Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 14.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и трети януари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 1515 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Д.Б.Д. против М.НА О.и О.Х., с която
предявява евентуално съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45, ал.1 от ЗЗД, с предпочитан ответник М.НА О., евентуален О.Х..
Ищцата твърди, че е дъщеря и
законен наследник на И. Д. К. загинала при наводнение на 06.02.2012 г. Поддържа
се, че приживе К. е била жител ***, където е живеела в къща на адрес ул. „********.
Поддържа се, че селото е тежко засегнато при наводнение, настъпило на 06.02.2012
г., вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ се в
землището на с.И., общ.Харманли, обл.Хасково (наричан още „Азмака” и
„Ешмеджика“). Поддържа се, че на посочената дата майката на ищцата се намирала
в къщата, в която живеела, когато около 08,00 часа-08,10 часа сутринта приливна
вълна с височина около три метра достигнала до с.Бисер и потопила части от
селото, включително онази част, в която се намирала къщата, в която живеела И. К..
В този момент тя се намирала в стая на първия етаж, когато водата достигнала
къщата, навлязла в стаята почти мигновено и за няколко секунди се покачила до
нива от около 2,50-2,60 м. И. К. направила опит да се спаси, като се хванала за
вратата на стаята и известно време се държала над вода, но около 30-40 минути
по-късно загубила сили, пуснала се от вратата и се удавила, като трупът й е
намерен часове по-късно при проведените спасителни мероприятия. Твърди се, че
по случая е образувано ДП № 17/12 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, а
впоследствие производството е препратено на РП Пловдив с № 3239/14 г. Поддържа
се, че язовирът не е бил поддържан по начин, по който да бъде осигурена
безопасността му, бил е технически неизправен и е създавал реална опасност от
наводнение, което било известно на двамата ответници. Твърди се, че
техническото състояние на конструкцията на язовирната стена на язовир „И.“ е
била със сериозни недостатъци. Твърди се, че липсата на поддръжка е сред
причините довели до рязкото повишаване на водното ниво в язовира и скъсването
на язовирната стена, довели до настъпване на наводнението. Поддържа се, че към
момента на събитието били издадени АДПС № 0567/23.04.2003 г. на МО, съответно
АПОбС № 250/28.03.2000 г. на кмета на О.Х., като и двата акта обхващат
територии на язовира. Отделно от това по силата на чл.19, ал.1, т.4, б.“в“ от
Закона за водите, язовирът представлява публична общинска собственост. Язовирът
се е ползвал от МО за провеждане на учения, като бил част от терена на учебен полигон
„Кортен“ и неговата поддръжка в техническа изправност и цялото съоръжение е
била задължение на МО като собственик или ползвател или на О.Х., ако се
установи, че последната е едноличен собственик на язовира. Твърди се, че ищцата
понася изключително тежко смъртта на своята майка, с която били в изключително
близки и безконфликтни отношения.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди първия предпочитан ответник М.НА О., а при условията на
евентуалност О.Х. да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейната майка,
ведно със законната лихва от датата на смъртта 06.02.2012 г. до окончателното
плащане. Претендират се и разноските по делото.
В
законоустановения едномесечен срок на 28.04.2017 г. е постъпил отговор от
ответника М.НА О.чрез законния му представител министъра на отбраната.
Прави
възражение за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника със следните
твърдения. Твърди се, че полевият учебен полигон „Корен” е предоставен в
управление на Сухопътни войски, които са самостоятелно юридическо лице по
смисъла на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Част от полигона е поземлен имот № 000002 по КВС в землището на с. И.,
О.Х., за който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС е съставен АПДС № 0567/2003 г.
за незастроен терен от 2 610 573 кв. м. с начин на трайно ползване - друга
територия с нестопанско предназначение, съгласно скица № Ф00110/2003 г.,
издадена от Общинска служба „Земеделие и гори“. За граници на същия имот, в
скицата са записани имоти № № 000526 и 000527 - язовир със собственик „О.Х.“.
Имотът е бил предоставен на М.НА О.с ПМС №148/1961 г. Твърди се, че в
предоставената от ОС „Земеделие и гори” - Харманли скица № Ф00110/17.04.2003
г., послужила при издаване на акта за публична държавна собственост, не е
отразен воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение /територия с
различен начин на трайно ползване като отделна кадастрална единица в КВС на
землището на с. И./. Твърди се, че в землището на с. И., където попада язовира
/ПИ № 000527 по КВС/, в управление на М.НА О.е бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ
с №№ 000526 и 000527 /язовир, собственост на О.Х./ са отразени в тази скица
като граници на ПИ № 000002. Твърди се, че за язовира има съставен акт за
публична общинска собственост № 250/28.03.2000 г., който е съставен на основание
§ 7, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
съгласно който с влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./, преминават в
собственост на общините и „язовири, езера и принадлежащите към тях плажове,
кариери за инертни и други материали от местно значение“, които до този момент
са били държавни. Съгласно § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на
Закона за водите, „язовир" е водностопанска система, включваща водния
обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Видно от
легалната дефиниция, язовирът, като самостоятелен обект на собственост,
представлява водностопанска система, която не включва поземлен имот/ поземлени
имоти, върху който/ които е изградена. Твърди се, че язовир „И.” представлява
водно съоръжение, като част от напоителна система, включваща язовир, помпена
станция, подземен канал, открит канал, открити напоителни системи, подземни
хидранти разположени на територия от 12 кв. км, попадащи на юг и югозапад от с.
И.. Твърди се, че язовирът е една цялостна система, отделните елементи от която
не могат да се разглеждат самостоятелно. Твърди се, че на М.НА О.не е
предоставян за управление язовир „И.“, ведомството не е изграждало язовир, нито
описаното по-горе хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон
„Корен“, поради което язовирът не е заведен в баланса на МО. Твърди се, че в
Картата на възстановената собственост в землището на с. И. е допусната явна
фактическа грешка. Твърди се, че от построяването му до наводнението, язовир „И.“
е бил собственост и се е стопанисвал от аграрно- промишлени комплекси,
земеделски кооперации, частни лица и други, но никога не е бил държавна
собственост, даден за стопанисване и управление на Министерството на отбраната.
В полза на Министерството на отбраната няма учредено вещно право на ползване
върху язовира. Министерството на отбраната не е ползвало язовира, съгласно
неговото предназначение, както и не е упражнявало фактическа власт върху
същото.
По същество
ответникът оспорва изцяло предявените обективно съединени искове срещу М.НА О.като
неоснователни и недоказани, с оглед на което моли да бъдат отхвърлени. Твърди
се, че фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е осъществен. Твърди
се, че язовир „И.“ не е държавна собственост и не е в управление на
Министерството на отбраната, че в полза на Министерството на отбраната няма
учредено вещно право на ползване върху язовира, че този ответник не е ползвал
язовира, съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявал фактическа
власт върху същия.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор и ответника О.Х. чрез процесуалния им
представител Адвокатско дружество „Б. и П.“, надлежно упълномощени с пълномощно
приложено към делото.
Оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни с твърдението, че О.Х. не отговаря
за стопанисването на язовир И., не носи отговорност за причинените на ищцата
вреди, тъй като не е собственик, нито ползвател на процесния язовир и няма
задължение за поддръжката му. Твърди се, че Язовир И. е разположен върху
следните три имота, находящи се в землището на село И.: имот № 2 с площ от 12
000 дка, имот № 526 и № 527 с обща площ от 32 дка. В основната си част водният
обект на язовир И. е разположен върху имот № 2, съвсем незначителна част от
водния обем попада върху имоти с № 526 и № 527. Твърди се, че поземлен имот № 2
с площ от 2 610 573 кв.м. е предоставен за управление и стопанисване на
Министерството на отбраната с Акт за публична държавна собственост (АПДС) №
0567 от 23.04.2003 г. Твърди се, че за О.Х. не е съществувала правна възможност
да извършва каквито и да е действия по отношение на язовир И., независимо от
обстоятелството, че е собственик на една незначителна част от него, в която
попада единствено вода. Поддържа се, че въпреки че не е собственик/ползвател на
язовир И., О.Х. е извършвала превантивни действия, за да не се стига до
инциденти и с цел предпазване на населението от евентуални аварии, като е
разпоредила извършването на проверка от страна на Гражданска защита, отразени в
Констативни актове от 19.02.2009 г. и 21.04.2011 г. Отделно от това общината е
извършила и собствени проверки на язовирната стена. Твърди се, че доколкото О.Х.
не е собственик на процесния язовир и не използва същия, тя е била в правна
невъзможност да предприеме действия по отстраняване на неизправностите по
язовирната стена. Поддържа се, че още през 2009 г. кметът на О.Х. е разменил
серия от писма с Областния управител на Хасково и с Областна дирекция
„Земеделие", гр. Хасково, в опит да уточни правния статут на язовира и
лицата, които следва да предприемат действия за защита на населението, тъй като
язовирът се нуждае от ремонт. Поддържа се, че с писмо с изх. №
ОХ-02-132/14.11.2011 г. кметът на О.Х. напомня на Областния управител лошото
техническо състояние на язовира и необходимостта от спешни действия за неговото
укрепване. На 16.12.2011 г. с ново писмо кметът на О.Х. отново напомня, че
язовир „И." се нуждае от ремонт, а същият е с неустановена собственост,
като съгласно чл. 138б от Закона за водите „При спор за собствеността на
язовира областният управител осъществява организацията и техническата му
експлоатация до влизане в сила на съдебното решение". Твърди се, че О.Х. в
продължение на няколко години е правела всичко необходимо, въпреки че не е
собственик и ползвател на язовир И., да обърне внимание на отговорните институции,
че са необходими спешни действия за защита на населението. Поради това О.Х. не
носи отговорност за бездействието на компетентните държавни органи и
настъпилото на 06.02.2012 г. наводнение. Твърди се, че относно собствеността на
язовир И. съществува спор, поради което и съгласно чл. 138б от Закона за
водите, неговата техническа поддръжка и организация се осъществява от областния
управител до влизането в сила на съдебно решение относно неговата собственост.
Оспорва
размерът на претендираното обезщетение като силно завишен. Поддържа се, че при
определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и всички
действия предприети от О.Х. за подпомагане на семействата на пострадалите при
наводнението.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло главния иск. Претендира
разноските по делото, съобразно представен списък.
Ответникът
М.НА О.в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове. Съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.37 от ЗПП.
Ответникът
О.Х. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения
срещу него иск по съображения изложени в представените по делото писмени
бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, на
06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., област Хасково, поради скъсване на язовирната
стена на язовир „И.“ е наводнено землището на с. И..
Не се спори, че на посочената
дата И. Д. К.-майка на ищцата /установява се и от удостоверение за наследници
изх. № 103/29.12.2016 г. на О.Х./, се е намирала в дома си в с.Бисер, където се
е удавила.
Причината за смъртта и
настъпването й в пряка причинно-следствена връзка с наводнението се установяват
и със заключението на приетата СМЕ, неоспорена от страните, съобразно което
причина за смъртта на И. К. е механична асфикция от запушване на дихателните
пътища с течност-удавяне.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на комплексната СТЕ се установява, че към 06.02.2012 г.,
язовирната стена и съоръженията към нея са били със следните констатирани
повреди: силен теч от стената при основния изпускател, неработещ спирателен
кран на основания изпускател, незначително, но видимо понижение в средната част
на короната в надлъжна посока, напречна деформация на короната на
стената-слягане на ръба откъм сухия откос, рязко пропадане на каменния насип
във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м на височина 5 м от короната на
стената по сухия откос. Установява се, че скъсването на язовирната стена на
язовир „И.“, настъпило на 06.02.2012 г. е предизвикано основно от липсата на
техническа експлоатация на язовирната стена като комплекс от дейности и
технически средства, за да не се допусне неконтролирано изпускане на
водохранилището. В резултат на обилните дъждове, водното ниво в язовира се е
покачило неконтролирано, поради липса на мерки за предотвратяване на натрупване
на лед върху преливника, същият е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна,
формирана от интензивния валеж, водата е преляла през короната на язовирната
стена, което за земнонасипни язовирни стени е катастрофално, тъй като при
преливането се е получило размиване на насипа и пълно разрушение на стената.
Констатираните дефекти и повреди в язовирната стена и съоръженията към нея са
улеснили и ускорили нейното разрушаване.
Установява се, че водната част на
язовир „И.“ попада на територията на две общини-О.Х.-землището на с.И. и Община
Хасково-землището на с.Е.. Площта на водната част на язовир „И.“ е 472 500
дка, като същата попада върху следните поземлени имоти, а именно: 277,60 дка в имот
с номер 000002 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., 25,80 дка в имот с номер 000527 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., 2,10
дка в имот с номер 000526 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., имот с номер 000036 в землището
на с.Е. с ЕКАТТЕ 27200, община Хасково, имот с номер 000038 в землището на с.Е. с ЕКАТТЕ 27200,
община Хасково и имот с номер 000003 в землището на с.Е. с ЕКАТТЕ 27200, община
Хасково. Язовирната стена на язовир „И.“ попада в имот с номер 000002 в
землището на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, О.Х., в който имот попада и преливника на
язовира.
За язовир „Ешмеджика“ с площ
28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в землището на с. И.,
обл.Хасковска, е издаден акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000
г. За имот с номер 000002, землището на с.И., обл. Хасково, общ.Харманли е
издаден акт за публична държавна собственост № 0567/23.04.2003 г.-част от
учебен полигон, представляващ незастроен поземлени имот от 2 610 573
кв.м.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Миглена Марчева Маркова-дъщеря на ищцата, която
установява, че е присъствала на наводнението. Установява, че баба й се удавила
на 06.02.2012 г. в резултат от наводнението. Водата заляла приземения етаж и
била около 2.50-2.60 м. На 30 мин. от наводнението бабата на свидетелката не
издържала и се удавила пред нея. За случилото се ищцата разбрала след около 4-5
часа. Била шокирана, пищяла, крещяла по телефона. Казала, че не може да се
случи това нещо, че е лъжа. На погребението на майка си ищцата била
неадекватна, очите й били надути от плач, била в много лошо състояние. Ищцата и
майка й били в много близки отношения, като приятелки. Ищцата живеела в Ямбол и
почти всяка събота и неделя била при майка си. Помагала й за всичко. Никога не
са се карали. Ищцата доста време не могла да възприеме това, което се случило с
майка й, станала по-нервна, постоянно плачела, не била в адекватно състояние. В
момента се чувства малко по-добре, но все още не е изживяла напълно тази мъка и
все още я носи в сърцето си. Свидетелката и ищцата говорят за тяхната баба и
майка всеки ден. Всяка неделя ищцата ходи на гробища.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищцата, произтекли от бездействието на двамата ответници в качеството
им съответно на ползвател и собственик на язовир „И.“ и не изпълнение на
задълженията им да поддържат язовира по начин, по който да бъде осигурена
безопасността му.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Съобразно нормата на чл. 139,
ал.1, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) от Закона за
водите, в редакцията на нормата към 06.02.2012 г., поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 /изграждане
и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други/ се осъществяват от
собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в
договора за концесия не е уговорено друго. Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта
на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и
защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на
разстояние до 500 м от язовирните стени.
С оглед на горната нормативна уредба първият
спорен въпрос е кой е собственик на процесния язовир.
До промяната на Закона за водите
– ДВ, бр. 58 от 2015 г.), в последния няма легално определение за язовир.
Принципно язовирът е изкуствен
воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирната стена е
пък строително съоръжение, преграждащо река, за да създаде изкуствено езеро.
Следователно язовирът не е само водната част, а и язовирната стена и
съответните съоръжения към нея. В подкрепа на това виждане е даденото през 2015
г. в т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите легално определение
на "язовир", а именно: водностопанска система, включваща водния
обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации.
Със заключението на приетата по
делото комплексна СТЕ, неоспорена от страните се установява безспорно, че
водната част на язовир „И.“ в размер на 472,500 дка попада на територията на
две общини-О.Х.-землището на с.И. и община Хасково-землището на с.Е..
Установява се, че язовирната стена и преливника на язовир „И.“ попадат в имот №
000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 321000, О.Х.. В този имот попадат и 277,60
дка от водната част на язовира.
Съответно от приетите по делото и
неоспорени актове за публична общинска и държавна собственост, се установява,
че за язовир „Ешмеджика“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в
землището на с. И., обл. Хасковска, е издаден акт за публична общинска
собственост № 250/28.03.2000 г. За имот с номер 000002, землището на с.И., обл.
Хасково, общ.Харманли е издаден акт за публична държавна собственост №
0567/23.04.2003 г.-част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен
имот от 2 610 573 кв.м.
Между страните не е спорно, че имената „Азмака“,
„Ешмеджика“ и „И.“ се отнасят за процесния язовир.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че процесният язовир попада върху два съседни имоти,
собственост, съответно на Държавата и на О.Х., с оглед на което собствеността
на водния обект, респ. процесният язовир следва собствеността на земята.
По силата на чл. 23 от
Закона за водите, собственикът на земята е собственик и на водите и водните
обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.
Ответникът М.НА О.твърди, че от
построяването на язовира до наводнението, същият е бил собственост и се е
стопанисвал от аграрно-промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни лица
и други и никога не е бил държавна собственост, даден за стопанисване и
управление на Министерството на отбраната, в полза на което няма учредено вещно
право на ползване върху язовира.
Не е спорно, че в полза на
ответника МО няма учредено вещно право на ползване върху язовира, а и ищецът не
е ангажирал отговорността му с тези твърдения, поради което съдът не обсъжда
това възражение. Ищецът твърди, че поддръжката в техническа изправност на
язовирната стена и цялото съоръжение е била задължение на този ответник като
собственик или ползвател, в смисъл на държавно ведомство, на което имотът е
предоставен за управление и ползване.
В случая и с оглед неоспорения от
страните АпДС № 0567/23.04.2003 г. се установява, че Държавата е собственик на
имот № 000002, който имот е предоставен за управление на държавно ведомство-М.НА
О., с оглед на което и съобразно константната съдебна практика, последното е
процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация и
може да брани правото на собственост чрез иск, като обвързва с процесуалните си
действия държавата. А в конкретния случай и по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД отговаря Държавата в лицето на държавния орган-М.НА О., в чието управление
е предоставен имота и в този смисъл се явява възложител по смисъла на ЗЗД.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира, че Държавата чрез М.НА О.и в качеството си на собственик
на имот № 000002 е материално-правно легитимирана да отговаря по така
предявения иск.
Вторият ответник О.Х. в
качеството си на собственик на имот № 000527 и № 000526 и на основание чл. 19,
ал. 1, т.4, б.“в“ от Закона за водите също притежава надлежна материално-правна
легитимация по предявения срещу нея иск. Съобразно цитираната норма публична
общинска собственост са язовирите и микроязовирите, включително намиращите се в
процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените
в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или
общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и
прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации.
Недоказано остана твърдението на
ответника МО, че собственици на язовира са други юридически или физически лица.
Безспорно в
съдебната практика е прието, че изградените върху земя на член-кооператори на
ТКЗС и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС /част от
техните дълготрайни активи/. Поради това при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата,
които имат право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо
дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните
съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или
юридически лица без оглед на вида на тези ЮЛ /еднолични търговци, търговски
дружества, кооперации, сдружения и др./.
В случая липсват
доказателства, за това, че язовирът е изграден върху земя на член-кооператори
на ТКЗС, както и със средства на ТКЗС, липсват доказателства относно вида на
проведения търг и неговата законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8, изр. последно
от ППЗСПЗЗ, продажбата чрез търг се допуска само ако лицата с право на дял от
имуществото на ТКЗС и другите организации, не желаят да получат дълготрайните
активи срещу полагащите им се дялове.
По делото
не са ангажирани доказателства, относно наличието на решение на Ликвидационния
съвет за обявяване на търг, не са налице доказателства, че обектите предмет на
продажба са обявени в един местен и един централен ежедневник, с оглед
осигуряване възможността на лицата с право на дял от прекратената организация
по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да предявят исканията си. Няма доказателства, че е спазена
процедурата по чл. 48, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, както и тръжната процедура, предвиден
в Наредбата за търговете (отм.), а именно: че е изготвена тръжна документация
за проведения търг, че търгът е обявен надлежно в два централни ежедневника и
един местен вестник, че тръжната комисия, подписала наддавателния протокол е
била в надлежен състав, че е изготвен протокол от провеждане на търга.
Така
мотивиран съдът приема, че двамата ответници в качеството си на собственици на
земята, върху която е разположен процесния язовир отговарят солидарно.
Министерството
на отбраната в качеството си на държавен орган, на който държавата-собственик е
предоставила за управление поземления имот, върху който се намира язовирната
стена, преливника и част от водната част на процесния язовир и на основание чл.
4, ал.1 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване
на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена
от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., е бил
длъжен да осъществява техническата им експлоатация в съответствие с
изискванията на наредбата и действащата в тази област нормативна уредба,
включително и чрез други лица. Следвало е да извършва ремонт и реконструкция на
язовирната стена и съоръженията към нея, съобразно изискванията на Раздел IV.
Такова задължение за собственика съществува и по силата на чл.6 от Правилник за правилна и
безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната
инфраструктура, Издаден от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 97
от 2.11.2004 г.
Тези задължения безспорно не са
извършени, доколкото със заключението на СТЕ се установява, че язовирната стена
е била с неработещ спирателен кран на основния изпускател, незначително, но
видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока, напречна
деформация на короната на стената-слягане на ръба откъм сухия откос, рязко
пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м на
височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Установява се, че
повърхността на преливника е изключително груба, което възпрепятства провеждане
на преливното количество, а също така е предпоставка за запушването му със
скални късове, лед, дънери и др.предмети. Установява се, че в началото на
преливника са изградени няколко бетонови колчета, които също създават условия
за запушване на съоръжението.
Безспорно
се установи, че О.Х. в качеството си на собственик на язовира не е изпълнила
задължението си да изпразни язовира през есенно-зимния сезон, съответно да поддържа
постоянно свободен обем и/или оперативно да се освобождават обеми, доколкото
поддържането на постоянно свободен /ретензионен/ обем е най-ефективната мярка
за поемане на висока вълна или висок приток.
Със
заключението на приетата по делото СТЕ безспорно се установява и пряката,
непрекъсната причинно-следствена връзка между бездействието на двамата
ответници, изразяващо се в липса на техническата експлоатация на язовирна стена
като комплекс от дейности и технически средства и настъпилото наводнение,
резултат от неконтролирано изпускане на водохранилището. Установява се, че в
резултат на обилните дъждове водното ниво в язовира се е покачило
неконтролирано. Поради липса на мерки за предотвратяване натрупването на лед
върху преливника /напр.изпразване на язовира през есенно-зимния период/, същият
е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния
валеж, поради което водата е преляла през короната на язовирната стена. От
преливането се е получило размиване на насипа и пълно разрушение на стената,
като констатираните дефекти и повреди в язовирната стена и съоръженията към нея
са улеснили и ускорили нейното разрушаване.
И доколкото
при солидарна отговорност, кредиторът може да насочи иска си към който и да е
от солидарно отговорните длъжници, то и първият главен иск срещу предпочитания
ответник М.НА О.следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По размера
на предявения иск.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди,
интензитета на болките и страданията и тяхната продължителност.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че ищцата е изгубила своята майка, което поначало
представлява тежка психотравма в живота на всеки човек. Ищцата изпитала шок и
ужас от загубата на своята майка, с която били в много близки отношения,
помагали си, никога не се карали. Вследствие на случилото се ищцата дълго време
не могла да възприеме това, което се случило с майка й, станала по-нервна,
постоянно плачела, не била в адекватно състояние. А към момента все още не е
изживяла напълно тази мъка и все още я носи в сърцето си.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата след смъртта на нейната майка болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от нея отрицателни емоции и близката връзка. Болките
и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на своята майка,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата,
вследствие преживения от нея шок и ужас, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът
се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на
деликта. В случая съдът присъжда лихва върху главницата, така както е
претендирана от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
МО ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в
размер на 800 лв.-заплатени възнаграждения вещи лица.
Видно от представения договор за
правна помощ от 11.01.2018 г. Адвокатско дружество «Й. и Е.» е осъществявало на
ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът МО ще следва да бъде
осъден да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение с начислено ДДС,
предвид обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС.
При материален интерес в размер
на 100 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 3 530 лв., съответно
4 236 лв. с ДДС.
С оглед уважаване на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по иска предявен срещу евентуалния ответник О.Х..
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, 1092,
ул. „**** *******да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1
от ЗЗД на Д.Б.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 4, адвокат И.Й.
сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загубата на нейната майка И. Д. К., удавила
се на 06.02.2012 г. при наводнение, вследствие на скъсване на язовирната стена
на язовир „И.“, която язовирна стена, преливника и 277,60 дка от водната част
на язовира попадат в имот № 000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 321000, О.Х.,
собственост на Държавата, предоставен за управление на М.НА О., ведно със
законната лихва от датата на смъртта 06.02.2012 г. до окончателното плащане, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 800 лв. /осемстотин
лв./-разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, 1092,
ул. „Д.*******да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско
дружество «Й. и Е.», ЕИК*********, гр. София, ул. „*********, офис 4 адвокатско
възнаграждение в размер на 4 236 лв. с ДДС /четири хиляди двеста тридесет и
шест лв./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: