Р Е Ш Е
Н И Е
№ 362
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 28.06.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
8 8 8 по описа за 2 0 1 8 г., намери за установено
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „ДИ-МД“ ЕООД против А.И.И.. С нея е
предявен осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима на договорно
основание.
Исковата молба /така както е
уточнена с постъпилите по делото на 30.11.2018 год. и 11.12.2018 год. молби/ се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че ответникът А.И. е бил
едноличен собственик на капитала и управител на „ДИ-МД“ ЕООД до 12.04.2014 год.
С нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № 76, т. 2, дело № 204 с
вх. № 801 от 16.01.2014 год. ответникът, в качеството си на управител на
дружеството, е прехвърлил на себе си, като физическо лице, четири недвижими
имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда с административен адрес ****,
подробно описани в молбата. Прехвърлянето на имотите е било възмездно, срещу
задължение за заплащане на цена от 709 785,70 лв. Отразено в акта било, че
в момента на изповядването на сделката А.И. е заплатил по банков път сумата
30 000 лв., като е поел задължение остатъкът в размер на 679 785,70
лв. да заплати в срок до 31.12.2014 год. Падежът на задължението за заплащане
на цената настъпил на 31.12.2014 год.
Изложено е и твърдение, че с решение
на ОС – Пловдив № 476 / 13.10.2014 год. по т.д. № 114/2014 год. по отношение на
„Ди-МД“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 30.06.2012 год. Синдикът на дружеството предявил иск за
попълване на масата на несъстоятелността, въз основа на който било образувано
т.д. № 791 / 2014 год. по описа на ОС – Пловдив. Към съда било формулирано
искане А.И. да бъде осъден да заплати на дружеството сумата 679 785,70 лв.,
дължим остатък от продажната цена по договора за продажба на недвижими имоти,
сключен на 16.01.2014 год. С решение на ОС – Пловдив № 594 / 05.11.2015 год. А.И.
бил осъден да заплати на „Ди-Мд“ ЕООД сумата 679 785,70 лв. Преди влизане в
сила на решението, с молба от 28.12.2015 год. предявеният иск бил оттеглен от
синдика и с определение на ОС - Пловдив № 896 постановеното по делото съдебно
решение било обезсилено, а производството по делото – прекратено.
До
момента на подаването на исковата молба А.И.И. не бил изпълнил паричното си
задължение по договора за покупко-продажба за заплащане на пълния размер на
продажната цена.
В
първоначалната искова молба е изложено твърдение, че трето за спора лице - К.А.А.-Г.,
майка на А.И.И., е внесла сумата 176 000 лв. в особената сметка на „Ди-Мд“
ЕООД /н./ за частично погасяване на задължението на А.И. по процесния договор,
но с уточняващата молба от 30.11.2018 год. това твърдение е оттеглено с
твърдението, че посочената сума не е заплатена от К.А.за погасяване на
задълженията на И. именно по процесната сделка. Поради това е заявено
твърдение, че непогасената част от дълга на И. съставлява разликата между
продажната цена от 709 785,70 лв. и платената при подписването на договора
сума от 30 000 лв., а именно 679 785,70 лв.
Предвид
изложеното ищцовото дружество, представлявано от настоящия си управител К.С.П.,
предявява осъдителен иск и настоява А.И.И. да бъде осъден да заплати на
ищцовата дружеството сумата
503 785,70 лв., частично от
общодължимата сума от 679 785,70 лв., неизплатена част от продажната
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт, вписан в Сл.Вп. под № 76 / 16.01.2014 год., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /13.11.2018 год./ до окончателното плащане.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът А.И.
заявява, че счита иска за процесуално допустим, но по същество – неоснователен.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иск за
обезщетение за забавено плащане /какъвто не се поддържа, ведно от уточняващата
молба от 11.12.2018 год./.
Изложено
е твърдение, че сумата 176 000 лв., заплатена от третото лице К.А.-Г., е
платена в полза на ищцовото дружество именно за погасяването на задължението на
И. към „Ди-МД“ ЕООД. Това трето лице, заедно със съпруга си, е продало
притежавани в режим на СИО недвижими имоти с НА № 154 / 17.12.2015 год. за
сумата от 224 920 лв., платена по банков път, като изрично в НА било
посочено, че със сумата 176 000 лв. се погасява изцяло задължението на К.А.към
А.И. по НА № 9/03.10.2014 год., възлизащо на 176 000 лв., за обезпечаване
на което синдикът на „Ди-МД“ ЕООД /н./ е вписал законна ипотека.
Ищецът
е подал допълнителна искова молба, в
която на първо място изразява несъгласие срещу възражението, че спорът не
подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове и моли същото да се
остави без уважение. Възразява се и срещу доводите за нередовност на исковата
молба.
Във
връзка с плащането от третото лице на сумата 176 000 лв. се твърди, че
никъде в нотариалния акт от 2015 год. няма волеизявление, че посочената сума е
предназначена за погасяването на дълга на И. по процесния договор за продажба
от 16.01.2014 год. Поддържа се твърдението, че неизпълненото задължение на И.
към момента на исковата молба е 679 785,70 лв.
Поддържа
се и изявлението, направено в уточняваща молба, че не се поддържа иск за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на цената по договора за период
преди датата на исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба
се поддържат вече направените възражения, свързани с редовността на исковата
молба и процесуалния ред за разглеждане на делото. Поддържа се твърдението, че
плащането на сумата 176 000 лв. от третото лице е погасило задължението на
И. до размер на тази сума.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Ищцовото дружество „Ди-МД“ ЕООД е
учредено през 1994 год., като едноличен собственик на капитала му и управител е
бил И.А. И.. Дружеството е пререгистрирано по реда на ЗТР през 2009 год. На
16.01.2014 год. в 10,23 ч. е вписано прехвърлянето на всички дружествени дялове
от капитала на дружеството на А.И.И.. На същата дата А.И.И. е вписан и като
управител на „Ди – МД“ ЕООД. И. има качествата на едноличен собственик на капитала
и управител на дружеството до 23.04.2014 год., когато е вписано прехвърлянето
на дружествените му дялове на трето за спора физическо лице.
На 16.01.2014 год. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 3, том
първи, рег. № 88, нот. дело № 3 / 2014 год. на нотариус Сотир Димов. Страни по
него са „Ди-МД“ ЕООД, представлявано от А.И.И., от една страна, в качеството на
продавач и физическото лице А.И.И., от друга страна в качеството на купувач.
Предмет на прехвърлителната сделка са четири самостоятелни обекта в сграда,
ведно с идеална част от дворно място. Продажната цена е 709 785,70 лв.
/идентична с данъчната оценка на имотите/, от която сума в деня на подписването
на договора е изплатена по банков път от купувача сумата 30 000 лв.
Остатъкът от цената подлежи на изплащане по банков път в срок до 31.12.2014
год.
Преди настъпването на падежа на
задължението, с решение № 476 / 13.10.2014 год. на ОС – Пловдив по т.д. №
114/2014 год. по отношение на „Ди-МД“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност, като със същото решение дружеството е обявено в
несъстоятелност и е прекратена дейността му. Синдикът на дружеството е завел осъдителен
иск за попълване на масата на несъстоятелността спрямо А.И.И., като е поискано
осъждането му да заплати сумата 679 785,70 лв., представляваща продажната
цена по договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.01.2014 год.
Искът е изцяло уважен на първа инстанция, но впоследствие решението на ОС -
Пловдив е обезсилено, поради оттегляне на иска преди влизането му в сила.
С решение № 341 от 01.08.2016 год.
производството по несъстоятелност по отношение на „Ди-МД“ ЕООД е прекратено и
на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради изплащане на всички задължения,
длъжникът е възстановен в правата си.
Във връзка с твърденията на
ответната страна за извършено погасяване на задълженията на А.И., по делото е
приет договор за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том трети, рег. № 1709,
нот. Дело № 378 / 03.10.2014 год. на нотариус Иван Иванов. Страни по договора
са А.И.И. от една страна, в качеството на продавач и К.А.А.-Г., от друга
страна, в качеството на купувач. Предмет на договора са три самостоятелни
обекта в сграда, които са били предмет и на процесния договор за продажба от
16.01.2014 год. По силата на договора А.И.И. е продал на купувача описаните
обекти за сумата 176 000 лв., платима в срок от шест месеца от
подписването на договора.
С последващ договор за прехвърляне
на недвижими имоти, изповядан във формата на нотариален акт № 154, том трети,
рег. № 9253, дело № 534 / 17.12.2015 год., трите самостоятелни обекта в сграда,
прехвърлени с договора от 03.10.2014 год., са продадени от К.А.-Г. и съпруга
ѝ, на физическото лице К.К. като купувач, за сумата 224 920 лв.,
която /според изявленията в нотариалния акт/ купувачът е превел напълно по
банков път.
Сред приложенията към нотариалния
акт е тристранно споразумение за начин на плащане с рег. № 9249 / 17.12.2015
год. на нотариус рег. № 483.
Това споразумение е изискано от
нотариуса и прието по делото. Страни по него са К.А.-Г. и съпруга ѝ, от
една страна, К.К., от друга страна и А.И.И., като трета страна. В
споразумението е залегнала уговорката на страните по споразумението, че
купувачът на недвижимите имоти К.К. заплаща продажната цена по сделката в
размер на 224 920 лв. по следния начин: 1./ сумата 176 000 лв. се
превежда по сметка на „Ди-МД“ ЕООД в несъстоятелност и с това плащане се
погасява както задължението на К.А.-Г. към А.И.И. по договора за продажба от
03.10.2014 год., така и задължението на А.И.И. към „Ди-МД“ ЕООД в
несъстоятелност по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.01.2014
год. до размер на 176 000 лв.; 2./ Остатъкът от продажната цена в размер
на 48 920 лв. се превежда по особената сметка на нотариуса при
изповядването на сделката, който от своя страна ще го заплати на продавачите К.А.-Г.
и съпруга ѝ в тридневен срок след представянето на описаните документи.
В изпълнение на поставените му
задачи вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, след проверка
на движението по особената сметка на „Ди-МД“ ЕООД в „Юробанк“ АД, която е била
на разпореждане от синдика, но е с титуляр ищцовата дружество, е установило, че
на 17.12.2015 год. /датата на нотариалния акт/ по особената сметка на „ДИ – МД“
ЕООД, в несъстоятелност е постъпила сумата 176 000 лв. по нареждане на К..
Въз основа на така събраните
доказателства съдът достига до следните фактически
и правни изводи:
Между страните по делото е сключен
валиден договор за покупко-продажба на недвижими имоти, собствени на продавача
„Ди-МД“ ЕООД. Купувачът по сделката А.И.И. е поел парично задължение пред
продавача за заплащане на продажна цена в размер на 709 785,70 лв. Още в
нотариалния акт е отразено частичното плащане на сума в размер на 30 000 лв.,
поради което към датата на сделката задължението е редуцирано до
679 785,70 лв. Падежът на задължението е фиксиран в нотариалния акт и е
настъпил на 31.12.2014 год.
Установи се твърдението на ответната
страна /заявено и от ищеца, но впоследствие оттеглено като фактическо
твърдение/, че за погасяването на задължението, произтичащо от договора за
покупко-продажба от 16.01.2014 год., в полза на продавача „Ди-МД“ ЕООД е
заплатена и сумата 176 000 лв. Тя е постъпила по сметка на дружеството и е
била предназначена да погаси частично, до този размер, задължението на А.И.И.
към ищцовото дружество за продажната цена, произтичащо от договора от
16.01.2014 год. Допустима и валидна е уговорката, залегнала в тристранното
споразумение, приобретателят на имотите по договора от 17.12.2015 год. да
заплати сумата директно по особената сметка на несъстоятелното дружество, с
което да бъдат погасени както неговите задължения към продавачите му, така и
задълженията на К.А.към А.И. и на А.И. към „Ди-МД“ ЕООД. С плащането, датиращо
от 17.12.2015 год., задължението на А.И.И. към „Ди-МД“ ЕООД е намалено със
сумата 176 000 лв. Актуалният размер на задължението след 17.12.2015 год.
съставлява разликата между сумата 679 785,70 лв. и платената сума от
176 000 лв. и се равнява на 503 785,70 лв.
Доказателства за погасяването чрез
плащане или по друг способ на това задължение на А.И.И. не са представени.
Въпреки че ответникът оспорва целия иск, той противопоставя на същия единствено
фактическото твърдение за частично погасяване на дълга със сумата 176 000
лв., която сума напрактика не е предявена с частичния иск.
При липса на доказателства за
плащане или друг начин на погасяване на остатъчния дълг от 503 785,70 лв.,
следва да се приеме, че това валидно породено парично задължение не е погасено понастоящем
и съществува.
Ето защо, искът за присъждането на
сумата 503 785,70 лв. е напълно доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаването на иска, главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба – 13.11.2018 год. до окончателното плащане. Иск за присъждане
на обезщетение за забавеното плащане на главницата за период от падежа до
подаването на исковата молба не се поддържа, той не е предмет на делото, поради
което и възражението на ответника за погасяването на това вземане по давност не
подлежи на разглеждане.
По въпроса за разноските:
Предвид
уважаването на иска, на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За сторените разноски ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. Разноските са
в размер на 20 151,43 лв. държавна такса, 202 лв. за вещо лице и 9 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено в брой според договора за
правна помощ. Ответната страна заявява възнаграждение за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с възражението, съдът
констатира, че за защита по дело с предявения за защита материален интерес,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в съответствие с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ, е в размер на 11 605,70 лв. Поради това
и претендираното възнаграждение в размер на 9400 лв. не би могло да се приеме
за прекомерно, като договорено в по-малък размер от минимум Поради това същото
не подлежи на редуциране. Държавната такса и депозитът са реално заплатени от
ищеца и постъпили по сметка на съда. Ето защо, в полза на ищеца ще се присъдят
всички сторени от него разноски, в общ размер на 29 753,43 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А А.И.И., ЕГН **********,*** да заплати
на „ДИ - МД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул.
„Славянска“ № 38, ет. 1, представлявано от К.С.П., сумата 503 785,70 лева, частичен иск от сумата в общ размер на
679 785,70 лв. неизплатена част от продажната
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата
на нотариален акт, вписан в Сл.Вп. под № 76 / 16.01.2014 год., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 13.11.2018 год. до окончателното плащане,
както и сумата 29753,43 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………….