Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника
Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2598 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Л.Б.Ч. с ЕГН ********** и А.И.А. с ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване ул. „Капитан Петко Войвода“ №28, чрез
пълномощника адв. Б. Н. Д.,***, установителен
иск за собственост върху недвижим имот с кадастрален
идентификатор 10135.1026.18
по КККР на гр. Варна, ул. „С.“ №
**, с площ от 425 кв.м. с данъчна оценка 26 553.20 лева, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 10135.1026.18.1 с площ от 91 кв.м. с
данъчна оценка 43 726.20 лева, по твърдение, че е изтекла придобивна давност
чрез осъществявано от тях непрекъснато владение с намерение за своене в периода
от 2000 г. до датата на предявяване на иска – 20.09.2018 г., на основание чл.
79 от ЗС, а в условие на евентуалност и чрез наследствено правоприемство.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищците излагат следните факти:
Ищците сочат, че през 1983 г. Р. с.Г.е прехвърлила
срещу задължение за издръжка и гледане на дъщерите си И.с.М. и ЙО.с.Ж.по 1/3 от
недвижим имот с кадастрален идентификатор 10135.1026.18
по КККР на гр. Варна, ул. „С.“ № **,
с площ от 425 кв.м. и построена в него жилищна сграда, придобит от М.Н.З.чрез договор за
покупко-продажба през 1932 г.
На 30.04.1993
г. е починала И.с.М., наследена от В.С.М.и Б.Ч., а на 21.02.2012 г. е
починала ЙО.с.Ж., наследена от Л. Ж.А..
Последната е починала на 16.11.2013 г. като е оставила единствен наследник А.И.А. /съпруг/.
Ищците твърдят, че са
придобили имота по наследство и давност чрез непрекъснато владение, осъществено
в периода от 2000 г. до настоящия момент.
Считат, че към владението им следва да бъде присъединено това на Р. с.Г.в
период от 1932 г., когато същата е придобила имота, до смъртта й 1983 г., както
и владението на Р. Г.и това на дъщерите й, приобретатели по договора за
издръжка и гледане в периода от 10.03.1983 г. до 09.07.1983 г. Сочат, че след
смъртта на И. М. имотът, ведно с
построената в него жилищна сграда е владян от дъщеря й Л. Б.Ч. и Л. Ж.А., последната
съвместно със съпруга си А.И.А.. Излагат, че 1987 г. процесният имот е отчужден
в полза на Държавата със заповед на председателя на ИК на Об. НС, като през 1992 г. със
заповед на кмета на Община Варна е отменено отчуждаването. Твърдят, че от
отмяна на отчуждаването имотът е владян единствено от Л.Б.Ч. и Л. Ж.А.,
починала на 16.11.2013 г. съвместно с А.А., а след смъртта на Л. А. имотът е владян от Л. Б.Ч. и от А.И.А.,
като съпруг и наследник на Л. А.. Излагат, че имотът е деклариран по надлежния
ред пред Дирекция „Местни данъци и такси“ като собственост по давностно
владение на тяхно име, заплатен е начисления данък и подадена декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на
обстоятелствена проверка.
Излагат, че в кадастралния
регистър имотът бил записан като
собственост на Община Варна за 18/425 кв. м. ид. части и на Р. Г.за 407/425 кв.
м. ид. части. От Община Варна им представили копия от ред документи, сред които
и АОС №5196/2008 г. за 18/425 г. кв.м.
ид. части, с отразяване на забележки: 1.Частта от ПИ №4 в кв. 582 е
отчуждена със заповед №1262/14.04.2008 г. на Кмета на Община Варна.
Отчуждаването се извършва съобразно влезлия в сила ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед №124 от
26.11.1984 г. на Председателя на ИК на Об. НС – Варна. 2. Върху част от
горепосочения е предвидено изграждане на обект „Южно платно на бул. В. Левски в
отсечката от пробива на бул. Цар ОСвободител до бул. Сливница. 3. В т. 4
Местонахождение на имота вместо подрайон ** да се чете 14“. Бил им представен
също АОС №5814/2009 г. за 11/12 кв. м. ид. части от УПИ IV-4, целият с площ 394 кв. м.
и 11/12 ид. части от изградената в имота постройка
като бивши собственици били посочени Л.Б.Ч. и Л.Ж.А., а в забележка по т. 3
било посочено, че въпросните 11/12 ид. части от ПИ №4 са отчуждени с вече
отменената заповед №**71 от 26.08.1987 г. на председателя на ИК на Об. НС.
Сочат, че липсват данни Заповед 1262/14.04.2008 г. да е връчвана на
собствениците, да е влязло в законна сила и да е платено определеното в него
обезщетение. Оспорват актовете за частна общинска собственост като считат, че
същите са без правно основание. Ищците посочват и представят писмени
доказателства.
Ответникът Община Варна, представлявана от Кмета Иван Николаев Портних, оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за липса
на доказателства за извършено плащане по Заповед №1262/24.04.2008 г. на кмета
на Община Варна, с която се отчуждава част, представляваща 1/12 от недвижим
имот ПИ 4, кв. 582 по плана на 14-ти м. р.
на град Варна, като излага, че както Л. Б.Ч., така и Л.Ж.А. са придобили
обезщетения срещу отчуждения недвижим имот. Сочи, че в случай, че отчуждаването
не е произвело действие, то лицата е трябвало да върнат получените като
обезщетение имоти, което не са сторили. Твърди, че имотът е общинска
собственост и по отношение на него е приложим
въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече.
Счита, че не са налице визираните в чл. 79 ЗС предпоставки за придобиване на
собствеността върху имота по давност. Излага, че АОС няма конститутивно
действие, не представлява правопораждащ юридически факт по отношение на правото
на собственост на общината.
Ответникът посочва и представя писмени
доказателства
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени към материално правните норми регламентиращи процесните отношение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 132, том VIII, вписан в Служба по вписванията -
Варна под №212,
том VI, от нотариус
при Варненския окръжен съд, Р. с.Г.е придобила чрез покупко-продажба процесния
недвижим имот. Прехвърлители
по сделката са М.Н.З.и Димитра Маринова Неделчева. От издадена скица вх. № 1566/20.04.1933 г. е видно, че имотът
е вписан в разписният лист към плана на името преобретателката Р. с.Г.а.
От приложеното по делото удостоверение
№1889/07.03.1961 г., издадено от ГНС, е видно, че в имота има жилищна сграда на
един етаж, състоящ се от три стаи, две антрета, изба и клозет.
С договор, обективиран в нотариален акт № 75,
том III, дело
№ 836/1983 г., вписан в АВп вх. рег.
№ 920, парт. кн., том 60, стр. 182 на нотариус при ВРС Р.Т.П.е прехвърлила на ЙО. с.Ж.и И. с.М. 1/3 /една трета/ идеална част от собствената й
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „С.“ №**, състояща се от три стаи,
две антрета, кухня, маза, паянтов навес и тоалет в двора, както и по 1/3 /една
трета/ идеална част от дворното място, в което е построена къщата, съставляващо
парцел 4 в квартал 582 в 14 подрайон по плана на гр. Варна, цялото място
от 425 кв. м., срещу поето задължение от
приобретателките за гледане и издръжка на прехвърлителката. Така след 1983 г. собственици на имота са Рада Тодорова Петкова, ЙО.
с.Ж.и И. с.Митева.
Със Заповед № **71/26.08.1987 г. на Председателя на ИК
на ОНС - Варна недвижим имот, находящ се в кв. 582, ул. „С.“ **, подрайон 14, собственост
на Л.Б.Ч., Л. Ж.А., Р.Т.Я., Т.Т.К., Р.И. С., С.И. И.и Р. И.с.е отчужден за
предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие „Разширение на бул. В. Коларов“, оценен е същият и е
разпределено обезщетението на собствениците.
Със Заповед № 1516/06.10.1992 г. на кмета
на Община Варна e отменено
отчуждаването на имоти с пл. № 7, 16,
5,18, 6 /част 4 и
3 от кв„ 582 в 14-ти подрайон, отчуждени със изброени заповеди, сред които е
заповед №**71/26.08.1987 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет.
Със Заповед № 1262/24.04.2008 г. на кмета на Община
Варна част от недвижим поземлен имот ПИ /4/, кв. 582 по плана на 14-ти п. р.,
гр. Варна, представляваща 1/12 от 18 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с
площ 425 кв. м., находящо се на ул. „С.“ №** е отчужден от Р. И.с.– 1/36 ид.
ч.,Р.И. С. – 1/36 ид. ч., Е.А.Г.– 1/108 ид. ч., А.С. И. – 1/108 ид. ч. за
изграждане на обект „Южно платно на бул. Васил Левски в отсечката от пробива на
бул. Цар Освободител до бул. Сливница“ и е определено обезщетение на
собствениците в съответствие с оценка на лицензиран оценител.
С АЧОС № 5196/03.11.2008г., на основание чл.2
ал.1 т.7 от ЗОС е актуван част от имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ №**,
подрайон 14, кв. 582, ПИ4.
С АЧОС № 5814/07.10.2009г., на основание чл.2
ал.1 т.2 от ЗОС е актуван недвижим имот в гр. Варна, ул. „С.“ №**, подрайон 14,
кв. 582, УПИ:IV-4, ст. кад. 4.
В издадена от АГКК-Служба по геодезия, картография
и кадастър гр. Варна скица №15-710074-03.10.2018 г. на сграда с идентификатор 10135.1026.18.1, находяща се в гр. Варна, ул.
„С.“ №** в графа “Собственици“ е вписана Община Варна- ид. ч.11/12 от правото
на собственост върху сграда, нотариален акт № 7, том LXI, рег. 21316, дело13075 от 26.10.2009г.
В издадена от АГКК- Служба по геодезия, картография
и кадастър - гр. Варна скица №15-710065-03.10.2018 г. на поземлен имот с
идентификатор 10135.1026.18, находящ се
в гр. Варна, ул. „С.“ №** в графа “Собственици“ с вписана Община Варна- ид. ч. 1/12
от правото на собственост, АЧОС № 200 от 13.10.2008 г., както и ид. ч. 11/12 от
правото на собственост , АЧОС № 7 от 26.10.2009 г.
По делото са събрани гласни
доказателства, от съдържанието на които се установява следното:
Свидетелят А.А.Б.познава ищците. Сочи, че имотът на ул. “С.” е бил къща на един
етаж с постройка и външна тоалетна. Пояснява, че къщата е била на баба й.
Свидетелят е категоричен, че Л.и А. винаги са ползвали къщата. Сочи, че мястото
е около 450 кв. Пояснява, че в момента къщата е срутена, а мястото не е
оградено.В качеството на свидетел е
разпитана П.И.Д., която твърди, че
познава ищците, както и мястото. Сочи, че за имота се грижи за общината.
При тази фактическа установеност,
съдът извежда следните правни изводи: Предявен е положителен установителен
иск по чл. 124 от ГПК за съществуването
на право на собственост в полза на ищците Л.Б.Ч. и А.И.А. върху процесния имот,
въз основа на изтекла десет годишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. За да се признае на едно физическо
лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ
/corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за
себе си /animus/.
Ищците следва да докажат, че са осъществявали
фактическа власт върху имота в продължение на десет години и че са имали
качеството на владелци. В тежест на ответната страна е да установи своите права
на собственост заявени с възражение. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то
установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, предявения иск
за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважен.
В казуса ищците твърдят да са придобили имота въз основа на осъществявано
давностно владение в периода 2000г. до 2018 г. Ответникът оспорва техните права, черпейки легитимацията си въз основа
на АЧОС № 5196/13.10.2008г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, т.е ответникът заявява собствени
права върху имота, което обуславя правния интерес на ищците спорът да бъде
съдебно разрешен.
Без да има
правопораждащо действие, ответникът единствено констатира собствеността на
общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което, на АОС следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не
е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и издаден.
Т.е ответната община следва да установи в процеса пълно и главно, че са
настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ. Видно от записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота
е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, която норма предвижда, че са
общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин определен в закона. В тази връзка се
позовава на действащия мораториум. За да се приеме обаче неговата приложимост,
то по делото е следвало да бъде доказано, че действително имотът е бил придобит
от държавата, респ. общината. Ето защо, релевантен за спора е въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване владението на ищците, т.е към 2000 г., когато се твърди, че те са завладяли
имота. В конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото
доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС ответната
община е валидирала своите права. Създаденият АЧОС № 5196/03.11.2008г., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като нямат вещно-
прехвърлително действие, поради което и мораториумът
наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС,
съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече е неприложим.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗОС
паричното обезщетение се превежда от общината в посочената в заповедта банка по
сметка на правоимащите, като по силата на ал. 3 от разпоредбата имотът се смята
за отчужден от датата, на която определеното парично обезщетение бъде преведено
по сметка на бившите собственици или при наличие на спор за права – по сметка
на общината. В настоящия случай липсват доказателства обезщетението да е
заплатено на всички правоимащи, като от приложените платежни нареждания се
установява заплащането на парични суми само на част от наследниците на С.И. Г..
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил обезщетение и на
останалите собственици, придобили имота вследствие на наследствено
правоотношение от праводателя им Р. с.Г.а, установени от приложеното по делото
удостоверение за наследници от 10.09.2018 г. Предвид недоказаното заплащане на
обезщетение на всички правоимащи или алтернативно – внасяне на сумата по сметка
на общината до разрешаване на правния спор, заповед № 1262/24.04.2008 г. не е
произвела правно действие по арг. на чл. 29, ал. 3 от ЗОС. С оглед частичния
характер на отчжудаването извършено с посочения акт, приложение намира
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗОС допускаща части от имот да се отчжудават
единствено, когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в
закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение, като липсата на
ангажирани доказателства от ответника за изпълнение на законовите за провеждане
на процедурата, представлява още едно основание да се отрече настъпилият и
правопораждащ за него ефект.
Ето защо, следва да се приеме, че е
оборен легитимиращият ефект на АЧОС и заповедите за отчуждаване на кмета на
Община Варна, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху
имота, което от своя страна позволява на ищците да докажат твърденията си за
придобиване на имота по давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Антония Б., като основани на непосредствени и
продължителни впечатления, а не кредитира показанията на втория свидетел поради
това, че показанията му са повърхностни и незадълбочени и самият той не
изразява сигурност в тях, а се позовава на отдавнашни впечатления. От друга
страна събраните чрез разпит на свидетеля Б.
гласни доказателства съответстват в пълна степен на останалия доказателствен
материал и от тях се установява, че Р. Г.съвместно с И.М. и ЙО. Ж., праводатели
на ищците са установили владението си върху процесния имот през 1983г. Заплащани
са и данъци за него в полза на ответната община. Т.е владението е осъществявано
и явно. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС праводателите на ищците са имали
качеството владелец, от което следва, че е установен фактическият състав на
чл.79, ал.1 ЗС и същите са придобили собствеността чрез осъществено явно,
спокойно и непрекъснато владение в изискуемия от закона срок, повече от 10 години.
Този давностен срок не е прекъснат или спиран след отмяната на отчуждаването от
1992 г., т. е. владението не е и смутено. Всички тези техни фактически действия
са владелчески, а събраните доказателства не оборват презумпцията на чл. 69 ЗС.
Следователно ищците се легитимират
като собственици на имота на соченото придобивно основание, а ответната община
не успя да докаже предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
По посочените съображения исковата
претенция е основателна и следва да се уважи.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, в полза на ищците
следва да бъдат присъдени такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищците Л.Ч.
и А.А., чрез адв. Д. са претендирали разноски в общ размер на 2700,00 лева - платено
адвокатско възнаграждение, удостоверено с представена разписка. От страна на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците. С оглед
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото следва бъде редуцирано до минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При
цената на иска минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възлиза на 2638, 38 лв, дължими от ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Николаев Портних, с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, че Л.Б.Ч. с ЕГН ********** *** и А.И.А. с
ЕГН ********** ***, м-т „Евксиноград“, ул. 24-та № 2 са собственици на следния недвижим имот с кадастрален
идентификатор 10135.1026.18
по КККР на гр. Варна, ул. „С.“ №
**, с площ от 425 кв.м. с данъчна оценка 26 553.20 лева, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 10135.1026.18.1 с площ от 91 кв.м. с
данъчна оценка 43 726.20 лева, въз основа на непрекъснато владение в
продължение на десет години, на основание чл. 79, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна,
представлявана от Кмета Иван Николаев Портних, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43, ДА ЗАПЛАТИ Л.Б.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, м-т
„Евксиноград“, ул. 24-та № 2,
сумата от 2638.38 лева /две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 38
стотинки/, представляващи разноски в производството, на основание чл. 78, ал.1
вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: