71-80,товарният автомобилен състав загубва напречна устойчивост и
безконтролно започва да се отклонява наляво с навлизане в лентата за насрещно
движение в момент,когато по нея се е движил лек автомобил/микробус/ марка
„Форд“,модел“Транзит“ с рег.№ * ** ** **,управляван от М.Б. М. от
гр.Симеоновград,в посока гр.Харманли,със скорост 89 км/ч.При така създалата се
ситуация и параметри на движение на МПС,възниква удар между тях.Ударът е
настъпил в място с параметри на първоначалния контакт:на около 56м. след ОР-по
дължина и на около 1,30м.в ляво от БЛ-по широчина.Ударът между лекия
автомобил/микробус/ „Форд“,модел“Транзит“ с рег.№ * ** ** ** и товарния автомобилен състав по характер е
бил кос,при челен сблъсък-предна лява челна част на лекия автомобил микробус/
„Форд“,модел“Транзит“ с рег.№ * ** ** **
,с предна лява челна част на влекача на товарния състав.Ударът е
възникнал в лентата за движение на лекия автомобил „Форд“,модел“Транзит“ с
рег.№ * ** ** ** .При конкретната пътна обстановка водачът на товарния
автомобилен състав -седлови влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12“ с рег.№ ** ****
** с прикачено към него полуремарке марка „Стас“,модел „039 3 ФАК“ с рег.№ **
**** ** е имал техническата възможност да възприеме характерните признаци за
вида и състоянието на участъка от път 3-554-/хоризонтален и вертикален профил
на пътния участък и състоянието на пътната настилка/, преди началото на десния
завой/спрямо посоката му на движение/,да съобрази действията си с тях и да
предотврати настъпването на произшествието,като не създаде предпоставки за
възникването му.Водачът на лек автомобил/микробус/ „Форд“,модел“Транзит“ с
рег.№ * ** ** ** е нямал техническата възможност да предотврати
произшествието,чрез своевременно,аварийно спиране.Разстоянието на което се е
намирал лекия автомобил от мястото на удара с товарния автомобилен състав,в
момента,в който товарния състав пресича осевата линия на платното за движение и
навлиза в лентата за насрещно движение е по-малко от размера на опасната му
зона за спиране,при определената му скорост за движение 89 км/ч.При
предприемане на своевременно аварийно спиране от страна на водача на лекия
автомобил,ударът с товарния автомобилен състав би настъпил преди началото на
ефективния спирачен път-още в процеса на нарастването на закъснението.От
техническа гледна точна,вещото лице сочи,че ударът между двете МПС е бил
непредотвратим.Техническите причини за настъпването на ПТП са навлизането на
товарния автомобилен състав в участъка на десния завой/по посока на движението
му/ и преодоляването му ,със скорост по-висока от критичната за преодоляване на
завоя без странично плъзгане,водещи до загубата на напречна устойчивост на
товарния автомобилен състав и до невъзможността да бъде овладяно поведението му,при
съществуваща техническа възможност водачът да намали скоростта на товарния
състав до безопасната зона за
преодоляване на десния завой,преди началото му.В следствие на ПТП са били
нанесени материални щети на двете МПС и телесни увреждания на пътуващите лице в микробуса,а
именно:неговия водач М.Б. М. и пътуващия в микробуса М.В. Ж. и двамата от
гр.Симеоновград.Скоростта на движение на товарния автомобилен състав
непосредствено преди произшествието е била 89 км/ч,а в момента на удара с лекия
автомобил-микробус 54 км/ч.Скоростта на движение на лекия автомобил-микробус
непосредствено преди произшествието е била 89 км/ч,а в момента на удара с
товарния автомобилен състав 89 км/ч.При описания механизъм вещото лице установява,че
правилно поставения обезопасителен колан,от пътуващите в лекия
автомобил-микробус лица би ги задържал към седалката и предпазил от удари в
оборудването в купето на автомобила,но не би ги предпазил от механичното
въздействие на деформираните и разрушени елементи на каросерията на автомобила
при удара.В устния си доклад вещото лице сочи,че ударът между двете превозни средства е бил с такава
сила,че самият микробус е с разкъсана цяла лява част и покрив. Неразделна част
от заключението е и мащабна скица на произшествието.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х. Д.Е.,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че при процесното ПТП ,станало на 26.6.2016г. М.Б. М. е получил следните травматични увреждания:съчетана травма при автомобилна злополука;множество охлузвания по лицето; разкъсно-контузна рана на лявата вежда;травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка;кръвоизлив в стомахчетата на мозъка;обширни охлузвания по кожата на гръдния кош;контузия на двата бели дроба;охлузвания на кожата на корема и лявата хълбочна област;разкъсване на слезката;разкъсване на черния дроб;кръвоизлив в коремната кухина;охлузвания на лявата ръка.Причината за смъртта на лицето е описаната съчетана травма,която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за секунди.Установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина и обстоятелствата описани в предварителните сведения.Уврежданията в областта на лявата ключица,гръдния кош и корема дават основание да се приеме,че най-вероятно по време на ПТП М. М. е бил с поставен предпазен колан.Според експерта дори и при поставен предпазен колан не би могло да се предотврати настъпването на травмите поради изключителната енергия на сблъсъка между двете превозни средства,довела до разрушаване на предната част на микробуса,управляван от М.Б. М..
Ищците ангажират по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Ж.Е.А. и
А. А.а А.а за установяване на
претърпените от ищците болки и страдания, в следствие смъртта на починалия М.Б.
М..
От показанията на свидетеля Ж.Е.А. се
установява,че бащата на М. починал при
пътен инцидент през 2007г.,като след неговата смърт съпругата му Г. ,която
продължила да се грижи за двете си деца М.
и М./ищца в настоящето производство/ живели заедно със семейството на Т. и А. /също
ищци по делото/.Тъй като майката на М. се
омъжила след смъртта на съпруга си и заминала да живее в гр.Гълъбово М.
останал да живее в семейството на чичо си Т.,при когото през 2010г. бил
настанен в гр.Симеоновград, за да продължи обучението си в училището,в което
вече бил започнал да учи.От 2010г. до
смъртта си М. живеел в семейството на чичо си,които се грижели за него
като за свое собствено дете.Чичото Т. и неговата съпруга А. се грижили за М.
като за свое собствено дете,като М. израснал заедно с техните деца В. и А..Чичото
и чинката не го делели от децата си,дори му направили и бал.В същата къща в
гр.Симеоновград живеели сестрата и бабата на М.-ищците М. Б.М. и А.Т.И..Свидетелят сочи,че семейството
било много задружно ,помагали си,като М.
бил изключително привързан към чичо си ,който замествал в грижите починалия му баща. Т. помагал
изключително много в отглеждането на М. и го приемал като свой син.М. се
разбирал и с братовчедите си.Свидетелят сочи,че М. не работел никъде,тъй като
бил ученик ,а ПТП станало много скоро след като завършил .Установява още,че
всички ищци били изключително разстроени от смъртта на М. .
От показанията на свидетелката А. А.а А.а
се установяват също близките отношения между починалия М. и ищците по
делото,съществуващата близка родствена връзка между тях,болките и страданията
които са им били причинени от неговата смърт.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съобразно задължителните указания
на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018
г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на
Пленума на ВС, а по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
Ищците имат субективно
право да търсят обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт от ПТП на М.Б. М.,б.ж. на
гр.Симеоновград,починал на 26.06.2016г.,
поради което и предявените субективно съединени искове са допустими.
От
всички ищци се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от застрахователя, с когото собственикът на управляваното от виновния
водач на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Установи се отправянето на
претенция, завеждането на щета от застрахователното дружество и липса на
доказателства за произнасяне по тази претенция .Изпълнени са изискванията на
чл. 380 от КЗ и е налице отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение, който отказ по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ обуславя
допустимостта на исковото производство.
Ищците претендират от съда да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на всеки от тях
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000лв,
които вреди са настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на М.Б. М. при
ПТП ,станало на 26.06.2016г., от водача на МПС, с което ответно дружество има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В тяхна тежест е да докажат, че е налице сложният
фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: противоправно
поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените
вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ
предоставя на увреденото вследствие на смърт на пострадалото при ПТП лице да
сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител на вредата.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
В случая е налице влязла в сила
присъда №11/17.03.2017г.,постановена по НОХД №74/2017г. на
ОС-Хасково,потвърдена с решение №145/30.06.2017г.,постановено по ВНОХД №225/2017г. на АС-Пловдив и изменена
с решение №307/02.01.2018г.,постановено
по КД №1043/2017г. на ВКС,с която К.Т.Й. е признат за виновен в това,че на
26.06.2016г. по път 554,клас 3 от републиканската пътна мрежа,на км
71-80 в землището на с.Преславец,община Харманли,област Хасково,в посока от гр.Харманли
към гр.Симеоновград,при управление на моторно превозно средство-товарен
автомобил/седлови влекач/ марка „Волво ФХ“ с
рег. № ** **** ** с прикачено към него полуремарке марка „СТАС 039 3 ФАК“ с
рег. № ** **** **,нарушил правилата за движение-чл.21 ал.1 от ЗДвП/“При
избиране скоростта на движение водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч:…. за пътно превозно средство
от катерогия „С+Е“-влекач плюс прикачено ремарке извън населено място-70 км/ч/“/
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице,а именно:смъртта
на две лица-М.В. Ж. и М.Б. М. и двамата
б.ж. на гр.Симеоновград,като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия М.Б.
М.-престъпление по чл.343а ал.1 б.“г“ вр. чл.343 ал.3 предл.2-ро ал.2 б.“б“
предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.Тази присъда на наказателния съд,на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от
деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебна автотехническа експертиза,което съдът възприема за компетентно и
безпристрастно дадено, се установява по
безспорен начин,че на 26.06.2016 г. на път III – 554,
км 71 + 80 в участъка между град Симеоновград – град Харманли е настъпило пътно – транспортно произшествие
между товарен автомобил „Волво ФХ“ и прикачено към него полуремарке марка „СТАС
039 3 ФАК“ с рег. № ** **** **,
управлявано от К.Т.Й., и лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № * **** **,
управляван от М.Б. М., при което последният загинал, както и возещият се до
него пътник М.В. Ж.. Товарния автомобил и прикаченото към него полуремарке се
движели с превишена скорост от 89 км/ч при максимално разрешена от 70 км/ч в
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На десен завой водачът К.Й. загубил контрола
над управляваното от него превозно средство, което започнало да занася наляво,
да губи напречна устойчивост и навлязло неконтролируемо в насрещната лента за
движение. В този момент в насрещната лента се движел правомерно лекият
автомобил „Форд Транзит“, управляван от М.Б.
М.. Последвал челен удар между двете превозни средства, вследствие на който М.
и пътуващият до него пасажер М. Ж. получили тежки травми, в резултат на което
починали веднага на място. Причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на товарната композиция,който не е спазил посочената по-горе разпоредба на
Закона за движение по пътищата,поради което е признат и за виновен в
извършването на престъпление за това нарушение.
Извършеното противоправно деяние от
страна на водача К.Т.Й. е причинило травматични увреждания на водача и пътника
в микробуса, които са починали на местопроизшествието. В този смисъл е и
заключението на назначената съдебно медицинска експертиза,изготвено от вещото
лице д-р Е., от което се установява, че смъртта на М.Б. М. е пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 26.06.2016г. ПТП ,поради получени от
него травми,несъвместими с живота.
За безспорно обстоятелство, което страните признават,
съдът прие наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД и К.Т.Й., водач на товарен автомобил „Волво
ФХ“ с рег. № ** **** **, със застрахователна полица № BG/ 22/ 116001539447,
валидна за срока от 03.06.2016 г. до 02.06.2017 г.,което обстоятелство води до
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на товарния автомобил
К.Т.Й..
Безспорно е и наличието на застрахователно събитие – процесното ПТП,станало на
26.06.2016г.
Относно вината на
застрахования водач е налице влязла в сила присъда.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели следва да се кредитират като непротиворечиви, изградени въз основа на лични и
непосредствени впечатления, които сочат за силна връзка между починалия М. и част от ищците по делото .
Въз основана на ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се
ангажира отговорността на ответника, а именно противоправно деяние, вина,
настъпили неимуществени вреди за увредените ищци в следствие на причинената смърт на М.Б. М.
от настъпилото на26.06.2016г. ПТП, причинна връзка между деянието и настъпилите
вреди, валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно
събитие – процесното ПТП, като ответното застрахователно дружество ще следва да
обезщети претърпените от част от ищците
вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на водача на застрахованото МПС.
Ищците
Т.М.Ж. и А.М. Ж. са съответно чичо и чинка на починалия М.,като ищеца Т.Ж. е
брат на починалия през 2007г. негов баща.По отношение на същите по делото е
установено,че през 2010г. М. е бил настанен за отглеждане в тяхното семейство и
в това семейство е бил отглеждан като тяхно дете.Отношенията между тези ищци и М. са били основани на взаимна
обич,привързаност,доверие и уважение.М. е бил отгледан в това семейство в най-
важните години от живото си,в труден за
него момент,породен от смъртта на баща му и омъжването на майка му в друг
град,създаването от нейна страна на друго семейство.Именно в този момент след 2010г. Т. и А. са били неговите
най-близки хора,които са му дали топлината и уюта на семейството.Внезапната му
смърт им е причинила болки и страдания,като при загубата на собствено дете. Между
тези ищци и починалия М. е съществувала особено близка връзка,надхвърляща
обичайната такава между близки роднини, те продължават да страдат и да търпят продължителни болки и страдания,които следва
да бъдат обезщетени.
Ищцата М.Б.М. е сестра на починалия от
станалото на 26.06.2016г. ПТП, която е била по-малка с две години от него.Много
рано,поради смъртта на баща им през 2007г. и обстоятелството,че майката се е
омъжила в друго населено място двете деца са били настанени за отглеждане в
семейството на чичо си/брат на баща им/.Между двамата,както се установява от
свидетелските показания е съществувала особено близка връзка тъй като
посочената ищца е била и по-малка,същата намирала опора в по-големия си
брат,който й осигурявал подкрепа , давал й сигурност при липса на родителско
присъствие .След смъртта на брат си М. страдала изключително много,затворила се
в себе си и не искала да приеме факта,че брат й вече го няма.В този смисъл
съдът счита,че между двамата е съществувала особено близка връзка,надхвърляща
обичайната такава между брат и сестра,като последната от смъртта на брат си
търпи продължителни болки и страдания,които следва да бъдат обезщетени.
Ищцата А.Т.И. е баба на починалия М.,по бащина
линия.Същата през годините се грижела за отглеждането и възпитанието на М. и
неговата сестра М.,които рано са останали без баща,а майка им се омъжили
повторно и създала друго семейство в друг град.Внезапната смърт на внука
й,който е бил само на 19 години и е
въздействало изключително тежко,като и до настоящия момент травмата не била
излекувана.Посочената ищца все още не е преживяла загубата на внука си и всеки
ден страдала,плачела и го оплаквала.Не можела и не искала да признае загубата. В
този смисъл от гласните доказателства се установява,че между двамата е
съществувала особено близка връзка,надхвърляща обичайната такава между баба и
внук,като ищцата търпи продължителни болки и страдания,които следва да бъдат
обезщетени.
Ищците В.Т.М. и А.Т.М. са първи
братовчеди на М. и деца на ищците Т. и А. Ж..По отношение на същите обаче съдът
счита,че не се установява трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия,както и особено близки отношения със
същия, надхвърляща обичайната за този вид отношения-между първи братовчеди.Този
извод се налага от обстоятелството,че когато М. и сестра му М. са били
настанени в семейството на чичото през 2010г.,двете му деца Васил и А. са били
много малки/4-5 годишни/ и липсват данни отношенията с М. да са били особено
близки.С оглед възрастта на посочените ищци съдът счита,че не би могло да се
приеме,че същите трайно и продължително са страдали от смъртта на първия си братовчед ,както и да
се търпели страдания извън обичайните,поради което да следва да бъдат
обезщетени.В този смисъл съдът счита,че посочените ищци не попадат в
изключението на кръга от лицата по ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№1/2016 г. на ОСНГТК, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания ,поради което в тяхна
полза не следва да се присъди
обезщетение по чл.432 от КЗ,поради което и предявените от тях искове с
посоченото правно основание са неоснователни и недоказани.
Що се касае за размера на претендираните
обезщетения, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и
тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря
на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
но също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва
да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания
и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
увреденото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано
„с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито
са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
Специфичното е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК
доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта навлиза в
неимуществената сфера на пострадалия или увредения и е част от неговия
психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен.
Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и
страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по
справедливост размер на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от
увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с
оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
В този ред на мисли съдът счита,че
следва да обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
М.Б. м., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, представляващо
нарушение на правилата за движението по пътищата. За същия е съществувало задължението по чл. 137а от ЗДвП да пътува с поставен
предпазен колан. При така ангажираните от ответника доказателства по делото не
се доказа при условията на пълно и главно доказване липсата на поставен
обезопасителен колан, което обстоятелство да е способствало за настъпилия
летален изход. Напротив, както сочи вещото лице д-р Е. в заключението си,което
съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено ,починалите в
микробуса М. и пътника с него, са били с поставени обезопасителни колан,но ударът е бил
изключително силен,поради което същите са починали от причинената им съчетана
травма,несъвместима с живота.
В този смисъл съдът счита,че доказателствата по делото не обуславят извод, че изпълнението или неизпълнението на задължението по чл.
137а от ЗДвП би предотвратило претърпените от М. увреждания от пътния инцидент,
довели до неговата смърт,поради което е неоснователно възражението на ответника
за съпричиняване.Не е налице съпричиняване от страна на пострадалия и поради
допуснато от него нарушение на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП.
По отношение на съпричиняването следва да
се отбележи и следното:
Съобразно константната практика на
ВКС и разясненията,дадени в ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС,съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,но не и вина.Приносът на
увредения-обективен елемент от съпричиняването,може да се изрази в действие или
бездействие,но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат,като го обуслява в някаква степен.В този
случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото ПТП,като правно значим факт,който обуславя
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него,който факт също
води до приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по пътищата не е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,водещо до
намаляване на дължимото обезщетение,тъй като е необходимо нарушението да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,т.е. последният да е
негово следствие,доколкото приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия,с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането.Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива на пострадалото лице,както и да е
доказан,а не хипотетично предполагаем.Дали поведението на пострадалия е допринесло
за увреждането,подлежи на установяване във всеки конкретен случай като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата
и въз основа на това да определи обективния му принос-определянето на степента
на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в
конкретния причинен процес.В случая анализа на доказателствата по делото не се установява,че
пострадалия е допуснал твърдяните от ответното дружество нарушения на
ЗДвП,които да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Предвид на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101 от
2018 година,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 3 и ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000
лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните
искове, предявени след 21.06.2018 г., в която хипотеза попада и настоящото
производство, тъй като исковата молба е подадена на 07.08.2020г. Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не може да ограничи съда при определяне на
размер обезщетението, който да присъди. В чл. 3, § 1 от Директива
72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“, при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Същите са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни
суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 492 от КЗ. Не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, поради
което § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101 от 2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Директивата, като източник на вторичното
Правото на ЕС няма пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържа пряка
уредба на правните отношения, а нейн адресат са държавите-членки, които трябва
да ги транспонират в националното си законодателство. При определени
предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип, които предпоставки
СЕС е извел в своята практика, а именно: директивата да не е транспонирана или
да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни,
достатъчно ясни и точни, поради което имат директен ефект, в горните хипотези –
директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или
неправилно. В тази връзка нормата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от
2018 год./ следва да бъде тълкувана в светлината на чл. 9, § 1 от Директива
2009/103/ЕО и настоящият състав на Окръжен съд – Хасково намира, че тази норма
на директивата е неправилно транспонирана в националното законодателство,
поради което и няма да я прилага към настоящия спор.
Аргумент в тази насока, съдът
намира и в Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по делото Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS (C – 277/12),
като съобразно застъпеното в доктрината становище, съдебната практика на СЕС
(преди СЕО) е източник на Правото на ЕС, което от своя страна има директна
приложимост и примат над българското законодателство, за да се гарантира
„еднообразното и правилно прилагане” на Правото на ЕС. Съдът в Люксембург, по
отправеното преюдициално запитване приема, че чл. 3,§ 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Предвид гореизложено съдът счита, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде
определено не в границите, установени от § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото
положение в страната и нормативно определените рамки, но в лимитите на чл. 492
от КЗ.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът
счита,че на ищците Т.М.Ж. и А.М. Ж.
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,представляващи
претърпени от тях болки и страдания в следствие смъртта на техния племенник М.Б.
М.,починал при ПТП на 26.06.2016г. в размер на по 20 000лв. на всеки един от тях,които суми съдът счита,че в
достатъчна степен ще възмезди тези вреди,като
исковете по чл.432 от КЗ в останалата
част до пълния предявен размер от 26 000лв. ще следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
На ищцата М.Б.М. следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди,представляващи претърпени от нея болки и страдания в
следствие смъртта на нейния брат М.Б. М.,починал при ПТП на 26.06.2016г. в
размер на 15 000лв. ,която сума
съдът счита,че в достатъчна степен ще възмезди
тези вреди,като иска по чл.432 от КЗ в останалата част до пълния
предявен размер от 26 000лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
На ищцата А.Т.И. следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди,представляващи претърпени от нея болки и страдания в
следствие смъртта на нейния внук М.Б. М.,починал при ПТП на 26.06.2016г. в
размер на 10 000лв. ,която сума
съдът счита,че в достатъчна степен ще възмезди
тези вреди,като иска по чл.432 от КЗ в останалата част до пълния
предявен размер от 26 000лв. ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предявените искове от ищците В.Т.М. и А.Т.М.,действащи
със съгласието на майка им А.М. Ж. с
правно основание чл.432 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени болки и страдания в следствие смъртта на техния
първи братовчед М.Б. М.,починал при ПТП
на 26.06.2016г. в размер на по 26 000лв. за всеки един от тях,ведно със
законната лихва върху главниците,считано от 28.07.2020г. до окончателното им
изплащане ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.07.2020г.,следва да се отбележи следното:
По отношение на периода, за който се дължи законна лихва за застрахователно обезщетение, действат предвидените специални правила на КЗ.Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати – с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Видно, ищците са сезирали ответника-застраховател с претенция от 27.04.2020г. по чл. 380 от КЗ,поради което лихва ще се дължи за периода след изтичането на тримесечния срок чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същият е изтекъл на 27.07.2020г. г., поради което и законна лихва застрахователят дължи от 28.07.2020 г.,така както и същата се претендира в настоящето производство.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковите претенции. Ищците ,на основание чл.84 ал.1 т.4 от ГПК са освободени от заплащането на държавни такси и разноски по делото , поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 2600 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на предявените искови претенции, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 2 600 лв.
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.В приложения договор за правна защита и съдействие/л.80/,се установява,че ищците са получили безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона за адвокатурата. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищците – адв.М.Т.-***, да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до общ размер на 65 000лв., поради което и размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 480 лв., която сума следва да се изплати на адвокат М.Т.-***.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 1100 лв., от които 300 лв. – юреистконсултско възнаграждение и 800 лв. –възнаграждения за вещи лица, поради което в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 642 лв., предвид отхвърлената част на предявените искове.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев
Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А да заплати на М. Б.М., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:***,
офис №7-адв.М.Т.-***,на основание чл.432 от КЗ, сумата в размер на 15 000лв.,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причинени болки и страдания от смъртта на брат й М.Б. М.,б.ж. на гр.Симеоновград,починал
на 26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно със законната лихва върху сумата
считано от 28.07.2020г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 26 000лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев
Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А да заплати на А. Т.И., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:***,
офис №7-адв.М.Т.-***,на основание чл.432 от КЗ, сумата в размер на 10 000лв.,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на внукът й М.Б. М.,б.ж. на гр.Симеоновград,починал на
26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно със законната лихва върху сумата
считано от 28.07.2020г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 26 000лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А да заплати на Т.М.Ж., ЕГН **********
***,със съдебен адрес:***, офис №7-адв.М.Т.-***,на основание чл.432 от КЗ,
сумата в размер на 20 000лв.,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на племенникът му М.Б.
М.,б.ж. на гр.Симеоновград,починал на 26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно
със законната лихва върху сумата считано от 28.07.2020г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
26 000лв. ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А да заплати на А.М. Ж., ЕГН **********
***,със съдебен адрес:***, офис №7-адв.М.Т.-***,на основание чл.432 от КЗ,
сумата в размер на 20 000лв.,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причинени болки и
страдания от смъртта на племенникът й М.Б.
М.,б.ж. на гр.Симеоновград,починал на 26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно
със законната лихва върху сумата считано от 28.07.2020г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
26 000лв. ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Т.М., ЕГН ********** ,непълнолетен,действащ със съгласието
на майка си А.М. Ж., ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев
Инс“АД, ЕИК *********,със
седалище
и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А ,иск с правно основание чл.432 от КЗ,за присъждане
на сумата от 26 000лв. ,представляващи обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в причинени болки и страдания от смъртта на първия му братовчед М.Б. М.,б.ж.
на гр.Симеоновград,починал на 26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно със
законната лихва върху сумата считано от 28.07.2020г. до окончателното й
изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Т.М., ЕГН **********, действаща
със съгласието на майка си А.М. Ж., ЕГН ********** против Застрахователна
компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А ,иск с правно основание чл.432 от КЗ,за присъждане
на сумата от 26 000лв. ,представляващи обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в причинени болки и страдания от смъртта на първия й братовчед М.Б. М.,б.ж.
на гр.Симеоновград,починал на 26.06.2016г. при ПТП от същата дата,ведно със
законната лихва върху сумата считано от 28.07.2020г. до окончателното й
изплащане,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско
шосе“ №67А да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС –
Хасково, сумата в размер на 2 600
лв. ,дължима ДТ за образуване на дело.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А да заплати
на адвокат М.Т.Т., ЕГН ********** ***, офис №7,на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2 480 лв.
ОСЪЖДА М. Б.М., ЕГН **********, А. Т.И., ЕГН **********, Т.М.Ж., ЕГН **********, А.М. Ж., ЕГН ********** , В.Т.М., ЕГН ********** и А.Т.М., ЕГН ********** ,последните двама непълнолетни,действащи със съгласието на майка си А.М. Ж., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ №67А ,на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на общо 642лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: