Н
Е П Р
И С Ъ
С Т В
Е Н О
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83
гр. Добрич, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ
БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 64/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 64/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
вх. рег. № 2275/02.04.2019 г. на едноличен търговец *** ЕГН ********** с фирма
ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН КОСТОВ“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***,
ул. „***“ № 8, общ. Генерал Тошево, област Добричка, с която срещу „ТРИГЛАВ –
ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД гр. ***, общ. ***, област Стара Загора, при условията на
обективно съединяване са предявени следните искове:
иск за
плащането на сумата от 32 400.00 лв., представляваща неплатена цена по договор
за търговска продажба, претендиран на основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 318 и
сл. ТЗ.
иск за
плащане на сумата от 4 104.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.01.2018
г. – 01.04.2019 г. ), определено по размер от
законната лихва, претендиран на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
не изразява становище по иска.
В
проведеното на 04.06.2019 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
В
разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът
не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК.
Искът е
вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент
доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право
вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за
основателност на иска е над петдесет процента.
В
процесния казус, исковите претенции срещу ответника с оглед доказателствата по
делото са основателни. Съображенията на Съда са следните:
На
10.08.2017 г. между страните по делото е сключен договор за търговска продажба,
съгласно който ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН КОСТОВ“ като продавач се задължава да
прехвърли на „ТРИГЛАВ – ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД като купувач собствеността върху 180.000 кг. лавандулово масло – реколта 2017
г., срещу цена в размер на сумата от 32
400.00 лв. ( с включен в цената ДДС ), която купувачът се е задължил да му
заплати.
Сделката
е документирана и с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч
– фактура № **********/10.08.2017 г.
На
10.08.2017 г. купувачът е изпълнил задължението си да предаде на купувача
продадената стока, като страните са удостоверили този факт с
приемо-предавателен протокол.
Страните
са се споразумели цената на стоката да бъде платена от купувача в срок до
31.12.2017 г.
Купувачът
не е изпълнил задължението си за плащането на цената.
Исковите
претенции са доказани и основателни и следва да се уважат.
На осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 495.00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 302.00 лв. с оглед представения по делото списък по
чл. 80 ГПК.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТРИГЛАВ
– ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД гр. ***, ул. „***“ № 1, общ. ***, област Стара Загора, ЕИК ***да
заплати на едноличен търговец *** ЕГН ********** с фирма ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН
КОСТОВ“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „***“ № 8, общ.
Генерал Тошево, област Добричка, следните суми: 32 400.00 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, претендиран на
основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ, ведно със законната лихва,,
начиная от датата на предявяване на иска – 02.04.2019 г. до окончателното й
изплащане;
4 104.00 лв., представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
01.01.2018 г. – 01.04.2019 г. ), определено по размер от законната лихва, разноски по делото в размер
на 1 495.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 302.00
лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ.
СЪДИЯ: