Р Е Ш Е Н И Е № 260035
гр.
Враца, 11.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Галина Емилова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 440 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 168/12.08.2020 г., постановено по гр. дело № 1493/2019 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина, е отхвърлен предявеният от П.А.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, против Д.Д.А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за исковата сума от 1 200,00 лв., представляваща претърпените от него имуществени вреди вследствие на извършения от ответницата некачествен ремонт, както и да бъде задължена
да възстанови всички компрометирани елементи на стоманено-бетоновата таванска
плоча.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца П.А.В.,
в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е отразил в мотивите си противоречието
между записаното в констативните протоколи и снимковия материал, приложен към
тях, който е доказателство за продължителния теч от тавана, причинен от сифона
на пода в банята на ответницата и липсата на поставена изолация при направен от
нея ремонт през 2012 г. Поддържа се, че е невярно заключението на съда, че
вината на ответницата не е доказана, като действително видимо конструктивно
нарушение не е налице, но е факт спукването на плочата. Посочва се, че е
изводът на съда, че течът е от корозирала тръба е неверен и не се подкрепя от
събрани по делото доказателства. Твърди се, че жалбоподателят не е разрешил
извършването на ремонт, докато не бъде осъществен качествен такъв в банята на
ответницата. Изтъква се, че ответницата не е представила доказателства за
извършен от нея ремонт, след който вече няма теч, нито е установила кога е
предприела действия за отстраняване на теча. Поддържа се, че ответницата е била
задължена да извърши ремонт, доказателство за което са две заповеди на кмета на
Община Бяла Слатина. Твърди се, че е доказано противоправното ѝ
поведение, тъй като тя е нарушила чл. 6 и чл. 49 ЗУЕС.
В
жалбата се твърди още, че жалбоподателят поради проблеми със слуха не е чул
кога може да оспори твърденията на ответницата в съдебно заседание, което е
довело до невъзможност за него да вземе отношение в откритото съдебно заседание
и да представи нови доказателства – констативни протоколи от свидетели и
снимков материал. Сочи се, че жалбоподателят изрично е записал в молба, че
желае да бъде назначена експертиза, като адвокатът му отказал внасянето на
депозит за вещо лице под предлог, че и насрещната страна няма да внесе такъв.
Иска
се от въззивния съд да постанови решение, с което да уважи предявения иск или
да върне делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответницата Д.А., чрез адв. Н.И., в
който се излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като е
постановено при спазване на законовите изисквания. Посочва се, че за ищеца е
бил определен срок за внасяне на депозит за вещо лице и същият в съдебно
заседание изрично е заявил, че не желае да бъде назначавано такова, поради
което съдът е приел делото да бъде разгледано на база представените по него
писмени доказателства.
Иска се
от въззивния съд да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да
потвърди първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд – Враца е
сезиран от П.А.В., ЕГН: **********, с
иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, против Д.Д.А., ЕГН: **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1 200,00 лв., представляваща претърпените от ищеца имуществени вреди,
вследствие на извършен от ответницата некачествен ремонт. След няколкократно оставяне на исковата молба без
движение с разпореждане от 11.02.2020 г. първоинстанционният
съд
е предоставил на основание чл. 95 ГПК правна помощ на ищеца за изготвяне на
редовна искова молба съгласно чл. 127-128 ГПК и за процесуално представителство
по гр. д. № 1493/2019 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина. С определение от 26.02.2020 г. съдът е назначил адв. И.Г. за особен
представител на ищеца, който да изготви редовна искова молба съгласно чл.
127-128 ГПК и да го представлява по гр. д. № 1493/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина до приключването му с влязъл
в сила съдебен акт. Такава искова молба е изготвена и депозирана в Районен съд – Бяла Слатина от адв. Г..
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на ***, в гр. Бяла Слатина, в който не живее
постоянно. Ищецът
посочва, че при едно от
посещенията си установил, че има теч от тавана в банята на апартамента, вследствие на който била паднала
мазилката и се получило овлажняване на таваните в кухнята, коридора и хола. Твърди, че в ***в същия блок, който се намира над жилището на ищеца,
живее ответницата, която била извършила ремонт на банята си. Сочи, че многократно е подканвал ответницата да ревизира извършения от нея
ремонт, но същата бездействала и демонстрирала неангажираност. Твърди, че се
обърнал за съдействие към Община Бяла Слатина,
като служители на
общината няколкократно констатирали
увредения таван в банята в ***, в резултат на което се виждала стоманено-бетоновата таванска плоча,
което било предпоставка за корозия на арматурата и
нарушаване целостта на плочата. Посочва, че опитът на представители на общината да обследват ремонта в *** бил неуспешен, тъй като ответницата Д.А. не е осигурила
достъп, като с това свое бездействие нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
12 ЗУЕС. Изтъква, че
това го принудило да извърши многократно разходи за възстановяване и запазване
на своята собственост, като вследствие на претърпените вреди децата му и внукът
му били лишени от възможността да обитават жилището, а за ищеца били създадени
трудности да продаде същото поради лошото му състояние.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д.Д.А.,
с който се
оспорва основателността на предявения иск. В отговора се сочи, че семейството
на ответницата живее в апартамент
№ 29 в бл. Младост-1, вх. Б, ***, в гр. Бяла
Слатина, като от
2015 г. ищецът твърдял, че има теч в банята на апартамента му. Изтъква се, че
въпреки че нямало нанесени щети от нея, тя многократно е изявявала желание да
отстрани проблема, но ищецът отказвал да осигури достъп до апартамента си. Твърди
се, че след извършените проверки е установено, че течът в банята на ищеца не е
причинен от ответницата. Сочи се, че причината за теча била корозирала тръба,
вертикален щранг, захранващ жилището на ответницата със студена вода, която
била обща собственост по ЗУЕС и следвало да се отремонтира съвместно.
Ответницата изтъква, че за нейна сметка в апартамента ѝ били отстранени
плочките на пода в от сифона до вертикалния щранг и последният бил сменен с
нова тръба, но протокол за отстранените нередности не бил издаден от служители
на УТЕ. Твърди, че при проверка, извършена на 30.11.2017 г. теч не е установен,
а комисията е констатирала навлажняване на тавана, а при такава на 14.06.2019
г. комисията не е установила видимо нарушение на конструкцията на подовата
плоча, като на ищеца било предложено безвъзмездно извършване на ремонт, но той
отказал.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговорите на същата,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с възникването на предпоставките за уважаване
на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди на ищеца.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното и въззивното производство писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Представен е Констативен
протокол от 13.01.2015 г., съставен от
служители на Община Бяла Слатина, с който е констатирано при извършената
проверка на място, че в ***, находящ се в гр.
Бяла Слатина, собственост на П.В. не се живее
постоянно, наблюдава се паднала мазилка на тавана в банята, стари петна от
навлажняване около вертикалните щрангове в банята, както и старо петно на стената
на кухнята откъм банята. Към момента на проверката не е констатирано ново овлажняване на стените на ***, което да е причинено
от живеещите в ***, собственост на Д.А..
В следващи Констативен протокол от
27.03.2015 г., съставен от служители на
Община Бяла Слатина, е констатирано
на място, че в банята на *** е паднала голяма част от мазилката и е видима стомано-бетоновата таванска плоча, която при първоначален оглед е суха, като се наблюдават малки пукнатини в нея. В банята на ***
пода на банята е облицован с керамични плочки и след пускане на водата плочата
на тавана на *** изглеждала суха,
а след интензивно изливане на вода по пода
по-дълго време, в *** се появяват капки влага. В зоната на вертикалните щрангове в банята и кухнята
на *** има следи от предишни овлажнявания, но не и към
момента на проверката. Впоследствие в Констативен протокол от 27.04.2015 г., съставен от служители на Община Бяла Слатина, е констатирано на място, че собственичката на *** Д.А. е отлепила теракотените плочки от пода на банята в участъка, където са
прокарани по пода канализационните PVC тръби, отвеждащи водата
от пода на банята до вертикалният канализационен щранг. След пускане на водата
в мивката и подовия сифон в *** не се
наблюдава теч около канализационните тръби. В зоната на вертикалния щранг на
водопроводната поцинкована тръба в банята на ***, довеждаща чиста вода до водомерния възел на
апартамента, подовата плоча изглежда силно просмукана от вода, което вероятно
се дължи на пробив в корозиралата водопроводна тръба монтирана през 1977 г. в
участъка, преминаващ през СТБ плоча. Собствениците заявили, че от седмица живеят в друго
жилище и не е пускана вода в апартамента им, както и че възнамеряват да бъде
подменена поцинкованата вертикална тръба с полипропиленова, за тяхна сметка, за
което ще им бъде необходимо да им бъде
осигурен достъп в банята на *** на долния етаж.
През 2017 г. са съставени Констативни протоколи от 26.10.2017 г. и от
30.11.2017 г. от служители на Община Бяла Слатина, които на място констатирали,
че в ***, собственост на П.В., не се живее постоянно, наблюдава се паднала мазилка
на тавана на банята, стари петна около вертикалните щрангове, като е видно от снимковия материал, че банята не е
ремонтирана отдавна. Към момента на проверката служителите на общината не са констатирали ново овлажняване на тавана
в банята на апартамента, причинено от живущите лица в ***, собственост на Д.А.. В банята на ***, А.
е
извършила основен ремонт, състоящ в подмяна на теракотени и фаянсови плочки и окачен таван. Видно от снимковия материал, същата е сменила в зоната на вертикалния
щранг водопроводната поцинкована тръба с полипропиленова такава. Отразено е, че не може да бъде установено наличие
на конструктивни дефекти вследствие на некачествено извършен ремонт. В протокола от 30.11.2017 г. е констатирано, че след
интензивно изливане на вода по-дълго време по пода в банята на *** и изчакване
около 30 минути на тавана в банята на *** се получава просмукване на вода през
плочата в района над бойлера.
От Констативен
протокол от 05.12.2018 г., съставен от
служители на Община Бяла Слатина е видно, че в изпълнение дадените указания на
Кмета на Община Бяла Слатина в
Заповед № 525/23.08.2018 г. в тримесечен срок, П.В. не е предприел никакви необходими ремонтни дейности и възстановителни
дейности на тавана в банята си, който се явява вътрешна разделителна плоча между
неговия апартамент и апартамента на Д.А.. Голяма част от варово-циментовата мазилка е паднала
и е видима стоманено-бетоновата таванска плоча, което е предпоставка за корозия
на арматурата и нарушаване целостта на плочата, видно от снимковият материал
направен по време на огледа. До ***, собственост на Д.А., не е бил осигурен
достъп на комисията. Последната не е получила уведомителното писмо на общината за извършване на огледа, поради което е
назначена нова дата.
Впоследствие е издадена Заповед № 67/20.02.2019 г. на Кмета на Община
Бяла Слатина, с която на основание чл. 196, ал. 5 ЗУТ, чл. 49, ал. 5 ЗУЕС и чл.
5, ал. 2 от Наредба № 21/2008 г. на Община
Бяла Слатина за условията и реда за принудително изпълнение на заповедите по чл. 196
от ЗУТ, вр. с КП от 05.08.2018 г. и с КП от 13.12.2018 г. за неизпълнение на
Заповед № 525/23.08.2018 г. на Кмета на Община е разпредено Директора на ОП
"Чистота и строителство" гр. Бяла Слатина да осигури работници и
материали за извършване на ремонтни дейности и възстановителни дейности по
поправяне и заздравяване на таванската плоча на ***, собственост на П.В., която се явява вътрешна разделителна плоча между
неговия апартамент и апартамента на Д.А.. Наредено е Директорът на ОП "Чистота и строителство" гр. Бяла
Слатина да осигури работници и необходимите дейности за спиране на теча от
сифона в банята на Д.А., живуща в *** ***,
който води до просмукване на вода през плочата на тавана на банята на П.В., като ремонтът
да
се извърши в 3-месечен срок от получаване на
тази заповед, а при неизпълнение са налага глоба на собствениците на горепосочените жилища.
В Констативен протокол от 14.06.2019 г., съставен от служители на Община Бяла
Слатина, е отразено, че при оглед на
място не е констатирано ново овлажняване на тавана на банята на ***, което да е причинено от живущите в *** собственост
на Д.А.. Същата е направила основен
ремонт, състоящ се в подмяна на
теракотени и фаянсови плочки и окачен таван. При огледа не е установено видимо
конструктивно нарушение на конструкцията на подовата плоча. На П.В. е било предложено да се извърши безвъзмездно ремонт на
тавана в банята от ОП "Чистота и строителство" гр. Бяла Слатина, но
същият е отказал.
Ищецът е сезирал органите на Прокуратурата,
ИВСС, Омбудсман на Република България /материалите се съдържат в зелена папка, приложена по
делото/, като всички институции са
оставяли без уважение подадените от него до тях жалби и
сигнали, тъй като са констатирали, че не са налице данни за извършени
престъпления от общ характер, а се касае до гражданскоправен спор, разрешим по съдебен път от гражданските съдилища.
Пред въззивния съд е
назначена и приета съдебно-техническа експертиза, според заключението на която
нанесените вреди в апартамента на ищеца са периодично настъпили, като са
причинени от неизправна отводнителна система на банята в *** /заустването на
подов сифон, отводнителната тръба, както и степен на компрометиране на
конструктивното и якостно състояние на плочата/. Вещото лице е отразило, че
след запознаване с материалите по делото и оглед и замерване на място в *** ***
в гр. Бяла Слатина, е установило, че вследствие на извършен ремонт от
ответницата през 2012 г. от тавана на банята на ищеца се получава теч,
изразяващ се в напиване на плочата при всяко ползване и с времето цялата
мазилка на тавана е паднала, наводняванията продължават, арматурата на плочата
корозира, мозайката на пода също се нарушава. Експертът е посочил още и че
наводнението не е инцидентно, а периодично от дълъг период. *** е на пети,
последен етаж, което изключва течът да е от по-горен апартамент, а е извършван
ремонт на покрива, като последният не тече. Фактът, че течът не се проявява,
когато не се ползва банята, показва, че не е изправна отводнителната система на
горната баня. Посочено е, че при теч от
пробита или корозирала тръба в баня, течът е постоянен и при спрени спирателни
кранове продължава да тече и се отразява на водомера в помещението, в което е
течът. Отразено е, че в момента на огледа вредите продължават да се натрупват и
не могат да се поправят докато не се ремонтира причината за теча. Наводнените
части от жилището са баня, кухня, коридор и преддверие.
В експертизата е посочено, че съгласно
представена КСС, неразделна част от експертизата, необходимите
ремонтно-възстановителни работи /СМР/ на ***, *** в гр. Бяла Слатина възлизат
на 2 766,00 лв. Отразено е, че щетите са причинени от 2012 г. – от момента на
придобиване на *** от ответницата до момента на експертизата, като съществуват
към настоящия момент и няма данни да е извършван ремонт за поправянето им.
Посочено е и че не е осигурен достъп за оглед на *** в същия блок, но
необходимите СМР за ремонт в банята на *** са на стойност 766,00 лв. В
заключение е отразено, че след прилагане на "експертен коефициент" от
0,9 размерът на обезщетението, дължимо на ищеца е 2 500,00 лв.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За да възникне отговорността на ответницата за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум /претърпени загуби/, респ. непостъпване в неговия
патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо /пропуснати ползи/; 4/ причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да
е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента/ и 5/ вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на ***, гр. Бяла Слатина, а ответницата притежава в собственост по силата на
наследствено правоприемство *** на *** в същия блок.
Съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и
заключението по съдебно-техническата експертиза дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че е установено настъпването през периода от 2012 г. – от момента на придобиване на *** от
ответницата, до настоящия момент, на твърдените вреди в процесния апартамент, собственост на ищеца, изразяващи се в повреждане и падане на
мазилката на тавана в банята, корозиране на арматурата на плочата, нарушаване
на мозайката на пода. Вещото лице в заключението си е посочило, че наводнените
части от жилището са баня, кухня, коридор и преддверие.
Настоящият съдебен
състав намира, че по делото е доказано от заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза, че всички увреждания са настъпили в резултат на теч, предизвикан от неизправната
отводнителна система на банята в ***, собственост на ответницата /заустването
на подов сифон, отводнителната тръба, както и степен на компрометиране на
конструктивното и якостно състояние на плочата/. В заключението си вещото лице
изяснява правнорелевантното обстоятелство, че *** е на пети, последен етаж,
което изключва течът да е от по-горен апартамент, а е извършван ремонт на
покрива, като последният не тече. В този смисъл други причини за настъпване на
увреждането в апартамента на ищеца следва да бъдат
основателно изключени.
Както бе изяснено,
противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка
на събраните по делото и анализирани от съда доказателства се установява, че причината
за появяване и продължаване на теча в *** е в поведението на ответницата и по-специално в нейното бездействие. Бездействието ѝ, изразяващо се в
неостраняване на причините за протичане на вода от нейното жилище в жилището на ищеца, се явява противоправно
деяние. Ответницата е била длъжна да поправи отводнителната система в банята си, тъй като е било
възпрепятствано пълноценното упражняване на правата от страна на собственика на
*** /арг. от чл. 109, ал. 1 ЗС/.
По делото липсват
доказателства, че ответницата е отстранила причината за теча в жилището на
ищеца, като въпреки извършения от нея ремонт, състоящ в подмяна на теракотени и фаянсови плочки и окачен таван и подмяна в зоната на вертикалния щранг на водопроводната поцинкована тръба с полипропиленова
такава, в Констативния протокол от 30.11.2017 г. от
служители на Община Бяла Слатина е
констатирано, че след интензивно изливане на вода по-дълго време по пода в
банята на *** и изчакване около 30 минути на тавана в банята на *** се получава
просмукване на вода през плочата в района над бойлера.
Като не е предприела необходимите мерки за
отстраняване на неизправността
в отводнителната система на жилището си, с поведението си ответницата
е причинила увреждането в дома на ищеца. В този смисъл е налице е
причинна връзка между противоправното бездействие на ответницата и причинените
вреди в апартамента
на ищеца.
Ето защо въззивният съд приема, че са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответницата
Д.А..
Обезщетението, дължимо от ответницата за причинените в
резултат на теча вреди, се съизмерява със стойността на разходите, необходими
за отстраняване на повредите, причинени от теча в жилището на ищеца. Съобразно приетото заключение на вещото лице необходимите ремонтно-възстановителни работи /СМР/ на ***,
*** в гр. Бяла Слатина възлизат на 2 500,00 лв. Претенцията за имуществени
вреди, предявена от ищеца, обаче е в размер на 1 200,00 лв., като с оглед на
основания принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало /арг. чл.
6, ал. 2 ГПК/, искът следва да бъде уважен до претендирания от ищеца пълен
размер.
В обобщение, поради
несъвпадение в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло
и
вместо това да бъде постановено друго, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 1 200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, причинени му от повреда на отводнителната система в банята на апартамента на ответницата.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 50,00 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника
трябва да се присъдят сторените от него разноски във въззивното производство в
общ размер от 245,00 лв., от които 25,00 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване, 200,00 лв. – депозит за вещо лице и 20,00 лв. –
пътни разноски. Въззивникът е претендирал разноски и за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на 405,00 лв. Настоящата съдебна инстанция
намира, че те не следва да бъдат възлагани в тежест на въззиваемата страна, тъй
като са заплатени по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020 г. с
предмет процесуално представителство по в.гр.д. № 440/2020 г., като от адвокатите,
с който е бил сключен договорът, на 08.01.2021 г., преди откритото съдебно заседание
по делото, е постъпила молба, с която се оттеглят от осъществяването на
процесуално представителство на въззивника поради етични съображения, тоест
процесуално представителство от тях не е осъществявано. В случай, че
въззивникът е заплатил сумата по договора за правна защита и съдействие, той
може да претендира връщането ѝ от упълномощените от него адвокати.
Предвид гореизложеното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 168/12.08.2020 г., постановено по
гр. дело № 1493/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на П.А.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 200,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца от повреда на отводнителната система в банята на апартамента на ответницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.А.В., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 50,00 лв., представляваща
разноски, направени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК Д.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.А.В., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 245,00 лв., представляваща
разноски, направени във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.