Р Е Ш
Е Н И Е №
829
гр.Пловдив,26.06.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение, І гр. с., в
публично заседание на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Калончева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2326 по описа за 2018г. ,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба ,подадена от Д.Д.Д., ЕГН ********** ,чрез пълномощниците й- адв.С.К. и адв.П.К., със съдебен
адрес:***, ***, против „К.и К.“ЕООД ,ЕИК ***, със седалище и адрес –***,
с която е предявен иск с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП.
Твърди се в исковата молба ,че
ищцата е *** на произведение на изобра-зителното
изкуство- изображение на *** в модерен готически стил. ***е представена с ***,като
на една от тях е изписан надпис на английски език- „***“ ,което в превод означава „***“,
и е изобразена с *** на ***. Произведението е създадено през 2015г. на
компютърна система ,включително плотер, чрез използване на компютърни програми.
Същото е представено във фейсбук страницата „***“, чрез публикация от ***, след
което е поставено на трико ,което послужило за направата на дамски клинове
,дамски и мъжки блузи и др. облекла. Твърди се ,че на ***ищцата закупила ,чрез
своя близка, от магазин , находящ се в ***, рокля
,върху която е представено ***й произведение ,като за покупката е издаден
фискален бон на стойност 28 лв. Произведението върху дрехата било представено в
незначително видоизменен вид, като съществената част от него
е използвана. Твърди се ,че с използването на произведението от
ответното дружество ,чрез продажбата на дрехи, върху които то е представено,
без необходимото писмено съгласие ,се нарушава ***право на ищцата. Твърди се
,че е засегнато правото на *** да получи възнаграждение за всяко използване на
произведението му.
С оглед изложеното ,се иска от
съда да постанови решение ,с което да се осъди ответното дружество да заплати
на ищцата сума в размер на 2000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи-нереализиран доход от отстъпване
права върху произведението, тъй като ответникът е продавал без съгласието на ищцата и без да й е заплатил възнаграждение за това дрехи/облекла,
върху които било изобразено, макар и в незначително видоизменен вид, ***произведение на изобразителното изкуство - изображение на ***в модерен готически стил.
Съображения по спора са изложени
в писмена защита на адвокат С. К. и П.К.-пълномощници
на ищцата. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „К.и К.“ ЕООД, в
който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се от
ответника изложените фактически твърдения за авторство върху процесното изображение ,за което се сочи да е резултат от
творческата дейност на ищцата, както и
наличието на причинени вреди ,представляващи нереализиран доход от
отстъпване на права върху произведението. Поддържа се ,че с действията си
дружеството не е причинило такива вреди ,а в случай че се докаже извършване на
нарушение от негова страна ,то обемът му не е в такъв мащаб, който да обосновава
щети за автора в размер на 2000лв. Твърди се ,че ответникът е ***процесната рокля от „Н.“ЕТ-***, който упражнява търговска
дейност на едро и дребно на ***.За покупката на стоката е издадена разписка ,от
която е видно ,че са закупени артикули в минимални количества, процесната дреха е била продадена на цена от 28лв. и
повторно зареждане не е правено.
Допълнителни съображения са развити
в писмени бележки на процесуалния представител на ответника- адвокат И.Н.. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
По делото не е формиран спор ,че
на ***от обект на ответното дружество- магазин в *** на ***, ищцата е закупила ***
рокля ,върху която е изобразена ***в модерен готически стил, с ***, като на
една от тях е изписан надпис на английски език- „***“. В подкрепа на това обстоятелство е представен фискален бон ,от който е
видно ,че дрехата е закупена за цена в размер на 28 лв.
Няма спор между страните и по
отношение на обстоятелството, че процесната рокля
,продавана в обекта му, ответникът е ***от ЕТ”Н.-Н.К.”
.
Представени са от ответника
фактура от 24.11.2018г., издадена от „Р. 2019” ООД –***, за закупени дамски
дрехи от „К.и К.“ЕООД на обща стойност 80лв., както и разписка, в която са
посочени кода, броя и цената на продадените стоки от ЕТ“Н.“-***.
Приети са разпечатки от
сайта „***” ,от които е видно ,че дрехите с
отпечатаното изображение на ***,за което се сочи да е създадено от ищцата, се
предлагат на цени от 35 евро до 60 евро.
За установяване твърденията на
ищцата в т.ч.
и за авторството на произве-дението на изобразителното изкуство-
изображение на ***в модерен готически стил по делото са събрани гласни
доказателства и е назначена СТЕ.
От приетото заключение на СТЕ, с вещо лице д-р инж. Б.М., което съдът кредитира, като обективно ,компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установи ,че работният файл с име ***.psd е създаден на***, като до *** са направени тридесет и две промени .На него е завършено изобра-жението на ***,поставила *** пред *** „***”,на *** й ** има нарисуван *** ,а между *** й –*** ,завършващо с *** с ***. При създаването на файла е използван компютър с операционна система Macintosh и версия на продукта Adobe Photoshop СС 2015.5, в долния десен ъгъл на файла се чете текст „***” ,изписан в ръкописен стил. При изслушването му в съдебно заседание на 30.05.2019г. ,вещото лице е пояснило ,че предоставеният му файл *** ,с разширението Photoshop document ,psd, е оригинален документ, разработен със съответната програма ,като специфичното при нея е ,че се използват „леъри” ,на които се изработват отделните елементи, след това те се наслагват един върху друг и по този начин се оформя цялото изображение. Посочено е още в заключението ,че в профила „***“,във Facebook е качена снимка ,която отговаря по съдържание на изследваната като „работен файл”,с датата на публикуването- *** При преглед на приложените по делото материали- рокля и мъжка тениска експертът е констатирал, че изображението върху тениската е с по-високо качество. Изображението върху роклята е допълнително обработвано и е поставен допълнителен елемент-обърнат *** ,завършващ с ***. Коментирано е от експерта ,че при копиране или отпечатване на дадено графично изображение е възможно да се получи понижаване на качеството му спрямо оригинала ,но не и да се подобри. Според заключението ,потребителите на социалната мрежа Facebook са в състояние да променят датата ,на която публикуват материали в профила си ,както в деня на фактическото качване на конкретен материал , така и на по-късен етап.
Свидетелят на ищцовата
страна М.Б.И.депозира показания , че притежава марка за дрехи с наименование „***“ ,измисля концепции за модели и
наема ***, които да ги ***срещу заплащане. Идеята за модела „***“ била негова ,а *** на изображението
- Д.Д., която го направила преди 4-5 години .Двамата работели
съвместно от 2011г.-2012г. и създали около 15-17 модела, работели дистанционно,
по скайп и други програми. Д. ***дигитално- на
вакуум/графичен/ таблет, свързан към компютъра с
кабел към операционната система фотошоп,
изображението излизало на монитора ,имало възмож-ност
веднага да му се направи снимка или копие и да бъде изпратено за корекции. След
като моделът бил готов ,се извършвала предпечатна подготовка, цветоотделяне , правела се проба на сито печат и едва
тогава го пускали в тираж . Първият модел ,който *** с Д.- „***“, представлявал изобразено *** с
*** от *** на лицето ,което ***. Впоследствие направили и други модели-„ ***“. „***“, „***“,„***“. Артикулите с последното
изображение били сред най-продаваните. Моделът бил поставен на дрехи от трико-
тениска, рокля, дамска туника, дамски клин и мъжки суитчър
.Хората харесвали готик изображенията върху дрехите,
продавало се всичко чрез различни сайтове и онлайн магазин - „***.com“. Свидетелят знае, че
изображението „***“, направено
от Д. ,в преработен вид се разпространявало от други лица, дрехи с него се
продавали в магазини на *** и ***. Д. била разоча-рована
от този факт ,първоначално не искала да предприема никакви стъпки, но след това
се свързала с адвокат. Свидетелят сочи ,че тя работи и за други хора освен за
него. За въпросното изображение „***“ имала две предложения за закупуване, но нещата се провалили, след като се
разбрало, че се продават дрехи с това изображение, а тя претендира, че е негов ***.
В хода на производството са ангажирани
гласни доказателства и от ответника посредством показанията на свидетелите - Н.Р.К.
,И.Н.Р. и А.К.А..
Свидетелят Н.К. заявява ,че със
сина му И. Р. имат ***на *** в ***,в който предлагат
обикновено дамска конфекция- блузи, тениски, потници и т.н. Дейността била
извършвана от дружеството им „***“ ,в което били съдружници
,както и от ЕТ”Н.-Н.К.”. Артикулите, които продавали,
били закупувани от ***и от ******, понякога стоките били без етикети и тогава поставяли
техни етикети с надпис „Н.”. При продажбата на стоките издавали задължително
касов бон ,а при поискване- и фактура, случвало се да издават и стокови
разписки. Артикулите ,които свидетелят и сина му закупували, се предлагали в
магазина им на ***или онлайн. Свидетелят не познава представляващия „К.и К.”ЕООД-Й.П.
,сочи ,че е възможно да са продавали в магазина им процесната
рокля.
Свидетелят
И. Р. твърди ,че *** търговска дейност на *** в ***. Стоките ,които предлагали в
магазина им, закупували от *** *** ,сред тях имало и български, и китайски,
някои стоки били без етикет ,затова им поставяли. Свидетелят твърди ,че
фактурата от *** за закупена от „К.и К.“ ЕООД стока е издадена от него. Той е
оформил и стоковата разписка, в която са отбелязани кодът на продадените
артикули ,броят и цената им.
Свидетелят А.К.А. ,който живее на
семейни начала с Й.Х.П.-*** на „К.и К.” ЕООД, твърди ,че последната се занимава
***, *** на *** и ** на ***, намиращ се в *** на ***. Дрехите *** главно от ***
в гр. ***вкл. въпросната рокля с изображение на ***. *** я от *** ,който се
държи от момче на име И.. Върху роклята имало етикет ЕТ „Н.“, било
изписано- „произведено в България” и
затова я взели. Дрехите в *** на Й. обикновено били с цени от 5 до 10 лева
,продавали се за 2-3 дни. Роклята ***, за да я закачат на манекена и да
привлича клиентите, но тя стояла около две седмици и никой не проявил интерес към
нея. Свидетелят твърди ,че всеки петък от седмицата с Й. отиват за *** от ***,
но вече не ***от *** на И. и прекратили контактите си с него. От колеги знае
,че рокли със същото изображение продължават да се продават. Заявява ,че при
закупуването на стоката продавачът издавал разписки ,в които се описват
бройките и номерата/кодове на артикулите. Фактурата за закупуването на процесната рокля била издадена по –късно и в нея името на
търговеца било друго ,а не като това на етикета. Свидетелят сочи, че са им
предлагани и стоки на световни марки/ „***”, „***”, „Найк”/,но
не са *** от тях, защото знаят, че това представлява нарушение.
При така установените фактически обстоятелства, въз основа на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Според, чл.95,ал.1 от ЗАПСП ,който наруши ***право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Съгласно ал. 2 на същата норма, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосред-ствена последица от нарушението.
За да се уважи иск, който намира правното си основание в посочената разпо-редба, е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: нарушено ***или друго сродно на него право, вина на нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата, като вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.3 от ЗАПСП ,обект на ***право може да бъде всяко произ-ведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, а в чл.6 от същия закон е посочено, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произве-дението по обичайния за това начин. Според чл.12 ,***право върху произве-дения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението.
В случая от заключението на СТЕ и събраните гласни доказателства /показания на св. М.И./, които са допустими за доказване *** на процесното произведение, се установи ,че създаденото изображение на ***,с татуиран върху *** на *** надпис „***“ /***/, е резултат от творческата дейност на ищцата /по идея на свидетеля И./ ,изразена в обективна форма, и отговаря на изискванията на чл.3 от ЗАПСП .Произведението е реализирано чрез рисуване при използване на компютърна програма Photoshop ,завършено е на ***, публикувано е във фейсбук страницата „***“ на *** ,и съставлява обект на ***право по смисъла на чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Името на ищцата –Д. Д. е поставено в долния десен ъгъл на изображението и създава предположение за авторство, а според СТЕ ,файлът *** с разширението Photoshop document, psd е оригинален документ ,неподлежащ на последващо изменение. Предвид коментираните доказателства, преценени в тяхната съвкупност ,и при липсата на такива, опровер-гаващи авторството върху процесното произведение, съдът приема за доказано, че *** на същото е ищцата т.е. лицето, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало то.
*** правомощия възникват със създаване на произведението, като от този момент се поражда и задължението на трети лица да се въздържат от неправо-мерното му използване. Съдържанието на ***право е регламентирано в чл.15 и сл. от ЗАПСП като съвкупност от имуществени и неимуществени права. Според чл.15, неимуществените права на *** включват правото да иска да бъде признат за *** и името му да се обозначи при всяко използване на създаденото от него произведение, да реши дали произведението може да бъде разгласено и по какъв начин да стане това, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него; свободно да променя произведението си и да не допуска такава промяна от трети лица. Съгласно чл.18,ал.1 от Закона ,*** има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава ползването му от други лица ,като формите на използването на ***произведение са посочени в ал.2 на чл.18. За използване на произведение по см. на ал.1 се смятат действия като възпроизвеждане на произведението ,разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, публичното показване на произве-дението, а разпоредбата на чл. 19 от ЗАПСП дава право на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението.
В случая твърдените ,като претърпени от ищцата, вреди се свързват с нарушения на правото й по чл.15,ал.1 т.5 от ЗАПСП, както и с такива, изразяващи се в използва-нето на процесното произведение ,без да е дадено предварително съгласие и без да й се заплати възнаграждение за ползването, разпространявайки го сред неограничен кръг лица.
По делото се доказа ,че създаденото от ищцата изображение е представено във видоизменен вид върху дрехата ,продавана в търговския обект на ответното дружество, като е добавен нов елемент -обърнат *** ,завършващ с *** ,което безспорно представлява внасяне на промяна в произведението по см. на чл.18,ал.2,т.8 от ЗАПСП . Доколкото не се установява ищцата да е дала предварително разрешение за използване на процесното изображение, нито да е искано съгласието й за промяната му, то се налага извод,че са налице нарушения на имуществените права на автора по чл.18 ,ал.1 , както и правото по чл.15, ал.1,т.5 от ЗАПСП, която норма предвижда, че *** притежава неимуществено право да иска запазване целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие ,което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство .
Основателни обаче се явяват доводите на ответника, че не следва да носи отговорност за допуснатите нарушения на авторските права върху процесното произ-ведение, тъй като не са налице предпоставките на чл.95 във вр.с чл.95г ЗАПСП.
В случая нито се твърди ,нито се установява дружеството да има някакво участие при промяната на детайлите в изображението ,за да се приеме, че е допуснато от него нарушаването на правото на ищцата по чл.15, ал.1,т.5 ЗАПСП. Освен това стана ясно, че ответникът не е използвал оригинала на произведението или екземпляри от него, доколкото изображението върху процесната рокля е отпечатано, след като вече е било променено от неизвестно лице създаденото от автора изображение. Наред с горното се установи и че ответникът е ***и ***само една рокля ,върху която е отпечатано видоизмененото произведение ,следователно, същият не е осъществил използване, разпространение на произведение по см. на закона /пар.2 ,т.4 от ДР на ЗАПСП/, тъй като количеството на продадената стока не е търговско ,както се поддържа от ищцовата страна. Ето защо, налага се извод ,че не се доказва факта на извършено от ответника нарушение на правата на ищцата по отношение на създаденото от нея произведение.
При липсата на извършено нарушение от ответника на *** права на ищцата е безпредметно да се изследва дали от същия ,респ. от лицето ,което го представлява или от негови служители, е положена дължимата грижа при използване на процесното произведение ,с оглед опровергаване на установената презумпция за виновност.
Но дори да се приеме ,че ответникът е нарушил ***право на ищцата с *** на роклята ,съдържаща създаденото от нея изображение,във видоизменен вид ,то не би могло да се направи извод за основателност на заявената претенция, тъй като по делото се доказаха обстоятелства ,въз основа на които презумпцията за вина, съгласно нормата на чл. 95г от ЗАПСП, следва да се счита оборена. Според тази разпоредба ,юридическите лица носят гражданска отговорност за нарушаването на права по същия закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното. От показанията на свидетеля А.К.А., преценени при условията на чл.172 ГПК, които съдът кредитира ,като после-дователни, убедителни и намиращи опора в събрания доказателствен материал, се установи ,че Й.П.- ***на ответното дружество от години ***стоки от ***в гр.***и полага грижи с оглед недопускане непозволено разпространение на „реплики” на известни марки ,като „***”, „***” и др. ,тъй като знае ,че за това се носи отговорност. В конкретния случай обаче, видоизмененото изображение, отпечатано върху процесната рокля, не съдържа изписано името на автора или лого, което да подскаже по някакъв начин ,че изображението е обект на авторски права ,при което съдът приема ,че липсва виновно извършено нарушение на авторските права на ищцата.
Предвид изложеното до тук, съдът намира ,че не се доказа осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.95 от ЗАПСП ,което да предпоставя ангажи-ране отговорността на ответното дружество за репариране на претърпените от ищцата вредни последици. Доколкото не се установи ответникът да е нарушил виновно закриляни от ЗАПСП авторски права на ищцата върху създаденото от нея произве-дение- изображение на ***в готически стил, представена с ***,като на една от тях е изписан надпис „***“ ,то това е достатъчно ,за да бъде отхвърлен предявения против него иск .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ,ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника дължимите разноски за производството. Последният
е заявил своевременно искане за разноски и е депозирал списък по чл.80 от ГПК
,според който, направените от него разноски възлизат в общ размер на 632лв.
,като от тях- 600лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение и 32 лв.- депозит
за призоваване на свидетел.
Ищцата е направила възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК –за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
,което съдът намира за основателно. В случая , предвид защитавания материален интерес
-2000лв. и съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,нормативно установеният минимум на дължимото адв.
възнаграждение за една инстанция е 370лв. , а заплатеният адвокатски хонорар от
ответника е 600лв. Доколкото заплатеното от ответника надвишава минималното
адвокатско възнаграждение ,то съдът счита ,че същото е прекомерно ,с оглед
действителната и правна сложност на делото и обема на събрания доказателствен материал ,поради което са налице предпоставки
за намаля-ването му на осн. чл.78, ал.5 от ГПК до размер на
370лв. След редуциране размера на адвокатското възнаграждение, разноските за производството, които следва да
бъдат присъдени, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, на ответника възлизат на 402 лв.
Мотивиран от горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен,
предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, ***, против „К.и К.“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес –***, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата вреди, под формата на
пропуснати ползи- нереализиран доход от
отстъпване права върху произведението й- изображение на ***в модерен готически
стил, с *** на ***, с ***,на една от които е изписан надпис на английски език- „***“ / „***“/, което нейно ***произведение
е било представено в незначително видоизменен вид, като съществената
част от него
е използвана, върху дрехи ,*** от ответника в *** в *** ,без съгласието на ищцата и без да й е заплатено възнаграждение
за това.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, ***, да заплати на „К.и К.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес –***, сумата от 402 /четиристотин и два /лв.-направени разноски за
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия: