Протокол по дело №2389/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2203
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100502389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2203
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100502389 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
Въззивникът П. ЯС. СТ., редовно призован, явява се лично и се представлява от
адв. В.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна В. П. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. В.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно призовани, не се представляват от процесуален представител.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбите и
отговорите по тях:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. ЯС. СТ. чрез
процесуалния му представител адвокат В.А. срещу решение № 261199 от 06.04.2021 г.,
1
постановено по гр.д.№ 13358 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седми състав, в
частта, с която е определен режим на лични отношения на детето П. П. С.а с бащата П. ЯС.
СТ., както следва: до навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10 часа до 17 часа без преспиване; на рождения ден на детето
- всяка година за времето от 10 часа до 14 часа; на рождения ден на бащата - за времето от
16 часа до 20 часа; след навършване на шестгодишна възраст - всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден
на детето - всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата - от 16 часа
до 20 часа; всяка година, след като детето постъпи в училищно учебно заведение - първите
два дни от пролетната ученическа ваканция; два пъти по 10 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен с преспиване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните
му части, като се твърди, че искането е било за режим на лични отношения в четните
седмици, доколкото въззивникът има определен режим на лични отношения с голямата си
дъщеря в нечетните седмици. Също така се излага, че съдът не се е произнесъл по искането
за контакт в дните вторник и четвъртък, за десет дни през зимния период, както и по време
на официалните празници – 3 март, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември.
Поискано е също на рождения ден на детето часовете да бъдат в различно време на четна и
нечетна година. Също така е определено, че детето ще бъде при своя баща през първите два
дни от пролетната ваканция, което не е справедливо.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като бъде определен режим на
лични отношения на бащата в дните вторник и четвъртък след градина, респективно
училище, в нечетните седмици от годината; на рождения ден на детето – от 18 часа до 21
часа в нечетна година, ако е работен ден, а ако е почивен ден – от 9 часа до 21 часа, в четна
година – в деня, следващ рождения ден на детето, от 18 часа до 21 часа, ако е работен ден и
от 9 часа до 21 часа, ако е почивен ден; на рождения ден на бащата – от 18 часа до 21 часа,
ако е работен ден, а ако е почивен – от 9 часа до 21 часа; през пролетната ученическа
ваканция – в четна година през първата половина, а в нечетна – през втората; да се
определят 10 дни през зимния период, както и на половината от официалните за страната
празници /3 март, 6 май, 24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември/, различни за четна е
нечетна година.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в атакуваните му
части като правилно и законосъобразно. Набляга се, че съдът не е обвързан с конкретните
искания на страната по предложения режим на лични отношения, както и, че не са
представени доказателства за режима на лични отношения на бащата с другото дете.
Противопоставя се на исканото събиране на гласни доказателства, като се сочи, че не са
посочени фактите и обстоятелствата, които ще се установяват, а и няма допуснато
процесуално нарушение, алтернативно се иска да бъде дадена възможност и въззивницата да
води един свидетел за опровергаване на показанията на свидетеля на въззивника.
2

Постъпила е и въззивна жалба от В. П. Г. чрез адвокат В.Д. против постановеното по
първоинстанционното дело решение в частта относно определения режим на лични
отношения между бащата и детето след навършване на шестгодишна възраст, като се
излагат конкретни съображения защо режимът следва да бъде определен по различен начин
– определеният час за вземане или връщане не е съобразен с режима на детето, конкретният
начин на осъществяване на режима не е в интерес на детето. Също така се сочи, че следва да
има плавно преминаване от режим без преспиване към режим с преспиване на детето при
бащата. Иска се решението на районният съд да бъде изменено в посочения смисъл.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва.

АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна, поддържам
депозирания от нас отговор.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна, поддържам
депозирания от нас отговор.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 24880/01.12.2021г. от адв. В.Д. в
качеството му на процесуален представител на В. П. Г., обективираща изявление, че с оглед
равнопоставеност на страните следва да бъде дадена възможност за ползване от гласни
доказателства и на въззиваемата страна.

АДВ. Д.: В отговора на въззивната жалба сме посочили, че ще опровергаваме
показанията на другия свидетел, воден от бащата. В определението, с което е насрочено
настоящото заседание, съдът е посочил, че следва да се уважат доказателствените искания
на страните, но според мен поради техническа грешка е допуснал до разпит свидетел само
на бащата. Детето е било подготвено от майката, очаквала е бащата да дойде да го вземе,
бащата е отказал да вземе детето, въпреки че е било подготвено, защото е искал и майката да
присъства. Тя е отказала да присъства поради посочените вече причини.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Само на тези посочени дати съм виждал детето, после след тези
дати. От лятото насам след влезлите в сила привременни мерки виждам детето редовно.
Постановените привременни мерки се изпълняват. Те са без изискване майката да присъства
и се изпълняват. Не е вярно твърдението, че държа да присъства майката, така беше в
предишното решение, че тя трябва да присъства, докато детето навърши определена възраст.
Реших да го спазвам стриктно, след като наведоха неверни твърдения по отношение на мен
за домашно насилие и очаквах, че едно неспазване на съдебното решение би довело до нови
проблеми.
АДВ. А.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ. Д.: Водим и нашия свидетел. Моля да бъде изслушан първо нашият свидетел,
3
тъй като е ангажиран.

СЪДЪТ намира, че следва да допусне до разпит един свидетел при режим на водене
от страна на въззиваемата В. П. Г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето Н. ПЛ. В..

СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля да
влезе в съдебната зала.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

Свидетелят Н. ПЛ. В., 39г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Познавам страните по делото. С В. се
запознах през 2019г., тя вече беше разделена с П.. Тогава, когато се запознах с нея, П.
вземаше детето без майката, нямаше никакъв проблем. От края на август или началото на
септември отношенията им се влошиха, тъй като той разбра, че тя има приятел, и започнаха
проблемите им. След това знам, че има заповед за защита от домашно насилие. Декември
месец присъствах, мисля, че беше 20.12., когато П. трябваше да има личен режим с детето.
Тогава извика П.ция, детето беше готово, аз бях с детето горе. Аз лично слязох да говоря с
него. П. извика П.ция. Аз бях с майката. В. ме помоли да отида в тях, защото се страхува от
него, а той има право да взема детето без нея. Той въобще не се е качвал. Той мисля, че се
обади на майката, каза да сляза долу. Тя тогава обясни, че той има право да вземе детето, да
се качи и да го вземе. П. чакаше, тя беше готова с раничката. После чакахме, при което аз
слязох долу да говоря с него съвсем нормално и човешки да му обясня наистина, че детето
го чака. Аз също съм родител. Обясних му. Той не пожела да се качи, при което извика
П.ция. Той не иска да вземе детето, той иска майката да отиде с тях. Това му беше
проблемът. На мен също ми го е казвал това. Януари и февруари също съм присъствала на
дните, когато той е трябвало да вземе детето. Водихме такъв разговор с него. Казваше и: „В.,
́
ти ще дойдеш с мен.“
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Д.: В. не иска да ходи с П., защото има страх
от него. Той е прилагал физическо насилие, аз лично не съм била свидетел, това сме си
говорили с нея. Единствено на 03.03. бях свидетел, когато той ни пресрещна с колата.
4
Започна да крещи пред детето, че сме били лъжкини. Тогава В. му каза: „Ето, добре, вземи
детето.“, а той каза: „Не, ти ще дойдеш с мен.“ Тогава наистина ме стресна. Тогава детето
каза: „Н., не му обръщай внимание, на тати ще му мине.“ Бяхме в колата.

АДВ. Д.: Вие чували ли сте запис, в който П. отправя заплахи?
АДВ. А.: Противопоставям се.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Д..

СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Д.: Аз може би от януари месец горе-долу съм
присъствала на всички пъти, когато той има режим на личен контакт. Същото е било -
викане на П.ция, „В., ти ще дойдеш с мен“, „Не, няма да дойда“. Детето винаги е било
готово. Аз съм присъствала там, за да може детето да не разбира, да не вижда П.ция, аз съм
се занимавала и съм играла с детето в другата стая. Днес се видях с В., даде ми документ.
Малката е болна с варицела, аз съм я изкарала и нямам проблем да съм контактна.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. А.: Аз не живея на адреса на В.. Аз съм там,
защото тя винаги ме е молила, ние сме приятелки, тя има страх от П.. Аз имам едно дете, и
то също е присъствало там, играло си е с П.. Това не е всяка седмица, невинаги детето ми е
присъствало. Не мога да кажа събота или неделя беше 20.12. Може би е било неделя, защото
на 19.12. В. с малката беше в къщата на П.. Не съм била там, но тя през цялото време ми
пращаше клипчета и каква е обстановката там, какво се е случвало. Входът на В. се
заключва с домофон. Тя ми отключва с домофона. Не мога да кажа дали с ключ отдолу се
заключва. Първия път слязох долу да говоря с П.. Разговорът беше, когато аз още бях горе.
Аз бях с детето. Тя говори с него по телефона, аз не съм слизала долу. След този разговор аз
поех инициативата и слязох чисто човешки да разговарям с него.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Опитах се съвсем човешки да говоря с него.
Представих му се, казах му коя съм, аз тогава го видях за първи път. Не си спомням дали
съм го питала защо иска да слезе майката. Казах му: „Качи се горе, детето чака.“ Обясних му
каква е ситуацията горе.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. А.: За шест-седем месеца доста пъти П. е
виждал детето, не мога да кажа точно. П. веднъж се разплака. П.цията дойде на етажа и П.
плака и той каза: „В., искам да дойдеш с мен, аз няма да взема П. сама.“ Знам, че режимът е
събота и неделя.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Д.: Знам, че В. е давала декларация на П., че е
съгласна той да взема детето без нейно присъствие. Мисля, че не я приел тази декларация,
не мога да кажа.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. А.: Аз не виждам В. кое не спазва в режима,
той може да взема детето без нейното присъствие, тя ми го е казвала.

СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля Н. ПЛ. В..

СЪДЪТ, като взе предвид, че с определение № 3878/03.11.2021г. е допуснал
5
изслушване на свидетел

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля Н. Д. Д., воден от
въззивника.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля да
влезе в съдебната зала.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

Свидетелят Н. Д. Д., 35г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Познавам П.. С детето П. в момента се
виждат, но в доста големи периоди не са успявали да се осъществяват контактите.
Осуетявани са от страна на майката тези, за които знам. Присъствал съм много пъти на
осъществяване на контакт между таткото и детето. Ходили сме заедно с П., П., моята
приятелка и моите деца в Т. при баба му за една седмица. Много пъти съм отивал с моето
дете, то е на 6г. също като П.то, чакали сме ги той да вземе детето и да ходим някъде. Много
пъти се е случвало това, не си спомням конкретни дати. След като му излезе решението, че
трябва да може да взема П., това беше декември, първия път я взе с майката, бяха в неговия
апартамент и след това цяла зима не се осъществяваха контакти. Ходил съм, когато е
трябвало П. да вземе детето и не го е взел. Чакал съм с моето дете в колата пред една
беседка, която имат там, той идва и казва: „Не ми дадоха детето, ще чакам П.ция, ще чакаш
ли с мен?“ Аз казах, че нямам желание с моето дете да чакам П.ция. Той ми каза, че майката
не му дава детето. Последния път през декември беше казала, че предния ден било студено у
П., било мухлясало, стената била мухлясала. Всеки път е различна причина. Знам това от П..
Аз съм бил преди и съм чакал да дойде с детето. Физически не съм присъствал.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. А.: Цяла зима от декември до другото
решение по другото дело не са се виждали с детето. Повече от четири месеца не са се
виждали, така си мисля. Сега наскоро П. започна да вижда П., от юни-юли. Трябваше тази
събота и неделя П. да вземе детето, но то е болно, доколкото знам. Ние сме колеги. И П., и
В. познавам, те бяха кръстници на голямото ми дете. Него го познавам повече от десет
години, нея от седем-осем години. След като си обтегнаха отношенията, не съм разговарял с
В..
6

АДВ. А.: Присъствали ли сте на двора, когато В. е казала: „Няма да ти дам детето.“?
АДВ. Д.: Противопоставям се.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. А..

СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. А.: Чувал съм много причини В. да не дава
детето. Виждал съм и чатове между тях, най-различни ми е показвал той.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Не си спомням други конкретни причини за
отказ за предаване на детето от страна на майката.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. А.: Ходил съм в дома на П. много пъти. Няма
такива неща, мухлясали стени и т.н. Това са някакви оправдания според мен.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. Д.: Работим с П. на едно място с П., колеги
сме.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля Н. Д. Д..

АДВ. Д.: След депозиране на въззивната жалба, съответно становището ни по
въззивната жалба на ответната страна, възникнаха нови обстоятелства, които считам, че са
относими към предмета на делото. Налице е постановено решение от 18.11.2021г. по в.гр.д.
№ 2095/2021г. по описа на ВОС, с което е оставено в сила решение на Районен съд - Варна,
което обсъждаме във въззивната жалба и становището, а именно постановено решение за
определяне на режим на лични отношения между детето и бабата и дядото по бащина
линия, като с това решение е определено родителите на бащата да осъществяват режим на
личен контакт с детето всяка първа събота от месеца.
На следващо място е налице решение по в.гр.д. № 1676/2021г. по описа на ВОС, с
което е отменено постановление на ЧСИ за налагане на глоба. Това решение го прилагаме с
оглед твърденията във въззивната жалба на бащата и съответно представената от нас частна
жалба за обжалване на постановление, с което се установява, че от страна на доверителката
ми не е имало възпрепятстване на бащата да види и да вземе детето - така, както се твърди
във въззивната жалба. Моля да ги приемете, като считам, че същите са за относими
обстоятелства по настоящото дело.
Предвид обективната невъзможност на моята доверителка да присъства в днешно
съдебно заседание представям и моля да приеме изявление от нейна страна по повод на
делото, което моля да цените по същество. Ако съдът прецени, с оглед установяване на
заявените в отговора на въззивната жалба причини, поради които доверителката ми към
момента преди да се постановят привременните мерки, не е изявявала съгласие да присъства
заедно с П. по време на осъществяване на режима на личен контакт, а именно за това, че я е
било страх от него поради това, че той е отправял закани и заплахи към нея, моля на
основание чл. 204 от ГПК да допуснете извършване на оглед на веществено доказателство.
7
Представям диск, върху който е възпроизведен запис от разговор между жалбоподателя и
доверителката ми през миналата година, на който запис ясно се чува, че той отправя към нея
закани и заплахи: „Урод, ще умреш, разбра ли?“ От разговорите се усеща, че той я бута и
блъска, това е било причината тя да подаде молбата за домашно насилие и това е една от
причините тя да изпитва страх от него и да не желае да присъства съвместно на режима на
личен контакт. В. е направила записа с неин телефон, чува се и гласа на детето, това става в
присъствието на детето.
АДВ. А.: По отношение на решението то е служебно известно на съда. Не считам, че
е относимо по изп.д. № 5003. По отношение на решението, с което се предоставя режим
всяка първа събота от месеца на прародителите на П., не се противопоставям. Именно в тази
връзка е нашето искане за разпределение на режима на таткото и майката. Становище не
мога да взема по същество. По отношение на диска категорично се противопоставям, това
не са събрани по съответния ред на ГПК или НПК доказателства, които да бъдат изслушани
от съда. Самото домашно насилие приключи, което също е известно на съда, с отмяна на
заповедта без мерки по т. 5 от ЗЗДН.

По направените от всяка от страните доказателствени искания СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
процесуалния представител на въззиваемата страна в днешно съдебно заседание два броя
решения, а именно: Решение № 1723/18.11.2021г., постановено по в.гр.д. № 2095/2021г. по
описа на Окръжен съд – Варна, както и Решение № 1760/24.11.2021г., постановено по в.гр.д.
№ 1676/2021г.

ПРИЛАГА към делото представената в писмен вид молба от В. П. Г., съставляваща
становище по същество на спора.

По направеното искане за събиране на веществено доказателство чрез оглед на
звукозапис, материализиран в диск, СЪДЪТ намира, че с оглед предметната рамка на
производството по делото, отминалите отношения между страните във връзка с конкретен
спор и пререкания между тях, при които въззивникът е повишил тон, не са от съществено
значение за правилното решаване на делото, поради което искането в тази връзка следва да
бъде оставено без уважение като неотносимо.
Ето защо, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 204 от ГПК искането за събиране на
веществено доказателство посредством оглед и изслушване на звукозапис, обективиран в
8
диск, и ПРИЛАГА така представения диск към корицата на делото.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Противопоставям се на искането за
присъждане на разноски, доколкото настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация, поради което не следва да се присъждат разноски на страните.

С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. А.: Моля да уважите въззивната жалба така, както е депозирана пред вас, като
съобразите следното:
Известно на съда е обстоятелството, че таткото има голяма дъщеря, която живее
постоянно в София. Нейният режим е определен от СГС в нечетни седмици от годината.
Нашето искане по настоящото производство е режимът на таткото да бъде определен в
четни седмици от годината, така че да бъде равнопоставено положението спрямо едното и
другото дете, като по този начин не се нарушават правата на майката и равнопоставеността
между страните за времето на контакт с малкото дете. Искането е за четни седмици, а не за
първа и трета, доколкото в някои месеци са налице пет календарни седмици, което би
лишило таткото от петата седмица, и детето ще има възможност да бъде с майка си една
седмица повече, което за текущата година беше в четири от месеците през годината. Моля
да му определите режим и в нечетните - във вторник и четвъртък, тъй като така или иначе
той е поел един родителски ангажимент към детското заведение, което посещава П., като
осигурява консумативи - принтери, хартия, книжки. Така или иначе той ходи до детското
заведение и има желание в тези дни - вторник и четвъртък, да взима детето, съответно малко
по-късно да го предава на майката. Това е съобразено с извънучилищните и учебни
ангажименти на П.. Той поема ангажиментите по воденето и вземането на детето на
всякакви школи, когато те работят. По отношение на официалните празници сме изразили
становище, тъй като те са неработни както за майката, така и за таткото, считаме за редно
9
половината от тях да бъдат определени на единия родител от четна година, а другите в
нечетна. Не сме възразявали по отношение на Коледните и Новогодишни празници,
единственото ни искане е те да са така разпределени, че този режим да може да започне от
тази година, а не от влизане на детето в училище, защото по този начин таткото ще бъде
лишен още една година да прекарва Коледни и Великденски празници с дъщеря си. Желаем
да бъде определен режим през зимата, както изложихме и в производството с неговите
прародители, те имат голяма къща в Т., в която родът се събира по Новогодишните
празници, което е било традиция и за малката П. да присъства на тези празници. Там са
подходящи условията за ски и шейни, така че е хубаво да можем да и осигурим този
́
комфорт тя да продължи с традицията с рода на баща си. Най-малкото обичаите в другото
населено място са малко по-различни и биха могли да я обогатят и да разширят мирогледа и,
́
а и да прекарва достатъчно време с другите си роднини от по-широкия роднински кръг на
бащата. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Д.: Моля да обсъдите това, което е изложено във въззивната жалба, съответно
становището по въззивната жалба, както и становището на доверителката ми по съществото
на спора. В случай че приемете същите за основателни, да постановите съдебно решение в
съответствие на това.
Като отговор на пледоарията на колегата изразявам следното становище:
Фактите, които току-що се изложиха, са нови такива, за тях не са събрани
доказателства в настоящото производство. Няма събрано доказателство в настоящото
производство за това какъв е режимът на личен контакт между бащата и другото му дете.
Ние изрично сме оспорили това обстоятелство. Моля да обърнете внимание, че се получава
един парадокс. В цялото производство, включително в жалбата и становището,
жалбоподателят твърди, че майката е възпрепятствала него да осъществи режим на личен
контакт, когато той е бил заедно с другата си дъщеря, за да могат двете деца да са заедно,
тъй като са привързани, което като цяло е безспорно. Ние също сме навели твърдения, че
дори първото дете на П.С. е оставало да преспива в дома на В.Г.. В един момент се твърди с
друга цел, че се желае режимът на личен контакт да бъде в други дни, за да може П.С. да
осъществя режим на личен контакт с детето си Я., което отново е в пълен противовес на
твърденията по-рано, че се желае по едно и също време децата да бъдат заедно, поради
което режимът на личен контакт следва да бъде такъв. Моля да обърнете внимание, че
именно в споразумението, което страните са подписали в недълъг период преди
образуването от страна на П.С. на дело срещу В.Г. за изменение на режима на личен
контакт, те са уговорили именно такъв режим на личен контакт. От тогава до настоящия
момент не са настъпили никакви нови обстоятелства. Към момента на подписване на
споразумението той е имал същия режим на личен контакт с детето си Я., и към момента на
подписване на споразумението той е осъществявал срещи с детето си Я.. Няма нови
обстоятелства, които да налагат някаква промяна. По делото няма събрано доказателство и
няма твърдение, че през зимните месеци детето е посещавало къщата в Т. и че въобще е
оставало да преспива там. Свидетелят в днешно съдебно заседание беше допуснат за факти
и обстоятелства, посочени на стр. 2 от определението, а именно, че за момента от подаване
10
на исковата молба, и до 29.04. П.С. е виждал само два дни детето, което безспорно се
установи, че е само и единствено поради неговото нежелание да види детето, въпреки че е
било подготвено от страна на майката. Изразените предположения, че контактът на детето с
други лица би обогатило нейния мироглед, е едно предположение, което не е доказано по
съответния начин в настоящото съдебно производство. В тази връзка считам, че не е налице
основание за искането за изменение на режима на личен контакт по начина, по който е
поискано. Не е доказано и не е твърдяно, че детето се взема от бащата вторник и четвъртък,
което би нарушило безспорно неговия установен вече към настоящия режим на личен
контакт. Моля за съдебно решение в този смисъл.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: От практическа гледна точка искаме това нещо, за да не сме в
юридически нонсенс да трябва да бъда едновременно в София и Варна, когато е събота и
неделя. По отношение на Т. и ходенето при баба ми детето е ходило многократно. Молбата
ни е, както се видяхме преди месец може би и вече едната ми прабаба почина, така да не се
стигне до там, че и другата прабаба да почине и да няма нужда да ходи детето вече в Т..
Много ми е неприятно, че това нещо се проточва толкова много. Имах голямо желание да се
стигне до споразумение. Направихме един опит преди да започнем всички тези дела. В
Районен съд ни препоръчаха да започнем медиация. Аз заявих моето участие за медиация,
майката също заяви своето участие, определиха ни да ходим в ЦОП – Аспарухово на
медиация. Близо три месеца ходих на медиация, но майката не се яви нито веднъж. Това е
нещо, което на мен не ми попречи, мен ме обогати, защото там ме обучаваха как да се
държим след развод и в период на развод, когато са ни обтегнати отношенията. На мен ми
помага, сега виждам неща, които са ми казали там, как би реагирала П., как би си променила
държанието, за да знам аз как да отреагирам в такива ситуации. Смятам, че ако едно такова
нещо може да ни се наложи от съда на двамата и да не може да избираме дали да отидем или
не, а да бъде наложено, би било полезно и за двамата родители, а което е основно - да е
полезно и за П., за да може всички страни да разберем всяко едно действие до какво води. В
момента, когато аз звъня на майка и в 10 часа, че съм пред блока при привременните мерки,
́
тя вдига телефона на високоговорител и ми дава да говоря с П.. Детето не трябва да бъде
проводник на нашите разговори, това всички психолози го казват. То става буфер, дете на
пет години поема отговорността между разговори на 35-годишни хора. Другата ми молба е
да може режимът да е четна или нечетна седмица, за да може детето да си знае едната
седмица е с баща си, другата седмица е с майка си. Сега като се виждаме, тя си казва: „имам
тези два дни с теб“, тя е на такава възраст, че много добре знае коя седмица е била с баща си,
после аз съм убеден, че тя се чуди защо едната седмица се видя с тати, после примерно не се
вижда две седмици с баща си, защото такъв се е паднал календарът. Четните седмици са по-
малко, отколкото са нечетните седмици в годината, и майката пак ще има повече. Нямам
претенции да виждам детето повече от майката.
АДВ. Д.: Проблемите по настоящото дело в отношенията между двамата във връзка с
детето са само и единствено поради поведението на П.. Миналата година на Коледа П.
отново не пожела да вземе детето и двамата бяха в П.цията.
11
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:54 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12