Решение по дело №3963/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1044
Дата: 26 октомври 2023 г. (в сила от 11 ноември 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120203963
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Бургас, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
в присъствието на прокурора Р. Т. П.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203963 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. Я. Г. с ЕГН: **********, ******************* ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 26.04.2022 г., в гр. Бургас, кв. „Победа”, на ул. „Страцин, при
управление на моторно превозно средство - л.а., марка „Фиат”, модел „Добло”, с рег.
№ ********** - нарушавайки правилата за движение, визирани в: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности" и чл. 116: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора“, като предприемайки маневра движение на заден ход, без да
се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен, допуснал пътно
1
транспортно произшествие с преминаващата по пътното платно пешеходка В. В. Ч. с
ЕГН: **********, като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на бяла бедрена шийка, което увреждане наложило и
оперативна интервенция - смяна на тазобедрена става и е довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 8-12 месеца, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата,
поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. а“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 , вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000,00 ( хиляда) лева.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. с чл. 343, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, вр .с чл.
78а, ал. 4 НК на В. Я. Г. с ЕГН: ********** и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, като ПРИСПАДА от този срок времето,
през което Г. е бил лишен по административен ред от възможността да го упражнява.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемия В. Я. Г. с ЕГН:
********** да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 383,40 лв. (триста
осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени в хода на
досъдебното производство разноски, а на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати
сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че се издаде такъв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано
от днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1044/26.10.2023 г. по НАХД № 3963/2023 г. по
описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод постановлението на
Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание спрямо обвиняемия В. Я. Г. с ЕГН:
********** за това, че:
на 26.04.2022 г., в гр. Бургас, кв. „Победа”, на ул. „Страцин, при
управление на моторно превозно средство - л.а., марка „Фиат”, модел
„Добло”, с рег. № * - нарушавайки правилата за движение, визирани в: чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“ и чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“, като предприемайки маневра движение на заден ход,
без да се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен,
допуснал пътно транспортно произшествие с преминаващата по пътното
платно пешеходка В. В. Ч. с ЕГН: **********, като по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на бяла
бедрена шийка, което увреждане наложило и оперативна интервенция - смяна
на тазобедрена става и е довело до трайно затруднение движението на ляв
долен крайник за срок от около 8-12 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, пр. 2 , вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Пред съда страните заявиха, че не желаят да се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват
протоколите от досъдебното производство.
Съдът изрично разясни на пострадалата възможността по чл. 343, ал. 2,
т. 2 НК, а именно да поиска наказателното производство спрямо обвиняемия
да се прекрати, като тя не се възползва от тази възможност.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на
делото, обвиняемият не се яви лично, възползвайки се от възможността по чл.
378, ал. 1 НПК. Неговите интереси се защитават от упълномощен защитник –
адв. С. К. – БАК.
В пледоарията си представителят на държавното обвинение заявява, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
1
наложи административно наказание в размер на 1000 лева, както и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С. К. – БАК изцяло се
присъединява към становището на РП-Бургас и моли за налагане на
административно наказание, съгласно направеното от прокурора
предложение. Счита обаче, че целите на административното наказване биха
се постигнали и без на Г. да се налага „Лишаване от право да управлява
МПС“, което обуславя с младата му възраст и липсата на множество
предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и
прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият В. Я. Г. с ЕГН: ********** е роден на *, работи.
Обвиняемият е бил веднъж освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК по НАХД № 455/2017 г. на РС-Бургас, с налагане на
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Глобата е била
заплатена от Г. на 29.05.2017 г.
Обв. Г. бил правоспособен водач и притежавал свидетелство за
управление на МПС № * издадено от ОД МВР – Бургас, валидно до
27.12.2023 г. От приложената справка за водач/нарушител на Сектор „ПП“
при ОДМВР гр. Бургас към датата на деянието - 26.04.2022 година се
установява, че Г. е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с 4 НП и 8 фиша,
както и е бил лишаван от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по
НАХД № 455/2017 г. на РС-Бургас.
На 26.04.2022 г., обв. Г. управлявал т.а. марка „Фиат“ модел „Добло“ с
рег.№ * собственост на „*“ ООД, като се движел в кв. „Победа“. Обв. Г.
навлязъл по ул. „Страцин“ в кв. „Победа“ гр. Бургас, като спрял
лекотоварният автомобил на кръстовището между ул. „Страцин“ и ул.
„Тамара“.
Същевременно св. В. Ч. се намирала също в кв. „Победа“, като била на
гости на своята дъщеря - св. *, в жилище на последната, находящо се на ул.
„Тамара“ № 72. Около 11,00 часа Ч. тръгнала от жилището на дъщеря си,
като се запътила към жилището на сина си. Пострадалата Ч. прекосила ул.
„Тамара“ и продължила да се движи по ул. „Страцин“ в посока ул.
„Чаталджа“, като се придвижвала бавно, с помощта на бастун. Постр.Ч.
вървяла по улицата, съвсем близо до тротоара.
След като приключил със задачите си свързани с поддръжка на
кабелната мрежа в района, обв. Г. решил да тръгне, като преценил, че ще
2
излезе по същия път, по който е дошъл. За целта обв. Г. предприел движение
на заден ход по ул. „Страцин“, без да се убеди, че пътят зад управлявания от
него автомобил е свободен. След като изминал на заден ход около 16 метра,
обв. Г. не забелязал движещата се по пътното платно, в близост до тротоара
В. Ч., която в този момент започнала да пресича пътното платно, като я
ударил със задната лява част на управлявания от него автомобил.
Автомобилът ударил постр. Ч. в областта на таза, като вследствие на него
пострадалата паднала на земята. Обв. Г. спрял движението на управлявания
от него автомобил, като установявайки, че е блъснал пешеходката,
сигнализирал на телефон 112 за настъпилото ПТП и помогнал на
пострадалата да се измести от платното. Малко след това на място
пристигнала линейка и Ч. била откарана в УМБАЛ Бургас, където
впоследствие била приета за лечение в ортопедичното отделение.
За случая било образувано досъдебно производство, като от
заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебномедицинска експертиза се установило, че Ч. е получила фрактура на
бедрена шийка, което увреждане е наложило и оперативна интервенция
/смяна на тазобедрена става/ и е довело до трайно затруднение на движението
на ляв долен крайник за срок от около 8-12 месеца.
По досъдебното производство била изготвена и авто-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, водачът не е имал
техническа възможност да извърши маневра на заден ход, като не е осигурил
човек, който да го напътства в случай на необходимост или попадане на човек
в близост до задната част, извън обсега на огледалата за задно виждане. Обв.
Г. при управлението на лекотоварния автомобил не е продължил напред по
ул. „Тамара“, а е предприел рискована маневра назад по оживената улица
„Страцин“. Същевременно обв. Г. не е бил достатъчно внимателен към
възрастни и престарели хора.
При тези обстоятелства Г. бил привлечен в качеството на обвиняем,
като в последвалия разпит в присъствието на упълномощен защитник заявил,
че ще се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на производството доказателствен материал, приобщен и преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: В.
Ч. (л. 21-22 от ДП) и *а (л. 25 от ДП).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 17 от съдебното
производство);протокол за ПТП (л. 57-58 от ДП); карта за регистрация на
ПТП (л. 59-60 от ДП); медицински документи (л. 79-135 от ДП); справка от
3
сектор „ПП“ (л. 63-64 от ДП); справка от тел. 112, ведно с диск (л. 75-78 от
ДП); справка от Община Бургас (л. 151 от ДП) и справка от РС-Бургас (л.
153-154 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 3-7 от ДП).
От експертизите: съдебно авто-техническа експертиза (л. 38-53 от ДП)
и съдебно медицинската експертиза (л. 33-35 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или
неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да
прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. В случая,
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни, то и такъв
анализ е безпредметен.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението, за което е предаден на съд.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от
водачите на МПС.
В конкретния случай от обективна страна безспорно на
инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита,
че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Страцин“ -
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието „управление”, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че автомобил марка
„Фиат“ модел „Добло“ с рег.№ *, който обвиняемият е управлявал, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
4
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то
обвиняемият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в
следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - „ по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности „
Съгласно чл. 116 ЗДвП пък: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора“
В конкретния случай, видно и от заключението на САвтЕ – водачът е
предприел движение назад с управлявания от него товарен автомобил, без да
се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и в
частност за пешеходката Ч.. Характеристиките на товарния автомобил са
били такива, че той обективно не е имал възможност да наблюдава през
цялото време терена зад автомобила, поради което и съгласно повелята на чл.
40, ал. 2 ЗДвП е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. В случая Г. не е изпълнил нито едно от тези си задължения и
въпреки че обективно е имал възможност да продължи напред, той е решил
да се придвижи назад, без да се убеди че няма създаде опасност за другите
участници в движението и без да осигури лице, което да му сигнализира при
евентуални опасности. По този начин Г. не е забелязал пешеходката, която е
преминавала зад автомобила и я е ударил. В случая Г. е следвало да бъде и
особено предпазлив именно спрямо пешеходците, както предписва чл. 116
ЗДвП, отчитайки и че Ч. е била сравнително възрастна и се е придвижвала с
бастун.
Причините за допускане на горните нарушения по ЗДвП са изцяло
субективни и се дължат на поведението на обвиняемия. Не е имало никакви
обективни пречки, които да го възпрепятстват да предприеме движение едва
когато се убеди, че пътят зад него е свободен, или да си осигури лице, което
да го сигнализира за евентуална опасност. Пътят е бил прав, времето ясно, а
пешеходката се е придвижвала бавно с бастун. При това положение
настоящият състав е на мнение, че ПТП е резултат единствено от поведението
на Г., поради което и правилно РП-Бургас го е привлякла към наказателна
отговорност.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и
последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на
горепосочените нарушения да е настъпила „средна телесна повреда”.
Безспорно всички изброени нарушения са в пряка причинно-следствена
5
връзка с настъпилото съприкосновение между товарния автомобил и
пешеходката, което съприкосновение от своя страна е причина за травмите.
Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979 г. въпросните
травми са реализирали медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движението на крайник” по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото
са довели до невъзможност крайникът да осъществява нормалната си
функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за 8-12 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна повреда” по
смисъла на НК.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана
непредпазливост), доколкото обв. Г. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
частност обв. Г. не е възприел опасността и това е довело до неправилното му
поведение, но от конкретиката на обстоятелствата (ясно време, добра
видимост и др.) е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността пешеходец
да премине зад неговия автомобил, да я оцени като опасност и да предприеме
всички законововменени му и обективно възможни действия, за да я избегне.
Съдът обаче счита, че в конкретния случай обвиняемият след деянието е
направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата. Той е
слязъл веднага от автомобила, сигнализирал е на тел. 112 и е поискал
изпращането на линейка. Докато такава пристигне Г. е помогнал на
пострадалата да се премести от пътното платно, стоял е непрекъснато до нея
и се е интересувал от състоянието й. Действията на обвиняемия са били
правилни, насочени към оказване на помощ, от която пострадалата обективно
се е нуждаела, а с оглед конкретиката на травмите – вътрешно счупване, без
кървене и без пряка опасност за живота – действията са били и в обема, който
обективно е можел да се осигури на място. При това положение съдът счита,
че следва да приложи привилегирования състав на чл. 343а НК, в която
посока са и указанията дадени в Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум
на ВС, Решение № 1613 от 12.ХI.1968 г. по н. д. № 1368/68 г., III н. о. и много
други. Касае се за прилагане на по-леко наказуем (привилегирован) състав на
същото престъпление, поради което и съдът може да го приложи с решението
си и без изменение на обвинението от страна на РП-Бургас.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. а“, вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „б”, пр. 2 , вр. чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до две години или пробация. В същото време по
отношение на обвиняемия Г. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
6
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години, когато е непредпазливо;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице
множество престъпления.
Вярно е, че през 2017 г. Г. е бил освободен веднъж от наказателна
отговорност с прилагане на чл. 78а НК, но видно от приложената справка от
РС-Бургас, той е заплатил глобата си на 29.05.2017 г. Съгласно
задължителните указания на ВКС в т. 4 от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7 от 1985 г. – когато е изтекла една година от заплащане
на глобата, институтът на чл. 78а НК може да се приложи отново. В случая
една година от плащане на глобата е изтекла на 29.05.2018 г., поради което и
към датата на процесното деяние не е съществувала пречка за повторното
приложение на института на чл. 78а НК.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съдът следва да отбележи, че безспорно в следствие на инцидента
пострадалата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, както и неимуществени вреди – болки, страдания и др. Доколкото
обаче въпросните имуществени и неимуществени вреди не са съставомерни
(не са част от състава на престъплението), то и съгласно т. 3 от
Тълкувателно Решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС не са пречка за
прилагането на диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че той е оказал пълно съдействие на разследващите, останал е на
място и още от първия момент е разказал правдиво какво се е случило. На следващо място
обв. Г. изразява съжаление за постъпката си, с чисто съдебно минало е, а не на последно
място е и в сравнително млада възраст. Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в
живота му, както и че същият е осъзнал стореното. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на
непредпазливост – небрежност. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират
от съда, с изключение на налаганите в миналото наказания на Г. за нарушения по ЗДвП.
Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на подсъдимия (работи), съдът
7
счита, че спрямо обв. Г. следва да се наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а
именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343а, ал. 1, б. а“, вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„б”, пр. 2 , вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – когато признае
обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание „Лишаване от право”. Такава възможност е предвидена и в разпоредбата на чл.
78а, ал. 4 НК, която предписва, че дори когато освобождава дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съдът може да му наложи и
административно наказание „Лишаване от право” за срок до три години, когато това
наказание е предвидено за съответното престъпление. В конкретния случай, съдът намира,
че не следва да се отклонява от гореописаните принципни положения, поради което и следва
наред с наказанието „Глоба” да наложи на обвиняемия и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”. При определяне на конкретния срок, през който Г. следва да бъде лишен
от това право съдът отчете от една страна, че дългосрочното лишаване несъмнено би му
създало трудности във връзка с полагания от него труд. От друга страна, съдът отчита, че
управлението на МПС е високорискова дейност и потенциално застрашава живота и
здравето на всички участници в движението, както и че до инцидента се е стигнало само и
единствено по вина на обвиняемия, който към онзи момент вече е бил няколкократно
санкциониран за други нарушения на правилата за движение по пътищата. Всичко това кара
съдът да приеме, че времето, през което обв. Г. следва да се лиши от възможността да
управлява МПС следва да е ТРИ месеца.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 383,40 лв., представляваща заплатени в хода на досъдебното производство
възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги
заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. Г. следва да бъде осъден и да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 5 лева - държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването му.

По веществените доказателства:

По делото няма приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
8



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9